Решение № 109 от 19.04.2021, Районен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 109 гр. Смолян , 19.04.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СМОЛЯН в публично заседание на деветнадесети март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Райна И. Русева при участието на секретаря Татяна Я. Кишанова като разгледа докладваното от Райна И. Русева Гражданско дело № 20205440100840 по описа за 2020 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предмет на делото е предявения иск от И. Л. Н. срещу ответника "******" ЕАД с правната квалификация на чл.439 от ГПК във вр. с чл.124 от ГПК да бъде признато за установено по отношение на ответника, че И. Л. Н. не дължи олихвяема сума за главница в размер на 9 847,44 лева, ведно със законната лихва от 02.09.2011г. в размер на 8 566,76 лева , неолихвяема сума за договорна лихва в размер на 684,45 лева, неолихвяема сума за авансови такси съгласно ТТР към ЗЧСИ в размер на 66,00 лева, неолихвяема сума за юрисконсултско възнаграждение по изп.дело в размер на 100 лева, както и дължима сума по т.26 в размер на 2 354,23 лева по изпълнителен лист от 08.09.2011г., издаден по чгр.дело №1178/2011г. по описа на Районен съд- Смолян, поради погасяването по давност.

В исковата молба се излагат твърдения, че на 10.09.2020 г. ищецът И. Л. Н. получил съобщение за образувано изпълнително дело № 64/2020 г. по описа на ЧСИ Т.В. рег. №** с район на действие Окръжен съд град Смолян В същото съобщение по горното изпълнително дело е определено, че с изпълнителен лист от 08.09.2011 г. издаден по ч. гр.д. № 1178/2011 г. по описа на Районен съд град Смолян ищецът е осъден да заплати парично задължение на „****” 1

АД, което с договор за цесия от 04.12.2015 г. е прехвърлено в полза на ответника.

Задължението по изп. д. № 64/2020 г. по описа на ЧСИ Т.В. рег. №** с район на действие Окръжен съд град Смолян е определено както следва - олихвяема сума за главница в размер на 9 847,44 лв. ведно със законната лихва от 02,09.2011 г. в размер на 8 566,76; неолихвяема сума за договорена лихва в размер на 684, 45 лв.; неолихвяема сума за авансови такси съгласно ТТР към ЗЧСИ в размер на 66,00 лв. неолихвяема сума за юрисконсултско възнаграждение в размер по изп.д. в размер на 100 лв., както и дължима сума по т. 26 в размер на 2 354,23 лв.

В конкретния случай за вземането по изпълнителен лист от 08.09.2011 г. по ч. гр.д. №1178/2011 г. по описа на Районен съд град Смолян с взискател „***” АД е било образувано изп.д. № 19/2013г. по описа на ЧСИ П. М. рег. № ***район на действие Окръжен съд град Смолян.

По изпълнително дело № 19/2013 г. по описа на ЧСИ П.М.рег. № **** район на действие Окръжен съд - Смолян последното същинско изпълнително действие е било на 07.10.2014г. След това същински изпълнителни действия спрямо ищеца не са предприемани по изп. д. № 19/2013г. по описа на ЧСИ П. М. рег. № ***.

Във връзка с бездействието от страна на взискателя, като поискал по него да бъдат извършени изпълнителни действия в период от над две години прекратяването на изпълнителното производство е настъпило по силата на закона, без да е необходимо изрично постановление на съдебния изпълнител. С постановление от 29.08.2019 г. е прекратил на основание чл.433 т.8 от ГПК изпълнително д. № 19/2013 г. по описа на ЧСИ П. М.и рег. № *** район на действие Окръжен съд град Смолян.

Последно ЧСИ П.М. рег. №**** район на действие Окръжен съд град Смолян по идзпълнително дело д. № 19/2013 г. е е изпратил на ищеца на 20.11.2015 г. призовка за извършване на опис, оценка и изземване на движими вещи, като такова изпълнително действие не се е състояло. Тоест не е извършван опис оценка и изземване на вещи на длъжника.

След прекратяване на изпълнителното дело ответникът е подал молба до ЧСИ Т.В. рег. №** с район на действие Окръжен съд град Смолян, който с разпореждане от 16.03.2020 г. е образувал изп. д. № 64/2020 г. по описа на ЧСИ Т.В. рег. №** с район на действие Окръжен съд - Смолян.

В настоящата хипотеза взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на 2 години, изпълнителното производство се прекратява ех 1е§е, по право, на основание чл.433, ал. 1, т.8 от ГПК, респ. чл. 330, ал.

1, б. "д" от ГПК (отм.) като вече настъпилата перемпция само се констатира в 2 постановлението за прекратяване на съдебния изпълнител. Посочено е, че в този случай новата давност е започнала да тече от предприемането на последното по време валидно изпълнително действие, а това е от дата 07.10.2014 г..

В случая последното по време изпълнително действие спрямо ищеца е от дата 07.10.2014 г. С изтичане на двугодишния срок по чл. 433, ал. 1 т. 8 от ГПК прекратяването на изпълнителното производство с постановление от 29.08.2019г. е констатирано, поради което всички последващи изпълнителни действия са негодни да прекъснат давността.

Предвид прекратяване на производството по изп. д. № 19/2013 г. по описа на ЧСИ П.М. рег. №**** район на действие Окръжен съд град Смолян, то с обратна сила са се заличили последиците на образуване на изпълнителното производство.

В случая вземането по изпълнителен лист от 08.09.2011 г. издаден по ч. гр.д. № 1178/2011 г. по описа на Районен съд град Смолян е погасено по давност Давността, прекъсната с последното изпълнително действие, годно да я прекъсне, е именно от дата 07.10.2014 г.

От този момент - 07.10.2014 г. тече общата 5 годишна погасителна давност, която изтича на 07.10.2019 г. До тази дата ответникът - взискател „****” ЕАД не е извършвал други валидни изпълнителни действия, поради което следва да се приеме, че са настъпили правните последици на погасителната давност и задължението по изпълнителен лист 08.09.2011 г. издаден по ч. гр.д. № 1178/2011 г. по описа на Районен съд град Смолян спрямо ищеца е недължимо към момента на предявяване на исковата молба, тъй като е погасено по давност.

Макар че изтичането на погасителна давност възпрепятства правото на принудително събиране на задължението, то може да бъде платено доброволно, въпреки изтеклата давност.

Предвид горното са налице предпоставките за погасяване по давност на вземането на ответника - взискател, Погасяването на главното задължение, води до погасяване и на акцесорните такива, за които е приложима кратката 3 /три/ годишна давност.

Тъй като давността се прекъсва според чл, 116, б. "в" ЗЗД с предприемането на действия на принудително изпълнение. Следователно, за прекъсването на давността е от значение единствено на коя дата е било предприето последното валидно изпълнително действие и дали от тази дата са изминали повече от пет години, за да се приеме, че вземането, което е предмет на принудително изпълнение, е погасено поради 3 давност.

Задължението на ищеца е погасено по давност, и доколкото давността не се прилага служебно, то с настоящата искова молба изрично се позоввава на нея.

Въпросът за течението и прекъсването на давността по изпълнителното дело, образувано срещу ищеца, следва да бъде решен според тълкуване, дадено с т.10 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2013 г., ОСГТК. В нея се приема, че когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 ТПК (чл. 330, ал. 1, б. "д" ГПК отм.), нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие. В мотивите е посочено, че не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника и извършването на справки.

Прието е, че в изпълнителния процес давността се прекъсва многократно - с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ.

В този смисъл предвид задължителното тълкуване на същинските изпълнителни действия, които водят до прекъсване на давността ищецът счита, че единствено и само извършените изпълнителни действия имат прекъсващ давността ефект, а не и искането до съдебния изпълнител за тяхното предприемане. Искането за предприемане на такива действия има значение относно перемиране на делото, но не и по отношение на давността. Не са прекъснали давността и насрочените описи на движими вещи от 20.11.2015 г., тъй като изпълнителният способ не е осъществен - не е извършен опис на вещи, а след като не е извършен описа, то не е налице действие, което да прекъсне давността за процесното вземане.

Образуването на изп. д. № 64/2020 г. по описа на ЧСИ Т.В. рег. №** с район на действие Окръжен съд град Смолян от 16.03.2020 г, по изпълнителен лист от 08.09.2011 г. издаден по ч. гр.д. № 1178/2011 г. по описа на Районен съд град Смолян, по който изпълнителен лист преди това е образувано изп. д. № изп. д. № 19/2013 г. по описа на ЧСИ П.М. рег. №**** район на действие Окръжен съд град Смолян прекратено на основание чл. 438, ал. 1, т. 8 от ГПК, не прекъсва давността.

Защитата в изпълнителния процес е средство за реакция срещу незаконосъобразните действия по изпълнение, породени от нарушаване на материалноправните или процесуалноправните изисквания за законност на 4 изпълнителното производство. Материалноправните изисквания за законност представляват условия за допустимост на изпълнителното производство. Те обхващат съществуването на изпълняемото право в полза на взискателя и принадлежността на обекта на изпълнение към имуществото на длъжника по изпълнението.

Съдът е обвързан от пределите на предявения иск, който като такъв по чл. 439 ГПК обхваща единствено нововъзникнали факти, т.е. следва да се прецени дали от датата на последното валидно изпълнително действие са изминали пет години, в които вследствие бездействие на ответника, вземането по изпълнителния лист е погасено по давност. Няма съмнение, че с кратката тригодишна давност се погасяват вземанията за обезщетение за забава - чл.111, б. б) и б. в).

Цитира се Определение № 2103 от 7.06.2019 г. на ОС - Варна по в. ч. т. д. № 832/2019 г., постановено по напълно идентичен случай по иск по чл. 439 от ГПК, в което се приема, че ищецът упражнява последваща защита на правото си, извън заповедното производство, но въз основа на изпълнението, основано именно на задължение по договора за финансова услуга. В това правоотношение ищецът безспорно има качество потребител по см. на пар. 13 от ДР на ЗЗП". Направен е извод,че, независимо от избрания способ на защита (вкл. чрез отрицателен установителен иск), потребителят може да се ползва от особената местна подсъдност по чл. 113 от ГПК, като в случай на съмнение, съгласно § 1 от ДР на ЗЗП, следва да се прилага тази разпоредба, която осигурява по-висока степен на защита на потребителите. В разглеждания в определението случай, както и в настоящия, безспорно, по- високата защита за потребителя е свързана с разглеждане на иска от поудобния за него съд по собствения му адрес, вместо от съда по седалището на ответника.

В същото определение са разгледани и последиците от прехвърляне на вземането по договора за кредит на трето лице - небанкова институция (както е и в настоящия случай). Направен е извод, че този факт „..не променя основанието, респ. качеството на длъжника по него", както и че при липса на изрично посочени в чл. 113 от ГПК ограничения, разпоредбата намира приложение за всички спорове между потребител и доставчик, свързани със съществуващия между тях договор, включително и с наличието или не на задължения по него. Независимо от характера на иска, интереса на ищеца по същия е отричане на вземането на ответника, основано на заповедта за незабавно изпълнение и договора за кредит".

В съдебно заседание за ищеца И. Л. Н. процесуалният му представител адв. В. поддържа предявения иск.

За ответника „*****” ЕАД, редовно призовано, не се явява представител в съдебно 5 заседание. С писмена молба се оспорва предявения иск.

С писмения отговор от ответника предявения иск се оспорва. Излагат се възражения, че поканата за доброволно изпълнение е връчена на длъжника на 30.11.2011г., като двуседмичния срок за възражение е изтекъл на 14.12.2011г.