Решение № 742 от 29.09.2026, Районен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 742 гр. Добрич, 29.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, XXI СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мирослава Неделчева при участието на секретаря Теодора С. Димова като разгледа докладваното от Мирослава Неделчева Гражданско дело № 20253230103221 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на „АПС Бета България“ ЕООД, с ЕИК 203374133, със седалище и адрес на управление:

****, представлявано от управителите П. В. и Х. М. М., чрез юрисконсулт П.

Ц. срещу К. Г. К., ЕГН **********, с адрес: ****. Исковете са с пр. осн. чл.422 от ГПК във вр. с чл.415, ал.1, т.2 от ГПК, чл.240 от ЗЗД, чл.86 от ЗЗД. Ищецът моли, съдът да приеме за установено, че ответникът му дължи, следните суми, предмет на Заповед №981/17.07.2025г. по ч. гр. д. №2100/2025г. по описа на ДРС, а именно: 153.38 евро /300.00 лева/, представляваща главница по Договор за потребителски кредит № 619686 сключен на 18.06.2020 г. сключен между „Стик Кредит“ АД, ЕИК 202557159 и К. Г. К., ЕГН: **********, ведно със законна лихва за забава върху главното задължение, считано от подаване на заявлението - 10.06.2025г. до окончателното му плащане; 4.60 евро /9.00 лева/ - договорна лихва, начислена за периода от 18.06.2020г., 98.98 евро /193.59 лева/, законна лихва за забава по Договора, за периода от 18.07.2020г. до 31.05.2025г. и 12.78 евро /25.00 лв./, сторените по делото съдебно деловодни разноски за държавна такса и 25.56 евро /50.00 лв./ -

1 юрисконсултско възнаграждение.

В ИМ се твърди, че на 18.06.2020 година, длъжникът К. Г. К., ЕГН **********, е сключил Договор за потребителски кредит № 619686 със „Стик Кредит“ АД, по силата на който, е получил сумата от 300 лева, срещу което се съгласил да я върне чрез 1 брой вноска в размер на 300 лева, в срок до 18.07.2020 г., Уговорен бил и фиксиран лихвен процент в размер на 0 %, както и годишен процент на разходите в размер на 42.58 %, съгласно чл.1, ал. 3 и ал.

4 от Договора за потребителски кредит. В чл. 16 от Договора за потребителски кредит, страните се съгласили, че длъжникът ще дължи на кредитора законна лихва за забава върху всяка забавена погасителна вноска, съгласно погасителния план.

Ответникът не е изпълнил задълженията си по процесния договор и е изпаднал в забава.

На 18.07.2020г е падежирала първата и последната вноска, съгласно Погасителен план, неразделна част към Договора за потребителски кредит.

На 22.03.2024г. е бил сключен договор за цесия между „Стик Кредит” АД и „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ” ЕООД с ЕИК 203374133, с който договор са били прехвърлени вземанията /надлежно индивидуализирани към

Приложение към договора за цесия/ по договор за потребителски кредит №619686/18.06.2020г., за което ответникът е бил уведомена от ищеца за прехвърлянето чрез писмо на посочения от К. адреса.

Задължението на Кр. Г. по процесния договор за паричен заем от 18.06.2018г. не е погасено от него.

С оглед горното, ищецът на 10.06.2025г. подал заявление по реда на чл.410 от ГПК във РС-Димитровград срещу Кр. К., като образуваното там ч. гр. д. №1002/2025г. е било препратено по компетентност на РС-Добрич. Там е било образувано ч. гр. д. №2100/2025г., като е издадена Заповед №981/17.07.2025г., съгласно която, е разпоредено К. К. да заплати на „Апс Бета България” ЕООД, следните суми: 300.00 лева, представляваща главница по Договор за потребителски кредит № 619686 сключен на 18.06.2020 г. сключен между „Стик Кредит“ АД, ЕИК 202557159 и К. Г. К., ЕГН:

**********, ведно със законна лихва за забава върху главното задължение, считано от подаване на заявлението - 10.06.2025г. до окончателното му плащане; 9.00 лева, договорна лихва, начислена за периода от 18.06.2020г., 2

193.59 лева, законна лихва за забава по Договора, за периода от 18.07.2020г. до 31.05.2025г. и 25.00 лв. сторените по делото съдебно деловодни разноски за държавна такса и 50.00 лв. - юрисконсултско възнаграждение.

Съдът е отхвърлил заявлението в частта за заплащане на неустойка в размер на 657.06 лв., поради непредставяне на обезпечение по чл.6.1 от договора за кредит.

Заповедта е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК.

Заповедният съд е указал на заявителя в 1-мес. срок от получаване на съобщението, да предяви установителни искове срещу Кр. К. по реда на чл.422 от ГПК за установяване на вземанията. Съобщението е получено от кредитора на 05.11.2025г.

Ищцовото дружество в указания срок е депозирало на 13.11.2025г, ИМ в ДРС. Предявените искове от ищеца са с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК, чл.124, ал.1 от ГПК, чл.240 от ЗЗД във вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД – положителни установителни. Ищецът моли, съдът да приеме за установено в отношенията между страните, че съществуването му на вземане срещу ответника за сумите, присъдени в заповедното производство по ч. гр. д. №2100/2025г. по описа на ДРС.

Ищецът претендира сторените съдебни разноски в установителното и в заповедното производство.

В срока за отговор по чл.131 от ГПК, ответникът не е депозирал такъв.

Добричкият районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Разгледани основателни. предявените искове, са процесуално допустими и

В съдебното заседание по делото на 17.09.2026г., с оглед на непредставянето в срок от ответника на отговор на исковата молба, неявяването на негов представител в първото съдебно заседание по делото, липса на искане от ответника, делото да бъде разгледано в отсъствието му, както и указването от съда на ответната страна на последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването и в съдебно заседание, както и вероятната основателност на исковете, с оглед посочените в исковата молба обстоятелства и представени доказателства и съобразно 3 направено изрично искане от страна на ищеца с исковата молба за постановяване на неприсъствено решение по смисъла на чл.238 от ГПК срещу ответника, ДРС в открито съдебно заседание на 17.09.2026г. е прекратил съдебното дирене, дал е ход на устните състезания и е постановил, че ще се произнесе с неприсъствено съдебно решение.

Съгласно чл.238, ал.1 от ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника.

Според чл.239, ал.1 от ГПК, съдът постановява неприсъствено решение, когато на страните са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание, както и когато, искът е вероятно основателен с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представени доказателства; съгласно чл.239, ал.2 от ГПК, неприсъственото решение не се мотивира по същество и в него е достатъчно да се укаже, че то се основава на наличието на предпоставките за постановяването на неприсъствено решение. Такава е и настоящата хипотеза, като видно и от представените по делото писмени доказателства, предявените искове са вероятно основателни.

С оглед наличието на предпоставките за постановяване на неприсъствено решение, съдът следва да приеме за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца, следните парични задължения: 153.38 евро /300.00 лева/, представляваща главница по Договор за потребителски кредит № 619686 сключен на 18.06.2020 г. сключен между „Стик Кредит“ АД, ЕИК 202557159 и К. Г. К., ЕГН: **********, ведно със законна лихва за забава върху главното задължение, считано от подаване на заявлението - 10.06.2025г. до окончателното му плащане; 4.60 евро /9.00 лева/ - договорна лихва, начислена за периода от 18.06.2020г., 98.98 евро /193.59 лева/, законна лихва за забава по Договора, за периода от 18.07.2020г. до 31.05.2025г. и 12.78 евро /25.00 лв./, за които е издадена Заповед №981/17.07.2025г. по ч. гр. д. №2100/2025г. по описа на ДРС.

Ищецът е поискал присъждане на сторените съдебни разноски в установителното и в заповедното производство.

С оглед изхода на спора, на основание чл.81 от ГПК във вр. с чл.78, ал.1 4 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца дължимата държавна такса в настоящото производство в размер на 63.91 евро /л.29 и л.94/ и юрисконсултско възнаграждение в размер на 153.38 евро, съгл. чл.78, ал.8 /приложено пълномощно, приложено на л.95 по делото/, или общо сумата от 217.29 евро, както и съдебните разноски по ч. гр. д. 2100/2025г по описа на ДРС, в размер на 12.78 евро /25.00 лв./ – държавна такса и 25.56 евро /50.00 лв./ – юрисконсултско възнаграждение, или общо 75.00лв., равностойни на 38.34 евро.

Водим от горното, на основание чл.238 във връзка с чл.239 от ГПК, Добричкият районен съд

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че ответникът К. Г. К., ЕГН **********, с адрес: ****, дължи на ищеца „АПС Бета България“ ЕООД, с ЕИК 203374133, със седалище и адрес на управление: ****, представлявано от управителите П. В. и Х. М. М., присъдените със Заповед за изпълнение на парично задължение №981/17.07.2025г. по ч. гр. д. №2100/2025г. по описа на ДРС, суми, а именно:

153.38 евро /300.00 лева/, представляваща главница по Договор за потребителски кредит № 619686 сключен на 18.06.2020 г. сключен между „Стик Кредит“ АД, ЕИК 202557159 и К. Г. К., ЕГН: **********, ведно със законна лихва за забава върху главното задължение, считано от подаване на заявлението - 10.06.2025г. до окончателното му плащане; 4.60 евро /9.00 лева/ - договорна лихва, начислена за периода от 18.06.2020г. и 98.98 евро /193.59 лева/, законна лихва за забава по Договора, за периода от 18.07.2020г. до 31.05.2025г.

ОСЪЖДА К. Г. К., ЕГН **********, с адрес: ****, да заплати на„АПС Бета България“ ЕООД, с ЕИК 203374133, със седалище и адрес на управление: ****, представлявано от управителите П. В. и Х. М. М., сторените съдебни разноски в настоящото установително производство по гр. д. №3221/2025г. в размер на 217.29 евро /двеста и седемнадесет евро и двадесет и девет евроцента/.

5

ОСЪЖДА К. Г. К., ЕГН **********, с адрес: ****, да заплати на„АПС Бета България“ ЕООД, с ЕИК 203374133, със седалище и адрес на управление: ****, представлявано от управителите П. В. и Х. М. М., сторените съдебни разноски в заповедното производство по ч. гр. д.

№2100/2025г. по описа на ДРС в размер на 38.34 евро /тридесет и осем евро и тридесет и четири евроцента/.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕПИСИ от решението да се връчат на страните.

Съдия при Районен съд – Добрич: _______________________ 6