Решение № 619 от 14.05.2026, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 619 гр. Пловдив, 14.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Николинка Цветкова

Членове:

Фаня Рабчева Калчишкова

Радослав Георгиев при участието на секретаря Пенка Георгиева като разгледа докладваното от Фаня Рабчева Калчишкова Въззивно гражданско дело № 20265300500060 по описа за 2026 година

Производство по чл.258, ал.1 и сл. ГПК.

Делото е образувано по жалба на С. Д. К. от с.М., Пловд.област , чрез адв.Т. А. против Решение № 3332/ 02.07.2025г. по гр.д.№ 1886/2025г. на ПРС, с което са отхвърлен изцяло исковете на С. Д. К., ЕГН **********, с адрес с. М., общ. Родопи, местността „****, срещу Областна дирекция на МВР – Пловдив с адрес гр. П., ул. „****, ЗА ОСЪЖДАНЕ на ответника Областна дирекция на МВР – Пловдив ДА ЗАПЛАТИ на ищеца С. Д. К., ЕГН **********, сумата от 2607,51 лева, представляваща възнаграждение за положен извънреден труд за периода 30.01.2022 г. – 30.01.2025 г., получен в резултат на преизчисляване на положения нощен труд с коефициент 1,143, както и сумата от 422,82 лева – мораторна лихва върху главницата за периода 01.04.2022 г. – 30.01.2025 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 30.01.2025 г., до окончателното погасяване.

Във ВЖ се излагат доводи в насока неприложимост на постановеното ТР №1 от 15.03.2023г. по т.д.№1/2020г. на ОСГК на ВКС , с оглед постановки на посочено Определение на СЕС от 29.07.2024г. , шести състав по преюдициално запитване – социална политика- Организация на работното време- Директива 2003/88/ЕО – Член 12, б.а/ - Членове 20 и 31 от Хартата на основните права на ЕС – Безопасност и здраве на полагащите нощен труд- Полицаи и пожарникари, работещи на смени и полагащи нощен труд – Работници от частния сектор – 1

Равно Третиране, което се счита, че е с пряко значение за настоящия случай. Правят се аргументи и от ЗЧОД, както и Закона за горите и Наредба №1/ 30.01.2012г. за контрола и опазването на горските територии, чл.140 и сл. КТ, както и НСОРЗ в редакцията към релевантния момент, както и чл.31, ал.2 от съществувалата Наредба №8121з-407/11.08.2014г. по приложението на ЗМВР. Иска се отмяна на обжалваното решение и уважаване на предявените искове, както и присъждане на разноски по делото.

Постъпил е отговор по ВЖ от ОД на МВР – гр.Пловдив, представлявано от **** С. К., в който се оспорва жалбата като неоснователна, по изложени в отговора съображения и доводи. Иска се потвърждаване на обжалваното решение и присъждане на юриск.възнаграждение.

ПОС като взе предвид представените доказателства намери жалбата за допустима, като изходяща от надлежна страна, в срока по чл.259, ал.1 ГПК, поради което следва разглеждането й по същество.

Съдът е сезиран с кумулативно съединени искове с правно основание чл.178, ал.1 т.3 вр. с чл.187, ал.3, вр. с ал.7 ЗМВР и чл.86 ЗЗД от С. Д. К., ЕГН: ********** против ОД на МВР – Пловдив за осъждане ответника Областна дирекция на МВР – Пловдив да заплати на ищеца С. Д. К., сумата от 2607,51 лева, представляваща възнаграждение за положен извънреден труд за периода 30.01.2022 г. – 30.01.2025 г., получен в резултат на преизчисляване на положения нощен труд с коефициент 1,143, както и сумата от 422,82 лева – мораторна лихва върху главницата за периода 01.04.2022 г. – 30.01.2025 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 30.01.2025 г., до окончателното погасяване.

Безспорно е по делото, че ищецът е изпълнявал длъжността **** в група „**“ на сектор „Охранителна полиция“ към Четвърто РПУ на МВР – Пловдив при ОД на МВР – Пловдив по служебно правоотношение, както и безспорно се приема, че е била необходимостта с оглед характера на работата за полагане на дневни и нощни 12 часови дежурства при сумирано отчитане на работното време на всяко тримесечие. За установяване на заявените обстоятелства в исковата молба във връзка изпълнение на служебните си задължения на смени за процесния период по 12 часа на денонощие, по утвърдени графици на работодателя, като за сумарно отчитане на работното време, ищецът е ангажирал ССчЕ , които да се изчислят при прилагане на увеличен коефициент от 1,143 съобразно действащата нормативна уредба, което не е било сторено от работодателя, в резултат на което не са отчетени правилно часовете за положения труд поради неприравняване на нощния труд към дневен, съгласно чл.9, ал.2 от НСОРЗ от 2007г. чрез умножаването му с коефициент 1,143. С оглед на това ищецът претендира преизчисление и заплащане на труда по указания в наредбата начин за исковия период.

С обжалваното решение районният съд в съответствие с установената задължителна

2 практика на касационния съд е мотивирал неприложимост на разпоредбите на КТ и на НСОРЗ, а специалните разпоредби на ЗМВР и издадените подзаконови нормативни актове по него, съгласно изричните разяснения, дадени в ТР № 1/ 15.03.2023г. по т. д.№ 1/2020г. на ОСГТК на ВКС. Решаващите мотиви на районния съд са правилно обосновани в съответствие с утвърдената съдебна практика в тази насока, вкл. по отношение на приетото в тази практика, че в специалния ЗМВР са предвидени редица механизми, които компенсират нощния труд на лице в служебно правоотношение с органите в системата на МВР чрез допълнително възнаграждение за прослужено време, размера на основния платен годишен отпуск, обезщетения за неизползван платен годишен отпуск, обезщетения при прекратяване на служебното правоотношение и др. Уредбата не третира дискриминационно служители в публичния сектор по отношение отчитане и заплащане на положения от тях труд, както и не е в противоречие с правото на ЕС и практиката на СЕС по тълкуване на чл.20 и чл.31 от Хартата на основните права. Директива 2003/88/ЕО не съдържа указание за дадена разлика или съотношение между нормалната продължителност на нощния труд и нормалната продължителност на труда през деня. Следи се за това за полагащите труд през нощта да има други мерки за защита под формата на продължителност на работното време, заплащане, обезщетения или сходни придобивки, които позволяват да се компенсира особената тежест на този труд.

Това разрешение на казуса се възприема също и от въззивната инстанция, доколкото е в съответствие и с актуално приетото ТР № 1/ 15.03.2023г. по т. д.№ 1/2020г. на ОСГТК на ВКС. С тълкувателното решене спорният правен въпрос е разрешен чрез приемането, че в случая намират приложение специалните разпоредби на ЗМВР и издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, а законът не съдържа празнота относно продължителността на работното време на служителите на МВР, изразено в брой часове, тъй като нормата на чл.187, ал.1 ЗМВР е императивна, без диференциране относно това в коя част от денонощието е положен този труд, по съображения от гледна точка на ведомството и функциите на служителите в него. В тази насока са предвидени други компенсиращи нощния труд механизми спрямо служителите във ведомството на МВР.

Поради това правният режим на лицата по служебно правоотношение с МВР е специален, изключва предпоставките на чл.46, ал.2 ЗНА за приложение на КТ и подзаконовата му уредба, в съответствие с разрешенията, дадени в съдебните актове на СЕС - по дело С-435/ 2023 на СЕС, което е в съответствие с това по дело С – 262/ 2020г , и двете отчетени при постановяване на ТР № 1/ 15.03.2023г. по т. д.№ 1/2020г. на ОСГТК на ВКС.

С оглед на това обжалваното решение ще се потвърди като правилно, обосновано и законосъобразно.

На основание чл.78, ал.8 ГПК на въззиваемата страна юриск.възнаграждение в размер на 102,26 евро.

Водим от горното и на основание чл.271, ал.1, пр. I ГПК съдът 3 следва да се присъди

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 3332/ 02.07.2025г. по гр.д.№ 1886/2025г. на ПРС, с което са отхвърлени предявените искове на С. Д. К., ЕГН **********, с адрес с. М., общ.

Родопи, местността „****, срещу Областна дирекция на МВР – Пловдив с адрес гр. П., ул.

„****, ЗА ОСЪЖДАНЕ на ответника Областна дирекция на МВР – Пловдив да заплати на ищеца С. Д. К., ЕГН **********, сумата от 2607,51 лева, представляваща възнаграждение за положен извънреден труд за периода 30.01.2022 г. – 30.01.2025 г., получен в резултат на преизчисляване на положения нощен труд с коефициент 1,143, както и сумата от 422,82 лева – мораторна лихва върху главницата за периода 01.04.2022 г. – 30.01.2025 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 30.01.2025 г., до окончателното погасяване.

Осъжда С. Д. К., ЕГН ********** да заплати на Областна дирекция на МВР – Пловдив сумата 102,26 евро / сто и две евро и 26 цента/- на основание чл.78, ал.8 ГПК.

Решението е окончателно на основание чл.280, ал.3 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4