Решение № 209 от 03.12.2025, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 209 гр. Пловдив, 03.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Станислав П. Георгиев

Членове:

Надежда Л. Махмудиева

Христо В. Симитчиев при участието на секретаря Анна Д. Стоянова като разгледа докладваното от Станислав П. Георгиев Въззивно гражданско дело № 20255000500454 по описа за 2025 година

Производство по реда на чл. 258 - 273 от ГПК.

Постъпила е въззивна жалба вх. № 6060/16.06.2025 г. от Прокуратурата на Република България против решение № 162/06.06.2025 г., постановено по г. д. № 894/2024 г. по описа на ОС - Хасково в частта, с която е осъдена Прокуратурата да заплати на М. Я. К.

ЕГН ********** от гр. Д.“ № 11, вх. Г сумата в размер на 8 000.00 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени от воденето досъдебно производство № 352/2023 г. по описа на РУ Горна Оряховица, пр. преписка № 3619/2023 г. по описа на РПВелико Търново, за престъпление по чл. 281, ал. 2, т. 1 и т. 5 от НК, прекратено с постановление от 08.01.2024 г. на РП-Велико Търново, ТО-Горна Оряховица, ведно със законната лихва, считано от 17.02.2024 г. до окончателното изплащане, както и в частта за разноските.

Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да отмени обжалваното и да бъде определен по-нисък размер на обезщетението за неимуществени вреди.

Ответникът счита, че въззивната жалба е неоснователна. Претендира разноски.

Постъпила е въззивна жалба с вх. № 6592/01.07.2025 г. от М. Я. К. ЕГН ********** от гр. Д.“ № 11, вх. Г против решение № 162/06.06.2025 г., постановено по г. д.

№ 894/2024 г. по описа на ОС - Хасково в частта, с която е отхвърлен искът на М. Я. К. ЕГН ********** за осъждане на Прокуратурата на Република България да му заплати сумата над 1 размера от 8 000.00 лева до пълния предявен размер от 35 000.00 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени от воденето досъдебно производство № 352/2023 г. по описа на РУ Горна Оряховица, пр. преписка № 3619/2023 г. по описа на РПВелико Търново, за престъпление по чл. 281, ал. 2, т. 1 и т. 5 от НК, прекратено с постановление от 08.01.2024 г. на РП-Велико Търново, ТО-Горна Оряховица, ведно със законната лихва, считано от 17.02.2024 г. до окончателното изплащане, както и в частта за разноските.

Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да отмени обжалваното и така предявеният иск да бъде уважен в пълен размер от 35 000.00 лева.

Претендира разноски.

Ответникът счита, че тази въззивна жалба е неоснователна.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира за установено следното:

Иск с правна квалификация чл. 2, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ЗОДОВ.

Предявен от М. Я. К. ЕГН ********** от гр. Д.“ № 11, вх. Г против

Прокуратурата на Република България.

Ищецът моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата от 35 000.00 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени от воденето досъдебно производство № 352/2023 г. по описа на РУ Горна Оряховица, пр. преписка № 3619/2023 г. по описа на РП-Велико Търново, за престъпление по чл. 281, ал. 2, т. 1 и т. 5 от НК, прекратено с постановление от 08.01.2024 г. на РП-Велико Търново, ТО-Горна Оряховица, ведно със законната лихва, считано от 17.02.2024 г. до окончателното изплащане. Претендира разноски.

Ответникът не признава иска.

Съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта - в обжалваната му част, както и за нарушение на императивни материалноправни норми (ТР № 1/09.12.2013 г., постановено по т. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

В рамките на тази проверка, настоящата инстанция намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо.

Не се констатира нарушение на императивни материалноправни норми.

В исковата молба се твърди, че против К. е водено наказателно производство по досъдебно производство № 352/2023 г. по описа на РУ Горна Оряховица, пр. преписка № 3619/2023 г. по описа на РП-Велико Търново, ТО-Горна Оряховица, за престъпление по чл.

281, ал. 2, т. 1 и т. 5 от НК, което е било прекратено.

Това твърдение е основателно и се доказва от приложеното ДП № 352/2023 г. по описа на РУ Горна Оряховица, пр. преписка № 3619/2023 г. по описа на РП-Велико Търново.

Видно от Д П № 352/2023 г. по описа на РУ Горна Оряховица, пр. преписка № 2

3619/2023 г. по описа на РП-Велико Търново, К. е привлечен в качеството на обвиняем с постановление от 27.05.2023 г., за престъпление по чл. 281, ал. 2, т. 1 и т. 5 от НК.

Следователно от този момент следва да се отчита релевантния период и да се изследват въпросите за предпоставките за настъпване на неимуществени вреди.

Наказателното производство против К. е прекратено с постановление от 08.01.2024 г. на РП-Велико Търново, ТО-Горна Оряховица (л. 8 от делото на ОС).

Видно от известие за доставяне (л. 35 от делото на ОС), това постановление е връчена на К. на 09.02.2024 г. Няма данни да е обжалвано. Следователно същото е влязло в сила на 17.02.2024 г.

При това положение крайната дата на воденото против ищеца наказателно производство е 17.02.2024 г., от която дата се дължи и обезщетение за забавено плащане под формата на законната лихва.

Видно от постановление № 3619/2023 от 27.05.2023 г. на РП-Велико Търново, (л.

15 – 16 от ДП № 352/2023 г.), предявено на 27.05.2023 г., в 19.45 ч., К. е бил задържан за 72 часа, считано от посочения момент.

Видно от писмо № PRB 2023 19355903/30.05.2023 г. на РП-Велико Търново, (л. 28 - 29 от ДП № 352/2023 г.), е предложено РС-Горна Оряховица да вземе по отношение на К. мярка за неотклонение „задържане под стража“.

Видно от определение № 58/30.05.2023 г., постановено по НД № 281/2023 г. по описа на РС-Горна Оряховица (л. 41 от ДП № 352/2023 г.), е оставено без уважение искането на Прокуратурата за вземане по отношение на К. мярка за неотклонение „задържане под стража“ и като такава е взета „подписка“. Мярката за неотклонение е отменена с постановление от 08.01.2024 г. на РП-Велико Търново, ТО-Горна Оряховица.

Съгласно чл. 2, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ЗОДОВ, Държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда при обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление.

В случая надлежна ответна страна в производството за обезщетяване на имуществени и неимуществени вреди по чл. 2, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ЗОДОВ е Държавата чрез нейния процесуален субституент Прокуратура на Република България, тъй като тя е компетентният орган, който повдига и поддържа обвинението в извършване на престъпление от общ характер и упражнява надзор за законност над разследващите органи и техните процесуално-следствени действия или бездействия.

От събраните по делото писмени доказателства е видно, че наказателното производство е било прекратено, поради това, че деянието не е извършено от лицето, тъй като не са събрани безспорни доказателства в тази насока.

При тази фактическа обстановка и при съобразяване с т. 7 от ТР № 3/22.04.2005 г. по т. д. № 3/2004 г. на ВКС, ОСГК, може да бъде направен недвусмислен извод, че е налице 3 хипотезата на чл. 2, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ЗОДОВ за ангажиране отговорността на Държавата и Прокуратурата следва да бъде осъдена да заплати обезщетение за причинените вреди.

Както вече беше посочено, искът е доказан по основание и са налице предпоставките за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди.

Спорът е за неговия размер.

В исковата молба се твърди, че К. в продължение на седем месеца бил разследван за нещо, което не само не бил извършил, но и за което обвинението заело кой го е набедил.

През този период състоянието на баща му се влошавало и на 23.07.2023 г. починал. Не успял да разбере, че синът му не е престъпник, което много му тежало и досега. Отделно от смъртта на баща му по време на воденото производство се влошило здравословното му състояние, като били затруднени движенията му, не можел да върви нормално и придвижването му ставало изключително трудно и мъчително. Непрекъснато бил на болкоуспокояващи, защото имал прогресиращи болки в гърба, слабост в двата крака до степен трудно придвижване, които били причинени от туморна формация на гръбначния стълб. При такива болки изтърпял задържане под стража и в продължение на 72 часа прекарал в следствения арест във Велико Търново. При тези болки бил принуден седем пъти да пътува разстоянието от Димитровград до Горна Оряховица, както всяко движение било съпроводено с непоносима болка. В резултат на непрекъснатото влошаване на здравословното си състояние бил приет в болница „Токуда“ с диагноза „интрадурална екстрамедуларна туморна формация на ниво Тх7- Тх8. Била му направена операция на лезии на гръбначния мозък и бил премахнат тумора. Имало пряка връзка между здравословното му състояние и воденето производство, доколкото състоянието му се влошавало непрекъснато в резултат на напрежението от разследването и причинените тревоги от него. Преди оперативното отстраняване на туморното образование в неврохирургията бил прегледан от невролог и било установено тежко психическо състояние което допълнително ускорило влошаване на здравето му. След операцията бил подложен на непрекъснато наблюдение и контролни прегледи всеки месец. Констатацията на лекарите била че е нетрудоспособен и следва да спазва изключителен режим, включващ пълно спокойствие и липса на дразнители от всякакъв тип. Явно това било невъзможно докато се водело производството, защото непрекъснато бил под напрежение дали няма да се появят нови обвинения и по какъв начин ще завърши разследването.

Настоящата инстанция счита, че отговорността по ЗОДОВ е безвиновна, но не е безусловна. За да бъде присъдено обезщетение е необходимо, освен осъществяване на предвидените в закона хипотези, да са налице и елементите на общата деликтна отговорност по чл. 45 от ЗЗД, а именно: претърпени вреди, пряка причинна връзка между тях и незаконосъобразните действия на правозащитните органи.

Претенцията на ищеца за претърпени неимуществени вреди от воденото срещу него досъдебно производство се явява основателна, като въпросът за това до какъв размер същата следва да бъде уважена е въпрос на доказване. На обезщетяване подлежат неимуществените вреди, които са в пряка причинна връзка с увреждането. Размерът на 4 обезщетението се определя според вида и характера на процесуалната принуда и тежестта на уврежданията.

Въз основа на събраните по делото доказателства, настоящата инстанция приема, че наказателното производство против К. е продължило от 27.05.2023 г. до 17.02.2024 г. около 9 месеца.

Първоначално е бил задържан за 72 часа.

Проведено е съдебно производство по определяне мярка за неотклонение и като такава е взета „подписка“ за целия срок на наказателното производство.

Производството по същество включва само досъдебна фаза.

Към момента на започване на наказателното производство, К. е бил на 47 години.

Видно от справка за съдимост рег. № 230527005000239211/27.05.2023 г. (л. 63 от ДП № 352/2023 г.), К. не е осъждан.

Видно от справка за съдимост рег. № 2307136005000316143/13.07.2023 г. (л. 60 от ДП № 352/2023 г.), К. не е осъждан.

След като безспорно е установено наличието на прекратено наказателно производство, очевидно ищецът е търпял вреди от това обстоятелство. Дори при липса на доказателства за техния интензитет и конкретния начин на проявлението им, може да бъде прието, че са налице неимуществени вреди и те са рамките на такива, каквито всеки човек би изпитал при подобни обстоятелства.

За индивидуализиране на действителните вреди и на конкретните преживявания на ищеца по делото са разпитани свидетели.

Показанията на свидетел С.А. (л. 27 – 28 от делото на ОС): „Познавам М., съседи сме от деца и сме израснали заедно. Знам за какво сме тук. За този случай конкретно, М. ми звънна една сутрин, беше през 2023 г. и каза, че са го задържали в Горна Оряховица в ареста.