Решение № 84 от 04.06.2022, Районен съд - Ихтиман

РЕШЕНИЕ

№ 84 гр. Ихтиман, 04.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, ПЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Димитър Г. Цончев при участието на секретаря Борислава Ив. Мешинкова като разгледа докладваното от Димитър Г. Цончев Гражданско дело № 20211840100861 по описа за 2021 година

Производството е образувано по искова молба, депозирана от СВ. СТ.

Д., с адрес в гр. К, ул. „С“ № 76, ЕГН ********** и В. ИВ. Д., с адрес: в гр. К, ул. „С“ № 76, с ЕГН ********** на основание чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал.

1 ЗС спрямо ответника „РП“ ЕООД, ЕИК ...., със седалище и адрес на управление: гр. К, ул. „П“, № 12, представлявано от ЙУР, да бъде признато за установено, че ищците са собственици въз основа на давностно владение на в режим на съпружеска имуществена общност на поземлен имот /дворно място/, с площ от 902 /деветстотин и два/кв.м., съставляващ имот пл. № 1707 /хиляда седемстотин и седем/ в кв. Промишлена зона, по регулационния план на гр. К, одобрен със Заповед № 0-1196/ 1977г. на кмета на Община К, с уредени сметки по регулация, при граници на имота по скица: улица, имот пл.

№ 1705 /хиляда седемстотин и пет/, имот пл. № 1721 /хиляда седемстотин двадесет и едно/, имот пл.№ 1708 /хиляда седемстотин и осем/, ведно с построените в имота полумасивна жилищна сграда и стопанска постройка.

В исковата молба ищците релевират твърдения, че въз основа на непрекъснато, необезпокоявано, явно и спокойно владение от пролетта на 2007 г. владеят процесния недвижим имот.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът не депозира отговор.

В съдебно заседание ищците чрез процесуалния си представител поддържат исковата молба.

1

Ответникът, редовно призован чрез фикцията по чл. 50, ал. 2 ГПК, не изпраща представител.

След съвкупна преценка на доводите на страните, на събраните по делото доказателства и на разпоредбите на закона, Районен съд – Ихтиман, намира за установено следното:

За да бъде уважен иск с правно основание чл. 124 ГПК вр. чл. 79, ал. 2 ЗС вр. чл. 537, ал. 2 ГПК ищецът носи доказателствената тежест да установи чрез пълно и главно доказване правопораждащите правото му на собственост върху процесния имот факти, в рамките на очертаното в исковата молба оригинерно придобивно основание – давностно владение от пролетта на 2007 г. до предявяване на исковата молба – 02.09.2021 г. Предмет на властническо установяване в производство е съществуването на абсолютно субективно право на собственост, породено за ищците, което има за материален обект индивидуализирания недвижим имот.

Владението като фактическо състояние е несмущавано и явно упражняване съдържанието на вещно право, в случая това на собственост, през определен период от време - 10 години, което състояние включва обективен елемент – фактическа власт и субективен – намерение за своене на обекта. Субективният елемент се презумира от закона – чл. 69 ЗС, поради което при липсата на проведено обратно доказване от страна на ответника, презумпцията е необорена и приложима.

С нотариален акт за продажба на недвижим имот № 113, том VI, рег. № 6288, дело № 994/2006 г. ВПМ лично и като пълномощник на МПШ, на РПБ, на БГА на РБА ГБА ДББ продали на „РП“ ЕООД чрез Е.Д. М., като пълномощник на управителя и едноличен собственик на капитала ЙУР правото на собственост върху поземлен имот /дворно място/, с площ от 902 /деветстотин и два/кв.м., съставляващ имот пл. № 1707 /хиляда седемстотин и седем/ в кв. Промишлена зона, по регулационния план на гр. К, одобрен със Заповед № 0-1196/ 1977г. на кмета на Община К, с уредени сметки по регулация, при граници на имота по скица: улица, имот пл.№ 1705 /хиляда седемстотин и пет/, имот пл. № 1721 /хиляда седемстотин двадесет и едно/, имот пл. № 1708 /хиляда седемстотин и осем/, ведно с построените в имота полумасивна жилищна сграда и стопанска постройка.

По делото, въз основа на събраните доказателства (разпит на свид. РА) 2 се доказва по несъмнен начин, че от 2007 г. ищците С.Д. и В.Д. стопанисват процесния имот, предмет на нотариалния акт, след смъртта на ПЦ, който преди кончината си стопанисвал имота. От тогава те обработват същия, засадили са различни земеделски култури, основно малини и ягоди. Влизали и в къщата. Ищците обработвали имота явно и необезпокоявано през целия процесен период.

Показанията на свидетеля РБА са логични, непротиворечиви и необорени от други доказателства. Същият подробно разяснява какви действия и в какъв период са осъществили ищците В. ИВ. Д. и СВ. СТ. Д., както и описва имота посредством административния му адрес. Доколкото са логични, непротиворечиви и необорени от други доказателства, съдът, намира че следва да гради фактическите си изводи върху тях.

В случая, въз основа на събраните доказателства, съдът, приема че в периода от 2007 години ищците СВ. СТ. Д. и В. ИВ. Д. са упражнявали фактическа власт върху процесния имот, като го обработвали. Те не са имали основание за придобиването и ползването на имота, следователно са упражнявали владение по смисъла на чл. 68, ал. 1 ЗС. Владението им е било явно и необезпокоявано, няма данни някой да го е смущавал или оспорвал.

Имотът е изцяло обработван от тях, като ищците СВ. СТ. Д. и В. ИВ. Д. са засадили земеделски култури, често посещавали имота, влизали в построената полумасивна жилищна сграда. Всичко това, сочи че в периода между пролетта на 2007 г. и 02.09.2021 г. те са държали лично имота и явно, необезпокоявано и непрекъснато са демонстрирали владението си за период по-дълъг от 10 години. Поради това искът по чл. 79, ал. 1 ЗС е основателен.

Придобивната давност като фактически състав, съгласно т. 2 от Тълкувателно решение № 4/2012 г. на ОСГК не включва като елемент позоваване, то е процесуално средство за защита на материалноправните последици на давността, зачитани към момента на изтичане на законовия срок. С предявяването на иска ищците се позовават на изтеклата в негова полза придобивна давност и търсят защита на вече възникналото в правната им сфера вещно право на собственост. Като при наличие на позоваване, правните последици - придобиване на вещното право - се зачитат от момента на изтичане на законно определения срок съобразно елементите на фактическия състав на придобивното основание по чл. 79, ал. 1 ЗС.

3

В процесния случай позоваването за придобивна давност е направено с подаването на исковата молба. Давностният срок по чл. 79, ал. 1 ЗС е изтекъл в периода между 2007 г. и 02.09.2021 г. следователно ищците СВ. СТ. Д. и В.

ИВ. Д. са придобили имота в режим на съпружеска имуществена общност.

Вземайки предвид че периода между 2007 г. и 02.09.2021 г. е по-дълъг от 10 години, с оглед на което искът е основателен.

Съдът намира, че субективно съединените искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗС са основателни.

Предвид изхода на делото в полза на ищците СВ. СТ. Д. и В. ИВ. Д. на основание чл. 78, ал. 1 ГПК следва да бъдат присъдени претендираните разноски за държавна такса в размер на 50 лв. за държавна такса, 10 лв. за вписване на исковата молба, , както и сумата от 1500 лв. заплатено адвокатско възнаграждение.

Водим от горното и на основание чл. 235 ГПК, Районен съд – Ихтиман РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО спрямо „РП“ ЕООД, ЕИК ...., със седалище и адрес на управление: гр. К, ул. „П“, № 12, представлявано от ЙУР, СВ. СТ. Д., с адрес в гр. К, ул. „С“ № 76, ЕГН ********** и В. ИВ. Д., с адрес: в гр. К, ул. „С“ № 76, с ЕГН ********** са собственици в режим на съпружеска имуществена общност на поземлен имот /дворно място/, с площ от 902 /деветстотин и два/кв.м., съставляващ имот пл. № 1707 /хиляда седемстотин и седем/ в кв. Промишлена зона, по регулационния план на гр. К, одобрен със Заповед № 0-1196/ 1977 г. на кмета на Община К, с уредени сметки по регулация, при граници на имота по скица: улица, имот пл.№ 1705 /хиляда седемстотин и пет/, имот пл. № 1721 /хиляда седемстотин двадесет и едно/, имот пл.№ 1708 /хиляда седемстотин и осем/, ведно с построените в и м о т а ПОЛУМАСИВНА

ЖИЛИЩНА

СГРАДА и СТОПАНСКА

ПОСТРОЙКА.

ОСЪЖДА „РП“ ЕООД, ЕИК ...., със седалище и адрес на управление: гр. К, ул. „П“, № 12, представлявано от ЙУР, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК да заплати на СВ. СТ. Д. , с адрес в гр. К, ул. „С“ № 76, ЕГН ********** и В.

ИВ. Д., с адрес: в гр. К, ул. „С“ № 76, с ЕГН ********** сумата от 1560 лв.

4 разноски в производството.

Решението подлежи на обжалване пред Софийския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Препис от решението да се връчи на страните.

Съдия при Районен съд – Ихтиман: _______________________ 5