Решение № 78 от 17.05.2021, Окръжен съд - Благоевград

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 78 гр. Благоевград , 14.05.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН

НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и осми април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Росица Бункова

М. К.

Величка Пандева при участието на секретаря Мария Стоилова-Въкова в присъствието на прокурора Милена Милева Милева (ОПБлагоевград)Окръжна прокуратура - Благоевград като разгледа докладваното от Росица Бункова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20211200600021 по описа за 2021 година

Производството по делото е образувано, след постановяване на решение №164 от 07.01.2021 год. по к.д.№ 455 от 2020 год. по описа на ВКС, с което е отменена присъда, постановена на 29.05.2020 год. по внохд № 459/2019 год. и делото е върнато с указания за ново разглеждане от друг състав на Окръжен съд Б. Въззивното производство е иницирано по протеста на прокурор от Районна прокуратура Б. и е за проверка на невлязлата в сила присъда № 10714 от 12.11.2019 год., постановена по нохд №7/2019 год. по описа на Районен съд Б.

С цитираната присъда, решаващият съд е признал подсъдимия Д. Г. З. от Благоевград за невиновен, в това, че на 16.06.2018г., около 03.05 часа в гр. Благоевград, по ул. „В. Ч.", с посока на движение от бул. „В. Л.“ към бул. „Св. Св. К. и М.“, е управлявал моторно превозно средство-лек автомобил, марка и модел ,,Р. К.“ с рег. № Е 2...МК, след употреба на наркотични вещества /кокаин/, установено по надлежния ред с Протокол за съдебно– химическа –токсикологична експертиза № И-6338/31.07.2018 г. на Военномедицинска академия гр.С, съгласно Наредба № 1 от 19.07.2017г. за реда за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози, като го е оправдал по повдигнатото обвинение за извършване на престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК.

1

Недоволен от така постановената оправдателна присъда останал прокурорът, който в протеста си до въззивния съд твърди, че същата е неправилна, като съображенията му за това са свързани с твърдение, че употребата на наркотичното вещество- кокаин е установена както с техническо средство- драг чек, което е сторено на място при спиране на подсъдимия като водач на МПС от полицейските служители, така и посредством Протокол за съдебно– химическа –токсикологична експертиза № И-6338/31.07.2018 г. на Военномедицинска академия гр. С.,заключението на която установява присъствието на кокаин и метилекгонинметаболит на кокаина- в урината на подсъдимия З., като според прокурора вещите лица са използвали метод на изследване, предвиден в Наредба №1. Представителят на държавното обвинение оспорва изводите на съда, че управлението на МПС след употреба на наркотични вещества, следва да е установено по „надлежния ред“, тъй като такъв се предвижда при установяване на алкохола в кръвтта, но не и за наркотичните вещества. Според прокурорът анализа на доказателствата води до несъмнен извод за вина на подсъдимия, поради което и се иска от въззивния съд да отмени атакуваната присъда и да постанови нова такава, с която да признае З. за виновен по повдигнатото му обвинение.

Представителят на ОП поддържа протеста по изложените в него съображения.

Подсъдимият З. се явява лично и със защитника си- адв.М. Оспорват протеста, като твърдят, че след като в кръвтта на подсъдимия не е открито наркотично вещество, то позоваването на изследването на урината е в нарушение на чл.23 от Наредба №1, а и наред с това не може да се установи от назначената ДНК експертиза, че изследваната урина е тази на подсъдимия.

Намират, че присъдата като правилна и законосъобразна следва да се потвърди. В право на лична защита и последна дума подсъдимия З. моли да се потвърди присъдата на РС Б., с която е оправдан.

Окръжният съд, в настоящия състав, след като взе в предвид изложеното в протеста, становищата на страните и се запозна с доказателствата, събрани по делото, както и след като извърши цялостна проверка на атакуваната присъда, извън основанията, посочени от страните, намира следното:

Районният съд правилно е изяснил фактическата обстановка, тъй като се е базирал на доказателства, събраните по предвидения в НПК процесуален ред, от които се установява следното:

Подсъдимия Д.З. е от Б., осъждан е. Същият е правоспособен водач на МПС.

На 16.06.2018 г., около 03:05 часа, полицейските служители-И. Н. и Н. Г. били на смяна и се намирали в района на ул. „В. Ч.“ в гр. Б.. В същото време и на посоченото място подсъдимия управлявал МПС- лек автомобил с марка и модел ,,Р. К.“ с рег. № Е 2. МК, като посоката му на движение била от бул. „В. Л.“ към бул.„Св. Св. К. и М.“. Подсъдимият бил спрян за проверка от посочените двама свидетели, като те установили самоличността му и извикали колеги от сектор „ПП“ при ОДМВР-Б., за да извършат проверка на подсъдимия и в 2 качеството му на водач на МПС. На място пристигнали свидетелите Р. К. и К. И.автокотрольори, сектор ПП. Решили да извършат проверка на подсъдимият за употреба на наркотично вещество, като сторили това с техническо средство “D. CHECK 3000”, REF 8325554 и касета № ARKM-0261, което реагирало положително на наркотично вещество – кокаин. Виждайки резултата от теста подсъдимият оспорил същия, като заявил на свидетелите, полицейски служители, че не е употребявал наркотични вещества. С оглед на оспорването на резултата от техническото средство и свидетеля К. И. издал на подсъдимия талон за медицинско изследване- №0007574, който му връчил в 03.55 часа. Същевременно свидетеля Р. К. и свидетел по съставянето- Г., съставил на подсъдимия и АУАН № 40./16.06.2018 г. за това, че на 16.06.2018г. в 03.05 часа на ул. „В. Ч.“ в гр. Б. е управлявал МПС след употреба на наркотично вещество, установено с Драг-тест. АУАН бил връчен на З. на мястото на съставянето му, като на същата дата-16.06.2018г. на подсъдимия З. е издадена и Заповед №308 по чл.171, т.1, л.“б“ от ЗДвП за принудително отнемане на СУМПС. На мястото на проверката свидетеля Р. К. е попълнил и Протокол за извършената проверка за употреба на наркотични вещества, сочейки, че същата е приключила в 03.25 часа на същата дата на 16.06.2018 год. На същата дата подсъдимия Д.З. в 04.30 часа посетил ЦСМП при МБАЛ Б. и там дал проби от кръв и урина за лабораторно изследване. Дежурен, на работа по това време бил д-р Ванюков, който прегледал З. и отразил констатациите от прегледа в нарочен протокол, като посочил, че подсъдимият отрича да е употребявал наркотични вещества. При прегледа на З. лекаря не установил абстинентни явления в поведението му, като посочил също така, че подсъдимия има запазена координация, запазен словесен контакт, концентриран, ориентиран за време, място и собствената личност, имал адекватно поведение, активен и запазващ равновесие при тест.

В хода на ДП била назначена и изготвена от вещите лица инж.- химик Г. и гл.ас. д-р М. съдебно-химическа /токсикологична/ експертиза, която имала задача да извърши доказателствен анализ за наличие на кокаин/метаболити в пробите от кръвтта и от урината на подсъдимия З.. От заключението на тази експертиза- Протокол Изх.№116338/31.07.2018г. на Военно медицинска академия, се установява, че в предоставената за анализ кръвна проба не се доказва присъствие на кокаин/метаболити, а при анализа на пробата от урина се идентифицира кокаин и метаболит- метилекгонин, кофеин. В експертното заключение вещите лица са посочили, че липса на присъствие на наркотично вещество в кръвта, а наличие на такова в урината предполага употребата на веществото в период по-голям от 12 часа преди вземането на биологичните проби.

В хода на съдебното следствие решаващия съд е назначил и повторна експертиза- химическа на дадената от подсъдимия проба от урина, като тази експертиза е изпълнена от вещите лица В.Н. и И. П.- специалисти в областта на химията при НИК-МВР. В заключението си /материализирано в Протокол №19/ТКХ-137/-л.144-118/ посочените експерти са посочили, че в предоставената за изследване проба урина е установено съдържание в ниски концентрации на кокаин и негов метаболит /екгонинметилестер/. Вещите лица са посочили също, че количествен анализ не може да се извърши поради липса на методика за това. В 3 съдебното заседание, вещите лица изясняват също така, че тъй като кръвта има транспорти функции, наличие на наркотични вещества /кокаин/ в нея могат да се констатират до 1 час-1 час и половина, след което това вещество се поема от урината, където обаче може да се съхрани до 48 часа.

Назначена е също така в хода на съдебното следствие и ДНК-експертиза със задача да се отговори дали ДНК в биологичният материал на изследваната урина по делото, съответства на ДНК на подсъдимото лице. Видно от протокол №19/ДНК-348 по тази експертиза, изготвен от експерта В.Д. /специалист по ДНК профилиране при НИК-МВР/, от остатъка от процесната проба от урина, не може да се отдели годен биологичен материал, за да се направи ДНК профил и да се определи притежателят му.

От така установеното във фактическо отношение, въззивната инстанция намира, че протеста е неоснователен, тъй като РС анализирайки доказателствата по делото, събрани по предвидения процесуален ред е изяснил една обективна фактическа обстановка и достигнал до верни правни изводи е оправдал подсъдимия З.. На първо място следва да се посочи, че част от фактите от обективна страна, както и времето и мястото на деянието са установени с гласни и писмени доказателствени средства, които не си противоречат и взаимно се допълват, за да установят тези факти. Пълна вяра следва да се даде на показанията на полицейските служители Г. и Николов, които на 16.06.2018 год. в Б., на ул.“В.Ч.“ са спрели подсъдимия З., който управлявал лек автомобил. Тези свидетели са установили самоличността на подсъдимия, както и факта, че именно той е водача на МПС. Този факт се потвърждава и от показанията на свидетелите- К. и И., двамата също полицейски служители, автоконтрольори в сектор пътна полиция. В рамките на своята компетентност тези служители- И.- извършил и тестването на подсъдимия с техническо средство за употреба на наркотично вещество. Това, че техническото средство реагирало положително на канабис се установя не само от тези гласни доказателствени средства, но и от самото техническо средство, приложено по делото като веществено доказателства. Този резултат е оспорен от подсъдимия при проверката на място, поради което и на З. е попълнен и връчен талон за изследване по образец. С този талон подсъдимия се е явил в ЦСМП, където е дал две проби за лабораторен анализ- на кръв и на урина. Спазена е процедурата, предвидена в Наредба №1 и по вземането на пробите и по описание на състоянието на изследваното лице.

Резултата от изследването на кръвта и урината /описаната по-горе химико токсикологична експертиза/ е установил по несъмнен начин, че в кръвта на подсъдимия няма наличие на кокаин или метаболити, но такава има в пробата от урина, дадена от З.. Именно на последната държавното обвинение се позовава, повдигайки обвинението. Правилни са изводите на РС, че това е в нарушение на разпоредбата на чл.23 от Наредба №1, тъй като последната предвижда употребата на наркотичните вещества да се доказва чрез резултата от изследване на кръвната проба, а в случая той е отрицателен. Наред с това следва да се посочи, че в настоящия казус има и нарушения на процедурата предвидена в Наредба №1/2017 год. Съгласно разпоредбата на чл. 17, ал.4 от Наредба №1, вакуумните епруветки и 4 контейнерите за урина, съдържащи пробите за изследване, се запечатват със стикер с конкретен сериен номер по чл.3, ал.3 от същата Наредба, придружаващ талона за изследването, като в протокола за изследване се отбелязва изрично именно серийният номер на този стикер, а това не е направено за процесната проба от урина, която е изследвана като такава за подсъдимият З. в конкретният казус. Още едно нарушение е допуснато при установяване наличието на наркотични вещества в кръвта на подсъдимия, отново на Наредба №1, която е нормативния акт, определящ реда за установяване на концентрацията на алкохол и/или наркотични вещества или техните аналози-това на разпоредбата на чл.5 от Наредбата, за резултата от извършената проверка и тест на място на водача за употреба на наркотични вещества и техни аналози, при констатацията н външни признаци, поведение или реакции на водача на МПС за употреба на наркотични вещества, следва да се извърши тест на място и изготви нарочен протокол в три екземпляра по образец, съгласно приложение №2 , като първият екземпляр остава за органа, вторият се прилага към талона, а третият се връчва на водача. Това също не е сторено от полицейските служители- К. и И.