Решение № 7805 от 19.12.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 7805 гр. София, 19.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Калина Анастасова

Членове:

Темислав М. Димитров

Мила Г. Димова при участието на секретаря Мария Б. Тошева като разгледа докладваното от Мила Г. Димова Въззивно гражданско дело № 20251100506073 по описа за 2025 година

За да се произнесе, взе предвид следното.

Образувано е по повод въззивна жалба на „Архолл“ ЕООД, чрез процесуален представител адв. Т. П., срещу Решение №3406/28.02.2025 г., постановено по гр. д. №61569/2024 г. по описа на Софийски районен съд, в частта, с която е уважен предявеният от „Топлофикация София“ ЕАД иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за обезщетение за забава в размер на 17,36 лв. за периода от 31.07.2021 г. до 09.05.2024 г.

Решението в частта, с която е отхвърлен като неоснователен и недоказан иска с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД вр. чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ за сумата от 28,01лв., представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия / ТЕ/ за период от 01.06.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението в съда – 29.07.2024 г., до изплащане на вземането, като необжалвано е влязло в законна сила.

Във въззивната жалба са изложени съображения за неправилност на обжалвания съдебен акт, като се моли същият да бъде отменен в обжалваната част, а предявеният от „Топлофикация София“ ЕАД иск за мораторна лихва в размер на 17,36 лв. за периода 31.07.2021 г. до 09.05.2024 г. да бъде отхвърлен.

Въззивникът поддържа, че е изплатил главницата извънсъдебно, поради което искането на толофикационното дружество за мораторна лихва върху главницата не следвало да бъде уважено. Нямало как да се дължи и начислява 1 лихва върху главница, която вече била погасена. От експертизата се установявало, че дружеството е заплатило повече отколкото дължи, но поради неправилно осчетоводяване от страна на „Топлофикация София“ били начислени като дължими претендираните от ищеца суми. Поддържа релевираното пред първата инстанция възражение за погасяване по давност на вземането за мораторна лихва.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от въззиваемата страна „Топлофикация София“ ЕАД, с който жалбата се оспорва като неоснователната и се моли същата да бъде оставена без уважение, а постановеното от първоинстанционния съд решение да бъде потвърдено.

Третото лице- помагач „Бизов сервиз“ ЕООД не е взело становище по подадената жалба.

Съобразно правомощията си по чл. 269 ГПК съдът намира първоинстанционното решение за валидно, тъй като е постановено от съд с правораздавателна власт по спора, в законен състав, в необходимата форма и с определеното съдържание. Решението в обжалваната част е и допустимо, тъй като са налице положителните предпоставки и липсват отрицателните за предявяване на иска, като съдът се е произнесъл в обема на търсената защита, поради което няма произнасяне в повече. По правилността на съдебния акт настоящата инстанция намира следното:

Първоинстанционният съд е бил сезиран с обективно съединени в условията на кумулативност искове с правна квалификация чл. 79, ал. 1, предл. първо вр. чл. 200 ЗЗД вр. чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, предявени по реда на чл. 422 ГПК, за признаване за установено в отношенията между „Топлофикация София“ ЕАД и „Архолл“ ЕООД, че ответникът дължи на ищеца следните суми - сумата 28,01 лв., представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия / ТЕ/ за период от 01.06.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението в съда – 29.07.2024 г., до изплащане на вземането, и сумата 17,36 лв., представляваща мораторна лихва за период от 31.07.2021 г. до 09.05.2024 г., за които суми има издадена Заповед за изпълнение /ЗИ/ № 26753/26.8.2024г. по ЧГД № 46196/2024г. по описа на СРС.

За да постанови своето решение, Софийски районен съд е приел, че от събраните по делото доказателства се установява надплащане от страна ответника в размер от 54,13 лв. за сумите, формиращи главница, като непогасена остава сумата от 77,58 лв. за мораторна лихва, поради което и искът за последната е намерил за основателен.

Настоящият съдебен състав, след като прецени събраните по делото доказателства, взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, които очертават предмета на въззивния контрол съобразно задължителните разрешения, постановени с Тълкувателно решение №1/2013 г. тълк.д. №1/2013 г., и по свое вътрешно убеждение намира следното.

2

Обжалваното решение е правилно и на основание чл. 272 ГПК съдът препраща към изложените в него фактически и правни изводи, като в допълнение по отношение въведените с въззивната жалба следва да бъде казано следното.

Съгласно чл. 40, ал. 1 от Общите условия за продажба на топлинна енергия за стопански нужди от „Топлофикация София“ АД на потребители в град София, купувачът е длъжен да заплаща месечните дължими суми за топлинна енергия в срок до 20 число на месеца, следващ месеца на доставката, след получаване на издадена от продавача данъчна фактура. В случай на неизпълнение в срок на поетите по договора задължения купувачът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата до деня на постъпване на дължимата сума по сметката на продавача (чл. 49, ал. 1 от ОУ).

От заключението по назначената съдебно-счетоводна експертиза, която съдът кредитира като компетентно изготвена, пълна и обоснована, се установява, че въззивникът не е изпълнявал поетите задължения за заплащане на помесечните прогнозни фактури в срок (в.ж. Таблица 1 от експертното заключение по ССче), поради което е била и начислявано обезщетение за забава в размер на законната лихва.

Неоснователни са оплакванията на въззивника, че при установено надплащане на дължимите по ежемесечните фактури плащания спрямо изравнителните сметки, то не следвало да се дължи мораторна лихва.

Изравнителните сметки за количеството реално потребена ТЕ и издаваните въз основа на тях изравнителни фактури могат да са източник на ново вземане за топлопреносното предприятие или за потребителя (в зависимост дали е ползвана по-малко от прогнозно определената ТЕ или повече), изискуемостта на което ново вземане, съответно давностният срок тече от срока заплащане по изравнителната фактура, но не променят момента на възникване на задължението за плащане на помесечните прогнозно определени количества, нито такъв ефект имат извършваните счетоводни операции от дружествотоищец по издаване на кредитни известия. В чл. 43 от ОУ изрично е уредено задължението на продавача на топлинна енергия при наличие на надвнесени суми, да заплати обезщетение в размер на законната лихва върху надплатената сума от деня на постъпването й по сметката на продавача до деня на възстановяването й. Следва да бъде изрично посочено, че за разлика от приложимите Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди, в уреждащите настоящото правоотношение по продажба на ТЕ за стопански нужди не няма правило, което ограничава начисляването на мораторни лихви върху прогнозните месечни плащания, следователно такива могат да бъдат начислявани.

Наличието на уредено изравнително плащане на реално потребената топлинна енергия не води до изместване на падежа и нов момент на изискуемост съответно на течене на погасителната давност по отношение помесечните прогнозни вземания на ищеца, който да е от изтичане на срока за 3 плащане по изравнителните фактури. Подобно виждане отрича уредените в закона методи за уреждане на отношенията (и трите метода в чл. 155 ЗЕ предвиждат месечни плащания и се дава възможност за избор само между тези три метода), доколкото трансформира задължението в годишно такова в противовес на закона и на приложимите ОУ.

Неоснователно се явява и релевираното възражение за погасяването по давност, доколкото мораторната лихва е начислена с начало на периода от 07.2021 г., а заявлението за издаване на заповед за изпълнение е подадено на 29.07.2024 г., т.е. преди изтичане на тригодишния срок по чл. 111, б. „в“ ЗЗД.

С оглед всичко изложено дотук, съдът намира, че обжалваното решение като правилно следва да бъде потвърдено.

По отговорността за разноски:

Предвид изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 вр. ал. 8 ГПК на разноски има право въззиваемата страна „Топлофикация София“ ЕАД, която е претендирала такива за юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя в размер на 100 лв.

Мотивиран от гореизложеното, Софийски градски съд, II- ж въззивен граждански състав,

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение №3406/28.02.2025 г., постановено по гр. д.

№61569/2024 г. по описа на Софийски районен съд, 163 състав.

ОСЪЖДА „Архолл“ ЕООД, ЕИК 131564854, с адрес гр.София, бул.Панчо Владигеров, до бл.118, да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046, със седалище и адрес на управление гр.София, район Красно село, ул.Ястрбец № 23Б, на основание чл. 78, ал. 3 вр. ал. 8 ГПК, сумата от 100 лв., представляваща разноски, сторени пред Софийски градски съд.

Решението е постановено при участието на „БИЗОВ СЕРВИЗ‘ ЕООД, ЕИК 202235052, като трето лице-помагач на страната на „Топлофикация София“ ЕАД.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

4

2. _______________________

5