Решение № 2164 от 04.04.2018, Софийски градски съд

Р E

Ш Е Н

И Е

№ ……….,

04.04.2018 година, град София,

В

И М Е

Т О Н

А Н А

Р О Д А

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, IІ-ри брачен въззивен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и пети януари през 2018 година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ : Галя Митова

ЧЛЕНОВЕ : Валентина Ангелова

Милен Евтимов

При секретаря Мариана

Ружина, след като разгледа докладваното от съдия Ангелова, гражданско дело № 5765 по описа на съда за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е въззивно – по реда на чл. 258 и следващите от ГПК.

С Решение № ІІІ-117-246 от 07.08.2015 г., допълнено с

Решение № 5/26.01.2016 г., постановени по гражданско дело № 70108 и 71717 по описа за 2014 г. на Софийски районен съд, ІІІ ГО, 117 състав, бил прекратен брака, сключен на 21.05.2006 г. между С.Д.Я. и Б.М.Я., като дълбоко и непоправимо разстроен по вина на жената; предоставил упражняването на родителските права по отношение на роденото от брака дете Д., родено на *** г., на майката, при когото то ще живее в семейното жилище, с право на бащата да го взема при себе (със задължение да го връща) всяка първа събота на месеца от 10 часа до 18.00 часа на следващият неделен ден, с преспиване, както и за две седмици през летните ваканции извън годишният отпуск на майката, със задължение на последната да води детето в дома на бащата всяка трета събота от месеца в 09.00 часа и да го взема от там в 19.00 часа, както и да уведомява писмено за периода на ползване на годишния си отпуск до 31 май на всяка година; бащата ще взема детето и между 10 и 19 часа на рождения му ден през четни години и в същите часове на вторите дни на Коледа и Великден през нечетни години; осъдил бащата да заплаща на детето си, чрез неговата майка и законен представител месечна издръжка в размер на 180 лева, считано от 01.11.2014 г., като отхвърлил претенцията за горницата; семейното жилище, находящо се в гр. София, Панчарево, к-с Бяла черква, сграда „А“, ет. 2, ет. 1, ап. 3, предоставил за ползване до 01.11.2026 г. на жената и детето; осъдил Б.М.Я. да заплаща на С. Д.Я. месечен наем от 200 евро или левовата им равностойност, считано от 01.11.2014 г., ведно със лихва за забава, като отхвърлил претенцията за горницата; осъдил С.Я. да заплати по сметка на СРС държавни такси в размер на 259, 20 лева, а Б.Я. – 624,40 лева; постановил жената да носи брачното фамилно име Я., като осъдил Б.Я. да заплати на С.Я. деловодни разноски от 641 лева.

Недоволна от така постановеното решение останала Б.М.Я., ответник в производството по гр. дело № 70108/2015 г. и ищца по гражданско дело № 71717/2015 г., която обжалва същото в частите му относно вината си за разстройството на брака, определения режим на лични контакти на детето с бащата, в отхвърлителната част над присъдената издръжка за детето от 180 лева до пълния претендиран размер, както и относно осъждането й да заплаща месечен наем.

Излага и подробно мотивира оплаквания за незаконосъобразност и необоснованост на съдебния акт в тези му части. Моли съда да постанови решение, с което да отмени решението на първоинстанционния съд в обжалваните части, като постанови, че вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака има само мъжът, като уважи в цялост претенцията за издръжката на детето и измени решението в частите му относно режима на лични отношения на бащата с детето и относно наемната цена.

В хода на съдебното дирене поддържа въззивната си жалба.

В срока по чл. 263 от ГПК насрещната страна С.Д.Я. депозира писмен отговор на въззивната жалба, като оспорва същата като неоснователна, като излага подробни съображения в подкрепа на заявеното становище.

Моли съда да постанови решение, с което да потвърди решението на първоинстанционния съд в обжалваните части.

В съдебно заседание, въззиваемият лично и чрез пълномощника си, оспорва въззивната жалба като неоснователна във всичките й части и пледира за нейното отхвърляне. Претендира сторените по водене на делото разноски по представен списък по чл. 80 от ГПК.

В предмета на въззивна проверка е била включена и жалбата на Б.Я. относно липсата на произнасяне на първоинстанционният съд относно фамилното й име след развода. Обжалвания съдебен акт бил допълнен с Решение № 5/26.01.2016 г., влязло в сила като необжалвано, с което съдът постановил след развода жената да носи брачното фамилно име Я.. С оглед разрешаването на този въпрос с влязъл в сила съдебен акт, въззивният съд не следва да се произнася по въззивната жалба на въззивницата в частта й досежно фамилното й име след развода.

Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и от лице, имащо интерес от обжалването, като отговаря на изискванията на чл. 261 от ГПК, поради което същата е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

С оглед предмета на въззивна проверка, очертан в жалбите, въззивният съд констатира, че решението на първоинстанционния съд е влязло в сила като необжалвано в частите му относно прекратяването на брака между страните като дълбоко и непоправимо разстроен, фамилното име на жената след развода, упражняването на родителските права от майката и местоживеенето на детето, ползването на семейното жилище и дължимите от ответницата държавни такси.

За да се произнесе, въззивният съд взе предвид следното :

Производството пред Първоинстанционният съд било образувано по насрещни искове с правно основание чл. 49, ал. 1 във връзка с ал.

3 от СК, съединени с искове по чл. 322, ал. 2, изречение ІІ от ГПК.

За да постанови обжалваният съдебен акт,

Първоинстанционният Софийски районен съд, приел за установена следната фактическа обстановка :

Страните по спора са съпрузи и имат едно малолетно дете, ангажирано и с извънкласни занимания и страдащо от хронично, но не тежко заболяване. И двамата съпрузи имали доходи над средните за страната, а семейното им жилище представлявало тристаен апартамент, придобит по време на брака в СИО.

Разпитани били по двама свидетели, водени от всяка страна, в това число бащите им. При съпоставката на показанията им с останалите доказателства и данни по делото, се очертавала следната картина на семейния живот на страните : доходите на съпругата надвишавали тези на мъжа й; детето било отглеждано от нейните родители, които в последната учебна година са се нанесли в семейното им жилище, без съгласието на ищеца, който понастоящем живеел под наем, като не се установило категорично да ли е бил изгонен или сам е напуснал жилището, но и последният вариант бил преценен като приемлив и разумен. Твърденията на ответницата за изневяра на съпруга й не се потвърдили, а само били преразказани от нейна колежка. Заболяването на детето било получено докато било отглеждано на село (свидетелят Ф.), а родителите на съпругата (не без нейното одобрение) напълно го били обсебили и се опитвали да го отдалечат от бащата (св. Ф.-лист 354), чиито контакти с дъщеря му са затруднявани дори и след постановяването на привременните мерки.

При тази фактическа установеност, Първоинстанционният съд постановил обжалвания съдебен акт.

Настоящият състав на Софийски градски съд, Гражданско отделение, след като взе предвид становищата на страните, събраните в двете съдебни инстанции доказателства, прецени ги по реда на въззивното производство и съобрази приложения закон, по свое убеждение, приема за установено следното :

Въззивния съд в споделя в общи линии установената в първоинстанционното производство фактическа обстановка, касаеща предмета на въззивна проверка по делото, не счита за нужно да я преповтаря и препраща към нея.

Въззивният съд, след като прецени по реда на чл. 172 от ГПК показанията на разпитаните в първоинстанционното производство свидетели, кредитира същите в частите им, депозирани в резултат на личните впечатления на същите за изнесените пред съда факти, като кредитира показанията на свидетелите В.К.В., Д.С.Я., баща на въззиваемия С.Я. и М.Й.Ф., баща на въззивницата, само в частите им, касаещи лично възприети от тези свидетели факти, попадащи в предмета на доказване по делото, очертан от наведените от страните твърдения.

Съдът не обсъжда показанията на свидетелката , М.С.Д., която няма никакви лични наблюдения от семейния живот на страните и техните отношения, а й е известно единството споделеното й от въззивницата. Ето защо, доколкото показанията на тази свидетелка не пресъздават лично възприети от нея факти и обстоятелства от семейния живот и отношенията между страните, същите нямат доказателствена стойност и не следва да бъдат ценени от съда при произнасянето му по спора.

Във въззивното производство са ангажирани многобройни доказателства, касаещи заплащането на издръжка за детето Д. от въззиваемия, опитите му да му осъществи контакт с малолетната си дъщеря, включително и със съдействието на училищни власти, социални служби, полиция, прокуратура, частен съдебен изпълнител и прочее, както и обучението на детето. Анализът на същите сочи, че отношенията между страните са силно влошени, като помежду им липсва какъвто и да е диалог, в това число относно въпросите, касаещи отглеждането на малолетното дете. При липсата на такъв диалог, майката, еднолично вземала решения относно местоживеенето на детето, кое учебно заведение ще посещава, какво и всички други въпроси, касаещи непосредствения бит на малолетната. От събраните писмени доказателства – листове 47, 50-57, 252-254 и 281-284 от делото се установява, че малолетната през учебната 2014/2015 г. малолетната Д. била записана в 0 Б клас-дневна форма на обучение при шестдневна учебна седмица в Национално музикално училище „Любомир Пипков“, като била приета с отличен успех в първи клас в същото училище. През учебната 2015/2016 г. малолетната била обучавана като ученик в І Б клас на посоченото учебно заведение до 17.09.2016 г. За времето на обучението си като ученик в първи клас, за периода 13.01.2016 г. до 11.03.2016 г. малолетната направила 57 отсъствия, за които майката представила медицински бележки (лист 51 от делото). Отсъствията били направени за времето от 13.01.2016 г. до 15.01.2016 г. ; 18.01.2016 г. до 22.01.2016 г., както и за периода от 07.03.2016 г. до 11.03.2016 г., като прави впечатление, че на посочените дати малолетната отсъствала за 4 или 5 учебни часа, а не от всички занятия. На 17.09.2016 г., по инициатива на майката обучението на детето в това училище било преустановено, като то било преместено в Основно училище „Христо Смирненски“, гр. Червен бряг. Малолетната имала отличен успех и поведение и в двете учебни заведения, които посещавала.

От представените платежни документи – листове 146-160, се установява, че въззиваемият превел за издръжката на детето за периода 01.11.2014 г. – 01.12.2015 г. , заедно със законна лихва от 140 лева, сумата от общо 2480 лева, след което продължил да превежда сумата от 180 лева месечно за издръжката на детето, като по делото са представени доказателства за общо 14 такива превода.

От доказателствената съвкупност се установява също, че въззиваемият търсел всякакво съдействие за да осъществява контакти с детето, но без успех. Между страните не е спорно, че последният личен контакт на бащата с детето датира от 27.10.2014 г., когато е настъпила раздялата им, а след това такива реално не са осъществявани. Предвид това и данните за отчуждаващо поведение на майката, със Заповед № ЗД/Д-ЕН-ЧБ-040/12.04.2017 г. на Директора на ДСП, гр. Червен бряг, на малолетната било предоставено ползването на социална услуга „Подкрепа и консултиране на семейства от общността“, дългосрочно, за срок от шест месеца. Горната заповед била обжалвана от майката и потвърдена с Решение № 15-РД06-0015/01.06.2017 г. на Директора на Регионалната дирекция за социално подпомагане, гр. Плевен. По делото липсват данни за обжалване на посоченото решение.

С оглед установяване интересите на детето Д. и родителската компетентност на страните, по делото са призовани ДСП Младост и ДСП Червен бряг.

В социалния си доклад ДСП Младост заявява становище, че в интерес на детето е да се осигури неговото отглеждане в условия, осигуряващи неговия физически, психически и емоционален комфорт. Данните в доклада са събрани след среща и разговор с въззиваемия и посещение на дома му, находящ се в гр. *********. Според споделеното от въззиваемия, той нямал контакти с малолетната си дъщеря. На 02.11.2016 г. посетил училището на детето в гр. Червен бряг, но не могъл да го види, тъй като управата на училището не му оказала съдействие, а майката не разрешавала. Майката не разрешавала контакти на детето с бащата, поради което той не разполагал с друга информация за малолетната си дъщеря. Освен това, детето не контактувало и с разширеното семейство по бащина линия.