Решение № 21 от 27.02.2026, Окръжен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 21 гр. Враца, 27.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Калин Тр. Тодоров

Членове:

Борис К. Динев

Христо Н. Христов при участието на секретаря Миглена Н. Костадинова като разгледа докладваното от Калин Тр. Тодоров Въззивно гражданско дело № 20231400500557 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх. № 2058/21.06.2023 г. на "Фератум България" ЕООД, ЕИК 200599406, със седалище и адрес на управление: гр.София, жк "Младост-3", бул. „Александър Малинов“ № 51, вх.А, ет.9, офис № 20, чрез пълномощника му адв. Е. Ц. - САК, против Решение № 88/19.05.2023 г. по гр.д. № 603/2022 г. на Районен съд-Оряхово, в неговата цялост, изменено в частта за разноските с определение № 227/19.07.2023г., с което дружеството е осъдено на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД да заплати на С. В. С., ЕГН ********** от ***, сумата от общо 175,77 лв., представляваща недължимо платена по сключен между страните недействителен Договор № 761440/27.05.2019г. за предоставяне на потребителски кредит и включваща сумите 75,77 лв. - платена договорна лихва и 100,00 лв. - такса за банкова гаранция към фирма партньор, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда - 10.10.2022 г., до окончателното изплащане на сумата; да заплати на адв. М. В. М. от АК Пловдив сумата 480,00 лв., представляваща определено от съда адвокатско възнаграждение с начислено ДДС, на основание чл. 38, ал. 2, вр. с ал. 1, т. 2 от 1

Закона за адвокатурата, както и да заплати по сметка на РС-Оряхово сумата 300.00 лева деловодни разноски на осн. чл.78, ал.6 от ГПК.

В жалбата се поддържа, че решението е неправилно и необосновано, и в подкрепа на това становище се излагат подробни съображения.

Излагат се твърдения, че не е правилен изводът на съда, че годишният процент на разходите по кредита (ГПР) не съответства на действителните разходи по кредита. Посочва се, че кредиторът има правен интерес от това задълженията на кредитополучателя по договора за кредит да бъдат обезпечени и се твърди, че кредитополучателят е избрал да обезпечи задълженията си по него с обезпечение, предоставено от предложено юридическо лице (а не предложено от потребителя физическо лице).

Поддържа се, че дружеството е встъпило в правата на третото лице, осигурило обезпечение, със заплащането на дължимата му от кредитополучателя сума на основание чл.73 ЗЗД във връзка с чл.74 ЗЗД. Излагат се твърдения, че кредитодателят не само не е бил длъжен да включи сумата, уговорена между потребителя и трето лице, в договора за предоставяне на поръчителство, в ГПР по кредита, но съгласно пар. 1 от ДР на ЗПК не е имал право на това.

Сочи се, че обратно на изводите на съда, включването на клаузата за обезпечение чрез Фератум Банк (Малта) в чл. 5 от Договора за кредит е следствие от направения от ищеца избор в рамките на преддоговорните отношения между страните. Оспорва се неравноправността на клаузата за обезпечение по смисъла на ЗЗП и се излагат подробни съображения в тази насока. Искането до въззивния съд е първоинстанционното решение да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което да бъде отхвърлен изцяло предявения иск като неоснователен и да се присъдят разноски за двете инстанции.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК от въззиваемата страна С. В. С., ЕГН ********** е постъпил отговор чрез адв. М. М.. С отговора се излага становище за неоснователност на въззивната жалба, като се излагат подробни доводи, целящи да оборят всеки един от доводите, изложени във въззивната жалба. Сочи се, че първоинстанционният съд е постановил решението си при спазване на материалните и процесуални норми, достигайки до правилни изводи, при което първоинстанционното решение е правилно, валидно и обосновано. Искането към съда е първоинстанционното решение да бъде 2 потвърдено и да се присъдят разноски.

Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от лице с правен интерес, в рамките на срока по чл.259, ал.1 ГПК и срещу обжалваем съдебен акт.

За да се произнесе по основателността на жалбата, настоящият съдебен състав взе предвид следното:

Производството пред Районен съд - Оряхово е образувано въз основа на искова молба, подадена от С. В. С., чрез пълномощника й адв.М. М., срещу „Фератум България“ ЕООД, ЕИК 200599406, гр. София, за заплащане на сумата 175,77 лв., представляваща недължимо платена сума по недействителен Договор № 761440 за предоставяне на потребителски кредит от 27.05.2019 г., включваща платена договорна лихва от 75,77 лв. и такса за предоставяне на банкова гаранция към фирма партньор в размер 100,00 лв., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба 10.10.2022 г., до окончателното изплащане на сумата, а в условията на евентуалност - ответното дружество да бъде осъдено да заплати на ищцата сумата 100,00 лв., представляваща платена без основание такса за предоставяне на банкова гаранция към фирма партньор, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба - 10.10.2022 г., до окончателното изплащане на сумата.

С протоколно определение № 97 от 02.03.2023 г. районният съд е допуснал увеличение на главния и евентуално съединения иск, като ги е увеличил съответно от 175,77 лв. на 592,77 лв. и от 100,00 лв. на 437,18 лв., платими ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба - 10.10.2022 г., до окончателното изплащане на сумите, които суми са недължимо платени по недействителен Договор № 761440 за предоставяне на потребителски кредит от 27.05.2019 г.

Исковите претенции се основават на твърденията, че сумите са платени въз основа на нищожен договор на основание чл. 22 ЗПК, тъй като същият не отговаря на изискванията на чл.11, т.9 - т.11 ЗПК и чл.19, ал.4 ЗПК.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от "Фератум България" ЕООД, в който се оспорва основателността на предявения иск със съображения, че не са допуснати нарушения на посочените в исковата 3 молба разпоредби на ЗПК.

В производството пред районния съд са събрани писмени доказателства и са назначени съдебно-техническа и съдебно-счетоводна експертизи.

С обжалваното решение първостепенният съд е приел за основателни доводите на ищцата за недействителност на договора на основание чл. 22 ЗПК вр. чл.11, ал.1, т.10 ЗПК.

При извършената служебна проверка на решението, съобразно правомощията по чл. 269, изр. първо ГПК, въззивният съд намира същото за валидно и допустимо.

Предвид горното и съгласно разпоредбата на чл. 269, изр. 2 ГПК следва да бъде проверена правилността му по изложените във въззивната жалба доводи и при извършена служебна проверка за допуснати нарушения на императивни материалноправни норми, като въззивната инстанция се произнесе по правния спор между страните.

Настоящият съдебен състав намира, че по делото са събрани всички относими и необходими за изясняване на спора доказателства. Изложената и възприета от районния съд фактическа обстановка е правилно установена и изцяло кореспондира с представените по делото доказателства. Въззивната инстанция споделя изложените от районния съд мотиви, довели до извода за недействителност на договора за кредит на основание чл. 22 ЗПК, във вр. чл.

11, ал. 1, т. 10 ЗПК, и намира, че решението е постановено при правилно приложение на материалния закон и доказателствата по делото, при което на основание чл. 272 ГПК препраща към мотивите на първоинстанционния съд.

В отговор на наведените във въззивната жалба на ответното дружество оплаквания, съдът намира за необходимо да изложи допълнително следните фактически и правни съображения:

С оглед твърденията на ищцата в исковата молба и на ответното дружество в отговора, съдът намира, че по делото няма спор, че между страните е бил сключен Договор за предоставяне на потребителски кредит № 761440/27.05.2019 г., по силата на който "Фератум България" ЕООД, като кредитор, е предоставил на С. В. С., като кредитополучател, сумата 2500,00 лв., която последната се задължила да върне на 12 месечни вноски, съгласно погасителен план, който е неразделна част от договора. Този факт е обявен от 4 районния съд за безспорен е постановеното по реда на чл.140 ГПК Определение № 390/13.12.2022 г.

Договорът е сключен чрез средства за комуникация от разстояние, поради което същият представлява договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние по смисъла на чл. 6 ЗПФУР.

Видно е от представения по делото на хартиен носител Договор за кредит № 761440/27.05.2019 г., че кредитът се олихвява с лихвен процент в размер на 23 %, а дължимата от кредитополучателя възнаградителна лихва е в размер на 575,00 лв. Посочено е, че за целия период на кредита кредитополучателят следва да върне на кредитора общо 3 075,00 лв., както и че общият разход по кредита е 575,00 лв. и включва посочената възнаградителна лихва, а годишният процент на разходите е 49,11%, изчислен по реда на чл.8.4 от ОУ и включва разходите, включени в общия разход по кредита, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.

В чл. 5 от договора е предвидено, че кредитът се обезпечава с поръчителство, предоставено от „Фератум Банк“ в полза на кредитора.

Посочено е, че със сключването на договора кредитополучателят потвърждава, че при кандидатстването за кредит сам и недвусмислено е посочил избрания поръчител и е запознат с правото си да посочи както физическо лице, така и предложеното юридическо лице за поръчител, който да бъде одобрен от кредитора в процедурата по кандидатстване за кредит.

Кредитополучателят декларира, че е запознат, че всеки одобрен от кредитора поръчител дава еднаква възможност на кредитополучателят да получи кредит при едни и същи търговски условия.

Въззивният съд намира, че сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон - ЗПК, в който законодателят предвижда строги изисквания за формата и съдържанието на този вид договори, уредени в глава трета на ЗПК. Според разпоредбата на чл.22 ЗПК когато не са спазени изискванията на посочените в нормата разпоредби, сред които са и тези на чл. 11, ал. 1, т. 10 и т.11 ЗПК договорът за потребителски кредит е недействителен. Въззивният съд споделя изводите на районния съд за нарушаване на изискването на чл. 11, 5 ал. 1, т.10 ЗПК по съображения, че посоченият в договора ГПР от 49,11% не съответства на действителния такъв.

Съгласно императивната норма на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, договорът за потребителски кредит следва да съдържа ГПР по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР по определения в приложение № 1 начин. Самият ГПР, както и общата сума, дължима от потребителя намират своята легална дефиниция в разпоредбите на чл. 19, ал. 1 ЗПК и § 1, т. 2 от ДР на ЗПК, според които „ГПР по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит", а общата сума, дължима от потребителя е сборът от общия размер на кредита и общите разходи по кредита за потребителя.

Общите разходи по кредита също са легално дефинирани посредством разпоредбата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, според която това са „всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия".