Решение № 2978 от 06.08.2024, Районен съд - Варна
- Съд
- Районен съд - Варна
- Дело
- Гражданско дело 2578/2024
- Вид
- Решение № 2978
- Подписан
- 06.08.2024
- В сила
- 11.12.2024
- Състав
- Орлин Чаракчиев
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 172 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 414 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 167, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 167, ал. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 20 · Закон за движението по пътищата
- чл.45 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 45, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл.49 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 84, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- § 7, ал. 1, т. 4 · Закон за местното самоуправление и местната администрация
- чл. 2, ал.1, т.5 · Закон за общинската собственост
- чл. 37 · Закон за правната помощ
- чл. 410, ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл.410, ал.1, т. 2 · Кодекс за застраховането
- чл. 25, ал.1 · Наредба за заплащането на правната помощ
РЕШЕНИЕ
№ 2978 гр. В., 05.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В., 20 СЪСТАВ, в публично заседание на пети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Орлин Чаракчиев при участието на секретаря Ани Люб. Динкова като разгледа докладваното от Орлин Чаракчиев Гражданско дело № 20243110102578 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявен от ЗАД „А.”, ЕИК * със седалище и адрес на управление гр. С., ул. С. К. № * срещу Община В., ЕИК *, с адрес: гр. В., бул. „О.пр.п. № *3 обективно и кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал.1 от ГПК вр. чл.410, ал.1, т. 2 от КЗ във вр. с чл.49 вр. чл. 86, ал.1 от ЗЗД за приемане на установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца следните суми: сумите, както следва: сумата 2023,96 лв., представляващa регресна претенция за сбор на заплатено застрахователно обезщетение в размер от 2013,96 лв. по щета във връзка с ПТП от 26.08.2019 г. настъпило вследствие на попадане на л.а. „Мерцедес 220” с ДК № * в необозначена и необезопасена дупка в гр. В., на ненаименована улица, находяща се вдясно от входа на тролейното депо, перпедикулярна на ул. „Тр.“ в отсечката между „Б. К..С.“ и пункт за технически прегледи и разноски по ликвидация на щетата в размер на 10,00 лв., ведно със законната лихва върху главницата, от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК - 01.03.2024 г. до окончателното изплащане, сумата от 653,80 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода от 09.11.2020 г. 09.11.2023 г., за които суми е издадена Заповед № * г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч. гр. д. № * г. по описа на ВРС.
В исковата си молба ищецът „ЗАД „А.“ АД твърди, че на * г., при движение през Северна промишлена зона, на ненаименована улица, находяща се вдясно от входа на тролейното депо, перпедикулярна на ул. „Тр.“ в отсечката между „Б. К.С.“ и пункт за технически прегледи, М. К. Х., като водач и собственик на МПС марка „Мерцедес 220” с ДК № *, попада на препятствие на пътното платно, представляващо дупка, находяща се близо до средата на пътното платно, в резултат на което са увредени предни лява гума и джанта.
Поддържа се, чемежду „ЗАД „А.“ АД и собственика на автомобила е сключен договор за застраховка „Каско на МПС“ със застрахователна полица № *, валидна за периода от 15.08.2019г. до 14.08.2020г. Излага се, че за отстраняване на щетите по автомобила, на 28.11.2019г. и 16.12.2019 г. е преведена сумата от 2023,96 лв. Наред с тази сума излага, че от страна на застрахователя са сторени разноски за ликвидация на щетата в размер на 10,00 лв.
Ищцовото дружество сочи, че причина за настъпване на застрахователното събитие е необозначено препятствие на пътното платно, за което отговорност носи Община В., тъй като нейните работници и служители не са изпълнили задължението си по поддържането му 1 в изправност, а именно незапълване на дупка на уличното платно с асфалт и до извършване на ремонт, обезопасяване на дупката чрез пътни предупредителни табели-пътни знаци.
Поддържа се, че на * г. е връчена регресна покана на Община В. с изх. № *г. като липсва плащане на претендираната по регреса сума. По изложените съображения се моли за уважаване на исковете. Претендират се и сторените в заповедното производство разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът Община В., чрез. юрк. Б.Б. депозира отговор, в който оспорва иска като неоснователен. Оспорва механизма на настъпване на събитието, както в тази връзка поддържа, че щетите не биха могли да настъпят по описания от ищеца начин. Прави възражение за съпричиняване на вредоностния резултат, като поддържа, че водачът на превозното средство не е съобразил скоростта с пътните и метеорологичните условия на пътя. Оспорва претенцията и по размер, като счита същата за завишена, тъй като необходимите средства за възстановянане на автомобила са в по-малък размер. Моли за отхвърляне на иска и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
В проведеното по делото открито съдебно заседание ищецът не се представлява, с писмена молба по хода чрез процесуалния си представител поддържа изразената позиция по спора.
В о.с.з. ответникът поддържа изразената позиция по спора чрез процесуалния си представител.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за установено от фактическа страна:
По делото не е било спорно, а и от представената комбинирана застрахователна полица № * г. при Общи условия, както и от свидетелство за регистрация част II на л.а. с ДК № *, се установява, че ищецът е обезпечавал застрахователното покритие по имуществена застраховка за л.а. „Мерцедес 220” с ДК № *, собственост на М. К. Х. в периода 15.08.2019г. до 14.08.2020 г., при общи условия.
С уведомление – декларация по щета по застраховка „Каско на МПС“ от М. Х. от * г. и декларация на водач на застраховано МПС, увредено при събитие от нарушена цялост на пътното покритие, както и от наличие на предмети, животни, вещества и други подобни, намиращи се нерегламентирано върху пътното платно от 27.08.2019 г., лицето е уведомило застрахователя за ПТП настъпило на 26.08.2019 г. в гр. В. при движение от тролейно депо към ул. „Тр.“ и попадане в дупка на пътя, вследствие на което е увредена предна лява джанта на л.а. „М. *” с ДК № *, а предната лява гума е спукана.
По щетата образувана при ответника са изготвени доклад по щета № *г., доклад по щета № *г., опис на щети по претенция № *от *г. и опис на щети по претенция № *от *г., като от всички съвкупно се установява, че застрахователят е констатирал следните увреждания: предна лява гума за подмяна и предна лява джанта за ремонт и боядисване. От посочените доказателства се установява и че за отстраняване на щетите застрахователя е определил обезщетение от общо 2013,96 лв., от която на 16.12.2019 г. сумата от 1635,13 лв. е платена на трето лице – доверен сервиз, а остатъкът от 378,83 лв. е заплатен на 28.11.2019 г. на М. К. Х..
С регресна покана изх. № * г., получена на 06.01.2020 г. ищецът е поканил ответника да му въстанови изплатеното обезщетение от 2023,96 лв., на основание чл. 410, ал.1, т.1 от КЗ вр. чл. 49 от ЗЗД и чл. 2, ал.1, т.5 от ЗОС и чл. 8, ал.3 и чл. 31 от ЗП.
Ищецът е ангажирал и гласни доказателства по делото посредством разпита на свидетелите М. К. Х. и П. А. Х..
Първият свидетел сочи, че е имала няколко ПТП-та и не се сеща какво се е случило м.август 2019 г., като няколко пъти е правила застраховки в „А.“ АД. След предявяване на свидетеля уведомление – декларация за щета по застраховка „Каско на МПС“, находящо се на лист 17 от делото, ищцата сочи, че тя е подписала уведомлението.
Вторият свидетел сочи, че е претърпял ПТП през август 2019 г., но са минали все пак 5 г. Излага, че имало проблем с гумата и джантата, които били сменени. Излага, че във В. има много дупки, като има спомен, че склучката се реализирала около затвора, но не е сигурен.
По делото е прието заключението на допуснатата съдебно-автотехническа експертиза изготвена от вещото лице инж. Д. В., който сочи, че механизма на увреждането по процесната джанта и гума отговаря на описания в приложената декларация на щета, като общата стойност за отстраняване на вредите възлиза на 2732,15 лв. с ДДС. Експертът сочи, 2 че .направените разходи в размер на 10,00 лв. за оглед и експертиза съответстват на обичайните за такъв тип щети.
Предвид така установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи:
Предявените искове са с правна квалификация чл. 422, ал.1 от ГПК вр. чл.410, ал.1, т.2 от КЗ във вр. с чл.49 вр. чл. 86, ал.1от ЗЗД.
Не се спори между страните, а и се установява от материалите по приобщеното ч.гр.д. № * г. по описа на ВРС, че в полза на ищеца срещу ответника е издадена заповед за изпълнение за претендираните суми, срещу която в срока по чл. 414 от ГПК ответникът е възразил. Исковете са предявени в предвидения в закона преклузивен едномесечен срок, което обуславя допустимост на производството и правен интерес от воденето му за ищеца.
Съгласно разпоредбата на чл. 410, ал.1, т.2 от КЗ с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне, срещу причинителя на вредата, в това число срещу възложителя за възложената от него на трето лице работа, при или по повод на която са възникнали вреди по чл. 49 от Закона за задълженията и договорите.
За да възникне отговорността по чл. 410, ал.1, т.2 от КЗ, във вр. с чл. 49 от ЗЗД е необходимо ищецът да установи в условията на пълно и главно доказване наличието на следните кумулативни предпоставки: наличието на валидно застрахователно правоотношение между застрахователя и увреденото лице, настъпването на застрахователното събитие в резултат от действието или бездействието на трето лице, на което ответникът е възложил по реда на чл. 49 от ЗЗД извършването на работа по поддържане на общински път, от което като пряка и непосредствена последица са настъпили вреди в сочения размер, както и плащане от застрахователя на застрахователното обезщетение към увредения. Ищецът следва да установи и претенцията си за галавница по размер, както и изпадането в забава на ответника за нейното заплащане и размера на обезщетението за забава.
В настоящия случай по делото не е бил налице спор, а и от събраната доказателствена съвкупност се установява по еднопосочен начин наличието на първата предпоставки, а именно валидно сключена застраховка „Каско”, с период на валидност 15.08.2019 г. до 14.08.2020 г., касаеща л.а. „М. *” с ДК № *, както и извършено плащане по нея на застрахователно обезщетение от 2013,96 лв.
На следващо място от представената пред застрахователя декларации за ПТП, съставените опис-заключения по щета, свидетелските показания на водача и собственик на застрахования автомобил М. К. Х. и неговия спътник П. А. Х., както и от заключението на вещото лице по назначетната САТЕ, което съдът намира за пълно, обективно и компетентно, безспорно се установява, че при движение в гр. В., по ненаименована улица в Северна промишлена зона, находяща се вдясно от входа на тролейното депо, перпедикулярна на ул.
„Тр.“ в отсечката между „Б.К.С.“ и пункт за технически прегледи, автомобил „М.*” с ДК № *, попада в необезопасена дупка на пътното платно, вследствие на което са настъпили щети по предна лява джанта и предна лява гума.
Вярно е, че описите са документи съставени от служители на ищеца, обективиращи в себе си изгодни за своя издател факти и обстоятелства, наред с което показанията на свидетелите водени от ищеца следва да се ценят по реда на чл. 172 от ГПК, доколкото първият свидетел е лицето, което именно се ползва от покритието на процесната полица и което е управлявало автомобила при настъпване на ПТП, съответно има очевиден интерес от това да изключи своята вина за неговото реализиране, а другият свидетел е съпруг на първия. Същевременно както описите, така и показанията си кореспондират едни с други, допълват се взаимно, а и извън формалната заинтересованост и брачна връзка, съдът не намира други основания, които да породят съмнение в казаното от свидетелите.
По-важното обаче за да кредитира съдът визираните доказателства, в частност свидетелските показания като достоверни и като такива с висока доказателствена стойност, обаче е обстоятелството, че данните от тях напълно се подкрепят от заключението на допуснатата по делото САТЕ. Последното съдът кредитира като пълно, обективно и компетентно и същото изрично потвърждава, че действителният механизм на настъпване на ПТП съответства на описания в исковата молба, както и вида на претъпените щети, които експертът е установил, че стоят в причинно-следствена връзка с ПТП. Следователно 3 закючението, което се явява най-информативното и обективно доказателствено средство в процеса, подкрепя и допълва данните изведени от свидетелските показания, че процесните вреди са настъпили вследствие попадането на застрахования автомобил именно в необезопасена дупка на пътното платно. Същевременно заключението не е оспорено от ответника, а в преклузивните срокове по ГПК страната не е поискала и нова тройна експертиза, с която да опровергае евентуално изводите на експерта по първоначалната, независимо от липсата на процесуални или други пречки за формулиране на подобно доказателствено искане към съда.
Разпечатката съдържа 32 от 58 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/3b9c0df1-ce50-47dd-9b5f-10c167159079