Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 2978 от 06.08.2024, Районен съд - Варна

Съд
Районен съд - Варна
Дело
Гражданско дело 2578/2024
Вид
Решение № 2978
Подписан
06.08.2024
В сила
11.12.2024
Състав
Орлин Чаракчиев

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 172 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 414 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 167, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 167, ал. 2 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 20 · Закон за движението по пътищата
  • чл.45 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 45, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.49 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 84, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • § 7, ал. 1, т. 4 · Закон за местното самоуправление и местната администрация
  • чл. 2, ал.1, т.5 · Закон за общинската собственост
  • чл. 37 · Закон за правната помощ
  • чл. 410, ал. 1 · Кодекс за застраховането
  • чл.410, ал.1, т. 2 · Кодекс за застраховането
  • чл. 25, ал.1 · Наредба за заплащането на правната помощ

РЕШЕНИЕ

№ 2978 гр. В., 05.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – В., 20 СЪСТАВ, в публично заседание на пети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Орлин Чаракчиев при участието на секретаря Ани Люб. Динкова като разгледа докладваното от Орлин Чаракчиев Гражданско дело № 20243110102578 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по предявен от ЗАД „А.”, ЕИК * със седалище и адрес на управление гр. С., ул. С. К. № * срещу Община В., ЕИК *, с адрес: гр. В., бул. „О.пр.п. № *3 обективно и кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал.1 от ГПК вр. чл.410, ал.1, т. 2 от КЗ във вр. с чл.49 вр. чл. 86, ал.1 от ЗЗД за приемане на установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца следните суми: сумите, както следва: сумата 2023,96 лв., представляващa регресна претенция за сбор на заплатено застрахователно обезщетение в размер от 2013,96 лв. по щета във връзка с ПТП от 26.08.2019 г. настъпило вследствие на попадане на л.а. „Мерцедес 220” с ДК № * в необозначена и необезопасена дупка в гр. В., на ненаименована улица, находяща се вдясно от входа на тролейното депо, перпедикулярна на ул. „Тр.“ в отсечката между „Б. К..С.“ и пункт за технически прегледи и разноски по ликвидация на щетата в размер на 10,00 лв., ведно със законната лихва върху главницата, от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК - 01.03.2024 г. до окончателното изплащане, сумата от 653,80 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода от 09.11.2020 г. 09.11.2023 г., за които суми е издадена Заповед № * г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч. гр. д. № * г. по описа на ВРС.

В исковата си молба ищецът „ЗАД „А.“ АД твърди, че на * г., при движение през Северна промишлена зона, на ненаименована улица, находяща се вдясно от входа на тролейното депо, перпедикулярна на ул. „Тр.“ в отсечката между „Б. К.С.“ и пункт за технически прегледи, М. К. Х., като водач и собственик на МПС марка „Мерцедес 220” с ДК № *, попада на препятствие на пътното платно, представляващо дупка, находяща се близо до средата на пътното платно, в резултат на което са увредени предни лява гума и джанта.

Поддържа се, чемежду „ЗАД „А.“ АД и собственика на автомобила е сключен договор за застраховка „Каско на МПС“ със застрахователна полица № *, валидна за периода от 15.08.2019г. до 14.08.2020г. Излага се, че за отстраняване на щетите по автомобила, на 28.11.2019г. и 16.12.2019 г. е преведена сумата от 2023,96 лв. Наред с тази сума излага, че от страна на застрахователя са сторени разноски за ликвидация на щетата в размер на 10,00 лв.

Ищцовото дружество сочи, че причина за настъпване на застрахователното събитие е необозначено препятствие на пътното платно, за което отговорност носи Община В., тъй като нейните работници и служители не са изпълнили задължението си по поддържането му 1 в изправност, а именно незапълване на дупка на уличното платно с асфалт и до извършване на ремонт, обезопасяване на дупката чрез пътни предупредителни табели-пътни знаци.

Поддържа се, че на * г. е връчена регресна покана на Община В. с изх. № *г. като липсва плащане на претендираната по регреса сума. По изложените съображения се моли за уважаване на исковете. Претендират се и сторените в заповедното производство разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът Община В., чрез. юрк. Б.Б. депозира отговор, в който оспорва иска като неоснователен. Оспорва механизма на настъпване на събитието, както в тази връзка поддържа, че щетите не биха могли да настъпят по описания от ищеца начин. Прави възражение за съпричиняване на вредоностния резултат, като поддържа, че водачът на превозното средство не е съобразил скоростта с пътните и метеорологичните условия на пътя. Оспорва претенцията и по размер, като счита същата за завишена, тъй като необходимите средства за възстановянане на автомобила са в по-малък размер. Моли за отхвърляне на иска и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

В проведеното по делото открито съдебно заседание ищецът не се представлява, с писмена молба по хода чрез процесуалния си представител поддържа изразената позиция по спора.

В о.с.з. ответникът поддържа изразената позиция по спора чрез процесуалния си представител.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за установено от фактическа страна:

По делото не е било спорно, а и от представената комбинирана застрахователна полица № * г. при Общи условия, както и от свидетелство за регистрация част II на л.а. с ДК № *, се установява, че ищецът е обезпечавал застрахователното покритие по имуществена застраховка за л.а. „Мерцедес 220” с ДК № *, собственост на М. К. Х. в периода 15.08.2019г. до 14.08.2020 г., при общи условия.

С уведомление – декларация по щета по застраховка „Каско на МПС“ от М. Х. от * г. и декларация на водач на застраховано МПС, увредено при събитие от нарушена цялост на пътното покритие, както и от наличие на предмети, животни, вещества и други подобни, намиращи се нерегламентирано върху пътното платно от 27.08.2019 г., лицето е уведомило застрахователя за ПТП настъпило на 26.08.2019 г. в гр. В. при движение от тролейно депо към ул. „Тр.“ и попадане в дупка на пътя, вследствие на което е увредена предна лява джанта на л.а. „М. *” с ДК № *, а предната лява гума е спукана.

По щетата образувана при ответника са изготвени доклад по щета № *г., доклад по щета № *г., опис на щети по претенция № *от *г. и опис на щети по претенция № *от *г., като от всички съвкупно се установява, че застрахователят е констатирал следните увреждания: предна лява гума за подмяна и предна лява джанта за ремонт и боядисване. От посочените доказателства се установява и че за отстраняване на щетите застрахователя е определил обезщетение от общо 2013,96 лв., от която на 16.12.2019 г. сумата от 1635,13 лв. е платена на трето лице – доверен сервиз, а остатъкът от 378,83 лв. е заплатен на 28.11.2019 г. на М. К. Х..

С регресна покана изх. № * г., получена на 06.01.2020 г. ищецът е поканил ответника да му въстанови изплатеното обезщетение от 2023,96 лв., на основание чл. 410, ал.1, т.1 от КЗ вр. чл. 49 от ЗЗД и чл. 2, ал.1, т.5 от ЗОС и чл. 8, ал.3 и чл. 31 от ЗП.

Ищецът е ангажирал и гласни доказателства по делото посредством разпита на свидетелите М. К. Х. и П. А. Х..

Първият свидетел сочи, че е имала няколко ПТП-та и не се сеща какво се е случило м.август 2019 г., като няколко пъти е правила застраховки в „А.“ АД. След предявяване на свидетеля уведомление – декларация за щета по застраховка „Каско на МПС“, находящо се на лист 17 от делото, ищцата сочи, че тя е подписала уведомлението.

Вторият свидетел сочи, че е претърпял ПТП през август 2019 г., но са минали все пак 5 г. Излага, че имало проблем с гумата и джантата, които били сменени. Излага, че във В. има много дупки, като има спомен, че склучката се реализирала около затвора, но не е сигурен.

По делото е прието заключението на допуснатата съдебно-автотехническа експертиза изготвена от вещото лице инж. Д. В., който сочи, че механизма на увреждането по процесната джанта и гума отговаря на описания в приложената декларация на щета, като общата стойност за отстраняване на вредите възлиза на 2732,15 лв. с ДДС. Експертът сочи, 2 че .направените разходи в размер на 10,00 лв. за оглед и експертиза съответстват на обичайните за такъв тип щети.

Предвид така установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи:

Предявените искове са с правна квалификация чл. 422, ал.1 от ГПК вр. чл.410, ал.1, т.2 от КЗ във вр. с чл.49 вр. чл. 86, ал.1от ЗЗД.

Не се спори между страните, а и се установява от материалите по приобщеното ч.гр.д. № * г. по описа на ВРС, че в полза на ищеца срещу ответника е издадена заповед за изпълнение за претендираните суми, срещу която в срока по чл. 414 от ГПК ответникът е възразил. Исковете са предявени в предвидения в закона преклузивен едномесечен срок, което обуславя допустимост на производството и правен интерес от воденето му за ищеца.

Съгласно разпоредбата на чл. 410, ал.1, т.2 от КЗ с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне, срещу причинителя на вредата, в това число срещу възложителя за възложената от него на трето лице работа, при или по повод на която са възникнали вреди по чл. 49 от Закона за задълженията и договорите.

За да възникне отговорността по чл. 410, ал.1, т.2 от КЗ, във вр. с чл. 49 от ЗЗД е необходимо ищецът да установи в условията на пълно и главно доказване наличието на следните кумулативни предпоставки: наличието на валидно застрахователно правоотношение между застрахователя и увреденото лице, настъпването на застрахователното събитие в резултат от действието или бездействието на трето лице, на което ответникът е възложил по реда на чл. 49 от ЗЗД извършването на работа по поддържане на общински път, от което като пряка и непосредствена последица са настъпили вреди в сочения размер, както и плащане от застрахователя на застрахователното обезщетение към увредения. Ищецът следва да установи и претенцията си за галавница по размер, както и изпадането в забава на ответника за нейното заплащане и размера на обезщетението за забава.

В настоящия случай по делото не е бил налице спор, а и от събраната доказателствена съвкупност се установява по еднопосочен начин наличието на първата предпоставки, а именно валидно сключена застраховка „Каско”, с период на валидност 15.08.2019 г. до 14.08.2020 г., касаеща л.а. „М. *” с ДК № *, както и извършено плащане по нея на застрахователно обезщетение от 2013,96 лв.

На следващо място от представената пред застрахователя декларации за ПТП, съставените опис-заключения по щета, свидетелските показания на водача и собственик на застрахования автомобил М. К. Х. и неговия спътник П. А. Х., както и от заключението на вещото лице по назначетната САТЕ, което съдът намира за пълно, обективно и компетентно, безспорно се установява, че при движение в гр. В., по ненаименована улица в Северна промишлена зона, находяща се вдясно от входа на тролейното депо, перпедикулярна на ул.

„Тр.“ в отсечката между „Б.К.С.“ и пункт за технически прегледи, автомобил „М.*” с ДК № *, попада в необезопасена дупка на пътното платно, вследствие на което са настъпили щети по предна лява джанта и предна лява гума.

Вярно е, че описите са документи съставени от служители на ищеца, обективиращи в себе си изгодни за своя издател факти и обстоятелства, наред с което показанията на свидетелите водени от ищеца следва да се ценят по реда на чл. 172 от ГПК, доколкото първият свидетел е лицето, което именно се ползва от покритието на процесната полица и което е управлявало автомобила при настъпване на ПТП, съответно има очевиден интерес от това да изключи своята вина за неговото реализиране, а другият свидетел е съпруг на първия. Същевременно както описите, така и показанията си кореспондират едни с други, допълват се взаимно, а и извън формалната заинтересованост и брачна връзка, съдът не намира други основания, които да породят съмнение в казаното от свидетелите.

По-важното обаче за да кредитира съдът визираните доказателства, в частност свидетелските показания като достоверни и като такива с висока доказателствена стойност, обаче е обстоятелството, че данните от тях напълно се подкрепят от заключението на допуснатата по делото САТЕ. Последното съдът кредитира като пълно, обективно и компетентно и същото изрично потвърждава, че действителният механизм на настъпване на ПТП съответства на описания в исковата молба, както и вида на претъпените щети, които експертът е установил, че стоят в причинно-следствена връзка с ПТП. Следователно 3 закючението, което се явява най-информативното и обективно доказателствено средство в процеса, подкрепя и допълва данните изведени от свидетелските показания, че процесните вреди са настъпили вследствие попадането на застрахования автомобил именно в необезопасена дупка на пътното платно. Същевременно заключението не е оспорено от ответника, а в преклузивните срокове по ГПК страната не е поискала и нова тройна експертиза, с която да опровергае евентуално изводите на експерта по първоначалната, независимо от липсата на процесуални или други пречки за формулиране на подобно доказателствено искане към съда.