Определение № 792 от 13.02.2026, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 792 гр. Варна, 13.02.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Константин Д. Иванов

Членове:

Ивелина Владова мл.с. Бойко Ал. Мачорски като разгледа докладваното от Ивелина Владова Въззивно частно гражданско дело № 20263100500284 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 от ГПК, вр.чл.121 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на П. И. Р., вх.№ 106885/23.12.2025г. по регистратурата на РС-Варна, чрез процесуалния й представител срещу Определение № 17432 от 12.12.2025г. постановено по гр.д.№ 9331/2025г. по описа на ВРС в частта, с която съдът е оставил без уважение искането на жалбоподателя да прекрати производството по делото по иска на Н.

В. Р. срещу П. И. Р. с правно основание чл.49 от СК за прекратяване на сключения между тях брак поради липса на международна компетентност.

Жалбоподателката поддържа, че обичайното местопребиваване на страните е в Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия и независимо от това, че Великобритания не е член на Европейския съюз, то приложим е Регламент /ЕС/2019/2011 на Съвета относно компетентността, признаването и изпълнението на решения по брачни въпроси и въпроси, свързани с родителската отговорност. Излага, че според него, компетентен да разглежда въпроси, свързани с развод, законна раздяла и обявяване недействителността на брака са съдилищата на държавата членка, на чиято територия съпрузите имат или са имали обичайно местопребиваване, доколкото единият от тях все още живее там, или ответникът има обичайно местопребиваване. Моли обжалваното определение, в частта, с която е оставено без уважение искането на ответника за прекратяване на производството по предявения брачен иск пред българския съд поради липса на международна компетентност да бъде отменено и на бъде постановено прекратяване на делото.

Р.,

В срока по чл.276 от ГПК е депозиран писмен отговор от насрещната страна – Н. В. чрез процесуалния си представител. Заявява становище за правилност и 1 законосъобразност на обжалваното определение. Излага, че цялото семейство понастоящем живее в Р.България и липсват доказателства за това, че съпругата П. Р. и детето имат обичайно местопребиваване в Обединеното кралство Великобритания и Ирландия. Счита, че за определяне на компетентния съд приложение намира Регламент /ЕО/2201/2003г. на Съвета относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по брачни дела и дела, свързани с родителската отговорност. На това основание излага, че българският съд е компетентен да разгледа по същество предявения иск за прекратяване на брака между страните, които са български граждани и моли обжалваното определение да бъде потвърдено.

СЪДЪТ, след служебна проверка констатира, че частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК, от страна с правен интерес от обжалване и удовлетворява изискванията за съдържание по чл. 275, ал. 2 от ГПК, поради което е процесуално допустима. Същата е подадено срещу обжалваем акт – определение, което попада в хипотезата на чл. 274, ал. 1, т. 2 от ГПК, вр.чл.121 от ГПК. Съгласно чл.28 от КМЧП, международната компетентност се проверява служебно, а определението за нейното наличие или липса подлежи на въззивно и касационно обжалване. Следователно актът на първоинстанционния съд, с който е оставена без уважение молбата на ответницата за прекратяване на делото в частта досежно предявения брачен иск подлежи на обжалване.

Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

Предмет на обжалване е определение на районния съд, с което е приел, че е международно компетентен да разгледа по същество заявения от Н. Р. против П. Р. иск с правно основание чл.49, ал.1 от СК за прекратяване на сключения между тях граждански брак с развод, поради което е оставил без уважение искането на ответника за прекратяване на производството по делото по този иск.

Няма спор, а и се установява от писмените доказателства, че страните са български граждани и са сключили брак в Р.България на 10.11.2008г. По твърдения на ответницата, към датата на депозиране на исковата молба тя и роденото от брака с ищеца дете имат обичайно местопребиваване в Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия. Делото следователно е с международен елемент, поради което за компетентността си съдът следи служебно независимо от това дали тази компетентност се урежда от регламент на ЕС, от двустранен договор със страна-нечленка на ЕС, от международна конвенция, приета от Република България, или от КМЧП, който намира приложение само, ако не са приложими други международни актове.

Към датата на предявяване на исковата молба, което е моментът, към който се извършва преценка за международната компетентност на съда, Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия вече не е член на Европейския съюз и по отношение на него са неприложими правилата на Регламент /ЕС/2019/1111 относно компетентността, признаването и изпълнението на решения по брачни въпроси и въпроси, свързани с родителската отговорност, и относно международното отвличане на деца, с който се отмяна Регламент (ЕО) № 2201/2003 на Съвета от 27.11.2003г.

2

Приложим е КМЧП, който в чл.7 уреджа, че брачните искове са подведомствени на българските съдилища, ако един от съпрузите е български гражданин или има обичайно местопребиваване в Р.България. В случая е налице първата предпоставка доколкото и двамата съпрузи са български граждани, което обуславя извод за международна компетентност на българския съд да разгледа предявения иск за развод.

Съобразно изложеното настоящият състав намира постановеното определение за правилно и законосъобразно, а частната жалба за неоснователна.

Мотивиран от така изложените съображения, Варненски окръжен съд ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 17432 от 12.12.2025г. постановено по гр.д.№ 9331/2025г. по описа на ВРС в частта, с която съдът е оставил без уважение искането на П.

И. Р. за прекратяване на производството по делото по иска на Н. В. Р. срещу П. И. Р. с правно основание чл.49 от СК за прекратяване на сключения между тях брак поради липса на международна компетентност.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд с частна жалба в едноседмичен срок, който за жалбоподателя започва да тече от получаване на съобщението за постановяването му, на основание чл. 274, ал. 3, т. 1 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3