Решение № 5 от 13.01.2026, Апелативен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№5 гр. Бургас, 13.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на осемнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Павел Ал. Ханджиев

Членове:

Радостина К. Калиманова

Янко Н. Новаков при участието на секретаря Станка Ст. Ангелова като разгледа докладваното от Павел Ал. Ханджиев Въззивно търговско дело № 20252001000169 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 263 от 11.08.2025 г., постановено по т.д. № 431/2023 г. по описа на Окръжен съд – Бургас:

(1) е осъдено “Булевард България дивелъпмънт“ ЕООД, ЕИК 204493023, да заплати на “Арте фасада дизайн“ ООД, ЕИК 205038626, сумата 113 662,69 лева – главница, представляваща подлежаща на връщане гаранционна сума съгласно сключен между страните писмен договор от 30.06.2021 г. за производство, доставка и монтаж на обект: сграда Via Bulgaria, ****, кв. **, м.

Манастирски ливади – изток, район Триадица, гр. София, заедно с мораторна лихва в размер на 4059,53 лв., дължима върху главницата за периода от 18.07.2023 г. до 24.10.2023 г., както и законна лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба в съда 24.10.2023 г., до пълното изплащане;

(2) е отхвърлен насрещният иск на “Булевард България дивелъпмънт“ ЕООД за осъждане на “Арте фасада дизайн“ ООД да му заплати сумата 113 662,72 лв. – неустойка за забавено изпълнение по чл.11.1.1 от договор от 30.06.2021 г. за производство, доставка и монтаж на обект: сграда Via Bulgaria, ****, кв. **, м. Манастирски ливади – изток, район Триадица, гр. София, заедно със законната лихва върху сумата от датата на заявяване на претенцията в съда 20.11.2023 г., до пълното изплащане;

(3) е отхвърлен насрещният иск на “Булевард България Дивелъпмънт“ ЕООД за осъждане на “Арте фасада дизайн“ ООД да му заплати сумата 5000 1 лв. – частичен иск от общо претендирана сума от 18 057,60 € с левова равностойност 35 317,59 лв. – главница, представляваща обезщетение за вреди вреди от допуснато неоснователното обезпечение по делото, изразяващи се в заплатена от “Булевард България дивелъпмънт“ ЕООД на “Алиа – 1“ ЕООД, ЕИК 175275812, неустойка по предварителен договор от 02.07.2020 г. заедно със законната лихва върху сумата от датата на заявяване на претенцията – 20.11.2023 г., до пълното изплащане и

(4) са присъдени разноски.

Срещу решението е постъпила въззивна жалба от ответника “Булевард България дивелъпмънт“ ЕООД. Решението се обжалва като неправилно, незаконосъобразно и необосновано.

Поради липса на доказателства за промяна на срока за изпълнение по реда на чл. 4.1 от процесния договор неговият срок бил запазен, както е уговорен при подписването му. Изпълнителят по никакъв начин не поискал от възложителя спиране, прекъсване или удължаване на срока за извършване на договорените СМР. Към 01.09.2021 г. на изпълнителя бил осигурен безпрепятствен достъп до обекта с възможност да започне извършване на възложената му работа.

Оспорват се твърденията на в.л. Кехайова за проблем с монтажа на скелето. Обосновава се неяснота относно липсата на удължения на скелето и периода на твърдяната забава. Оспорват се показанията на свидетелите на насрещната страна в тази връзка и се твърди, че проблемите са били отстранявани своевременно. Липсвало уведомяване от страна на изпълнителя по чл. 6.6 от договора, че възложените СМР няма да бъдат изпълнени в срок.

Текущата кореспонденция имала съгласувателен характер и в нея нямало намек за непредоставен фронт на работа или вероятност изпълнителят да не се вмести в крайния срок. Били извършвани дейности без съставянето на нарочни документи за предоставяне на фронт за работа. Уведомителните писма били изпратени с оглед съдействие за предстоящи дейности, а не за възпрепятствени дейности. Изтъква се закупуването и доставката на алуминиеви профили за дограмата и извити панели за металната конструкция с фактура № 370/ 04.03.2022 г.

Оспорват се изводите на съда относно “кота готов под“. Въззивникът твърди, че протоколът за взимане на размери от 11.10.2022 г. касаел кота “партер“ и се отнасял за вградените врати, както и че видно от актовете образец 19 към същата дата вече са били поставени дограмите на всички апартаменти. Месец по-късно цялата работа по договора е била завършена.

Изпълнителят е изготвил част “Архитектурна“ на инвестиционния проект, в която са определени детайлите по т. 3 и т. 4 от графика за изпълнение, след цялостен инженеринг на сградата, като съгласно сключения договор изпълнението на стоманената конструкция било негово задължение.

Неоснователно не били кредитирани от страна на съда на показанията на свидетелите на въззивника. Свидетелите и на двете страни продължавали 2 да работят за тях, а електронната кореспонденция била едностранна и не почивала на писмени строителни документи или споразумения между страните.

Допуснато било съществено процесуално нарушение. Според твърдения на вещото лице в о.с.з. то е работило с документи и снимки, които не са част от доказателствата по делото и съдът не следвало да цени експертизата.

Обосновава се възникването на насрещно вземане на възложителя за неустойка съгласно раздел IX от договора и право на прихващане по чл. 11.4 от него. Според приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза размерът на дължимата неустойка по чл.11.1.1 от договора възлизал на 216 380,45 лв., а със задържането на договорените гаранционни суми бил в общ размер 113 662,69 лв. Възложителят извършил извънсъдебно прихващане. Поддържа се основателност за останалата част от сумата, претендирана с насрещния иск.

Аргументира се дължимост и на неустойка за вреди. Изтъква се инвестиционната цел на сградата, а именно – продажба на самостоятелни обекти по сключени с трети лица предварителни договори. Сочат се задълженията на въззивника за прехвърляне на имотите чисти от вещни тежести и в конкретен срок. На купувача по предварителен договор от 02.07.2020 г. на възбранения с допуснатото съдебно обезпечение имот, “Алиа – 1“ ЕООД, било изплатено обезщетение за забава за въвеждане на сградата в експлоатация и за невъзможност за прехвърляне на правото на собственост.

Съдът пропуснал пряката връзка и предвидимостта на вредите по чл. 82 ЗЗД.

Договорът изрично допускал кумулиране на договорната неустойка с поголеми вреди.

Иска се отмяна на обжалваното решение, отхвърляне на иска на “Арте фасада дизайн“ ООД и уважаване направеното възражение за прихващане и насрещния иск. Евентуално се иска връщане на делото за ново разглеждане с указания по доказателствата. Претендират се разноски за двете инстанции. Не се правят доказателствени искания.

В срока по чл. 263 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ищеца “Арте фасада дизайн“ ООД, с който същата се оспорва като неоснователна.

Изразява се позиция за неоснователно задържане на гаранционните суми от страна на възложителя, респективно – за неоснователност на направените от насрещната страна възражения за извънсъдебно или съдебно прихващане с дължима договорна неустойка за забавено изпълнение.

Настъпили били всички предвидени условия по чл. 3.5 от процесния договор.

Липсвал категорично определен краен срок за изпълнение на предвидените СМР. Аргументира се ориентировъчност на крайния срок по линейния график и системна забава на възложителя да предостави фронт за работа на изпълнителя. Насрещната страна не доказала от кой момент е започнал да тече за изпълнителя срокът за извършване на конкретните СМР и кога същият е изтекъл. Сроковете за изпълнение течали от момента на предоставяне на 3 фронт за работа, като било ясно, че ако възложителят е в забава, то периодите на изпълнение по линейния график се изменят, без да е необходимо писмено споразумение за това. Първоначално възложеният обем СМР бил изменен от страна на възложителя чрез възлагането на допълнителни дейности, подробно описани в заключението по СТЕ и посочени в актовете образец 19, подписани между страните.

Подробно се обсъждат констатираните от вещото лице забавяния от възложителя и се акцентира, че той не е поискал поставянето на допълнителни задачи към СТЕ или повторно заключение по вече поставените.

Възложителят приел изцяло извършената работа посредством липсата на забележки относно нейното количество, качество и срок на изпълнение в подписаните двустранни протоколи и осчетоводяването на издадените въз основа на тях фактури.

Оплакванията на въззивника за едностранност на електронната кореспонденция между страните били неоснователни. Кореспонденцията била част от доказателствения материал по делото и съдържала отговорите на въззивника, потвърждаващи възраженията на въззиваемия за забава на възложителя. Мълчаливото подминаване от страна на възложителя на исканията за съдействие на изпълнителя било неправомерно поведение, от което не може да черпи ползи.

По отношение дадените по делото свидетелски показания се твърди, че съдът не е кредитирал само тези, които не кореспондират с останалия доказателствен материал. Оспорват се доводите на въззивника за наличието на цялостно скеле на обекта и се твърди извършен монтаж на отделни сектори.

Като доказателство се сочи имейл на въззивника от 29.07.2022 г. за предстоящ монтаж на скеле на 01.08.2022 г. Акцентира се и върху даването на “кота готов под“ повече от 130 дни след предвидения в графика край на изпълнение на последващия етап и над една година след стартовия срок на тези СМР.

Предявените насрещни искове за заплащане на договорна неустойка и обезщетение за претърпени вреди от допуснатото обезпечение на главния иск по делото били неоснователни. Възразява се, че неизпълнението на задълженията на “Булевард България дивелъпмънт“ ЕООД към “Алиа – 1“ ЕООД се дължи единствено на виновното му бездействие. Страната е можела да поиска вдигане на възбраната върху конкретните недвижими имоти чрез замяната им с такава върху други, още повече, че не е прехвърлила собствеността и върху невъзбранения имот. Оспорва се наличието на претърпяна вреда от страна на въззивника предвид представените по делото платежни нареждания с платци различни физически лица. Оспорва се претенцията по основание и размер и се сочи направеното в първоинстанционното производство оспорване на представените предварителен договор и споразумения.

Иска се потвърждаване на първоинстанционното съдебно решение.

Претендират се разноски във въззивното производство. Няма доказателствени 4 искания.

Апелативен съд – Бургас, като взе предвид оплакванията и доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства и съобрази закона, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирана да обжалва страна, срещу акт, подлежащ на обжалване, и с определение по чл. 267 ГПК е приета за разглеждане по същество.

Окръжен съд – Бургас е бил сезиран с искова молба от “Арте фасада дизайн” ООД против “Булевард България дивелъпмънт” ЕООД. Ищецът изложил твърдения, че между страните е сключен договор от 30.06.2021 г. за производство, доставка и монтаж, по силата на който ответникът възложил на ищеца да изпълни определени СМР по Част “Дограми и фасади” на обект: сграда “Via Bulgaria 2”, ****, кв. № **, м. Манастирски ливади $ изток, Район Триадица, гр. София. Стойността на възложените работи била определена в договора на 2 163 804,54 лв. без ДДС, като окончателната стойност следвало да бъде изчислена след приключване на строителството. Предвидени били авансови плащания в размер на 41 % от общата стойност, както и последващи ежемесечни плащания на извършената и приета работа. Уговорено било, че от всеки протокол и всяко текущо плащане ще се приспада пропорционално авансово платената сума в размер на 41 % и ще се задържат 5 % от стойността на всеки протокол като гаранция за качествено и срочно изпълнение. В срок до 4 месеца от датата на издаване на акт образец 15 и 4 месеца след завършване на вентилируемата фасада, но не по-късно от 6 месеца от подписването на последния протокол за СМР, независимо от това дали за обекта има издаден акт обр. 15, възложителят бил длъжен да заплати на изпълнителя задържаната гаранционна сума. За изпълнените СМР били съставени протоколи (актове) за действително извършени СМР на обща стойност 2 273 254,12 лв., които възложителят заплатил, като задържал 5 % гаранционни суми в общ размер от 113 662,69 лв. Изпълнителят изпълнил изцяло задълженията си по договора. На 17.03.2023 г. бил подписан акт обр.