Определение № 1215 от 13.05.2024, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1215 гр. София, 10.05.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Емилия Василева

Членове:

Анна Баева

Зорница Хайдукова като разгледа докладваното от Зорница Хайдукова Касационно търговско дело № 20248002900541 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Национална агенция за приходите срещу решение № 118 от 20.12.2023 г. по т.д. 255/2023 г. по описа на Апелативен съд - Бургас, с което е потвърдено решение № 335 от 31.10.2023 г. по т.д. № 95/2023 г. на Окръжен съд – Бургас, с което по молба по чл. 625 ТЗ от длъжника е обявена неплатежоспособността на “САМ- ВТН“ ЕООД, ЕИК 202051216, с начална дата 04.03.2023 г., открито е производство по несъстоятелност, постановено е прекратяване на дейността на предприятието, обявено е дружеството в несъстоятелност и е спряно производството по несъстоятелност на основание чл. 632, ал. 1 ТЗ.

Касаторът поддържа, че въззивното решение е недопустимо предвид постановяването му при липсата на абсолютна процесуална предпоставка – приложено към молбата уведомление по чл. 78 ДОПК, изискуемо съгласно чл. 628, ал. 3 ТЗ. Позовава се на съдебната практика на ВКС по решение № 53 от 10.05.2012 г. по т.д. 920/2011 г. по описа на ВКС, ТК, II ТО, и решение № 134 от 10.02.2020 г. по т.д. 206/2019 г. по описа на ВКС, ТК, II ТО, и сочи, че съобразно последната непредставянето на някои от посочените в чл. 628, ал. 1 и ал. 3 ТЗ документи определя молбата за откриване на производство по несъстоятелност за нередовна и съдът дължи указания за отстраняване на нередовността, а при неизпълнението им молбата следва да бъде оставена без разглеждане. Изтъква, че решението е постановено в нарушение на горецитираната практика, доколкото обжалваното първоинстанционно решение е постановено, без по делото да е представено уведомление по чл. 78 ДОПК, а тази нередовност не може да бъде отстранена по почин на длъжника с представяне на уведомлението по чл. 78 ДОПК след подадената въззивна жалба от кредитор. По тези доводи моли обжалваното въззивно решение и потвърденото с него първоинстанционно решение да бъдат обезсилени като 1 недопустими.

В изложението за допускане на касационно обжалване по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК моли да бъде допуснато касационно обжалване на решението на основание чл. 280, ал. 2, предложение второ ГПК, като поддържа, че обжалваният въззивен съдебен акт е недопустим по подробно изложените с касационната жалба доводи.

Ответникът по касация, „САМ – ВТН“ ЕООД – в несъстоятелност, оспорва касационната жалба. Поддържа, че не е налице основание за допускане на обжалваното въззивно решение до касационно обжалване.

Излага доводи за правилност на решението.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното:

Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл. 284 ГПК.

Въззивният съд с обжалваното решение е счел първоинстанционното решение за правилно и на основание чл. 272 ГПК е препратил към мотивите му. По повод на единственото поддържано с въззивната жалба оплакване от жалбоподателя за недопустимост на решението е приел, че към молбата по чл. 625 ТЗ длъжникът е задължен да приложи съгласно чл. 628, ал. 3 ТЗ “доказателствата по чл. 78, ал. 2 ДОПК” – уведомление до НАП за искането за откриване на производство по несъстоятелност. Посочил е, че в иницииралата процеса молба от длъжника е вписано като приложение “уведомление по чл. 78 ДОПК”, но такова не е било приложено, а вместо това е представено удостоверение, издадено от НАП на основание чл. 87, ал. 6 ДОПК за наличието или липсата на задължения. Изтъкнал е, че в срока за отговор на въззивната жалба – с молба от 10.11.2023 г., длъжникът е представил пред окръжния съд уведомление по чл. 78, ал. 1 ДОПК от 09.11.2023 г., с което е приел нередовността на молбата по чл. 625 ТЗ, изразяваща се в липса на едно от задължителните приложения към нея, да е отстранена, макар и след постановяване на обжалваното решение. Подчертал е, че молбата се счита за редовна от момента на подаването на основание чл. 129, ал. 5 ГПК, вр. чл. 621 ТЗ, поради което постановеното първоинстанционно решение не е недопустимо, тъй като порокът е отстранен.

Допълнил е, че кредиторът Национална агенция за приходите, който поради процесуалното нарушение, допуснато от окръжния съд, е бил лишен от възможността да узнае за инициираното от длъжника производство, е имал възможност да заяви становище по основателността на молбата по чл. 625 ТЗ, включително по началната дата на неплатежоспособността, но не е сторил това с въззивната жалба, а в о.с.з. чрез процесуалния си представител изрично е заявил, че няма възражения против решението в частта, с която е открито производство по несъстоятелност.

По тези доводи и поради съвпадане в крайните изводи на двете инстанции е потвърдил първоинстанционното решение.

2

Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване.

Допускането на касационно обжалване предвид нормата на чл. 280, ал. 1 ГПК е предпоставено от произнасяне от въззивния съд по материален или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода на конкретно дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правната воля на съда, обективирана в решението му. Предвид нормата на чл. 280, ал. 2 ГПК независимо от предпоставките по ал. 1 въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност.

Касаторът не е формулирал материалноправен или процесуалноправен въпрос. Именованото от жалбоподателя „Изложение на касационните основания“ не съдържа ясна и точна формулировка на конкретен правен въпрос от значение за изхода на делото, а съдържа единствено оплакване, че обжалваното решение е недопустимо. Съобразно задължителните указания по т. 1 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. по т.д. 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос.

Върховният касационен съд не е длъжен да го извежда от изложението към касационната жалба, а може само да го поясни и конкретизира. Липсата на посочен матералноправен или процесуалноправен въпрос от касатора, съобразно разясненията по задължителния тълкувателен акт, е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това в разпоредбата на чл. 280, ал. 1 ГПК.

Според настоящия състав на съда не е налице вероятност обжалваният съдебен акт да е недопустим, противно оплакванията на касатора в касационната жалба и изложението по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК.

Недопустимо е решението, което не отговаря на изискванията, при които делото може да се реши по същество – решение, постановено въпреки липсата на право на иск или ненадлежното му упражняване, както и ако съдът е бил десезиран; решение, постановено при липсата на положителна или при наличието на отрицателна процесуална предпоставка.

Атакуваното решение отговаря на всички изисквания за допустимост.

Съгласно задължителното за съдилищата тълкуване, дадено с т. 5 от ТР 1/2013 г. по описа на ОСГТК на ВКС, в хипотезите на нередовност на молбата, извън случаите на конституирана ненадлежна страна, постановките на ТР № 1/2001 г. от 17.07.2001 г. по гр. д. № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС продължават да са актуални и при действащия ГПК. Въззивният съд, макар и при условията на ограничен въззив, продължава да е инстанция по същество, чиято дейност има за предмет разрешаване на самия материалноправен спор, и следователно дължи даване на указания за поправяне на нередовностите на исковата молба, за да обезпечи постановяване на допустим съдебен акт по 3 съществото на спора. В случай, че указанията не бъдат изпълнени, първоинстанционното решение следва да се обезсили, като производството по делото се прекрати. Изтъкнато е, че допълнителен аргумент в подкрепа на тази теза е, че аналогично на разпоредбата на чл. 209, ал.1 ГПК /отм./, чл. 270 ГПК не предвижда обезсилване на първоинстанционното решение и връщане на делото за ново разглеждане при нередовност на исковата молба, откъдето следва, че въззивният съд сам следва да приложи разпоредбата на чл. 129, ал.

2 ГПК и даде указания на ищеца. Едва при тяхното неизпълнение в срок следва да обезсили решението на първата инстанция и да прекрати производството в изпълнение на общо предоставеното му правомощие по чл.

270, ал. 3 ГПК.

Въззивният съд е процедирал при съобразяване с горецитираната задължителна съдебна практика, като с оглед и на изричните възражения на въззивника за нередовност на молбата по чл. 625 ТЗ поради непредставянето на изискуемото с чл. 628, ал. 3 ТЗ уведомление по чл. 78 ДОПК, е отчел, че в срока за подаване на писмен отговор на въззивната жалба молителят е представил изискуемия документ, с което нередовността на молбата е отстранена. При липса на нередовност, поради отстраняването от иницииралия процеса длъжник, въззивният съд не е дължал последващи указания за представяне на вече приложен по делото документ. Предвид нормата на чл. 129, ал. 5 ГПК, приложима на основание чл. 621 ТЗ и в производството по несъстоятелност, поправената молба се счита за редовна от деня на подаването , поради което въззивното решение не е постановено при ненадлежно упражнено право и при наличие на процесуална пречка, респективно не е налице вероятност да е недопустимо.

Аналогично е приетото разрешение и в цитираната от касатора практика на ВКС по постановените по реда на чл. 290 ГПК решение № 53 от 10.05.2012 г. по т.д. 920/2011 г. по описа на ВКС, ТК, II ТО, и решение № 134 от 10.02.2020 г. по т.д. 206/2019 г. по описа на ВКС, ТК, II ТО, съобразно която прилагането на доказателства за извършено уведомяване по реда на чл.

78, ал.1 ДОПК е абсолютна положителна процесуална предпоставка за разглеждане на молбата по чл. 625 ТЗ, съответно чл. 626 ТЗ, и за образуване на делото по несъстоятелност - чл. 78, ал. 2 ДОПК. Съдът по несъстоятелност е длъжен да следи служебно за представяне на посочените в чл. 628, ал. 3 ТЗ, вр. чл. 78, ал. 1 ДОПК доказателства, тъй като наличието им е от значение за допустимостта на производството по несъстоятелност и на решенията по чл.

630 ТЗ и чл. 632 ТЗ. Аналогично задължение има и въззивният съд, сезиран с въззивна жалба срещу решението по чл. 630 ТЗ, съответно чл. 632 ТЗ. В случай, че пропускът за прилагане на уведомление по чл. 78 ДОПК се констатира за пръв път във въззивното производство, въззивният съд е длъжен да процедира според указанията в т. 4 от Тълкувателно решение № 1/17.07.2001 г. на ОСГК на ВКС, които не са изгубили сила и при действието на ГПК от 2007 г. поради принципно непроменения характер на правомощията на въззивната инстанция като втора инстанция по съществото на правния спор. В изпълнение на посочените указания въззивният съд следва да предостави на молителя възможност да поправи нередовността на молбата 4 за откриване на производство по несъстоятелност чрез представяне на липсващото уведомление по чл. 78 ДОПК и в зависимост от процесуалното поведение на молителя да се произнесе с решение по съществото на въззивната жалба - ако бъде представено уведомлението, или с решение за обезсилване на първоинстанционния акт и за прекратяване на производството по несъстоятелност - ако не бъде отстранен порокът по чл. 628, ал. 3 ТЗ, вр. чл. 78 ДОПК.

Въззивният съд е постановил съдебния си акт в унисон с цитираната практика на ВКС, като е отчел, че след постановяване на първоинстанционния акт от молителя е представено по делото уведомление по чл. 78 ДОПК, и се е произнесъл с решение по съществото на въззивната жалба.