Решение № 1083 от 19.02.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1083 гр. София, 19.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Валерия Банкова

Членове:

Петър Ив. Минчев

Йоана Кр. Кацарска при участието на секретаря ПЕТЯ ИВ. МИЛЕВА като разгледа докладваното от Валерия Банкова Въззивно гражданско дело № 20241100508115 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК .

С решение № 20104260 от 30.09.2023г., постановено по гр.д. № 64292/2019г. по описа на СРС, 142-ри състав, е признато за установено, че Л.

Б. Б. с ЕГН ********** с адрес: гр. ****, дължи на „Топлофикация София” ЕАД, с ЕИК: 831609046 на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ, сумата от 574,22 лева - цена на доставената топлинна енергия за периода от 01.11.2014 г. до 01.04.2017 г. и сумата от 42,81 лева - цена за услугата дялово разпределение за периода от 01.11.2014 г. до 01.04.2017 г., ведно със законната лихва върху двете главници от 15.12.2017 г. до изплащане на вземането, като са отхвърлени иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр.

1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ за доставена ТЕ за сумата над 574,22 лева до пълния предявен размер от 1044,78 лева за периода от 01.05.2014 г. до 01.10.2014 г„ включително като погасена по давност, сумата над уважения размер от 42,81 лева до пълния предявен размер от 53,90 лева за главница, представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение и за периода 01.05.2014 г. до 01.10.2014 г., включително, ведно със законна лихва върху главниците от 15.12.2017 г. до изплащане на вземането, както и исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за лихва за забава върху главницата за ТЕ в размер на 130,64 лева за периода от 16.09.2015 г. до 04.12.2017 г. и иска за мораторна лихва за сумата от 9,29 лева - лихва за забава върху главницата за 1 дялово разпределение за периода от 16.09.2015 г. до 04.12.2017 г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 01.02.2018 г. по ч.гр.д. № 87584/2017 г. по описа на СРС, 176 с-в.

Със същото решение Л. Б. Б. е осъден да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от сумата в размер на 560,43 лв., представляваща разноски в исковото и в заповедното производство съобразно уважената част от иска.

Срещу така постановеното решение в частта, с която предявените искове са уважени, е подадена в срок въззивна жалба от ответника Л. Б. Б. чрез назначения му особен представител по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК, в която са развити съображения за недопустимост и неправилност на решението в обжалваната част. Жалбоподателят поддържа, че е неправилен изводът на първоинстанционния съд относно качеството потребител на топлинна енергия на ответника, тъй като не били ангажирани доказателства за това, че последният е собственик или вещен ползвател на имота, нито че го е обитавал имота в процесния период. Не било доказано наличието на валидно облигационно правоотношение между страните по договор за доставка на топлинна енергия, по силата на което ответникът да е обвързан от общите условия на дружеството –ищец за продажна на топлинна енергия за битови нужди. Напълно недоказано било облигационното правоотношение и с топлинния счетоводител. Решението било необосновано и в частта относно приетия размер на дълга. Задълженията не били установени по основание и размер. Приложените документи, въз основа на които били формирани претенциите, били негодно доказателствено средство. Не били доказани количеството топлина, което ищецът твърди да е доставил, а ответникът – ползвал. В общите условия липсвали каквито и да било параметри за количеството и качеството на услугата „доставка на топлинна енергия“, поради което предметът на сделката бил неопределен, поради което същата следвало да бъде прегласена за нищожна. Вещото лице било работило по материали, които не били представени по делото и последното не обвързвало съда. Решението в частта му, с която съдът кредитира заключението на вещото лице, било необосновано и неправилно.

Моли съда да отмени обжалваното решение и да отхвърли предявените искове.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е подаден отговор на въззивната жалба от ищеца „Топлофикация София“ ЕАД, в който са развити съображения за неоснователност на въззивната жалба. Въззиваемата страна сочи, че съдът бил изследвал събраните по делото доказателства, както и съдебната практика по такива договори, и бил достигнал до правилни фактически и правни изводи.

Моли въззивния съд да потвърди решението в обжалваната част. Претендира 2 разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК третото лице – помагач „Топлоконтрол“ ЕООД не е подало отговор на въззивната жалба.

Софийски градски съд, след като обсъди събраните по делото доказателства, становищата на страните, съгласно разпоредбата на чл.

235, ал. 2 ГПК, намира следното от фактическа и правна страна:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо, а по релевираните с жалбата доводи съдът намира следното:

За уважаването на предявените искове, ищецът трябва да установи по реда на пълното и главно доказване следните кумулативни предпоставки на предявената претенция: възникването, съществуването, изискуемостта и размера на претендираните от него вземания, т.е. наличието на правоотношение между страните по неформален договор за продажба на топлинна енергия през процесния период, количеството на доставената топлинна енергия и нейната стойност, извършването на услугата дялово разпределение и нейната стойност, изпадането на ответника в забава и размера на мораторната лихва. В доказателствена тежест на ответника е да докаже възраженията си, както и плащане на процесните вземания.

Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда етажна собственост, присъединени към абонатната станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия. Продажбата на топлинна енергия за битови нужди се извършва при публично оповестени общи условия, като писмена форма се предвижда само за допълнителни споразумения, установяващи конкретните уговорки с абоната, различни от тези в общите условия /чл. 150, ал. 1 и ал. 3 от ЗЕ/. С оглед на така установената законова уредба на договора за доставка на топлинна енергия за битови нужди се налага заключението, че страните по неформалното правоотношение са законово уредени – собственикът или титулярят на вещното право на ползване.

От приетия в първоинстанционното производство Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 32, том I, дело № 722, дело №29/2007г. се установява, че на 23.02.2007г. Л. Б. Б. е придобил правото на собственост върху процесния недвижим имот, представляващ ателие № 55, находящ се в гр. София, ж.к. ****, като по делото са ангажирани доказателства и за това, че на 13.06.2007г. същият е декларирал имота като собствен пред 3 съответните данъчни служби за нуждите на данъчното облагане. Липсват каквито и да било твърдения или доказателства по делото, че за периода от 2007г. до началото на процесния период м.май 2014г. – м.април 2017г. са настъпвали промени в принадлежността на правото на собственост за процесното ателие. Ето защо, изводът на СРС, че правото на собственост на ответника е доказано по делото е правилен и обоснован. При това положение потребител на топлинната енергия за имота през процесния период е именно жалбоподателят Л. Б. Б.. За този извод е без значение дали същият е обитавал и ползвал топлоснабдения имот, тъй като облигационното правоотношение произтича от правото му на собственост.

Неоснователно е и оплакването за липса на законно избрана фирма за дялово разпределение за процесния имот и период /т.нар. в жалбата топлинен счетоводител/. Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 2 ЗЕ, дяловото разпределение на топлинната енергия между клиентите в сгради - етажна собственост, се извършва от топлопреносното предприятие или от доставчик на топлинна енергия самостоятелно или чрез възлагане на лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а. По делото са ангажирани договор от 30.06.2006г., сключен между ЕС и третото лице – помагач, за извършване на топлинно счетоводство, както и от 07.11.2007г., сключен между третото лице – помагач и ищеца с предмет извършване на услугата дялово разпределение.

Решенията на ОС на ЕС за избор на фирма за дялото разпределение не могат да бъдат оспорвани инцидентно в настоящото производство, а същевременно не се твърди и не се доказва тези решения да са били отменени по приложимия към датата на приемането им ред - чл. 13 ПУРНЕС /отм./.

На следващо място от приетото от първоинстанционния съд експертно заключение по съдебно-техническата експертиза, което въззивната инстанция кредитира по реда на чл. 202 ГПК като пълно, ясно и компетентно изготвено се установява, че през процесния по делото период за абоната се изчислява ТЕ за отопление на имот по данни от индивидуален топломер№30394480, както и ТЕ за битово горещо водоснабдяване по данни от два броя водомери. Според вещото лице, топлинната енергия за отопление на имота е определена съгласно Наредба № 16-334 от 6.04.2007 г., изм. 06.2014г., във връзка с разпоредбите на ЗЕ, Методиката за дялово разпределение на ТЕ в сгради – етажна собственост и актуални цени на топлинната енергия за периода.

Вещото лице е установило, че технологичните разходи за абонатната станция са приспаднати за сметка на топлопреносното предприятие, а топломерът в абонатната станция е преминал периодична метрологична проверка на през 2012г., 2014г., 2016г. и 2018г., и е бил технически изправен. При съобразяване на заключението на ССчЕ относно това, че не се установява за процесния период за процесния имот да са извършвани плащания, след прилагане на 4 резултата от изравнителните сметки, дължимата цена на реално доставената топлинна енергия в имота за горепосочения период е 1 238,51 лв., която не е погасена.

При установяване по категоричен начин от събраните по делото доказателства на количеството на доставената в имота топлинна енергия и нейната стойност, релевираните от жалбоподателката възражения за негодност на представените по делото писмени доказателства, както и за нередовност на счетоводството на топлопреносното предприятие, са неоснователни.

Неоснователно е и наведеното общо възражение за нищожност на договора за доставка на ТЕ, поради липса на предмет, доколкото предмета на неформалната сделка в случая се извежда от закона - продажбата на топлинна енергия за битови нужди при публично оповестени общи условия.

На следващо място от представените от ищеца договори с избраната фирма за дялово разпределение, придружен от подписан от етажните собственици списък на потребителите на топлинна енергия в сградата, се установява, че дяловото разпределение в имота е извършвано от „Топлоконтрол“ ЕООД, като видно от експертното заключение по СТЕ и предоставените от третото лице – помагач индвидуални справки за дялово разпределение и документи за главен отчет, услугата е предоставена през процесния период. Съгласно приложимите общи условия на ищеца потребителите заплащат стойността на тази услуга на топлопреносното предприятие. Според експертното заключение по съдебно-счетоводната експертиза, стойността на тази услуга за процесния период възлиза на 53,90 лева, която сума не е била заплатена.

На последно място, релевираното от ответника възражение за изтекла погасителна давност е частично основателно.

За процесния период са приложими две редакции на общите условия на ищеца – ОУ одобрени на 03.02.2014г. в сила от 14.03.2014г. и ОУ одобрени на 27.06.2016г., в сила от 11.08.2016г.

При действието на общите условия в сила от 12.03.2014г. /действали до 10.08.2016г./ изискуемостта на сумите по индивидуални фактури и общи фактури настъпва след изтичане на 30 дни от обявяването им на интернет страницата на ищеца. Тъй като тази редакция на общите условия предвижда, че изискуемостта на вземането възниква след отправяне на покана чрез публикуване на интернет-страница /действие което зависи от волята на кредитора/, а не обвързва изискуемостта с обективното настъпване на определен падеж, то на основание чл. 114, ал. 2 от ЗЗД, давността при общите условия от 2014г. започва да тече от датата, на която вземането е възникнало.