Решение № 5971 от 02.10.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5971 гр. София, 02.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-Ж, в закрито заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Калина Анастасова

Членове:

Темислав М. Димитров

Мила Г. Димова като разгледа докладваното от Мила Г. Димова Въззивно гражданско дело № 20251100508470 по описа за 2025 година

За да се произнесе, взе предвид следното.

Производството е по реда на чл. 435- чл. 438 ГПК.

Образувано е по повод жалба вх. №59523/30.06.2025 г., подадена от „АЛК“ АД, представлявано от В.Н.К., чрез адв. Г.Г., с която се оспорват приетите по изпълнително дело №1649/2025 г. разноски по изпълнението.

В жалбата се поддържа, че изпълнителното производство е образувано при липса на представителна власт в полза на конституирани взискател „АВУС България- регулиране на щети“ ЕООД спрямо кредитора по издадения изпълнителен лист „Швейцарски осигурителен фонд за злополуки“. Сочи, че „АВУС България- регулиране на щети“ ЕООД не е титуляр на вземането по изпълнителния лист, дружеството не е страна и по висящи търговски спор.

От представеното по изпълнителното дело пълномощно се установявало, че „АВУС България- регулиране на щети“ учредява представителна власт в полза на адв. Б., но не е представено пълномощно от страна на „Швейцарски осигурителен фонд за злополуки“ в полза на българското дружество. За да действа като представител „АВУС България- регулиране на щети“ ЕООД е трябвало да има легитимно пълномощно, в което изрично, точно и ясно да са определени правата на упълномощения по конкретното изпълнително производство, което в случая липсало. При тези доводи счита, че ЧСИ Р.М. е била сезирана от неправоимащо лице, което няма качеството пълномощник да представлява кредитора по изпълнителния лист. При тези съображения моли актът на ЧСИ, с който са приети разноски по изпълнението да бъде отменен.

В срока по чл. 463, ал. 2 ГПК е постъпил отговор от взискателя по изпълнението, с който жалбата се оспорва, на първо място като недопустима поради подаването й извън законоустановения срок, а в условията на 1 евентуалност като неоснователна. Поддържа, че съществуването на упълномощителна сделка е от значение за отношенията между упълномощителя и пълномощника, но не и за спорните отношения между представилата пълномощното и насрещната страна, поради което за последната не съществува правен интерес да оспорва съществуването на упълномощителна сделка чрез оспорва на съдържанието на пълномощното.

Отделно от това се поддържа, че по изпълнителното дело са представени нотариално заверено пълномощно за процесуално представителство, с което „Швейцарски осигурителен фонд за злополуки“ упълномощава адв. Б. да представлява дружеството по изпълнителното дело и потвърждава извършените от него процесуални действия.

В срока по чл. 463, ал. 3 ГПК са постъпили и мотиви от ЧСИ Р.М., с който жалбата се оспорва при идентични, изложени от взискателя, съображения.

Съдът на основание чл. 436, ал. 4 вр. чл. 262 вр. чл. 260 и чл. 261 констатира, че подадената жалба е редовна и допустима- подадена е в установения срок, има представени документи за заплатена държавна такса, има приложени необходимия брой преписи, насочена е към подлежащо на обжалване действие на ЧСИ.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна като съображенията за този краен резултат се формира при следните фактически и правни изводи.

От фактическа страна въз основа на материалите по изпълнителното дело се установява следното:

Изпълнителното производство е образувано по повод молба на Швейцарски национален осигурителен фонд за злополуки (SUVA), представлявано от адв. Т. Б., въз основа на издаден изпълнителен лист от 06.06.2025 г. от Софийски апелативен съд по търговско дело №819/2024 г. за парична сума в размер на 582 710,22 лв., ведно със законната лихва, считано от 16.06.2021 г. до окончателно изплащане на сумата.

Видно от материалите по изпълнителното дело, към молбата е представен препис от договор за правна защита и съдействие, по силата на който взискателят- Швейцарски национален осигурителен фонд (SUVA), представляван от „АВУС България- Регулиране на щети“ ЕООД, от една страна, и адв. Т. Б., са се споразумели последният да осъществи процесуално представителство за образуване и водене на изпълнително дело срещу длъжника „АЛК“ АД, срещу възнаграждение в размер на 4400 лв. Към молбата е приложено и заверено пълномощно, с което взискателят SUVA е учредил представителна власт в полза на българското дружество „АВУС България- Регулиране на щети“ ЕООД да го представлява във връзка с възникналото застрахователно събитие с длъжника „АЛК“ АД, като води съдебни дела против дружеството, получава дължимите плащания по своя банкова сметка, подписва искови молби, пълномощни, извънсъдебни споразумения, както и да преупълномощава правоспособни адвокати да образуват и водят съдебни производства. Представено е и пълномощно, с което адв. Б. е преупълномощен от „АВУС България- Регулиране на щети“ ЕООД да представлява взискателя пред ЧСИ Р.М., като образува и води изпълнителното производство срещу длъжника „АЛК“ АД.

2

На 13.06.2025 г. е връчена покана за доброволно изпълнение на „АЛК“ АД за сумите, както следва“ 582 710,22 лв.- главница; 281 725,03 лв.- законна лихва за периода 16.06.2021 г. до 25.06.2025 г.; 4 400 лв.- адвокатско възнаграждение; 25 098,04 лв.- разноски по ТТРЗЧСИ.

В срока за доброволно изпълнение е постъпила молба от длъжника, с която е направено оспорване на представителната власт на адв. Б., като предвид направеното възражение ЧСИ е указал на взискателя в едноседмичен срок да представи доказателства за изричното потвърждение от страна на швейцарското дружество на извършените от представителя процесуални действия.

Взискателят е представил пълномощно за процесуално представителство- нотариално заверен документ №2123/25.06.2025 г. на публичен нотариус, лицензиран юрист К.З.Г., удостоверен с апостил от Швейцарска Конфедерация, кантон Люцерн, заведен на 25.06.2025 г., с което са потвърдени всички извършени до момента процесуални действия по изпълнителното дело, както и е упълномощен отново адв. Б. да представлява и защитава взискателя по изпълнителното дело. Представено е и извлечение от партидата на взискателя, водена в регистъра на кантон Люцерн.

Установява се, че към настоящия момент изпълнителното производство е спряно по реда на чл. 282, ал. 2, т. 1 вр. чл. 432, ал. 1, т. 4, предл. първо ГПК.

При така установената фактическа страна на спора, съдът достига до следните правни изводи.

В чл. 435, ал. 1- 5 ГПК лимитативно са изброени действията на ЧСИ, които подлежат на обжалване пред съд. Съгласно чл. 435, ал. 2, т. 6 ГПК на обжалване от длъжника подлежи отказът на ЧСИ да прекрати изпълнителното производство. Съгласно чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК и съобразно т. 2 от Тълкувателно решение №3/2017 г. по тълк.д. №3/2015 г. всеки акт, с който се определя задължението за разноски по изпълнението подлежи на обжалване от длъжника.

Релевираните от жалбоподателя доводи за незаконосъобразност на приетите по изпълнителното дело разноски поради липса на представителна власт на представителя на взискателя, са неоснователни.

На първо място, от една страна, по делото се установява, че взискателят е представил необходимите доказателства, от които се доказва надлежно учредена в полза на адв. Б. представителна власт да образува и води изпълнителното производство, както и представителната власт на „АВУС България- Регулиране на щети“ ЕООД да получи присъдените в полза на взискателя парични суми по своя банкова сметка.

От друга страна, правен интерес за оспорване на представителната власт има ненадлежно представляваното лице, доколкото длъжникът е защитен по силата на законовата норма на чл. 73, ал. 2 ЗЗД. Нормата на чл. 75, ал. 2 ЗЗД въвежда изключение от правилото за точно изпълнение, когато длъжникът е престирал на кредитора или на друго лице, овластено съгласно чл. 75, ал. 1 ЗЗД. Добросъвестността на длъжника по смисъла на чл. 75, ал. 2, изр. първо ЗЗД произтича от недвусмислеността на обстоятелствата за овластяване на лицето, приело изпълнението. (така РЕШЕНИЕ № 237 ОТ 11.01.2019 Г. ПО Т.

Д. № 2687/2017 Г., Т. К., І Т. О. НА ВКС, РЕШЕНИЕ № 32 ОТ 27.01.2025 Г.

3

ПО ГР. Д. № 317/2024 Г., Г. К., ІV Г. О. НА ВКС)

След като органът на принудителното изпълнение е приел, че взискателят е представляван надлежно в изпълнителното производство, то евентуално изпълнение в полза на мним кредитор би имало погасителен ефект на основание чл. 75, ал. 2 ЗЗД.

С оглед гореизложеното жалбата следва да бъде оставена без уважение като неоснователна.

Така мотивиран, Софийски градски съд, II- ж възз. гр. състав РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба вх. №59523/30.06.2025 г., подадена от „АЛК“ АД, представлявано от В.Н.К., чрез адв. Г.Г., с която се оспорват приетите по изпълнително дело №1649/2025 г. по описа на ЧСИ Р.М., рег.

№790, с район на действие СГС, разноски по изпълнението.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4