Решение № 18 от 20.02.2013, Административен съд - Сливен

Р Е Ш Е Н И Е

№ 5 гр.Сливен, 20.02.2013 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН

СЪД – Сливен, в публично заседание на двадесет и втори януари през две хиляди и тринадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕТЕЛИНА БОЗУКОВА при секретаря Н.Й. и при участието на прокурора Христо

Куков, като разгледа докладваното от съдия Бозукова адм.дело № 131 по описа на съда за 2012г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ и се движи по реда на чл.203 и сл. от АПК.

Образувано е по искова молба на Р.С.В.,***, с която е предявила иск по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ против Министерство на правосъдието и против ГД „Изпълнение на наказанията” към Министерство на правосъдието за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 100 000 лева, платими солидарно от ответниците. В исковата молба и в уточнението към нея от 19.10.2012г. ищцата твърди, че е претърпяла вреди в резултат на незаконосъобразното действие на медицинско лице от здравната служба към Затвора Сливен - д-р М. Д. - изготвяне на амбулаторен лист № 022721/18.04.2007г. с отразени в него неверни данни, в резултат на което ищцата научава на 21.03.2012 г. в хода на съдебно производство по адм.дело № 261/2011г. по описа на Административен съд Сливен, че е болна от хроничен вирусен хепатит и носител на Австралийски антиген. Посочва, че в резултат на незаконосъобразното действие на лекаря, считано от 21.03.2012г. до датата на завеждане на исковата молба - 08.06.2012г. е претърпяла неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдания, стресово разстройство, чувство на изолация, обреченост и малоценност, психо емоционален стрес, потиснатост, раздразнителност, чувство на унижение на човешкото достойнство. Твърди, че вредите са в резултат и на незаконосъобразното бездействие на затворническата администрация и Началника на Затвора, тъй като същите не са упражнили контрол относно извършеното от д-р М. Д. нарушение.

Твърди, че претърпените от нея вреди са резултат от неизпълнение от ГД „Изпълнение на наказанията” на задължението за пряко ръководство и контрол върху Затвора Сливен, в резултат на което е било възможно извършване на нарушение от д-р М. Д.. В с.з. ищцата лично и с назначен от съда особен представител – адв. В. Л. *** поддържа исковата молба.

Ответниците – Министерство на правосъдието и ГД ”Изпълнение на наказанията” към Министерство на правосъдието, чрез представител по пълномощие – юрк. П.С. оспорват изцяло предявения иск като основание и размер и твърдят, че не са пасивно легитимирани да отговарят по него. Претендира се юрисконсултско възнаграждение в полза на ГД „Изпълнение на наказанията” към Министерство на правосъдието.

Представителят на Окръжна прокуратура Сливен дава заключение за неоснователност и недоказаност на иска. Счита, че не са налице предпоставките за търсене на отговорност.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, по отделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

От приложената по делото справка, издадена от Затвора - Сливен /л.103/ е видно, че ищцата В. е постъпила там на 11.12.2001 г. Изтърпява наказание „лишаване от свобода” в размер на 19 години за деяние по чл.116, ал.1, т.9 от НК. Била е настанена в стая с квадратура от 16 кв.м., а от 14.05.2012г. е настанена сама в помещение от 9 кв.м. От представената по делото медицинска документация, представляваща медицинското досие на ищцата, се установява, че на 18.04.2007г. от д-р М. Д. е изготвен амбулаторен лист № 022721/18.04.2007г. /л.224/, неподписан от ищцата В., в който като основна диагноза е посочен хроничен вирусен хепатит, а в графата „анамнеза” е посочено, че пациентът е носител на австралийски антиген.

От представените по делото от ищцата заверени копия на медицински изследвания с номера както следва: № 247/22.03.2007г., № 376/19.02.2009г., № 2493/09.12.2009г., № 153/11.03.2010г., № 1041/14.10.2010г., издадени от РИОКОЗ гр.Стара Загора и № 1425/18.10.2011г., № 378/11.04.2012г., № 753/12.07.2012г. и № 1329/10.10.2012г., издадени от РЗИ гр.Стара Загора / л.227 и л.228/ се установява, че ищцата не е носител на Австралийски антиген, не е болна от хроничен вирусен хепатит, сифилис и СПИН.

От представената по делото справка изх.№ 188/2001 от 28.12.2012г., издадена от Затвора Сливен /л.223/, се установява, че за периода 01.10.2006г. - 01.10.2007г. медицинското обслужване на настанените в Затвора – Сливен се осъществява от „ГППМП-Сливен” ООД гр.Сливен, представлявано от д-р Г. Х. П., поради прекратяване на служебните правоотношения с Директора на Медицински център в затвора. Установява се, че д-р М. Д. е бил лекар от груповата практика, оказавал е извънболнична помощ на лишените от свобода в т.ч. и на ищцата и никога не е бил служител на затворническата администрация. От същата справка се установява, че изследванията, извършени от РИОКОЗ/ РЗИ гр.Стара Загора са анонимни и с тях разполага само лицето, на което се извършва изследването.

По делото е приета справка от деловодната система на

Административен съд Сливен, от която е видно, че В. е ищец по адм.дело № 261/2011г. по описа на Административен съд Сливен, което не е с идентичен предмет с настоящото производство. По делото е представен незаверен препис от решение № 56/11.07.2012г., постановено по адм. дело № 261/2011г. по описа на Административен съд Сливен и протокол от проведено на 21.03.2012 г. с.з. по делото, в който е отразено, че вещото лице е установило в медицинската документация на ищцата констатации на лекуващ през този период лекар за наличие на позитивен Австралийски антиген.

За да се установи исковата претенция, следва ищцата да докаже, че е претъпяла неимуществени вреди, причинени от конкретен индивидуален административен акт, действие или бездействие, които са пряка и непосредствена последица от увреждането.

По делото за установяване на твърденията в исковата молба са допуснати по искане на ищцата и във връзка с разпределената й доказателствена тежест гласни доказателствени средства. От показанията на М.А.Д. се установява, че се познават с ищцата В. от лятото на 2009г. , в близки отношения са и често си споделят, като Д. е била свидетел по адм. дело № 261/2011г. по описа на Адм.съд Сливен. Свидетелят посочва, че в писмо до Д. през месец март, В. й споделила, че от експертизата, изслушана в хода на цитираното дело се потвърждават съмненията й, че е носител на Австралийски антиген и хроничен вирусен хепатит. Свидетелят посочва, че при среща на дискотека на Великден ищцата й споделила, че по този повод е изолирана в самостоятелна стая, останалите затворнички от отряда имат неприятно отношение, странят от нея и причина за това поведение е заболяването й. При срещите в параклиса на Затвора В. била прежълтяла и треперела, споделяла, че са й отправяни закани от други затворнички, които се страхуват да не се заразят.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на всички събрани в хода на съдебното дирене годни, относими и допустими писмени доказателства. Съдът изгради своите изводи от фактическа страна на база всички приложени към делото писмени доказателства, който не бяха оспорени от страните по предвидения в закона ред. Съдът не кредитира показанията на разпитания по делото свидетел относно състояние на ищцата през претендирания период, тъй като същият не споделя свои лични впечатления, а пресъздава споделеното от ищцата.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Искът, предявен от Р.В., с който се претендира обезщетение за вреди от незаконосъобразни действия на лекаря, осъществявал извънболничната помощ на лишената от свобода, от незаконосъобразно бездействие на затворническата администрация и Началника на Затвора, и от незаконосъобразно бездействие на ГД

„Изпълнение на наказанията”, която не е изпълнила задължението за пряко ръководство и контрол върху Затвора Сливен в общ размер на 100 000 лева, е допустим за разглеждане, като предявен от лице, имащо правен интерес от воденето на настоящото производство, а ответникът – ГД „Изпълнение на наказанията” е пасивно легитимиран по него.

Искът, предявен от Р.В. срещу Министерство на правосъдието също е допустим, но ответникът – Министерство на правосъдието не е пасивно легитимиран да отговаря по него. След 01.06.2009 г. Главна дирекция "Изпълнение на наказанията", съгласно чл. 12, ал. 2 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/, е юридическо лице, второстепенен разпоредител с бюджетни кредити към Министерство на правосъдието, и следователно е пасивно легитимирано по предявения иск за претендирания период. Именно ГД „Изпълнение на наказанията”, а не Министерство на правосъдието е надлежния ответник по предявения от В. иск.

Разгледан по същество искът срещу Министерство на правосъдието е неоснователен. Насочването на иск за обезщетение за вреди по ЗОДОВ срещу ненадлежен ответник, какъвто е Министерство на правосъдието е въпрос на основателност, поради което претенцията на В. срещу Министерство на правосъдието е неоснователна. В този смисъл е практиката на ВАС, изразена в решение № 15176/29.11.2012г., постановено по адм.дело № 3173/2012г., ІІІ отд.

Разгледан по същество искът срещу ГД „Изпълнение на наказанията” към Министерство на правосъдието също е неоснователен. Съображенията за това са следните:

Съгласно разпоредбата на чл. 203 от АПК гражданите и юридическите лица могат да предявят искове за обезщетение за вреди, причинени им от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица. Основателността на иск с правно основание чл. 1, ал.

1 ЗОДОВ, предполага установяването на кумулативното наличие на следните предпоставки: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата или общината, при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред; вреда от такъв административен акт; причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. При липса на някой от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата или общината по посочения ред.

Съгласно разпоредбата на чл. 204, ал. 4 от АПК, незаконосъобразността на действието или бездействието следва да бъдат установени от съда, пред който е предявен искът за обезщетението. Едно действие или бездействие са незаконни, когато противоречат на закона или на друг нормативен акт или когато не са предвидени в него, т.е. при липса на законово основание. Член 203 от АПК и чл. 1 от ЗОДОВ употребяват термините "актове", "действия" и "бездействия", за които легално определение няма в цитираните закони, но под "акт" не следва да се разбира всеки такъв на административен орган или длъжностно лице, а определена категория актове - нормативни, общи и индивидуални административни актове, издавани от държавни органи в кръга на съответната им законово определена компетентност, които попадат в обхвата на чл. 203 от АПК и чл. 1 от ЗОДОВ.

Легално определение на термина "действие" респективно "бездействие", липсва в нормативните актове, в които са употребени, но под "действие" следва да се разбира всяко такова, извършено от държавен орган или длъжностно лице, което не е юридически акт, а тяхна физическа изява, но не произволна, а в изпълнение или съответно неизпълнение на определена нормативна разпоредба.

В чл. 203 от АПК и чл. 1 от ЗОДОВ е посочен обхватът на исковете за обезщетения за вреди, причинени на граждани и юридически лица, ограничен обаче, до осъществяването на административна дейност от държавните органи и от длъжностните лица.

В настоящото производство от събраните по делото писмени доказателства не се установява незаконосъобразно действие на д-р М. Д., лекар от груповата практика, осъществяваща извънболничното медицинско обслужване на ищцата В., което да е резултат от административна дейност. В представения по делото амбулаторен лист действително е отразена диагноза хроничен вирусен хепатит, а в графата „анамнеза” е посочено, че лицето е носител на австралийски антиген, но тези обстоятелства отразени в листа са попълнени по сведения и данни от пациента. Дори да се приеме, че същите касаят професионализма и компетентността на лекаря от медицинската практика, липсва първата и най-важната от предпоставките за ангажиране на отговорността на държавата, а именно действието да е по повод административна дейност.