Определение № 260322 от 08.12.2020, Окръжен съд - Стара Загора

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

Номер 260322 08.12.2020г. град Стара Загора

Старозагорският окръжен съд, Гражданско отделение, Четвърти състав

На осми декември

2020 год. в закрито заседание в следния състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ЗЛАТЕВ

ЧЛЕНОВЕ

: МАРИАНА МАВРОДИЕВА

ВЕСЕЛИНА

МИШОВА

Секретар : Катерина

Маджова, като разгледа докладваното от докладчика ЗЛАТЕВ ч.гражданско дело №

3374 по описа за 2020 г., за да се произнесе съобрази следното:

Производството е на основание чл.274-

278 във вр. с чл.389 и чл.391, ал.1 и 2 във вр. с чл.397, ал.1, т.1 и 2 от ГПК, и във вр. с чл.200 от КТ.

Постъпила е първоначална ч.жалба вх.№ 10796/21.10.2020г. от пълнолетния български гражданин П.Х.П. от гр.С.З.против наложената обезпечителна мярка с Определение № 1514/01.10.2020г. по висящото гр.д.№ 2111/2020г. по описа на РС- К., обл.С. в която излага оплаквания, че определението било незаконосъобразно, тъй като той вече не бил управител, нито съдружник в бившото ООД и не бил вече с никакви представителни права за ответника „П. И.“, а и от ООД то вече било преобразувано в ЕООД с едноличен собственик на капитала и управител друго лице- С.С.А. от гр.С.З.. Моли настоящия въззивен съд да отмени атакуваното Определение за обезпечаване на заведения иск против дружеството, със законните последици от това.

Впоследствие е постъпила втора ч.жалба вх.№ 10879/04.11.2020г. от ответника „П. И.“- ЕООД, представлявано от Управителя С.С.А. от гр.С.З., против същото Определение № 1514/01.10.2020г. по висящото гр.д.№ 2111/2020г. по описа на РС- К., обл.С., в която излага същите оплаквания, че определението било незаконосъобразно, тъй като атакуваното Определението било връчено неправилно на бившия вече управител П.Х.П. от гр.С.З., който вече не бил нито управител, нито съдружник в бившето ООД, и бил без представителни права за ответника „П. И.“, а и от ООД то вече било преобразувано в ЕООД, като той вече бил едноличен собственик на капитала, управител и представляващ дружеството. Моли настоящия въззивен съд да отмени атакуваното

Определение за обезпечаване на заведения иск против дружеството, със законните последици от това.

В законния 1- седмичен срок по чл.396, ал.1, пр.2 от ГПК по делото е постъпил писмен Отговор от другата страна- двамата молители/ищци/ К.И. и Р.С.И./и двамата от гр.С.З./, в който те заявяват, че двете ч.жалби били процесуално недопустими и молят да се оставят без разглеждане, или алтернативно, ако въззивният съд ги приеме за допустими, да ги остави без уважение по същество, като излагат подробни фактически и правни аргументи в тези насоки.

Настоящия въззивен съд констатира, че двете ч.жалби са процесуално допустими, като първата е подадена в законния 1- седмичен срок в писмена форма от трето лице/бивш управител и съдружник в бившето ООД/ вече без представителна власт, което е извършило чужда работа без пълномощно, а втората е също процесуално допустима, тъй като е подадена в писмена форма от пасивно легитимиран субект- ответника- ЮЛ/срещу който има наложени 2 бр. обезпечителни мерки/, от неговия актуален управител и собственик на капитала/в настоящото ЕООД/, с нея фактически се потвърждава извършеното първоначално обжалване от трето за спора лице по първата ч.жалба, и двете ч.жалби са подадени против подлежащ на съдебен контрол първоинстанционен съдебен акт, и по тях настоящия въззивен съд следва да се произнесе по съществото на направените оплаквания.

Разгледани по същество тези 2 бр. практически идентични по съдържание ч.жалби се явяват изцяло неоснователни и доказани, тъй като видно от материалите по делото, мотивите на атакуваното Определение и извършената от настоящия въззивен съд служебна справка от публичния Търговски регистър, действително в атакуваното Определение на РС, като представител на ответното ТД- ООД е бил записан бившя му управител П.Х.П. от гр.С.З., но всички останали факти и обстоятелства, индивидуализиращи търговския субект/първоначално ООД, впоследствие ЕООД/, като наименование, ЕИК, фирма, седалище и адрес на управление са напълно идентични с тези, които са били първоначално вписани по партидата на търговското дружество в Търговския регистър към датата на постановяване на обжалваното Определение- 01.10.2020г. Следователно в Определението на РС по обективен, пълен, категоричен и недвусмислен начин са посочени непромененото ЕИК на ТД по ТЗ, срещу което е издадена обезпечителната заповед и е налице абсолютна фактическа и правна идентичност между него и ответника по предявения осъдителен иск по чл.200 от КТ. В казус е без никакво значение за естеството и изхода на спора въпросът кое конкретно физическо лице е било управител на дружеството/първоначално ООД, впоследствие преобразувано в ЕООД/ към датата на постановяване на определението, понеже това очевидно не се отразява на извършването на действията с необходимата представителна власт на управителя на ответното ТД, независимо кой, кога, къде и в какво качество е получил без никакви възражения запорното съобщение от ЧСИ. Още повече, че предвид разпоредбата на чл.50, ал.1 от ГПК мястото на връчване на търговец и на юридическо лице, което е вписано в съответния регистър, е последният посочен в регистъра негов адрес.

В конкретния случай безспорно безпечителната заповед е била връчена на ответното

ТД/независимо от правно- организационната му форма ООД или ЕООД/ на актуалния му адрес, посочен в ТР- с.Я., общ.М., обл.С., ул.„****, като този негов адрес, видно от справката от ТР никога не е бил променян от 12.03.2014г. до днес. В тази връзка разпоредбата на чл.50, ал.2 от ГПК разрешава връчването да става в канцеларията на търговеца и би могло да се извърши на всеки служител или работник, който е съгласен да ги приеме. Предвид което процесуалния закон/ГПК/ не изисква изрично съдебните книжа да бъдат връчвани единствено и само на актуалния управител на ТД, като е напълно достатъчно те да бъдат получени и от което и да трето лице, което е съгласно да ги получи със задължението да ги предаде/какъвто се явява първоначалния ч.жалбоподател П./. Следователно връчването на обезпечителната заповед от ЧСИ на първия ч.жалбоподател П.П. в качеството му на физическо лице/трето лице за облигационния спор по гр.дело/ е редовно, законосъобразно и правилно, понеже не е налице никакъв отказ от негова страна да получи адресираните съдебни книжа до ТД/в което преобразувано от ООД в ЕООД той вече не е бил нито съдружник, нито управител/, като получаването от него на обезпечителната заповед е в пълно съответствие с правилата на връчване на съдебни книжа. Поради което не се доказаха оплакванията в 2 бр. практически идентични ч.жалби и исканията в тях за евентуална отмяна на обжалваното

Определение за налагане на 2 бр. обезпечителни мерки по заведените искови претенции против ответника/ч.жалбоподател/.

Следователно трябва да се оставят без уважение процесните 2 бр. ч.жалби, ведно със законните последици от това, като се потвърди изцяло атакуваното Определение на РС- К..

Делата следва да се върнат обратно на първоинстанционния РС- гр.К., обл.С. за продължаване на съдопроизводствените действия по исковото съдебно производство по чл.200 от КТ срещу актуалния ответник ЕООД.

Настоящото съдебно Определение не прегражда пътя на делото и не подлежи на по- нататъшно обжалване пред по- горен съд.

Ето защо предвид всички гореизложени мотиви и на осн. чл.274- 278 във вр. с чл.389 и чл.391, ал.1 и 2 във вр. с чл.397, ал.1, т.1 и 2 от ГПК, и във вр. с чл.200 от КТ, въззивният ОС- Стара Загора

О П

Р Е Д

Е Л И :

ПОТВЪРЖДАВА изцяло Определение № 1514/01.10.2020г. по висящото гр.д.№ 2111/2020г. по описа на РС- К., обл.С..

ОПРЕДЕЛЕНИЕ не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ :