Определение № 153 от 14.04.2026, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 153 гр. Пловдив, 14.04.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Надежда Ив. Желязкова

Каличкова

Членове:

Славейка Ат. Костадинова

Красимира Д. Ванчева като разгледа докладваното от Красимира Д. Ванчева Въззивно търговско дело № 20235001000564 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл.248 от ГПК.

Постъпила е молба с вх.№1642 от 18.02.2026 г.,подадена от адв. П. К. като пълномощник на жалбоподателката Б. Н. Т.,с която е направено искане да бъде изменено постановеното по настоящото дело решение №378 от 10.12.2025 г. в частта за разноските,като се отменят,евентуално се намалят присъдените в полза на застрахователя разноски,които са присъдени в размер на 5755 лв. за въззивна инстанция и 11 471,41 лв. за първа инстанция,както и да се присъди ДДС в размер на 500 лв. върху определения за първа инстанция адвокатски хонорар за пълномощника на ищцата и 400 лв. ДДС върху определения за същия пълномощник адвокатски хонорар за въззивна инстанция.

Във връзка с горните искания,в молбата по чл.248 от ГПК са изложени съображения,че претендираният и присъден в полза на застрахователя адвокатски хонорар не кореспондира с извършената работа по делото и че съдът е присъдил висок хонорар за представителство на застрахователя пред въззивна инстанция,при положение,че извършената работа е значително помалко от тази пред първа инстанция.Поддържа се становището,че определеният размер на дължимото на застрахователя адвокатско възнаграждение е прекомерен и че този размер следва да бъде намален още,като съдът следва да има предвид в тази насока и решение на съда от 25.01.2024 г. по дело С-438/22,съгласно което съдът е длъжен да откаже да приложи национална правна уредба по отношение на страната,осъдена да 1 заплати съдебните разноски за адвокатско възнаграждение.

В молбата е изложен и аргумента,че съдът следва да се съобрази с фактическата и правна сложност на делото при определяне размера на адвокатското възнаграждение за застрахователя.Изложено е и твърдението,че с присъдените разноски в полза на застрахователя в общ размер на 17 227,41 лв.,наред с присъдените от първа инстанция,се накърняват финансовите интереси на ищцата,тъй като за нея се претендира обезщетение за неимуществени вреди за репариране на морални страдания вследствие на причинена смърт,а присъденото й обезщетение за тези вреди значително се намалява посредством задължението й да заплати разноски на застрахователя в горния размер.

Освен това се поддържа в молбата и довода,че съдът присъжда само разноски,за които действително е доказано,че са направени,а по делото няма представени доказателства,че претендираният от застрахователя адвокатски хонорар е заплатен реално.Сочи се в тази насока,че за да бъде присъден посоченият от страната адвокатски хонорар следва да бъде приложена фактура за извършено плащане.

На следващо място,в горната молба по чл.248 от ГПК са изложени и аргументи,че съдът е определил присъждане на адвокатско възнаграждение за пълномощника на ищцата-жалбоподателка в размер на 2500 лв. за първа инстанция и в размер на 2000 лв. за въззивна,но не е начислил ДДС върху определения хонорар,без в мотивите си да посочи защо не е начислил такъв такъв данък.Поддържа се в тази връзка и довода,че искането за начисляване на ДДС е направено своевременно и че такъв данък следва да се начисли съгласно §2а от Наредба №1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,като в тази връзка по делото е представено и удостоверение за регистрация на адвоката по ЗДДС.

Препис от молбата по чл.248 от ГПК е връчен редавно на насрещната страна-“Хук-Кобург Алгемайне Ферзихерунг”АД и от дружеството,чрез пълномощника му адв. Д. М.,е подаден писмен отговор на молбата /наименован “становище”/,в който е изложена позицията,че молбата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение,а с посоченото в нея решение съдът правилно е определил разноските на страните с оглед изхода на спора пред въззивната инстанция.По-подробни доводи в тази насока се съдържат в отговора.

Пловдивският апелативен съд,като съобрази обстоятелствата и относимите към горната молба доказателства по делото,както и изложените в нея доводи,приема следното:

Молбата е частично основателна.

С решение №378 от 10.12.2025 г.,постановено по настоящото дело,е уважена частично подадената от Б. Н. Т. въззивна жалба срещу решение №225 от 06.07.2023 г.,постановено по т.д.№1264/2021 г. по описа на Окръжен съдСтара Загора,с което е бил отхвърлен изцяло предявеният от Б. Т. срещу 2 против “HUK-Coburg-Allgemeine Versicherung AG”,ФР Германия,Кобург, 96444, чрез представителя си за уреждане на претенции ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД, гр. София, чрез адв. Д. М., осъдителен иск за неимуществени вреди, болки и страдания от смъртта на Г. С. А., вследствие ПТП на 08.06.2018 г., за сумата 150 000 лв., частичен от 200 000 лв., ведно със законната лихва от 16.06.2018 г. С решението на АС-Пловдив първоинстанционното отхвърлително решение е отменено частично,като е осъдено осъдено ответното дружество ”ХУК-КОБУРГ АЛГЕМАЙНЕ ФЕРЗИХЕРУНГ”АД /“HUK-Coburg-Allgemeine Versicherung AG”/,Федерална република Германия,Кобург,96444,Банхофсплац да заплати на Б. Н. Т. с ЕГН ********** сумата от 20 000 лв. /двадесет хиляди лева/,представляваща застрахователно обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди-психически болки и страдания от смъртта на Г. С. А.,настъпила вследствие на пътнотранспортно произшествие,станало на датата 08.06.2018 г. на територията на ФР Германия,ведно със законната лихва върху тази сума,считано от датата 19.03.2020 г. до окончателното й изплащане,както да й заплати и сумата от 342 лв. /триста четиридесет и два лева/ разноски за първоинстанционното производство съобразно на уважената част от иска.

В останалата част,с която предявеният иск е отхвърлен над сумата от 20 000 лв. до предявения размер от 150 000 лв.,частичен от 200 000 лв.,ведно със законната лихва върху тази разлика,считано от 16.06.2018 г. до окончателното й изплащане,както и в частта,с която акцесорна претенция за законна лихва е отхвърлена за периода от 16.06.2018 г. /като начална дата на исковия период на същата претенция/ до датата 18.03.2020 г. включително,обжалваното първоинстанционно решение е потвърдено с решението на АС-Пловдив.

Съобразно частичната отмяна на първоинстанционното решение по предявения осъдителен иск,същото е отменено и в частта,с която ищцата е осъдена да заплати на ответника разноски по делото над размера от 11 472,41 лв. до присъдения размер от 13 237,40 лв.

Наред с това,съгласно изхода на спора пред въззивната инстанция,жалбоподателката Б. Т. е осъдена да заплати на въззиваемия /т.е. на застрахователя-ответник по иска/ сумата от 5 755 лв. /пет хиляди седемстотин петдесет и пет лева/ разноски за въззивното производство по възз.т.д.

№564/2023 г. по описа на Апелативен съд-Пловдив /от които 5000 лв. адвокатско възнаграждение,намалено до този размер от настоящия съд на основание чл.78,ал.5 от ГПК след разгледано и преценено за основателно възражение на насрещната страна за прекомерност на възнаграждението/.

3

И на следващо място,с решението на АС-Пловдив е осъден въззиваемия съобразно уважената част от иска да заплати на адв. К. като пълномощник на ищцата-жалбоподателка да заплати адвокатско възнаграждение по чл.38,ал.2 във вр. с ал.1,т.2 от ЗА в размер на 2500 лв. за безплатна адвокатска помощ в производството пред първа инстанция и 2000 лв.-за безплатна адвокатска защита на жалбоподателката в производството пред въззивната инстанция.

В подадената молба по чл.248 от ГПК правилно се твърди и поддържа,че въззивният съд е определил присъждане на адвокатско възнаграждение в размер на 2500 лв. За първа инстанция и в размер на 2000 лв. за въззивна инстанция,но не е начислил ДДС върху тези възнаграждения,като действително в мотивната част на решението не е посочил защо не начислява ДДС върху същите възнаграждения.Това е пропуск на съда,който следва да бъде отстранен с настоящото определение по реда на чл.248 от ГПК,като се присъди в полза на адв. К. и дължимото ДДС върху присъдените й адвокатски възнаграждения.В тази връзка настоящият съд счита,че ДДС върху същите възнаграждения принципно се дължи и начислява,щом като е представено удостоверение за регистрация на адвоката по ЗДДС,каквото в случая е представено относно адв. К..Ето защо горното решение на АС-Пловдив следва да бъде изменено в частта за разноските,като се осъди въззиваемото дружество-застраховател да заплати на адв. К. ДДС в размер на 255,65 евро /равностойни на 500 лв. по официалния фиксиран курс на еврото спрямо лева/ върху присъденото й с решението адвокатско възнаграждение за първа инстанция в размер на 2500 лв.,както да й заплати и ДДС в размер на 204,52 евро /равностойни на 400 лв. по същия курс/ върху присъденото й адвокатско възнаграждение за въззивна инстанция в размер на 2000 лв.

Предвид гореизложеното молбата по чл.248 от ГПК е основателна в частта,с която е поискано изменение на решението чрез присъждане на ДДС върху присъденото адвокатско възнаграждение на адв. К.,но в останалата част молбата е неоснователна.Досежно присъденото на въззиваемия адвокатско възнаграждение от 5000 лв. за представителство пред въззивната инстанция /като част от присъдените му разноски за въззивна инстанция в общ размер от 5755 лв./ въззивният съд е извършил в решението си преценка относно размера,до който да бъде намалено това възнаграждение на основание чл.78,ал.5 от ГПК,след като е разгледал заявено от насрещната страна 4 възражение за прекомерност на възнаграждението,заплатено от въззиваемия и не намира причина да ревизира с настоящото определение тази си преценка.В тази връзка са неоснователни поддържаните в молбата доводи,че при преценката за намаляване на адвокатско възнаграждение на основание чл.78,ал.5 от ГПК следва да бъде извършена и преценка как финансово би се отразил на ищцата определения от съда размер на възнаграждението при съпоставяне на този размер с размера,до който иска е уважен.Такава съпоставка не се изисква и не намира никаква законова опора.При преценката си за размера,до който да бъде намалено дадено адвокатско възнаграждение,ако то е прекомерно,съдът се ръководи от фактическата и правна сложност на делото,както и от обема на извършената от адвоката дейност.

Освен гореизложеното,не е основателно поддържаното в молбата твърдение за липса на доказателства за заплащането на адвокатско възнаграждение от въззиваемия.Както е отразено и в решението на АСПловдив,това възнаграждение е платено по банков път и по делото са представени доказателства за това плащане /платежно нареждане/,като липсата на фактура за възнаграждението поначало не е основание същото да се приеме за неплатено,респ. да не бъде присъдено.Доказателство за реалното плащане не е фактурата,а представения банков документ /щом като плащането е извършено по банков път/.

Що се касае до присъдените на ответника разноски за първата инстанция,то те са присъдени с първоинстанционното решение и въззивният съд е отменил същото решение само частично /над присъдения размер от 11 472,41 лв. до присъдения размер от 13 237,40 лв./,съобразявайки се с частичната основателност на въззивната жалба,респ. с частичната основателност на предявения иск,а преценка по заявеното от ищцата в първата инстанция възражение за прекомерност на заплатеното от ответника адвокатско възнаграждение за същата инстанция е извършвана в първоинстанционното решение,като тя не е подлагана на ревизия с решението на ПАС и въззивният съд счита,че такава ревизия не дължи,още повече,че изрично искане от жалбоподателката не е правено в тази насока.

Предвид горните съображения молбата по чл.248 от ГПК следва да се остави без уважение в частта й,с която е поискано да се измени горното 5 решение на АС-Пловдив в частта за разноските,като се отменят,евентуално се намалят присъдените в полза на застрахователя разноски,които са присъдени в размер на 5755 лв. за въззивна инстанция и 11 471,41 лв. за първа инстанция.