Определение № 666 от 23.08.2023, Окръжен съд - Ловеч

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 666 гр. Ловеч, 23.08.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ТАТЯНА МИТЕВА

Членове:

ИВАН ИВАНОВ

ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА като разгледа докладваното от ТАТЯНА МИТЕВА Въззивно частно гражданско дело № 20234300500364 по описа за 2023 година Производство по чл.278 от ГПК.

Производството е образувано по частна жалба с вх. № 3725/31.07.2023 г.

(по описа на РС - Тетевен ) от С. Н. чрез процесуален представител адв. Б. З. против Определение № 317/04.07.2023 г. по гр. д. № 507/2023 г. на РС – Тетевен в частта, с която е прекратено производството по делото по предявения иск с правна квалификация по чл.26, ал.1, предл. 1 ЗЗД, с който се иска да бъде признато за установено, че в отношенията между С. Т. Н., ЕГН ********** и „С.К.“ ООД, ЕИК ***, гр. София, ул. „Славянска“ № 29, ет.7, че сключеният между тях договор за потребителски кредит № 631780/07.02.2022 г. е нищожен, тъй като искът е недопустим.

Във въззивната частна жалба са изложени съображения, че постановеното определение е неправилно и незаконосъобразно. Моли съда да го отмени и да върне делото за продължаване на съдопроизводствените действия. Счита, че ищецът има правен интерес да води установителен иск за нищожност по чл.26 ЗЗД, въпреки обективно кумулативно предявеният по чл.55 ЗЗД. Претендира разноски.

Жалбата е подадена против годен на обжалване съдебен акт от ищеца чрез неговия процесуален представител адв. Б. З..

Определението за прекратяване на делото е връчено на заявителя на 24.07.2023 г., а жалбата е подадена чрез ССЕВ на 31.07.2023 г. в 1 преклузивния срок по чл.275 ГПК. Въззивникът е освободен от внасяне на държавна такса, съгласно Определение № 316/04.07.2023 г. по гр.д. № 507/2023 г. по описа на РС – Тетевен. В този смисъл жалбата е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно ТР 6 от 15.01.2019г. по тълк.д. 6/2017 на ОСГТК на ВКС, в настоящото производство, въззивният съд дължи служебно произнасяне по валидността на първоинстанционното определение, а по допустимостта и правилността в обжалваната му част, като не е обвързан единствено от основанията, посочени в жалбата.

Атакуваното определение е издадено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна власт и компетентност, налице са мотиви, поради което определението е валидно.

Настоящият състав като обсъди доказателствата по делото счита, че жалбата е основателна. Съображенията за това са следните:

Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба от С. Т. Н. срещу „С.К.“ ООД с иск по чл.26 ЗЗД - да бъде признато за установено между страните, че чл.11, ал.1, което представлява неустоечна клауза от сключения договор за потребителски кредит № 631780/07.02.2022 г., е нищожна ; и по чл.55, ал.1, предл. 1 ЗЗД - ответникът да бъде осъден да заплати на ищцата сума в размер 50 лева, като частичен иск от 400 лева, представляваща недължимо платени суми по договор за потребителски кредит № 631780/07.02.2022 г., ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на предявяване на исковата молба до окончателното изпращане на сумата.

С определение № 317/04.07.2023 г. съдът е прекратил производството по делото в частта, относно иска по чл.26, ал.1, предл. 1 ЗЗД, като е приел, че ищецът няма правен интерес да води това дело, тъй като въпросът за нищожността на договора е преюдициален и този въпрос ще се разгледа в производството по иска по чл.55 ЗЗД. Изложени са мотиви, че има идентичност в предмета на спора, тъй като в хода на осъдителния иск има процесуална възможност не само да се позове и да докаже нищожността на сключения договор, но и ще може да претендира да бъде осъдена насрещната страна да му заплати тази сума. Позовавайки се на съдебна практика, първоинстанционният съд е достигнал до извод, че липсва правен интерес като абсолютна процесуална предпоставка за надлежното съществуване право 2 на иска и прекратил производството, тъй като осъдителният иск ще защити ищеца в по-голяма степен от установителния.

В конкретния случай С. Т. Н. е предявила два кумулативно обективно съединени иска: установителен иск по чл. 26 от ЗЗД за нищожност на чл.11, ал.1 – неустоечна клауза от сключения между страните договор за потребителски кредит № 631780/07.02.2022 г.; и иск за реституция на дадено по нищожен договор с правно основание чл. 34 от ЗЗД във връзка с чл.55,ал.1,пр.първо от ЗЗД – за заплащане на сумата 50 лева, недължимо платена сума по нищожен договор за кредит № 631780/07.02.2022 г., представляващ частичен иск от общо 400 лева, ведно със законна лихва от завеждане на исковата молба до окончателно изплащане на вземането.

Видно от обстоятелствената част на исковата молба, ищецът е навел твърдения за нищожност на целия договор, а в петитума е заявена нищожност само за неустоечната клауза от договора - чл.11, ал.1 от Догвора. Освен това в петитум липсва конкретизация на фактическото основание за нищожност по чл. 26 от ЗЗД. В този смисъл е налице нередовност на исковата молба.

По вторият иск също в петитум не е посочено от какво е формирана сумата от 400 лева. При това положение е следвало да бъдат дадени указания по реда на чл. 129 от ГПК за отстраняване на нередовностите на исковата молба и едва след това съдът дължи произнасяне по допустимост на исковете.

Установителният иск не е обусловен от заплащане или не на сумата по сделката, тъй като при нищожност страната цели именно връщане на даденото без основание. Искът за установяване на пълна недействителност на сделка или части от нея е установителен иск с правно основание чл. 26 от ЗЗД. Съдът намира ,че вторият иск е с правна квалификация по чл. чл.55,ал.1 от ЗЗД за реституция на даденото по нищожен договор. В такъв смисъл не се касае до самостоятелен иск по чл. 55, ал.1, пр.1 от ЗЗД, който изключва предявяването на отрицателния установителен иск, а до искова претенция обвързана с произнасянето по иска по чл. 26 от ЗЗД. Облигационната претенция по чл. 34 от ЗЗД във връзка с чл. 55, ал.1, пр.1 от ЗЗД произтича от неоснователно разместване на престации между страните по нищожната сделка и от уважаването на главния иск по чл. 26 от ЗЗД за нищожност на сделката или части от нея. Реституцията, т.н. възстановяване на даденото, предполага признаване на сделката за нищожна и да има дадена облага. Тя 3 може да касае връщане на парични средства, но и вещи (т. 2а от ТР № 4/14.03.2016 г. по тълк. д. № 4/2014 г. на ОСГК на ВКС).

Съгласно ТР № 1/27.04.2022 г. по тълк. д. № 1/2022 г. на ОСГТК на ВКС, и при действие на чл. 7, ал.3 от ГПК съдът може служебно да се произнесе по нищожността на договор или на отделна негова клауза, ако нищожността произтича пряко от сделката или от събраните по делото доказателства, но това става само в мотивите на решението и няма сила на пресъдено нещо.

В конкретния случай ищецът е предявил установителен иск, с което цели със сила на пресъдено нещо да установи нищожността на договора, респ. не негови отделни клаузи, в отношенията между страните. Предявяването на нищожността, като основание за връщането на даденото по договора в производството по чл.55 ЗЗД, не създава сила на пресъдено нещо относно нищожност на клауза и няма да доведе до търсената от ищеца защита. При тези съображения е налице правен интерес от предявяване на иска, фактът, че е платил по нищожен договор не е основание да се приеме, че е налице липса на правен интерес.

В този смисъл Определение № 317/04.07.2023 г. по гр. д. № 507/2023 г. на РС – Тетевен в атакуваната част е неправилно и следва да бъде отменено, а делото да бъде върнато за продължаване на съдопроизводствените действия , като преди това се извърши проверка за редовността на исковата молба, респ. се проведе процедурата по чл. 129 от ГПК.

В производството по чл.130 ГПК не следва да се присъждат разноски, предвид на това, че не е възникнало процесуално правоотношение противната страна все още не е конституирана като ответник. Разноски следва да бъдат присъдени едва в края на производството, с оглед изхода на спора.

Водим от гореизложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 317/ 04.07.2023 г. по гр. д. № 507/ 2023 г. на РС – Тетевен в частта, с която е прекратено производството по делото 4 досежно предявения иск с правна квалификация по чл.26 ЗЗД, като неправилно и

ВРЪЩА делото за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5