Решение № 105 от 22.05.2026, Районен съд - Първомай

РЕШЕНИЕ

№ 105 гр. Първомай, 22.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЪРВОМАЙ, ВТОРИ СЪДЕБЕН СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СОФИЯ СТ. ТЮТЮНДЖИЕВА при участието на секретаря Петя Г. Монева като разгледа докладваното от СОФИЯ СТ. ТЮТЮНДЖИЕВА Гражданско дело № 20255340100733 по описа за 2025 година

Предявен е иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД от С. Д. М. срещу „Кредисимо“ ЕАД за заплащане на сумата от 50,73 евро (след извършено изменение на иска чрез увеличаването му от сумата от 5 лв. (2,56 евро) на сумата от 50,73 евро), представляваща платена без правно основание сума по Договор за потребителски кредит № 3104505 от 02.01.2025 г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба в съда – 21.11.2025 г., до окончателното изплащане на вземането.

Предявен е и иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД от С. Д. М. срещу „Ай Тръст“ ЕООД за заплащане на сумата от 198,20 евро (след извършено изменение на иска чрез увеличаването му от сумата от 50 лв. (25,56 евро) на сумата от 198,20 евро), представляваща платена без правно основание сума по Договор за предоставяне на поръчителство от 02.01.2025 г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба в съда – 21.11.2025 г., до окончателното изплащане на вземането.

Ищецът С. Д. М. твърди, че на 02.01.2025 г. сключил с първия ответник „Кредисимо“ ЕАД Договор за потребителски кредит № 3104505, по силата на който му били предоставени в заем средства в размер на 1261,19 лв., от които размер на кредита 1200 лв. и размер на застрахователна премия 61,19 лв. Посочено е, че се задължил да възстанови в полза на първия ответник общата сума от 1455,14 лв., включваща главница и лихва по договора, на шест ежемесечни вноски съгласно погасителния план по контракта. Уговорен бил фиксиран лихвен процент от 50,24 % и годишен процент на разходите от 63,59 %. Съгласно общите условия към договора ищецът следвало да предостави обезпечение на заема, като избере между банкова гаранция или сключване на договор за поръчителство с одобрено от кредитора юридическо лице. Тъй като не 1 могъл да осигури банкова гаранция, на 02.01.2025 г. ищецът сключил с доверено на кредитодателя дружество, което се явява вторият ответник „Ай Тръст“ ЕООД, договор за предоставяне на поръчителство с цел обезпечаване договора за кредит, сключен с първия ответник. По силата на съглашението за поръчителство, сключено с втория ответник, ищецът следвало да му заплати възнаграждение в общ размер на 731,26 лв., платимо на шест ежемесечни вноски, чийто падеж съвпадал с този на вноските по договора за потребителски кредит. Счита обаче, че двата контракта били недействителни. Договорът за потребителски кредит бил недействителен поради нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като посоченият размер на ГПР не съответствал на действителния, както и се заобикаляла разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. В тази връзка намира, че възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство следвало да бъде включено в ГПР. Наред с това е посочено, че договорът за предоставяне на поръчителство – като акцесорен спрямо договора за потребителски кредит – не можело да съществува самостоятелно в правния мир и действителността му се определяла от действителността на главния – договорът за потребителски кредит. Освен това, съглашението за предоставяне на поръчителство било нищожно и поради противоречие с принципа за справедливост и равенство, тъй като страните по договора за поръчителство били задължени за една и съща сума. В тази връзка се поддържа, че била налице нееквивалентност на престациите, защото се претендирала като възнаграждение сума, съставляваща над 60 % от предоставения кредит. Също така възнаграждението се заплащало и без кредитополучателят да получи насрещна престация. По тези съображения моли да бъдат уважени предявените искове.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника „Кредисимо“ ЕАД, в който излага съображения за неоснователност на предявения иск. Потвърждава, че между страните е сключен договор за потребителски кредит, като твърди, че към момента задължението било изцяло доброволно предсрочно погасено. Не оспорва също така, че по сметка на дружеството е постъпила сумата от 50,73 евро, с която били погасени задължения, различни от главница. Счита, че договорът имал необходимото съдържание по чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Сочи изрично, че не оспорва твърдението на ищеца, че възнаграждението за предоставяне на поръчителство не било включено като разход при изчисляването на ГПР. Твърди, че сключването на договор за предоставяне на обезпечение не било задължително условие за получаване на кредита. Посочва, че към момента на сключване на договора за заем възнаграждението на поръчителя не било известно на кредитора, поради което контрактът отговарял и на чл. 19 ЗПК. Дори да се приемело, че договорът за предоставяне на поръчителство бил нищожен, неговата недействителност би довела единствено до отпадане на задължението на кредитополучателя да заплати възнаграждение на поръчителя. По тези съображения моли да бъде отхвърлен предявеният иск.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника „Ай Тръст“ ЕООД, в който излага съображения за неоснователност на предявения иск. Не оспорва, че между страните е сключен договор за предоставяне на поръчителство във връзка с договор за потребителски кредит, сключен между ищеца и първия ответник. Посочва, че по договора за предоставяне на поръчителство на втория ответник се дължало възнаграждение в размер на 731,26 лв., като тази сума следвало да се заплати само за периода, за който било гарантирано задължението по кредита. Не оспорва, че по сметка на дружеството е постъпила сумата от 198,20 евро, с която било 2 погасено задължението за предоставеното поръчителство. Сочи още, че възнаграждението на поръчителя не било известно на кредитора към момента на сключване на договора за заем и не съставлявало разход по кредита, поради което не следвало да бъде включвано в ГПР, доколкото не било задължително условие за получаване на кредита. По тези съображения моли да бъде отхвърлен предявеният иск.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:

Не е налице спор, че между ищеца и ответника „Кредисимо“ ЕАД е сключен Договор за потребителски кредит № 3104505 от 02.01.2025 г., по силата на който първият ответник е предоставил на ищеца паричен заем в размер на 1261,19 лв.

(включващ главница и застраховка) за срок от 6 месеца, при фиксиран годишен лихвен процент от 50,24 %, годишен процент на разходите от 63,59 % и общ размер на всички плащания – 1455,14 лв. Страните по този контракт не спорят, че в него е уговорено задължение за заемателя да предостави едно от следните обезпечения: 1) банкова гаранция съгласно общите условия в срок до 10 дни от подаване на заявлението, или 2) да сключи договор за предоставяне на поръчителство с одобрено от кредитора юридическо лице в срок до 48 часа от подаване на заявлението за сключване на договора.

Не се оспорва и обстоятелството, че в изпълнение на задължението си да обезпечи кредита заемателят е сключил с втория ответник „Ай Тръст“ ЕООД Договор за предоставяне на поръчителство от 02.01.2025 г., съгласно който дружеството се задължило да сключи с „Кредисимо“ ЕАД договор за поръчителство, по силата на който да отговаря пред първия ответник „Кредисимо“ ЕАД солидарно с ищеца за изпълнението на всички задължения по договора за потребителски кредит. За поемане на посоченото задължение ищецът следвало да заплати на ответника „Ай Тръст“ ЕООД възнаграждение в общ размер на 731,26 лв., платимо на 6 вноски, дължими на падежа на погасителните вноски по договора за паричен заем, сключен с „Кредисимо“ ЕАД. В чл. 8, ал. 5 от договора за поръчителство е посочено, че „Кредисимо“ ЕАД е овластено да приема вместо поръчителя изпълнение на задължението на заемателя за плащане на възнаграждение по контракта за предоставяне на поръчителство, както и всички други вземания на поръчителя по него.

От представената от ответника „Кредисимо“ ЕАД справка се установява, че по договора за потребителски кредит ищецът е извършил плащания в общ размер на 902,17 евро (1764,49 лв.), разпределени, както следва: 644,83 евро (1261,18 лв.) за главница, 50,73 евро (99,22 лв.) за договорна лихва, 0,72 евро (1,41 лв.) – лихва за забава, 7,67 евро (15 лв.) – разходи по извънсъдебно събиране на просрочените вземания, както и вноска по договор за предоставяне на поръчителство, администрирана към гаранта „Ай Тръст“ ЕООД в размер на 198,22 евро (387,68 лв.).

Не е налице спор, че по договора за предоставяне на поръчителство ищецът действително е заплатил на ответника „Ай Тръст“ ЕООД сумата от 198,22 евро (387,68 лв.), като тази сума е отразена в справките, предоставени и от двете ответни дружества.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

По предявения иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД срещу ответника „Кредисимо“ ЕАД:

3

Процесното съглашение с № 3104505 от 02.01.2025 г. по своята правна същност представлява договор за потребителски кредит и за неговата валидност и последици важат изискванията на Закона за потребителския кредит. Ищецът има качеството на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК, а първият ответник „Кредисимо“ ЕАД – на кредитор съгласно чл. 9, ал. 4 ЗПК. Чл. 22 ЗПК определя договора за потребителски кредит за недействителен, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал.

1, т. 7 – т. 12 и т. 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 – т. 9 ЗПК. Сред посочените е това по чл.

11, ал. 1, т. 10 ЗПК – договорът за потребителски кредит следва да съдържа годишния процент на разходите по кредита, както и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора. Съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит, а съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК „общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит. От това следва, че е налице нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, водещо до недействителност по смисъла на чл.

22 ЗПК, и тогава, когато в договора формално е налице посочване размера на ГПР, но това е направено по начин, който не е достатъчно пълен, точен, ясен и не позволява на потребителя да разбере реалното значение на посочените цифрови величини, както и ако посоченият в договора размер на ГПР не съответства на действително прилагания между страните.

Същевременно, според Решение от 13.03.2025 г. (поправено с Определение от 20.06.2025 г.) по дело C 337/23 на Съда на Европейския съюз разходите по договор за поръчителство, чието сключване е наложено на потребителя с клауза в подписания от него договор за кредит, които водят до увеличаване на общия размер на дълга, попадат в обхвата на понятието „общи разходи по кредита за потребителя“, следователно – и в обхвата на понятието „годишен процент на разходите“, а когато в договор за потребителски кредит не е посочен годишен процент на разходите, включващ всички разходи, предвидени в член 3, буква ж) от Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23.04.2008 г. относно договорите за потребителски кредити, този договор следва да се счита за освободен от лихви и разноски, като обявяването на неговата нищожност води единствено до връщане от страна на съответния потребител на предоставената в заем главница.