Определение № 581 от 15.04.2022, Окръжен съд - Плевен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 581 гр. Плевен, 15.04.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІV ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ЦВЕТЕЛИНА М. ЯНКУЛОВАСТОЯНОВА

Членове:

РЕНИ В. ГЕОРГИЕВА

ЕМИЛИЯ АТ. КУНЧЕВА като разгледа докладваното от РЕНИ В. ГЕОРГИЕВА Въззивно частно гражданско дело № 20224400500192 по описа за 2022 година Депозирана е частна жалба от Етажната собственост на жилищна сграда с адрес гр.П., ул.“А.В.“№*,вх.*, чрез пълномощник, срещу определение № 260107/13.01.2021 г. по ч.гр.д.№ 3672/2020 г. по описа на ПлРС, с което е обезсилена изцяло издадената заповед № 260018/18.09.2020 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК.Обжалваното определение е неправилно, постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила.Прави се искане да се отмени изцяло обжалваното определение като неправилно и незаконосъобразно и да се върне делото на първоинстанционния съд с указания да се произнесе на основание чл.414а, ал.4 ГПК по същество по направеното от длъжника М. Н.

В. възражение по чл.414а, ал.1 ГПК в частта на същото за недължимост на разноските в заповедното производство и по подаденото от заявителя в срок становище с искане за издаване на изпълнителен лист за дължимите разноски в заповедното производство, като на заявителя - Етажната собственост на жилищна сграда с адрес: гр.П., ул.“А.В.“№*,вх.*, бъде издаден изпълнителен лист въз основа на заповед за изпълнение № 260018/18.09.2020 г. в частта за дължимите разноски в заповедното производство.

Ответникът по частната жалба М. Н. В. е депозирал становище, че счита жалбата за неоснователна.Не е дал повод за предявяване на вземането, поради което не дължи разноски за производството.

1

Частната жалба е депозирана в преклузивния срок, от надлежно легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

По същество е частично основателна.

Ограниченията относно обхвата на дейността на въззивния съд, предвидени в чл.269, изр.второ ГПК, не се прилагат в производството по частна жалба.

Предмет на обжалване в производството е определението на първоинстанционния съд от 13.01.2021 г., с което е обезсилена изцяло заповед за изпълнение № 260018/18.09.2020 г., издадена по ч.гр.д.№ 3672 по описа за 2020 г. на ПлРС на основание чл.415, ал.2 ГПК.

Издадена е заповед № 260018 за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК на 18.09.2020 г., с която е разпоредено М.В. да заплати на кредитора Етажна собственост на жилищна сграда с административен адрес: гр.П., ул.А.В. №*,вх.*, сумата в размер на 1 457 лв. - главница, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението 06.08.2020 г. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 29.14 лв. за разноски по делото за държавна такса и 150 лв. адвокатско възнаграждение.

Заповедта за изпълнение е връчена на 05.10.2020 г. на М.В., а на 30.10.2020 г. е депозирано възражение по чл.414а ГПК при изпълнение в срока за доброволно изпълнение, като е приложено нареждане за кредитен превод от 28.10.2020 г. за платена сума в размер на 1 457 лв. - дължима вноска за закупуване и монтаж на обща част - асансьор 1 327 лв. и сумата 130 лв. за разноски за поддържане на общи части.

С разпореждане от 30.10.2020 г. първоинстанционният съд е указал на ЕС на жилищната сграда, че в тридневен срок от получаване на съобщението има възможност да подаде становище по направеното възражение на основание чл.414а, ал.3 ГПК, а ако не представи становище по депозираното възражение съдът ще обезсили служебно издадената в негова полза заповед за изпълнение, вкл. в частта за разноските на основание чл.415а, ал.4, изр.1 ГПК.Указано е на заявителя, че в едномесечен срок от получаване на съобщението има възможност да предяви иск относно вземането си и довнесе дължимата държавна такса.На заявителя да се изпрати копие от възражението 2 на длъжника, ведно с изявлението в него, че оттегля възражението по чл.414 ГПК, ведно с представеното писмено доказателство.

Заявителят е получил съобщението на 03.11.2020 г. и на 05.11.2020 г. е депозирал становище, в което е направено искане да бъде издаден изпълнителен лист срещу длъжника за неизплатените и дължими суми по издадената заповед за изпълнение - разноски в производството в размер на 179.14 лв., като е неоснователно възражението му, че същият не е дал повод за предявяване на вземанията и че не дължи разноски в производството, тъй като след многократни покани от управителя на ЕС не е внесъл дължимите от него суми, както и в срока, даден с решението на ОС на ЕС, проведено на 16.06.2020 г., преди подаване на заявлението по чл.410 ГПК.

В процесния случай неправилно първоинстанционният съд е обезсилил изцяло заповедта за изпълнение.

Тя подлежи на обезсилване в частта, в която е разпоредено М.В. да заплати на етажната собственост законната лихва върху главницата от 1 457 лв., считано от датата на подаване на заявлението 06.08.2020 г. до окончателното изплащане на сумата, на основание чл.414а, ал.4, изр.първо ГПК, тъй като в тази част заявителят следва да се приеме, че не е подал становище в указания срок, видно от становището му от 05.11.2020 г., тъй като не е направил искане за издаване на изпълнителен лист за същата.В този смисъл е и първото искане на заявителя в молбата му от 28.01.2021 г. заповедта за изпълнение да бъде обезсилена и в частта й „за законна лихва върху тази главница, считано за периода от подаване на заявлението до окончателното плащане на вземането, поради извършено плащане от длъжника в срока за доброволно изпълнение“.

Заповедта за изпълнение подлежи на обезсилване и за сумата от 1 457 лв.

- главница, тъй като тя е заплатена от М.В. в срока за доброволно изпълнение по чл.412, т.8 ГПК, поради което той е депозирал възражение при изпълнение в срока за доброволно изпълнение по чл.414а от ГПК на 28.10.2020 г.В случай, че установи извършено плащане, заповедният съд следва да приеме като основателно възражението по чл. 414а ГПК и да обезсили заповедта за изпълнение (изцяло или частично в зависимост от установения размер на заплатената част от вземането) ( определение № 1732 от 18.06.2020 г. на ОС Варна по в.ч.гр.д.№ 1133/2020 г.).

3

Поради изложеното обжалваното определение следва да бъде потвърдено в горепосочените му две обжалвани части.

Не са налице основания за обезсилване на заповедта за изпълнение в частта за разноските - за сумата от 29.14 лв. за разноски по делото за държавна такса и 150 лв. - адвокатско възнаграждение.В тази част следва да бъде отменено обжалваното определение като незаконосъобразно.

В процесния случай възражение по чл.414 ГПК от М.В. не е депозирано и чл.415, ал.5 ГПК е неприложим.

Ето защо, след връщане на делото, тъй като липсва произнасяне по искането на заявителя, обективирано в становището му от 05.11.2020 г., за издаване на изпълнителен лист за разноски в производството общо в размер на 179.14 лв., в т.ч. държавна такса - 29.14 лв. и адвокатско възнаграждение в размер на 150 лв., първоинстанционният съд следва да се произнесе със съдебен акт относно същото.Такова е и искането му, обективирано в молбата му от 28.01.2021 г., в тази част: на заявителя - Етажна собственост на жилищна сграда с административен адрес: гр.П., ул.“А.В.“№*,вх.*, да бъде издаден изпълнителен лист въз основа на заповед за изпълнение № 260018/18.09.2020 г. за изпълнение в частта за дължимите разноски в заповедното производство.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 260107/13.01.2021 г. по ч.гр.д.№ 3672/2020 г. по описа на Плевенски районен съд в обжалваните му части, в които е обезсилена заповед за изпълнение № 260018/18.09.2020 г., издадена по ч.гр.д.№ 3672 по описа за 2020 година на Плевенски районен съд на основание чл.415, ал.2 ГПК, за сумата в размер на 1 457 лв. – главница, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението 06.08.2020 г. до окончателното изплащане на сумата.

ОТМЕНЯ КАТО НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО определение №

260107/13.01.2021 г. по ч.гр.д.№ 3672/2020 г. по описа на Плевенски районен съд в обжалваната му част, в която е обезсилена Заповед за изпълнение № 4

260018/18.09.2020 г., издадена по ч.гр.д.№ 3672 по описа за 2020 година на Плевенски районен съд на основание чл.415, ал.2 ГПК, за сумата от 29.14 лв. за разноски по делото за държавна такса и 150 лв. - адвокатско възнаграждение.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5