Решение № 1843 от 10.04.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1843 гр. София, 10.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-20 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Албена Ботева при участието на секретаря Екатерина К. Т.а като разгледа докладваното от Албена Ботева Гражданско дело № 20221100101526 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Образувано е искова молба с вх. № 8561/15.02.2022 г., предявена от К. Б. Г., ЕГН: **********, с адрес: гр. Плевен, ул. ****, против И. Н. В., ЕГН: **********, с адрес: гр. София, ж.к ****.

Ищецът твърди, че е наследник по закон на П. К.К., с ЕГН: **********, починала на ***** г. След смъртта й, ищецът разбрал, че на 30.12.2021 г., в Агенция по вписванията, е вписано саморъчно завещание, обявено на 08.11.2021 г. от нотариус С.К., с което П. К. завещава на ответницата И. Н. В., жилището си в гр. София, имот в с. Дебнево, община Троян и движимото си имущество. Твърди, че саморъчното завещание нито е било написано от П. К.К., нито е било подписано от нея, поради което и е нищожно, на основание чл. 42, ал. 1, б. „б“ ЗН

Предвид изложеното, ищецът моли да бъде постановено решение, с което да бъде признато за нищожно саморъчно завещание от 20.12.2020 г., обявено на 08.11.2021 г. Ищецът претендира направените по делото разноски.

В срока за отговор на исковата молба по чл. 131 ГПК, ответникът И. Н. В., е депозирал отговор на исковата молба. Ответницата оспорва иска с възражението, че е недопустим, тъй като ищецът не е легитимиран да го предявени. Ответницата оспорва, че ищецът е наследник по закон на П. К.К., с ЕГН: **********, поради което счита, че липсва правен интерес за предявяването на иска.

Сочи, че представеното Удостоверение за наследници с изх. № 2062/30.12.2021 г. не установява твърдяното от ищеца качество на наследник по закон и не били 1 представени доказателства за връзката между него и Е.А.Г., с ЕГН **********.

Евентуално, ответникът оспорва иска с възражението, че е неоснователен.

Оспорва твърдението на ищеца, че завещанието не е било написано и подписано от П.

К.К.. Излага съображения, че завещанието е валидно, тъй като е спазена предвидената от закона форма и съдържа всички необходими реквизити - написано е изцяло саморъчно от завещателя, съдържа означение за датата, когато е съставено и е подписано от нея, като подписа е положен след завещателните разпореждания.

Ответницата оспорва автентичността на представеното от ищеца „Писмо“, като твърди, че ръкописният текст върху документа не е писан от П. К.К.. Сочи, че т.нар.

„Писмо“ е неподписан частен документ, без да има данни за неговия съставител, а и бил датиран от 05.12.1992 г., което било 30 години по-рано от датата на саморъчното завещание.

Съдът приема от фактическа и правна страна следното:

Предявен е иск с правна квалификация чл. 42, б. „б“, вр. чл. 25, ал. 1, изр. 1 от Закона за наследството (ЗН) - за прогласяване на нищожността на завещателно разпореждане, извършено под формата на саморъчно завещание от 20.12.2020 г.

Съгласно ЗН, завещанието е едностранен, личен, отменим и безвъзмезден акт, с който едно лице се разпорежда с имуществото си или с част от него за след своята смърт, в полза на едно или няколко лица. Саморъчното завещание е строго формален акт. Съгласно чл. 25, ал. 1 ЗН, саморъчното завещание трябва да бъде изцяло написано ръкописно от самия завещател, да съдържа означение на датата, когато е съставено, и да е подписано от него. Подписът трябва да бъде поставен след завещателните разпореждания. Неизпълнението на тези изисквания води до нищожност на саморъчното завещание като едностранна сделка – чл. 42, б. „б“ ЗН. Ето защо, оспорването на истинността на документа саморъчно завещание покрива и фактическия състав на материалноправно възражение за нищожност на саморъчното завещание като сделка.

При оспорване автентичността на саморъчното завещание с твърдения, че то не е написано и подписано от завещателя, страната, която се ползва от него следва да установи неговата истинност, чрез пълно и пряко доказване (решение № 202/24.07.2001 г. по гр. д. № 583/2000 г. на ВКС, I ГО, решение № 228/11.01.2013 г. по гр. д. № 388/2012 г. на ВКС II ГО, решение № 60/23.04.2013 г. по гр. д. № 693/2012 г. на ВКС, II ГО, решение № 70/29.05.2013 г. по гр. д. № 579/2012 г. на ВКС, II ГО, решение № 211/06.01.2014 г. по гр. д. № 388/2012 г. на ВКС, II ГО, решение № 123/07.04.2014 г. по гр. д. № 2393/2013 г. на ВКС, IV ГО, решение № 90/27.06.2014 г. по гр. д. № 3433/2013 г. на ВКС, II ГО и др.).

В настоящия случай, съдът приема за установено по делото, че ищецът К. Б. Г.

2 е наследник по закон на П. К.К., с ЕГН: **********, починала на ***** г.

Ищецът е наследник по закон на Е.А.Г., с ЕГН ********** (неин син), която е била дъщеря на К.П.В. (К.А.И.), родена на **** г., починала на **** г., която е била сестра на К.П.К. (роден на **** г., починал през 1951 г.) – баща на П. К.К.. Това се установява от удостоверение за раждане на ищеца (л. 138), удостоверение за наследници № 2062/30.12.2021 г., издадено от СО – район „Триадица“ (л. 7 и сл. от делото), удостоверение за наследници с изх. № 14-4454/19.09.2022 г., изд. от Община Плевен, удостоверение за идентичност на лице с различни имена с изх. № 07290/11.10.2022 г., изд. от Община Плевен. Възраженията на ответника, в тази връзка са неоснователни.

По делото е представено саморъчно завещание (л. 4), в което е посочено, че е съставено на 20.12.2020 г. от П. К.К., с ЕГН: **********. В завещанието е посочено, че П. К.К. завещава на И. Н. В., собственото си жилище в гр. София, бул. „Витоша“ № 56, ет. 2, ап. 4, и имот в село Дебнево, община Троян, както и своето движими имущество. В завещанието е посочено, че това е последната воля на завещателката, както и че завещанието е написано, подписано саморъчно от П. К.К., без поправки, прибавки и съкращения.

На 08.11.2021 г., саморъчното завещание е било обявено от нотариус, с рег. № 526 от РНКРБ, за което е бил съставен Протокол за обявяване на саморъчно завещание ОР № 9333/08.11.2021 г. на нотариус с рег. № 526 от РНКРБ.

По делото са приети заключенията по единичната и тройната съдебно – почеркови експертизи.

Видно от заключението по извършената от вещото лице Л. К. Г. съдебно – почеркова експертиза (СПЕ), подписът под ръкописния текст вдясно в саморъчно завещание от името на П. К.К. от 20.12.2020 г., не е положен от П. К.К.. Ръкописният текст в това завещание не е написан от П. К.К..За да достигне до този извод, вещото лице е изследвало оригиналът на процесното завещание, съхраняван в кантората на нотариус С.К.. При изследване на оспорения подпис и образците от подписа на П. К.К., вещото лице е констатирало различия по общи признаци (степен на обработеност, наклон) и по частни признаци (форма на движение при свързване на букви, форма на движение при свързване на елементи, направление на движение при изписване на елементи на букви, относно разположението на елементи, и др.). Видно от СГЕ, установените различия са характерни, индивидуални и по обем достатъчни за извода, че оспореният подпис не е положен от П. К.К..

Вещите лица по тройната съдебно – почеркова експертиза (П. Х. Т., Д. А. Д. и Д. К. В.) също са изследвали оригинала на процесното завещание. Относно представените по делото образци от подписа на П. К.К., вещите лица са посочили, че:

3 образците са в достатъчно количество - 23 подписа; полагани са в дълъг период от време – от 1992 до 2016 г., което позволява да се установи устойчивостта (транскрипцията е винаги смесена, съдържа една и съща монограмна буквена част, парафът е винаги примковиден) и вариантността (изписва се различно количество букви в средната част на подписа) в почерка на лицето при подписване; сравнителните образци са съпоставими по вид и съдържание на транскрипцията с подписа в изследваното завещание - транскрипцията на сравняваните подписи е смесена; сравнителните образци са относими във времево отношение с подписа в завещанието, който е от 2020 г., а последните образци от подписа на лицето са от 2016 г.; сравнителните образци са достоверни по произход (част от тях са полагани пред длъжностни лица, като останалите подписи притежават аналогични почеркови характеристики); при сравнителното изследване между подписите на П. К. се установи, че същата полага подписи с една и съща степен на обработеност и с едно и също съдържание през различни години;

Въз основа на изложеното, вещите лица са направили извода, че има разлики (варианти) в буквеното съдържание в средната част на подписа на П. К., но няма изменения в подписа й, тъй като са полагани подписи с една и съща степен на обработеност и едно и също съдържание през различни години. Изменение би имало, ако са полагани подписи с различна степен на обработеност и с различно съдържание през различни периоди от време. В конкретния случай, се касае само до вариантност в буквеното съдържание в средната част на подписа на лицето, която се проявява през целия период от време - 1992 - 2016 г.

Видно от тройната СГЕ, при сравнителното графическо изследване между почерка, с който е изписан ръкописния текст в саморъчното завещание от 20.12.2020 г.

- обект на експертизата и почерка на П. К.К., е установено съвпадение в размера, наклона и свързаността и различие в степента на обработеност. Наред с това, вещите лица са установили различия в следните по-характерни частни графически признаци, а именно:

Продължителност на движението при изписване на първия елемент на цифрата „1“ - в сравнителните образци е значително по-голяма;

Продължителност на движението при изписване на първия елемент на цифрата „2“ - в сравнителните образци е значително по-голяма;

4

Продължителност на движението при изписване на началната част на първия елемент на буквата „К“ - в сравнителните образци е значително по-голяма;

Продължителност на движението при изписване на началната част на първия елемент на буквата „П“ - в сравнителните образци е значително по-голяма ;

Количество на движенията при изписване на елементите на буквата „т“ - в сравнителните образци има допълнителен надредови хоризонтален елемент, какъвто липсва в обекта;

Количество на движенията при изписване на елементите на буквата „ш“ - в сравнителните образци има допълнителен подредови хоризонтален елемент, какъвто липсва в обекта;

Форма на движението при изписване на третия елемент на буквата „ф“ в обекта е овална, докато в сравнителните образци е елипсовидна;

Продължителност на движението при изписване на втория елемент на буквата „ж“, както и връзката между втори и трети елемент в същата буква - в обекта е по-малка отколкото в сравнителните образци, както и връзката е примковидна в сравнителните образци за разлика от обекта;

Форма на движението при изписване на втория елемент на буквата „р“- в обекта е „г“-образна, докато в сравнителните образци е елипсовидна;

Форма на движението при изписване на първия елемент на буквата „д“ - в обекта е примковидно/дъговидна, докато в сравнителните образци е дъговидно/овална;

Продължителност на движението при изписване на началната част на буквата „С“ - в сравнителните образци има начален праволинеен елемент, какъвто няма в обекта, и т.н.

Видно от тройната СГЕ, посочените различия в степента на обработеност и най-вече в изброените по-горе частни графически признаци са характерни, устойчиво се проявяват във всички сравнителни образци, поради което имат висока идентификационна стойност и в своята съвкупност са достатъчни, за да се направи категоричния извод, че ръкописният текст на изследваното саморъчно завещание от 20.12.2020г., не е изписан от П. К.К.. Установените съвпадения в част от общите признаци нямат сами по себе си идентификационна стойност, поради което не оказват влияние на направения вече отрицателен извод.

При сравнителното графическо изследване между подписа, положен в саморъчното завещание-обект на експертизата и саморъчните подписи на П. К.К., ВЛ са установили съвпадение във вида и съдържанието на транскрипцията, размера, наклона, свързаността и различие в степента на обработеност, която е по-висока в сравнителните образци. Наред с това, са установени различия в частни признаци, които 5 са подробно изброени и описани от вещите лица. Различията в степента на обработеност и в частните графически признаци са характерни, касаят признаци които са проява на автоматизма при подписване, поради което имат значителна идентификационна стойност и в конкретния случай са достатъчни в своята съвкупност, за да се направи категоричния извод, че подписът в изследваното саморъчно завещание от 20.12.2020г., не е положен от П. К.К.. Установените съвпадения в част от общите признаци и сходството в начина на изписване на част от елементите в заключителната част на подписа, оценени в съвкупност с равномерния натиск и с дорисуването/дооформянето на движения при полагане на подписа в завещанието, могат да се обяснят със стремеж за наподобяване на саморъчните подписи на П. К.К., поради което не оказват влияние на направения вече отрицателен идентификационен извод.