Решение № 103 от 02.04.2026, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 103 гр. Бургас, 02.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на четвърти март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Иво В. Д. при участието на секретаря Мария Н. Тошева като разгледа докладваното от Иво В. Д. Търговско дело № 20242100900130 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба, предявена от „Пеликан Агро“ ЕООД, ЕИК 201724396, със седалище и адрес на управление: гр. Ямбол, ул. „Жорж Папазов“ № 9, ет.4, офис №1, чрез процесуален представител- адвокат Таня Г. Сиджимова-Тодорова, със съдебен адрес гр.Ямбол, ул.“Бузлуджа“ №15, кант.10, ет.2 против „Тодоров и син“ ООД, ЕИК 201341799, със седалище и адрес на управление гр. Несебър, кв.“Запад“ 43 за осъждане на ответника да заплати сумата от 25 615.92 лева без ДДС или 30 739.10 лева с ДДС, представляваща обезщетение за неизпълнено гаранционно задължение- стойност на разходите необходими за поправка на дефекти, възникнали във връзка с извършените строително- монтажни работи, съгласно договор за възлагане и изпълнение на СМР от 18.04.2022г. и анекс към договора от 02.05.2022г., изразяващи се във фугиране на фуги със силикон, премахване на стар такъв на площ от 88 л.м. и полагане на нов бетон клас В20 на 198 кв.м., армиране на бетонова настилка, доставка на фибри и къртене и извозване на съществуваща настилка, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на исковата молба.

Твърди се в исковата молба, че между страните в производството е налице валидно сключен договор от 18.04.2022г. за възлагане и изпълнение на СМР, съгласно който на ответника е възложено да изпълни строителни дейности на обект: склад за временно съхранение на селскостопанска продукция, помощно- стопанска сграда, административнобитова сграда, кантар с обслужваща сграда и ограда в УПИ XVII-17, кв.199, с.Чарган, общ.Тунджа, обл.Ямбол. Към договора била съставена количествено стойностна сметка, с която е възложено полагане на армирана бетонова настилка, рязане на фуги, фугиране с ленти и силикон. С анекс към договора от 02.05.2022г. е увеличена цената на вертикалната планировка на 123 693.95 лева, а в част архитектурна е заложено полагане на бетон клас В20, рязане на фуги, фугиране, допълнително полагане на бетон над 15см., за достигане на нужното ниво. На 31.08.2023г. е подписан анекс №2, с който е удължен срока на договора до 31.08.2023г.

Ответникът в изпълнение на ангажиментите си по договора извършил СМР на вертикална планировка в посочения имот, включваща полагане на армирана бетонова настилка, полагане на бетон от посочения клас, рязане на фуги и фугиране с ленти силикон, 1 както и допълнително полагане на бетон над 15см. На 14.09.2023г. страните подписали приемо-предавателен протокол за приемане на възложените СМР, като към него бил приложен опис на видовете монтажни работи по вид, количество и стойност. „Пеликан Агро“ЕООД от своя страна заплатило изцяло цената на договорените СМР. В края на месец декември 2023г. възложителят констатирал, че са налице дефекти по вертикалната планировка, появили се през гаранционния срок. Положеният силикон по фугите на бетона се изронил-88 л.м., вследствие на което между фугите се задържала вода и създавали предпоставки за разрушаването му, а на определени места с площ от 198 кв.м., бетонът започнал да се рони и напуква, което създавало предпоставки за разрушаване целостта на положената настилка. Гаранционният срок на положения бетон съгласно чл.11 ал.3 от договора бил 10 години, а в чл.11 ал.4 страните постигнали съгласие всички дефекти, появили се през гаранционния срок да се отстраняват от изпълнителя за негова сметка.

На ответното дружество били изпратени две покани за отстраняване на описаните дефекти, но това така и не се случило, независимо от уверенията му, че ще изпрати представител на обекта. И към датата на предявяване на претенцията изпълнителят не предприел действия за отстраняване на появилите се дефекти в гаранционния срок, нито изпратил представител, който да извърши оглед. Необходимите СМР за извършване ремонт и отстраняване на недостатъците възлизали на сумата от 30 739.10 лева с ДДС.

Ответникът в подадения от него отговор на исковата молба излага съображения, че не са достатъчно индивидуализирани местоположението и границите на местата, на които се твърди да са установени дефекти по изпълнените СМР. Не се оспорва наличието на сключен договор за възлагане и изпълнение на СМР и анекси към него, както и приемането на изпълнените СМР без забележки, съгласно представения приемо-предавателен протокол от 14.09.2023г. и актовете обр.19. По отношение на всички останали фактически твърдения исковата претенция се оспорва, включително относно наличието на констатирани дефекти в срока на гаранционната отговорност, както и изявлението, че същите са по вина на ответника, като резултат от некачествено изпълнени СМР. Заявява се несъгласие с изложеното в исковата молба, че гаранционният срок на дефектиралите материали е 10 години, тъй като договорът предвиждал такъв само по отношение на видовете новоизпълнени строителни конструкции на сгради и съоръжения, включително и земна основа под тях, а вертикалната планировка не представлявала строителна конструкция по смисъла на клаузата на чл.11 ал.3. Претенцията се оспорва по размер, тъй като посочената сума на разходите не отговаряла на действителния им размер, нито същите реално били понесени от ищеца. Излагат се и съображения, че за да се ангажира гаранционната отговорност на ответника, то претендираните от ищеца дефекти следвало да се дължат на виновно поведение на изпълнителя, а такова в случая не било налице. Ищецът в качеството му на възложител не изпълнил задълженията си по ЗУТ да предостави на изпълнителя одобрен инвестиционен проект за цялата настилка, съдържаща детайл за подготовка на земно легло, което в случая било от съществено значение за нейното изпълнение. Според ответника в случая не е предявен иск за реално изпълнение по чл.79 ал.1 ЗЗД, с искане той да бъде осъден да отстрани за своя сметка появилите се в срока на гаранционната отговорност дефекти, а се претендирали разходите, необходими за отстраняване на същите.

Такава възможност, изпълнителят да заплати разходите, необходими за отстраняване на дефектите обаче не била предвидена в договора. Доколкото не бил предявен иск за реално изпълнение, а за обезщетение за вреди от неизпълнен договор, обезщетението следвало да се подчинява на чл.82 ЗЗД, като вредата следвало да е не само пряка и непосредствена последица от виновното неизпълнение на задълженията на ответника, но и трябвало да е реално настъпила в патримониума на ищеца. На обезщетяване по чл.82 ЗЗД не подлежали бъдещи загуби на страната.

Оспорва се представената с исковата молба количествена сметка за отстраняване на некачествени СМР, тъй като същата не отразявала коректно размера на разходите и не била 2 изготвена от компетентно лице. Представени са доказателства. Направени са доказателствени искания.

В допълнителна искова молба, ищецът прави допълнения и пояснения на първоначалните си твърдения, като взема отношение и по наведените от ответника фактически твърдения. Завява позиция, че дефектите на положената бетонова настилка и фугите са изцяло вследствие на дейността на ответника. Последният, въпреки отправената му покана, не предприел действия по отстраняване на същите, независимо от обстоятелството, че имал обекти в гр.Ямбол и разполагал с представители в същия град.

Уточнява се също така, че гаранционните срокове, предвидени в Наредба №2 от 31.07.2003г. са намерили отражение в договора- чл.11 ал.3, от която разпоредба ставало ясно какъв е техния срок в настоящия случай. Приемо-предавателният протокол бил подписан на 14.09.2023г., а дефектите се появили в края на месец декември 2023г., което означавало, че исковата претенция е заявена в гаранционния срок. Твърдението, че тези срокове не важат за вертикалната планировка било изцяло несъстоятелно. Същото се отнасяло и за изразената позиция от ответника, че се касае за иск по чл.82 ЗЗД. Цитират се разпоредбите на чл.160 ал.3 ЗУТ и чл.20 ал.1 и ал.2 от Наредба №2/31.07.2003г. за въвеждане в експлоатация на строежите в Република България и минимални гаранционни срокове за изпълнени СМР, съоръжения и строителни обекти. Предназначението на гаранционната отговорност се свеждало до поемане от изпълнителя на задължение за осигуряване на нормалното функциониране и ползване на завършените строителни обекти, съответно извършените СМР в обектите от една страна, и на задължение за отстраняване на скритите дефекти за негова сметка от друга страна. До изтичане на гаранционния срок изпълнителят бил длъжен да отстранява появилите се скрити недостатъци и при неизпълнение на това задължение за възложителя възниквало правото да претендира заплащане на обезщетение. В настоящия случай искът бил за заплащане на обезщетение в размер на необходимите, а не извършените разходи за отстраняване на констатираните в гаранционния срок недостатъци, поради неотстраняването им от изпълнителя. Уточнява отново, че клаузата на чл.11 ал.4 от договора намирала приложение в случая, тъй като изпълнителят поел задължение при дефекти, появили се в гаранционния срок да отстрани същите за своя сметка. След изпращане на писмено уведомление, получено на 21.12.2023г. последният следвало да предприеме такива действия в седмичен срок. Нещо повече седем месеца по- късно това не се случило.

Клаузата на чл.11 ал.4 от договора не ограничавала правото на възложителя да претендира заплащане на обезщетение в размер на разходите, необходими за отстраняване на появилите се през гаранционния срок дефекти на изпълнени СМР. Действително в договора не било уговорено каква е отговорността на изпълнителя в случай, че не отстрани дефектите, но с оглед разпоредбата на чл.20 ЗЗД, последният трябвало да се счита отговорен за заплащане на стойността на разходите, необходими за поправка на същите. Съгласно чл.163 ал.3 ЗУТ, строителят носил имуществена отговорност за причинени щети и пропуснати ползи от свои действия и бездействия, като разпоредбата на чл.82 ЗЗД не била приложима.

В постъпилия отговор на исковата молба се поддържат изложените вече от ответната страна фактически твърдения и правни доводи. Пояснява се, че страните не спорят дали ищеца е собственик на имота и сградите върху него, както и относно възникването на договорната връзка, включително обстоятелството че изпълнените СМР са приети без забележки. Оспорва се твърдението на ищеца, че дефектите по бетоновата настилка и фугите са изцяло вследствие дейността на ответника. В тежест на ищеца било доказването на наличие на дефект и причинна връзка между действията на ответника и този резултат.

Според възприетата в отговора позиция, Наредба №2 от 31.07.2003г. урежда единствено сроковете на гаранционната отговорност, но не и начина за нейното реализиране. Тази отговорност страните уговорили в чл.11 ал.4 от договора, предвиждаща че дефектите се отстраняват за сметка на изпълнителя, но липсвала конкретна клауза, уреждаща заплащане на компенсаторно обезщетение в размер на необходимите разходи за отстраняване на 3 недостатъците. При отсъствие на такъв текст, съгласуван между страните търсеното от ищеца обезщетение не било дължимо. Тълкуването на клаузата на чл.11 ал.4 от договора означавало да се допусне изменение на договора в нарушение на чл.20а ал.2 ЗЗД.

След съвкупна преценка на доказателствата и съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Не се спори по делото, че на 18.04.2022г. е сключен договор за възлагане и изпълнение на строително монтажни работи, съгласно който на ответника е възложено да изпълни строителни дейности на обект:склад за временно съхранение на селскостопанска продукция, помощно- стопанска сграда, административно- битова сграда, кантар с обслужваща сграда и ограда в УПИ XVII-17, кв.199, с.Чарган, общ.Тунджа, обл.Ямбол. Към договора била съставена количествено стойностна сметка, предвиждаща полагане на армирана бетонова настилка, рязане на фуги, фугиране с ленти и силикон. С анекс към договора от 02.05.2022г. е увеличена цената на вертикалната планировка на 123 693.95 лева, а в част архитектурна е заложено полагане на бетон клас В20, рязане на фуги, фугиране, допълнително полагане на бетон над 15см., за достигане на нужното ниво. На 31.08.2023г. е подписан анекс №2, с който е удължен срока на договора до 31.08.2023г. Не са налице различни позиции на страните относно определянето цената на услугата, начина на приемане на СМР и на извършване на плащанията, включително договорената гаранционна отговорност за извършените и приети строителни и монтажни работи, съответно препращането към текстовете на чл.160 ал. 4 и 5 ЗУТ и сроковете, визирани в Наредба №2 от 31.07.2003г. за въвеждане в експлоатация на строежите в Република България за минималните гаранционни срокове за изпълнени строителни и монтажни работи, съоръжения и строителни обекти. Не съществуват разногласия и относно изготвянето и подписване на 14.09.2023г. на приемо-предавателен протокол, с който възложените и изпълнени видове строителни дейности са приети по опис.