Решение № 284 от 08.02.2019, Административен съд - Пловдив

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН

СЪД - ПЛОВДИВ

Р Е

Ш Е Н И Е

№ 284

08.02.2019г., гр. Пловдив

В

ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД-ПЛОВДИВ, петнадесети състав в закрито съдебно заседание на осми февруари, две хиляди и деветнадесета година в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИРА НЕСТОРОВА разгледа докладваното от председателя АД № 2322 по описа на Административен съд Пловдив за 2018 г. и взе предвид следното:

Производството е образувано по повод на молба, депозирана от адвокат К. Г., процесуален представител на жалбоподателя А.А.К., с която на основание чл. 248 ал.1 от ГПК се иска ПАС да отмени осъдителния диспозитив по съдебно Решение № 2582/06.12.2018г и така да се измени същия, тъй като Първо РУП няма право на разноски.

От ответника с нарочна писмена молба депозирана на 06.02.2019 г. по делото е изразено становище за неоснователност на искането, тъй като с него се иска не допълване или изменение на решението на ПАС, а се оспорва изцяло присъденото юрисконсултско възнаграждение.

Съдът след като се запозна с искането, становището на страните и материалите по дело, намира следното.

На първо място неправилно в молбата на процесуалния представител на К. е дадена правна квалификация на искането за изменение на съдебното решение по чл. 248, ал.1 от ГПК и неправилно е искано изменение на диспозитива чрез неговата отмяна.

От друга страна задължение на съда е даде вярната правна квалификация на искането с което е сезиран.

Всъщност молбата е с правно основание чл. 175, ал.1 от АПК, уреждащ изрично възможността за поправка на допусната в съдебното решение т.нар. очевидни фактически грешки. В този смисъл и правилата на ГПК не намират субсидиарно приложение при изрична правна уредба в АПК.

При така направеното уточнение от фактическа и правна страна съдът намира за установено следното:

С посоченото Решение № 2582 от 06.12.2018г. на

Административен съд-Пловдив, постановено по АД № 2322 по описа на ПАС за 2018г.

Съдът е отхвърлил жалбата на

А.А.К., с ЕГН **********, против Отказ с рег. № 4323-155/2018г. на Началника на Първо районно управление „Полиция“ при ОД на МВР-Пловдив, с който на основание чл. 83, ал.5, вр. с чл.58, ал.1, т.10 от ЗОБВВПИ е отказано подновяване на разрешение за съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие и боеприпаси № 20160175574 валидно до 13.07.2018г. на А.А.К..

Осъдил е А.А.К., с ЕГН **********, с адрес: *** да заплати в полза на Първо районно управление „Полиция“ при ОД на МВР-Пловдив сумата в размер на 100 (сто) лева.

Съдът е допуснал опущение, тъй като съгласно чл. 37, ал.2 от ЗМВР (Изм. – ДВ, бр. 14 от 2015 г., изм. и доп., бр. 81 от 2016 г., в сила от 1.01.2017г.) Главните дирекции, областните дирекции, дирекция "Миграция", дирекция "Международни проекти", дирекция "Управление на собствеността и социални дейности", дирекция "Комуникационни и информационни системи", Академията на МВР и Медицинският институт са юридически лица.

В този смисъл в диспозитива на постановеното по настоящото дело решение е допусната очевидна фактическа грешка, относно наименованието на юридическото лице в полза на което следва да се заплати сумата в размер на 100лв. от жалбоподателя, поради което следва да бъде допусната поправка на така констатираната грешка.

Воден от горното, Съдът:

Р Е

Ш И

ДОПУСКА поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на Решение № 2582 от 06.12.2018 г., постановено по адм. дело № 2322/2018 г. по описа на Административен съд – Пловдив, Първо отделение, ХV състав, като вместо "ОСЪЖДА А.А.К., с ЕГН **********, с адрес: *** да заплати в полза на Първо районно управление „Полиция“ при ОД на МВР-Пловдив сумата в размер на 100 (сто) лева“, да се чете: ОСЪЖДА А.А.К., с ЕГН **********, с адрес: *** да заплати в полза на ОД на МВР-Пловдив сумата в размер на 100 (сто) лева.“

Решението подлежи на обжалване, с касационна жалба в 14 -дневен срок от съобщаването му на страните, пред Върховен административен съд.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

/п/