Решение № 246 от 09.03.2022, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 246 гр. П***, 09.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XIX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Ангел Ташев при участието на секретаря Наталия Димитрова като разгледа докладваното от Ангел Ташев Гражданско дело №

20215220103573 по описа за 2021 година

Производството е образувано по повод искова молба "А***.БГ" ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление - гр.С***, С*** община, ж.к. „Х*** Д***“, ул. „П*** Х***", бл. ***, ****, ***, ап. *** представлявано от управителя С*** С*** К***, със съдебен адрес гр. С***. ул. ,,П***. К*** П*** ***. ***. партер, електронна поща: *** - чрез адв. Р.В., срещу Г. АЛ. Б. с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. П***, ул. „Д******, ***3, *** с искане съдът да постанови решение, с което ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 355,60 /триста петдесет и пет лева и шестдесет стотинки/ лева главница, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба в съда до изплащане на задължението, 37,25 /тридесет и седем лева и двадесет и пет стотинки/ лева възнаградителна лихва за периода от 15.11.2016г. до 15.07.2017г., 299,15 лева - непогасено задължение по Договор за имуществено проучване и изготвяне на удостоверение за кредитен рейтинг от 11.10.2016 г.. Претендира разноски.

В исковата молба се излагат обстоятелства, че страните са сключили на 10.10.2016 г. договор за заем №***, съгласно който ответницата е получила наведнъж и в брой сумата от 600,00 лева, при условията на същия този договор и Общите условия към него.

Горепосоченият договор представлявал и разписка за реалното получаване на заемната сума.

Съгласно условията и сроковете по договора за заем ответникът се е задължил да заплати на ищеца сума в размер на 707,13 лева, представляващи главница по Договора за заем в размер на 600,00 лева и договорена възнаградителна лихва за периода - от 15.11.2016 г. до 15.07.2017 г. в размер на 107,13 лева, която следвало да бъде заплатена според погасителния план на равни месечни вноски всяка в размер на 78,57 лева.

1

Твърди, че на 11.10.2016 г. ответникът е сключил и договор за имуществено проучване и изготвяне на удостоверение за кредитен рейтинг. Съгласно условията и сроковете по същия договор ответникът се е задължил да заплати на ищеца сума в размер на 579,87 лева, която следвало да бъде заплатена според погасителния план на равни месечни вноски всяка в размер на 64,43 лева. Сочи, че съгласно чл.4, ал.6 от Договора за имуществено проучване и изготвяне на удостоверение за кредитен рейтинг между страните е уговорено, че в случай че изпълнителят сключи с възложителя отделно облигационно правоотношение, а именно договор за заем, изпълнителят може да означи размера на задълженията на възложителя по този договор, като ги прибави към общата дължима по договора за заем сума, включително в дължимите отделни вноски, което имало за цел само и единствено да улесни ответника при погасяване на своето задължение по двата договора.

Сочи, че съгласно погасителният план по договора за заем и по договора за имуществено проучване и изготвяне на удостоверение за кредитен рейтинг ответникът е започнал изпълнение на своето задължение, като е направил плащания на месечни вноски, а именно: 24.01.2017 г. - 50,00 лева; 29.08.2017 г. - 150,00 лева; 28.02.2019 г. - 145,00 лева;

31.10.2019 г. - 50,00 лева; 23.01.2020 г. - 100,00 лева; 20.11.2020 г. - 50,00 лева; 05.02.2021 г. 50,00 лева или в общ размер на 595,00 лева. Посочва, че след дата 05.02.2021 г. няма постъпили суми от ответника за погасяване на задължението. Съгласно същия погасителен план падежната дата за внасяне на последната месечна вноска е 15.07.2017 г.. С оглед на общия размер на задължението - 1287,00 лева и с оглед на извършените до този момент плащания, остатъкът от задължението на ответника било в размер на 692,00 лева.

Излага правни доводи касаещи процесните договори, респективно дължимостта на процесните вземания.

В проведеното съдебно заседание, при редовност на призоваването не се явява законен или процесуален представител на ищеца. Постъпила е молба, с която излага доводи по съществото на спора.

Моли съда да уважи предявената искова претенция. Претендира разноски.

В срока по чл.131 от ГПК, ответникът не е депозирал отговор на исковата молба.

В проведеното съдебно заседания, при редовност на призоваването, ответникът не се явява и не изпраща процесуален представител.

Съдът, като съобрази събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намери за установено следното от фактическа страна:

От приложените писмени доказателства - договор за заем от 10.10.2016 г., стандартен европейски формуляр, общи условия, погасителен план, е видно, че между ищеца и ответника е сключен договор за потребителски кредит по силата, на който кредиторът се е задължил да отпусне на кредитополучателя кредит в размер на 600 лева, за срок от 9 месеца при лихвен процент 41,03 %, ГПР 49,68 %, платим на 9 месечни вноски от по 143 лева.

Предвидено е заплащане на допълнителна услуга. Общия размер на задължението е 1287 лева.

2

От представения договор за договор за имуществено проучване и изготвяне на удостоверение за кредитен рейтинг е видно, че на същата дата между ищеца и ответника е постигнато споразумение за извършване на имуществено проучване на кредитополучателя и предоставяне на удостоверение за направената оценка, за което дължи 579,87 лева.

Предвид така установените факти съдът намира от правна страна следното:

Няма спор по делото, че между страните е възникнало валидно правоотношение по договор за потребителски кредит, по който ищецът е усвоил заетата сума. Ответникът е небанкова финансова институция по смисъла на чл.3 ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ищецът пък е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т. е. страните имат качествата на потребител по смисъла на чл.9, ал.3 ЗПК и на кредитор съгласно чл.9, ал.4 ЗПК. Сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон ЗПК.

Съгласно чл.22 ЗПК „когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7- 12 и т. 20, чл. 12, ал. 1, т. 7- 9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност“. Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й са изискуеми при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи.

Съобразно чл.22 ЗПК, във вр. с чл.11, ал.1, т.9 ЗПК при липса на посочен лихвен процент и условия за прилагане договора се явява недействителен. Макар в случая в договора да е посочен фиксиран лихвеният процент от 41,03 %, е налице липса на разпоредба за условията за прилагането му, базата, върху която се начислява същия и периода, за който се отнася - годишен, месечен или за периода на договора. Следователно не е ясно как е разпределен във времето и съответно, как се формира възнаградителната лихва и защо възлиза на претендирания размер. Принципно при фиксирана лихва не се прилага изискването за предоставяне информация за последователността на разпределяне на вноските между различните неизплатени суми. Но това изискване е относимо към чл.11, ал.1, т.11 ЗПК, а не към чл.11, ал.1, т.9 ЗПК, която съдът намира за нарушена. Липсата на посочен общ размер на дължимата за срока на договора възнаградителната лихва и съотношението й с главницата по кредита, е пречка да се направи проверка при какви условия е приложен лихвеният процент и дали същият отговаря на посочения от кредитодателя фиксиран размер.

На следващо място и за пълнота съдът счита, че следва да се посочи, че в процесния договор за кредит на ответницата е предоставена в заем сума от 600 лева, при уговорен ГЛП в размер на 41,03 %. Към датата на сключване на договора за кредит липсват императивни разпоредби на закона по отношение размера на възнаградителната лихва. При положение 3 обаче, че се касае за потребителски договор, при който едната страна е по-слаба икономически, поради което се ползва със засилената защита на ЗЗП и ЗПК, следва да се приеме, че максималният размер на лихвата (било възнаградителна, било за забава) е ограничен. Обратното би означавало икономически по-слаби участници в оборота да бъдат третирани неравноправно, като недостигът на материални средства за един субект се използва за облагодетелстване на друг. Поради това в съдебната практика трайно се приема, че противоречаща на добрите нрави е уговорка, предвиждаща възнаградителна лихва, надвишаваща трикратния размер на законната лихва /а за обезпечени кредити – двукратния размер на законната лихва/. В този смисъл е Решение № 378 от 18.05.2006 г. на ВКС по гр. д. № 315/2005 г., II г. о., Решение № 906 от 30.12.2004 г. на ВКС по гр. д. № 1106/2003 г., II г. о.; Определение № 901/10.07.2015 г. по гр. д. гр. дело № 6295 по описа за 2014 г на ВКС.

Следователно при преценка съответствието на спорната договорна клауза с добрите нрави, следва да се вземе предвид съотношението между уговорения с нея размер на възнаградителна лихва и законната лихва. Размерът на последната е общоизвестен – към основния лихвен процент на БНБ се прибавят десет пункта. Така към сключване на договора размерът на законната лихва е 10,00%. Следователно, уговорената с процесния договор възнаградителна лихва в размер на 41,03 % годишно е четирикратно по-висок от размера на законната лихва. С оглед изложеното, съдът намира, че уговорката противоречи на добрите нрави /критерии за норми на поведение, установени в обществото/ и се явява нищожна.

Поради това, че нищожните уговорки не произвеждат никакво действие, следва да се приеме, че лихва не е уговорена между страните по процесния договор и такова задължение не е възникнало за ищеца. /В този смисъл Решение № 108 от 14.04.2020 г. на ОС - П*** по в. гр. д. № 93/2020 г./

Не на последното място ГПР е определен на 49,68 %, но от съдържанието на договора не може да се направи извод за това кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е формиран ГПР, нито пък е ясно какво представлява разликата между размера на ГПР и лихвата, която е част от него. Всичко това поставя потребителя в положение да не знае колко точно (като сума в лева) е оскъпяването му по кредита, което ще дължи и в това именно е недействителността в случая, като неспазено изискване на посоченото законово основание.

Отделно от това, в договора за кредит е посочено, че общият размер на дължимата сума не е сборът от стойността на главницата и лихвата, ведно с разходите по ГПР, а е в размер на 1287 лева с изрично отбелязване, че в тази обща сума е включена стойността на допълнителната услуга, като тази допълнителна услуга има своето основание не в договора за кредит, а в сключения заедно с него- договор за имуществено проучване и изготвяне на удостоверение за кредитен рейтинг, по който се дължи възнаграждение за предоставената от ответника на ищеца услуга в размер на 579,87 лева. Именно в тази връзка двата договора не само, че са свързани, но възнаграждението по единия (за услугата), е предвидено да се заплаща с погасителния план по другия (кредита). Принципно няма пречка за подобна свобода на договаряне, но при това положение единият договор става част от съдържанието 4 на другия чрез включването на цената на услугата и оттук за договора за услуга също ще са приложими правилата на ЗЗП, а по кредита следва се отчитат и договорките по договора за услуга. Казано по друг начин, в договора за кредит има вписана уговорка за такса за допълнителна услуга, която макар и формално да е дължима (да произтича) от друг договор, се явява част от договора за заема, като включена в съдържанието и в погасителния план. В този смисъл са абсолютно несъстоятелни аргументите на ищеца за това, че двата договора не били свързани, а всеки се явявал самостоятелен без отношение към другия, защото именно от описанието на дължимите по кредита суми се установява точно обратното.