Решение № 7 от 20.01.2026, Районен съд - Тетевен

РЕШЕНИЕ

№7 гр. Тетевен, 20.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТЕТЕВЕН, IV - СЪСТАВ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на осми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МИЛЕН Р. АНГЕЛОВ при участието на секретаря МАРГАРИТА СВ. ИВАНОВА като разгледа докладваното от МИЛЕН Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело № 20254330101100 по описа за 2025 година

Предявен е иск с правно основание чл. 143, ал. 2 от СК, съединен с иск с правно основание чл. 149 от СК - за присъждане на издръжка и издръжка за минало време.

Подадена е искова молба от К. М. К., с ЕГН ********** от гр. Тетевен, област Ловеч, ул. „хххххххххх” № 81 и съдебен адрес гр. Тетевен, ул. „ххххххххххххх“ № 53 в качеството й на майка и законен представител на А. Р. М., роден на 21.12.2017 г., с ЕГН **********, П.

Р.а М.а, родена на 15.07.2020 г., с ЕГН ********** и М. Р.а М.а, родена на 31.10.2023 г., с ЕГН **********, срещу Р. М. Р., с ЕГН **********, с адрес: с. Г., област Ловеч ул.

„хххххххххххх” № 3.

В исковата молба се твърди, че ответникът е баща на малолетните деца А. Р. М., П. Р.а М.а и М. Р.а М.а, като същият не заплаща издръжка на малолетните си деца. Майката и законен представител на децата заявява, че е материално затруднена и разчита единствено на помощта на близките си за отглеждането и издръжката на децата. Претендира присъждане на издръжка за децата в определен размер, както за минал период, конкретизиран в исковата молба, така и определен размер, считано от датата на депозиране на исковата молба до настъпване на обстоятелства, водещи до изменение или прекратяване на издръжката.

Моли съда да осъди ответника Р. М. Р., с ЕГН ********** да заплати издръжка за минал период за детето А. Р. М., роден на 21.12.2017 г., с ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител, в размер на 270.00 /двеста и седемдесет/ лева, с начален период от дата 09.06.2025 год., до дата 10.09.2025 год., или сума в общ размер на 810 лева, както и да заплаща месечна издръжка за детето А. Р. М., с ЕГН **********, в размер на 270.00 /двеста и седемдесет/ лева от датата на подаване на ИМ до настъпване на обстоятелства, водещи до изменение или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до окончателното й изплащане.

Моли съда да осъди ответника Р. М. Р., с ЕГН ********** да заплати издръжка за минал период за детето П. Р.а М.а, родена на 15.07.2020 г., с ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител, в размер на 270.00 /двеста и седемдесет/ лева, с начален период от дата 09.06.2025 год., до дата 10.09.2025 год., или сума в общ размер на 810 лева, 1 както и да заплаща месечна издръжка за детето П. Р.а М.а, с ЕГН **********, в размер на 270.00 /двеста и седемдесет/ лева от датата на подаване на ИМ до настъпване на обстоятелства, водещи до изменение или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до окончателното й изплащане.

Моли съда да осъди ответника Р. М. Р., с ЕГН ********** да заплати издръжка за минал период за детето М. Р.а М.а, родена на 31.10.2023 г., с ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител, в размер на 270.00 /двеста и седемдесет/ лева, с начален период от дата 09.06.2025 год., до дата 10.09.2025 год., или сума в общ размер на 810 лева, както и да заплаща месечна издръжка за детето М. Р.а М.а, с ЕГН **********, в размер на 270.00 /двеста и седемдесет/ лева от датата на подаване на ИМ до настъпване на обстоятелства, водещи до изменение или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до окончателното й изплащане.

Представя писмени доказателства и прави доказателствено искане - за разпит на един свидетел.

В срока по чл. 131 от ГПК по делото е постъпил писмен отговор на исковата молба от назначеният особен представител на ответникът Р., адв. Г. от ЛАК. Счита предяве В съдебно заседание процесуалния представител на ищцата поддържа така предявените искове и моли съда да ги уважи изцяло. Прави изменение на предявения иск, като заявява, че претендира размер на издръжка за бъдеще време, с оглед минимална работна заплата за 2026 г., в размер на 155 евро

С протоколно определение от открито съдебно заседание на 08.01.2026 г. по реда на чл. 214, ал. 1 от ГПК, съдът е допуснал изменение на ищцовата претенция, касаеща размер на претендирана издръжка за бъдеще време, с оглед минимална работна заплата за 2026 г., като същия е променен от 270.00 лева на 155.00 евро.

По делото становище е дадено от представител на ДСП-Тетевен, видно от което бащата е напуснал майката и децата без да изтъкне основателна причина. В изготвеният социален доклад К. споделя и сумите, които са нужни за отглеждане на децата, като ищцата получава подкрепа от своята майка, като майката получава семейните помощи за децата и „личен асистент“ на детето М..

Районен съд - Тетевен, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

От съжителството на К. М. К. и Р. М. Р. са родени малолетните деца А. Р. М., родена на 21.12.2017 г., с ЕГН **********, П. Р.а М.а, родена на 15.07.2020 г., с ЕГН ********** и М. Р.а М.а, родена на 31.10.2023 г., с ЕГН **********, факт, който не се оспорва по делото.

Родителите са разделени от месец юни 2025 г. ищцата твърди, че раздялата между нея и Р. е на 09.06.2025 г., докато разпитаният по делото свидетел Удренова, майка на ищцата, заявява, че раздялата е от 26.06.2025 г., т. е съдът приема че датата на раздялата между родителите е 26.06.2025 г., /която дата процесуалният представител на ищцата не оспорва, като дата на раздялата/. Майката и ищец с децата А., П. и М. живеят на квартира, заедно с бабата по майчина линия, като за родените от съжителството деца се грижи към момента майкатаищец с помощ от нейната майка. Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени доказателства и изготвените и приети по делото социални доклади.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 139 от СК, право на издръжка има само лице, което е нетрудоспособно и не може да се издържа от имуществото си. В същото време разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от СК определя реда от лица, от които лицето, имащо право на издръжка 2 може да я търси. По отношение на иска по чл. 149 от СК, издръжка за минало време може да се търси най-много за една година преди предявяването на иска, който в настоящият случай е предявен на дата 26.06.2025 г. От представените от страните писмени доказателства се установява, че родителите на децата А., П. и М., майката работи като личен асистент, както и на частни начала, докато за бащата в момента не се сочат данни, че работи и в каква сфера е зает. С оглед на всичко изложено по-горе настоящия състав намира, че задължението за издържане на децата до навършване на пълнолетие възниква за родителите с факта на раждане на детето, като съгласно чл. 143, ал. 2 от СК, в сила от 01.10.2009 г., те дължат издръжка независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Конкретният размер на издръжката се определя от нуждите на детето и възможностите на родителите, които я дължат чл. 142, ал. 1 СК. Алинея втора на чл. 142 СК посочва, че минималният размер на издръжка на едно дете е равна на една четвърт от размера на МРЗ, който съгласно Постановление № 243 на Министерския съвет от 13 ноември 2025 г. за определяне размера на минималната работна заплата от 1 януари 2026 г. същата е 1213 лева, или 620 евро. Доколкото чл. 142, ал. 2 от СК предвижда, че минималния размер на издръжката е 1/4 от МРЗ, то актуалния минимален размер на издръжката считано от 01.01.2026 г е 155.00 евро. Нуждите на лицето, което има право на издръжка, се определят съобразно с обикновените условия на живот за него, като се вземат предвид възрастта, образованието и другите обстоятелства, които са от значение за конкретния случай, а възможностите на лицето, което дължи издръжка се определят от неговите доходи, имотното му състояние и квалификация. Двамата родители дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца съобразно с възможностите на всеки от тях поотделно, поради което общата сума за издръжка се разпределя между тях, като се вземат предвид и грижите на родителя, при когото се отглежда детето. След като родителите дължат издръжка на всички свои ненавършили пълнолетие деца, то факта, че майката полага грижи за децата, както и като се съобрази с нормативната уредба уреждаща режима на издръжката на не навършили пълнолетие деца, а именно чл. 142 от СК счита, че месечно за децата А. М., П. М.а и М. М.а са необходими и достатъчни 155 евро ежемесечна издръжка, начиная от дата 10.09.2025 /датата на подаване на исковата молба в съда / в едно със законната лихва върху всяка просрочена вноска.

Правото на децата да получат издръжка от своите родители в случая от бащата е безусловно и е достатъчно наличието на качеството „ненавършило пълнолетие дете“. При настоящата нормативна уредба съдът не е обвързан от определени максимални размери и с оглед на конкретните доказателства по всяко дело за издръжка може да определи издръжка, която е в интерес на детето и съответства на доходите на родителя и не е под законово установеният минимум. Размера на дължимата от ответника издръжка се следва, считано от датата на постъпване на исковата молба в съда - 10.09.2025 г. /в т. см. вж. Постановление № 5 от 16.11.1970 г. на Пленума на ВС/, до настъпване на основания, обуславящи изменението или прекратяването на издръжката. На основание чл. 146, изр. 1 от СК върху всяка просрочена вноска се дължи законната лихва от датата на падежа до окончателното й изплащане. При преценка на размерът на евентуалната издръжка, която ответникът следва да бъде осъден да заплаща на малолетните си деца А. М., П. М.а и М. М.а издръжка, в размер на 155 евро, за всяко дете, начиная от датата на подаване на иска 10.09.2025 г. до настъпване на законни причини за нейната отмяна или изменение. Поради изложеното, съдът съобразявайки нуждите на децата и възможностите на ответника Р. М. Р. е в състояние да заплаща без особени затруднения сумата от 155 евро издръжка за всяко едно от децата си, тъй като същия е млад човек и в работоспособна възраст.

По отношение на втория обективно съединен иск с правно основание чл. 149 от СК, съдът намира същия за основателен и доказан, за децата А. М., П. М.а и М. М.а за сумата от 270 лева месечно, като така определения размер на издръжката е дължим, начиная от 26.06.2025 г. до датата на подаване на иска в съда 10.09.2025 г. Тоест за сума в общ размер за 3

2 месеца и 13 дни, в размер на 657.00 лева, респективно 335.92 евро, като до пълно претендираният размер от 810.00 лева /414.15 евро/, претенцията следва да бъде отхвърлена като недоказана.

По разноските:

Предвид изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати сумата от 669.60 евро, за държавна такса върху тригодишните платежи от определения размер на издръжката, дължима на основание чл. 1 от Тарифата за държавните каси, които се събират от съдилищата по ГПК, във вр. чл. 69, ал. 1, т. 7 ГПК, за иска по чл. 143 от СК /155х3х36х4%/ и 40.31 евро за държавна такса за иска по чл. 149 от СК, както и сумата от 153.39 евро за заплатеният депозит за особен представител, или общо сумата от 863.30 евро за държавна такса, както и 2.56 евро за служебно издаване на изпълнителен лист.

Ищцовата страна по иска претендира присъждане на разноски. Претенцията й е не основателна, тъй като правилата на чл. 78 ГПК се прилагат съответно в производствата по спорна съдебна администрация и в случая не е налице пълно уважаване или отхвърляне на исковата молба. Ето защо не са налице основания някоя от страните да понесе разноски /В този смисъл изразеното в Тълкувателно Решение 3/2023 г. от 27.06.2024 год. по ТД № 3/2023 на ОСГК на ВКС/. Съгласно цитираното ТР, в производствата по спорна съдебна администрация, уредени в СК, разпоредбите на чл. 78 ГПК се прилагат съответно. При цялостно отхвърляне на молбата, въззивната жалба или касационната жалба, когато касационното обжалване не бъде допуснато, както и при прекратяване на производството по причина в поведението на молителя, отговорността за разноски се носи от подателя им. При пълно уважаване на молбата или жалбите, както и при прекратяване на производството по причина в поведението на ответника, разноските се възлагат на ответната страна. В останалите случаи разноските остават в тежест на страните така, както са направени от тях.