Решение № 471 от 31.10.2022, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 471 гр. Варна, 31.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Светлана Тодорова при участието на секретаря Мария Д. Манолова като разгледа докладваното от Светлана Тодорова Търговско дело № 20223100900036 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба с вх.№ 1531 от 21.01.2022г., уточнена с молба вх.№ 6189 от 14.03.2022г., на Ц. Д. П. с ЕГН ********** от ****, чрез пълномощника адв.Н. Д. АК-Шумен, с която срещу ЗАД „ОЗК – ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД ЕИК 121265177 със седалище и адрес на управление гр.София, ж.к.Възраждане, ул.Света София №7 е предявен осъдителен иск с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ във вр. чл.45 и чл.86 от ЗЗД, за присъждане на сумата от 100 000 лева (сто хиляди), представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от смъртта на неговата баба К.П. П.а, настъпила в резултат на ПТП от 22.07.2021г. по вина на водача П. С. С. на лек автомобил Митцубиши „Паджеро“ с рег.№ **, застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника, ведно със законна лихва върху размера на обезщетението за неимуществени вреди, считано от 02.11.2021г. (датата на уведомяване на застрахователя на осн. чл.429, ал.3 от КЗ), както и законна лихва върху общия размер на дължимото застрахователно обезщетение (включващо както обезщетението за неимуществени вреди, така и лихвата по чл.429, ал.3 от КЗ), на основание чл.497, ал.1, т.1 от КЗ, считано от 04.11.2021г. (датата на отказа за изплащане на застрахователното обезщетение) до окончателното погасяване на вземането.

В исковата молба ищецът излага, че на 22.07.2021г. в гр.Варна между лек автомобил Митцубиши „Паджеро“ с рег. № **, управляван от П. С. С. и пешеходката К. П.а – баба на ищеца, в резултат на неправомерно управляване на лекия автомобил и нарушение на разпоредбите на Закона за движение по пътищата, според които водачите на МПС са длъжни да пропускат пресичащите пешеходци, по вина на П. С. С. е настъпило ПТП. При 1 инцидента е пострадала К. П.а, като в пряка причинно-следствена връзка от ПТП са й причинени телесни увреждания, изразяващи се в счупване на таза, две счупвания на едната ръка, едно счупване на другата ръка, счупване на лакътна става, натъртвания и охлузвания по цялото тяло и други травми. В резултат на претърпените телесни увреждания пострадалата е приета по спешност в МБАЛ „Света Анна-Варна“ АД, където е претърпяла няколко операции, като лечението е продължило от 22.07.2021г. до 24.08.2021г., когато К.

П.а по препоръка на лекарите е откарана в хоспис в гр. Варна – при постелен режим. В резултат на залежаването, причинено й от тежките травми от ПТП-то и развилата се двустранна гнойна интестициална бронхопневмония, пострадалата е починала на 30.08.2021г.

Ищецът сочи, че във връзка с процесния инцидент е образувано ДП №273/2021г. по описа на ОД на МВР – гр.Варна Сектор Пътна Полиция, като понастоящем преписката е изпратена на ОП-Варна. Посочва, също така, че към датата на събитието е било налице валидно застрахователно правоотношение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите със ответното застрахователно дружество, както и че на 02.11.2021г. е отправил застрахователна претенция, наред с всички налични документи, до застрахователя-ответник.

Настоящата искова претенция е за търпените от ищеца Ц. П. болки и страдания в резултат от смъртта на неговата баба, на която той е единствен законен наследник.

Акцентира върху особено близката връзка, която е имал с баба си. Посочва, че отношенията между тях са били като между син и майка, тъй като бащата на ищеца и син на К. П.а е починал преди много години. Ц. П., който няма свое семейство е бил всеки ден на гости у баба си или тя е ходила у тях. Живеели са близо един до друг. След като в деня на катастрофата ищецът е разбрал за инцидента веднага е отишъл в болницата, като през всички дни от събитието на катастрофата до фаталния изход той е бил в болницата, впоследствие и в хосписа, който самият той осигурява. Носил е консумативи в болницата, след което пострадалата е настанена в хосписа с цел оказване на постоянни медицински грижи и наблюдение. Ищецът е положил всички необходими усилия, за да запази живота на баба си.

Излага, че периодът от момента на ПТП-то до смъртта на баба му е бил ужасяващ и мъчителен за него. Гледайки баба си в това състояние, както и след настъпване на смъртта й, психиката му е разклатена, започва да посещава психолог, пие медикаменти за сън, затваря се в себе си, не излиза с приятели като преди, тоест не е същият човек. Смъртта й му нанася изключително дълбока психическа травма. Само седмица преди трагичния инцидент двамата са отпразнували 81-вия рожден ден на К. П.а. Посочва, че при трагични обстоятелства преди години пострадалата е изгубила съпруга си, единствения си син (баща на ищеца) и другия си внук, което е оказало още по-силно влияние върху дълбоката връзка с единствения й останал близък-ищеца, който й бил като син. Въпреки възрастта си починалата е била здрава, силна, дейна и жизнерадостна жена. Няколко пъти в седмицата се е събирала със своя внук, участвала е в общия семеен живот, помагала е в домакинството, 2 чувствала се е полезна и щастлива. Моли за уважаване на исковата претенция и присъждане на разноски.

В законоустановения срок ответникът ЗАД „ОЗК – ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД ЕИК 121265177 е депозирал писмен отговор, с който излага съображения за недопустимост, а в условията на евентуалност оспорва иска както по основание, така и по размер.

Счита, че не е спазена предвидената в чл.498, ал.2 от КЗ процедура, тъй като пред застрахователя не са представени нужните доказателства, което следва да се приравни на липса на надлежно отправено искане за определяне на застрахователно обезщетение.

Намира, че не дължи обезщетение за смъртта на К. П.а, тъй като тя не е в причинноследствена връзка нито с процесното ПТП, нито с противоправното поведение на водача на лекия автомобил П. С. С.. Твърди, че пострадалата е изписана от болницата за амбулаторно лечение, а не за постелен режим, като липсват данни какви процеси в здравословното състояние на пострадалата са се развили след като е напуснала болничното заведение.

Посочва, че дори да се приеме обратното, то ищецът не е правоимащ да получи обезщетение, тъй като той не е претърпял вреди, които е справедливо да бъдат обезщетени.

Оспорва наличието на особено близка връзка с починалата. В тази връзка твърди, че ищецът и пострадалата не са живели нито в едно домакинство, нито пък в близост един до друг, като единият е живял в ж.к. Васил Левски, а другият в ж.к. Трошево. Посочва, че нищо не е налагало настаняването на К. П.а извън дома й. Подчертава, че договорът с „Алекс и сие 2017“ ЕООД, който стопанисва дом за стари хора „Доверие-2“, който не е хоспис по смисъла на закона, е подписан от различно от ищеца лице, а именно от С. Д.а П.а, като от това лице са заплатени и необходимите такси, включително и разноските за погребението. Оспорва твърденията на ищеца досежно неговото психо-емоционално състояние и връзката му с починалата както и че е посещавал психолог, за да преодолее психическата травма от случилото се. Оспорва съдържанието на представеното по делото медицинско направление от психиатър от 27.10.2021г., като счита, че то е съставено за целите на настоящото производство. Намира, че водачът на лекия автомобил няма вина за инцидента, а още помалко за настъпилата смърт. В условията на евентуалност прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалата. Последната е пресичала пътното платно на нерегламентирано за пешеходци място, без да се огледа и при липса на осветление. Посочва, че отговорността на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ е лимитирана до максимален размер от 5000 лева. Счита, че претенцията на ищеца по чл.497, ал.1, т.1 от КЗ съставлява по същността си искане за заплащане на втора лихва, поради което е недопустима.

Не оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение по отношение на лек автомобил Митцубиши „Паджеро“ с рег. № **, собственост на Добрина Желева Сотирова, към момента на настъпване на застрахователното събитие, нито факта на ПТП-то, реализирано в гр.Варна, автоподлез на ул. „Мир“ с бул. „Васил Левски“ с водач П. С. С., при което е пострадала К. П.а. Последната е подала застрахователна претенция за изплащане на застрахователно обезщетение, по която е образувана преписка по щета № 3

0411-185-0001/2021г., като на пострадалата е указано да представи допълнителни документи. След като тя е представила част от тях, с уведомление Ц. П. е информирал застрахователя за смъртта на пострадалата и е встъпил в рекламационното производство.

Застрахователят е постановил отказ поради липсата на достатъчно доказателства, които да установяват основателността на претенцията. Впоследствие ищецът уведомява застрахователя, че встъпва в производството за търпени от смъртта на неговата баба болки и страдания и че за него в качеството му на наследник на К. П.а е налице отделна преписка. В настоящото производство ищецът визира претенцията с вх.№ 99-15386/02.11.2021г., по която е постановен отказ с изх.№ 99-15429/04.11.2021г. поради липса на особена близка връзка с починалата.

Моли за отхвърляне на претенцията, евентуално за намаляване размера на обезщетението при отчитане процента на съпричиняване, както и за присъждане на направените разноски.

С допълнителната искова молба ищецът поддържа изложеното в исковата молба и оспорва наведените твърдения и възражения с отговора на исковата молба. Счита, че е представил пред застрахователя необходимия набор от документи по чл.496, ал.3 от КЗ.

Подчертава се, че по настоящото дело ищецът действа на собствено основание в качеството му на внук на починалата. Счита, че посоченият лимит на отговорност противоречи на приложимото Общностно право.

С депозирания отговор на допълнителната искова молба ответникът поддържа въведените с ОИМ възражения.

В съдебно заседание ищецът настоява за уважаване на исковата претенция в цялост, а ответникът – за нейното отхвърляне.

СЪДЪТ, като взема предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното :

Искът черпи правно основание от разпоредбите на чл. 432, ал.1 от КЗ във вр.чл.45 и 52 от ЗЗД, чл.86 от ЗЗД във вр.чл.84, ал.3 от ЗЗД.

В тежест на ищеца е да установи наличието на валидно застрахователно правоотношение по договор за застраховка “Гражданска отговорност” по отношение на лек автомобил Митцубиши „Паджеро“ с рег.№ ** със застрахователя - ответник към момента на увреждането, както и осъществяването на елементите от фактическия състав на чл.45 ЗЗД, а именно реализирането на противоправно деяние (виновно причинено ПТП от водача П. С.

С., управлявал л.а. „Митцубиши Паджеро“ с рег.№ **), от което като пряка и непосредствена последица е настъпила смъртта на К. П.а – баба на ищеца, като за последния са настъпили твърдяните вреди в заявените размери, включително като установи твърденията си за наличие на трайна и дълбока емоционална връзка с починалата, както и че търпи от нейната смърт продължителни болки и страдания. Ищецът следва да установи и твърдението си, че е предявил претенцията си за изплащане на обезщетение пред ответното дружество и е представил всички документи пред застрахователя. Единствено субективният 4 елемент – вината – се предполага - до доказване на противното.

Ответникът следва да установи наведените правоунищожаващи, правопогасяващи или правоотлагащи твърдения, в това число и наведеното възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата, като установи неговото противоправно поведение, намиращо се в пряка и непосредствена причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП.

Установява се от влязлата в сила на 17.09.2022г. присъда № 46 от 01.09.2022г., постановена по н.о.х.д. № 678/2022г. по описа на Окръжен съд гр.Варна, че на 22.07.2021г. в гр.Варна, при управление на МПС – лек автомобил марка Мицубиши модел Паджеро с рег.