Решение № 1456 от 17.07.2024, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 1456 гр. Бургас, 17.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МОНИКА Г. ЯХАНАДЖИЯН при участието на секретаря МИЛЕНА ХР. М.А като разгледа докладваното от МОНИКА Г. ЯХАНАДЖИЯН Гражданско дело № 20242120100304 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано по жалба на П. С. Д., ЕГН ***********, адрес в ***, срещу Решение на Общинска служба по земеделие Созопол с №1450-О/10.01.2023 г., издадено по преписка по заявление вх.

№2622/06.01.2000 г. на наследниците на П. Д. П..

Жалбоподателят счита, че обжалваното решение подлежи на отмяна, поради това, че към настоящия момент основанието, заради което е било отказано възстановяване в стари реални граници на нива с площ от 2,291 дка в землището на с.Ч., м.А., а именно, че имотът попада в МНО, е отпаднало, поради което и само на това основание последващото решение за обезщетяване със земеделска земя съгласно план за обезщетяване, е неправилно и следва да се отмени, а преписката се върне на ответника с указания за възстановяване на имота в реални граници.

Като друго основание за отмяна на обжалваното решение се изтъква нищожността на актовете, предхождащи издаването на обжалваното понастоящем решение с твърдението, че не са влезли в законна сила и не са съобщени на всички заинтересовани наследници, поради което и обжалваното понастоящем решение се явява неправилно и следва да се отмени.

1

Наред с горното, жалбоподателите считат, че между стойността на имота, който се предоставя като обезщетение и този, по отношение на който е постановен отказ за възстановяване, липсва равностойност, на което основание решението отново подлежи на отмяна.

В подкрепа на жалбата са ангажирани доказателства.

С определение №741 от 31.01.2024 г., постановено по настящето дело като заинтересована страна в производсвото е конституирана А. С. П., адрес в ***.

В съдебно заседание жалбоподателят и заинтересованата страна се представляват от адвокат, който поддържа жалбата и моли за уважаването й.

В съдебно заседание насрещната по жалбата страна - ОСЗ Созопол, чрез пълномощника си изразява становище за неоснователността й като счита, че актът е постановен при спазване на материалноправните и процесуални правила.

Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Със заявление, вх.№416/25.05.1992 г., С. П. Д., в качеството на наследник на Д. С. П. и П. Д. П., е заявил, че желае да му бъдат възстановени изброените в молбата земи. С решения по преписка №2 6 2 2 в полза на наследниците на П. Д. П. е възстановено правото на собственост върху редица недвижими имоти от заявените, както и е отказано възстановяване на правото на собственост по отношение на други, сред които и нива от 2,291 дка, находяща се в землището на с.Ч., м.А., заявена с пореден №5 от заявлението с мотив, че попадат в обект на МНО.

С решение №2622/14.03.2000 г. на ОС „Земеделие“ - гр.Созопол, на наследниците на П. Д. П. е определено правото на обезщетение за признато, но невъзстановено право на собственост върху земеделски земи, а именно 2,291 дка., III категория с Решение №2622/22.02.1993 г., от които за обезщетение със земя и/или поименни компенсационни бонове – 2,291 дка, III категория, по 780 лв., или общо сумата от 1787 лева.

С решение №5Ч/17.01.2005 г . н а ОС „Земеделие“ - гр. Созопол, на наследниците на П. Д. П. е определено обезщетение със земя на стойност 1179 лева, а за разликата до пълния размер на дължимото обезщетение – поименни 2 компенсационни бонове на стойност 608 лева – 608 ПКБ.

С обжалваното понастоящем решение №1450-О/10.01.2023 г. ОС „Земеделие“ - гр. Созопол обезщетява наследниците на П. Д. П. чрез предоставяне в собственост на 2,679 дка земеделска земя на обща стойност 1179 лева, като имотът е в землището на гр.Созопол.

По делото е допусната СТЕ, вещото лице по която дава заключение, че земята определена за обезщетяване по местоположение се намира в друго землище на населено място, различно от претендираното, по качества има разлика в категориите земя – собсвената е четвърта категория, а тази предложена за обезщетение – осма. Разлика има и в пазарните стойности на имотите, като имота, който не е възстановен е на стойнсот 98 280 лева, а по обжалваното решение – в размер на 51 115,32 лева.

При така установената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:

Жалбата е допустима и подадена в срок.

Разгледана по същество жалбата е основателна, а съображенията на съда за това са следните:

Съгласно нормата на чл.10б о т ЗСПЗЗ собствениците или техните наследници, притежавали земеделски земи преди образуването на трудовокооперативни земеделски стопанства или държавни земеделски стопанства, независимо от това, дали са били включени в тях или в други, образувани въз основа на тях, селскостопански организации, намиращи се в границите на урбанизираните територии (населени места) или извън тях и са застроени или върху тях са проведени мероприятия, които не позволяват възстановяване на собствеността, имат право на обезщетение по тяхно искане с равностойни земи от държавния или от общинския поземлен фонд и/или с поименни компенсационни бонове. В конкретния случай не става ясно какво е наложило обезщетяването със земя от общинския поземлен фонд, както и с обезщетяване с компенсационни бонове. В постановените по представената преписка решения не са формирани никакви мотиви относно това как комисията е достигнала до заключение, че обезщетение се дължи, както и как е решено то да се осъществи чрез посочените в решенията начини. В представената по делото преписка от ОС „Земеделие“ - гр. Созопол липсват доказателства, въз основа на които да се установи, че върху собствените на 3 наследодателя на жалбоподателите имоти са проведени мероприятия, които не позволяват възстановяване на собствеността. От друга страна, съгласно чл.19а, ал.1 от ЗСПЗЗ, условията и редът за обезщетяване се определят с правилника за прилагане на закона. Съгласно чл.19а, ал.2, т.4 от ЗСПЗЗ, при обезщетяване на собствениците, общинската служба по земеделие се произнася с решение за обезщетяване със земеделска земя. Съгласно разпоредбата на чл. 27а, ал. 1 от ППЗСПЗЗ, въз основа на обявен план по чл.19, ал.18, ОСЗ постановява решение за обезщетяване със земя, което се съобщава на заинтересуваните лица по реда на ГПК и в 14- дневен срок от съобщението може да се обжалва пред районния съд при несъответствие по стойност между признатото и полученото обезщетение.

С оглед приложимата в случая разпоредба на чл.27а, ал.1 от ППЗСПЗЗ следва изводът, че законосъобразността на решението, с което се определя обезщетението се проверява само по отношение на съответствие в стойността на признатото и полученото обезщетение. Преди постановяване на решението по чл.27а, ал.1 от ППЗСПЗЗ следва да бъдат постановени други решения, а именно решение с което се признава правото на възстановяване на собствеността, по отношение на претендираните земи, съответно се отказва тяхното възстановяване в стари реални граници, решение с което се определя право на обезщетение за признато, но невъзстановено право на собственост, постановено на основание чл.10б от ЗСПЗЗ, решение с което се определя стойността на обезщетението, постановено на основание чл.19, ал.8 от ППЗСПЗЗ, решение с което се определя коефициент за редукция постановено на основание чл.19, ал.16 от ППЗСПЗЗ, като тези решения може да са обективирани в един или няколко отделни акта. Тези решения подлежат на самостоятелно обжалване и е недопустимо по отношение на тях да се извършва косвен съдебен контрол в съдебно производство, в което се обжалва друго, различно от тях решение на ОСЗ. След влизане в сила на посочените решения, в производство по реда на чл.27а от ППЗСПЗЗ, се постановява решение, с което се обезщетяват лицата, с предоставяне на конкретен имот. На този имот следва да е посочена и стойността и тя да съответства по размер на стойността на определеното обезщетение със земя, в решението постановено на основание чл.19, ал.16 от ППЗСППЗ. Това съответствие следва да е единствено стойностно, като е без значение дали предоставената земя се намира в същото землище, в което е била земята на наследодателя, дали е 4 същата категория и дали е със същото предназначение. В конкретния случай жалбопадателите твърдят, че е налице несъответствие между стойността на признатото право върху земеделски имот на наследодателя и полученото с обжалваното решение обезщетение, което съдът счита за основателно.

Видно от хронологията по представената преписка въпреки решение №5Ч/17.01.2005 г . н а ОС „Земеделие“ - гр. Созопол, с обжалваното понастоящем решение ОС „Земеделие“ - гр. Созопол е обезщетила наследниците на П. Д. П. чрез предоставяне в собственост на земя , чиято стойност е по-ниска от стойността на отказаната за възстановяване земя. В този смисъл е заключението на вещото лице.

Налице е следователно разминаване между приетото обезщетение по чл.19, ал.16 от ППЗСПЗЗ и обезщетението, което е определено с обжалваното решение. Ответникът от своя страна не е навел твърдения правоимащите наследници да са били обезщетявани допълнително чрез компенсаторни бонове или друг предвиден в закона начин, нито е ангажирал доказателства в тази насока.

С оглед заключението на вещото лице, съдът след като извърши съпоставка между стойността на земята, която е предоставена в обезщетение и стойността на земята, за която се дължи обезщетение, намира жалбата за основателна. Същата следва да бъде уважена, като обжалваното решение бъде отменено, а преписката върната на административния орган за ново произнасяне, при което да се предостави равностойно обезщетение.

Воден от горното, Бургаският районен съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение №1450-О/10.01.2023г. на О С „Земеделие“ - гр.

Созопол, с което са обезщетени наследниците на П. Д. П. чрез предоставяне в собственост на 2.679 дка земеделска земя на обща стойност 1 179 лева, съгласно плана за обезщетяване в землището на гр.Созопол, ЕКАТТЕ *** и ИЗПРАЩА преписката на административния орган ОС „Земеделие“- гр.

Созопол за ново произнасяне, при което да се предостави равностойно обезщетение.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд 5

Бургас в 14-дневен срок от съобщението до страните.

Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________ 6