Решение № 104 от 18.07.2024, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 104 гр. Благоевград, 18.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Лилия Масева като разгледа докладваното от Лилия Масева Търговско дело № 20241200900123 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.25 ЗТРРЮЛНЦ.

Образувано е по жалба от адв.И. П., пълномощник на „РИАТЕКС“ ЕООД, ЕИК *, срещу Отказ №20240606101215/18.06.2024г. на длъжностно лице при

Агенцията по вписванията по заявление

№20240606101215/06.06.2024г., с което е заявен за обявяване ГФО за 2021 г. на дружеството.

Жалбоподателят оспорва постановения отказ като недопустим и незаконосъобразен. Излага се, че със заявление с №20220401101849 е бил заявен за обявяване ГФО за 2021 г. на „РИАТЕКС“ ЕООД, но поради объркване при сканиране е бил качен отчета на друга фирма /“КОЛОРАТЕКС“ ЕООД/. В тази връзка са им били дадени указания от длъжностното лице на 01.06.2024г. за представяне на документи касаещи „РИАТЕКС“ ЕООД, но същите не били изпълнени в указания срок, поради което бил постановен отказ по заявлението. Поради тази причина със ново заявление №20240606101215/06.06.2024г. бил заявен отново за обявяване отчета за 2021г. на „РИАТЕКС“ ЕООД, но на 18.06.2024г. бил постановен отказ от длъжностното лице с мотиви, че по партидата на дружеството вече имало качен отчет за 2021г. Навежда се, че длъжностното лице не си било направило труда да отвори документите по партидата, за да види, че има дадени указания и отказ от указания.

Моли съдът да отмени постановения отказ и да задължи длъжностното лице по регистрацията да извърши обявяването на заявения акт.

Агенция по вписванията оспорва жалбата и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение, чрез писмен отговор, който представя.

1

Съдът, като разгледа жалбата и приложените към преписката на Агенция по вписванията писмени доказателства, намира за установено следното:

Жалбата на „РИАТЕКС“ ЕООД с вх.№8590/21.06.2024г. срещу Отказ №20240606101215/18.06.2024г. на длъжностно лице при Агенцията по вписванията е подадена в срока по чл.25 ал.1 от ЗТР, поради което е допустима и следва да се разгледа по същество.

По фактическите обстоятелства:

Със заявление образец Г2, подадено на 01.04.2022г. от И. Д. П., в качеството си на адвокат, упълномощен с изрично пълномощно от заявителя „РИАТЕКС“ ЕООД, е поискала да бъде обявен в Търговския регистър по партидата на дружеството годишния му финансов отчет за 2021г. На 01.06.2024г. пристъпвайки към разглеждане на заявление

Г2

№20220401101849 ДЛР е констатирало, че приложените документи към заявлението са на друг търговец „КОЛОРАТЕКС“, ЕИК 201840493. Предвид това до заявителя на основание чл.22, ал.5 от ЗТРРЮЛНЦ е дадено указание да представи документи, касаещи настоящия търговец „РИАТЕКС“ ЕООД.

На 05.06.2024г. е постановен отказ с мотиви, че не са изпълнени указанията в предоставения срок.

На 01.04.2022г. е подадено второ заявление Г2 №20220401102251 от И.

Д. П., в качеството си на адвокат, упълномощен с изрично пълномощно от заявителя „РИАТЕКС“ ЕООД, с което е поискала да бъде обявен в Търговския регистър по партидата на дружеството годишния му финансов отчет за 2021г.

По подаденото заявление е извършено вписване №20240605120546, с което е обявен годишния финансов отчет на дружеството „РИАТЕКС“ ЕООД, ЕИК * за 2021г.

На 06.06.2024г. е подадено трето заявление Г2 №20240606101215 от И.

Д. П., в качеството си на адвокат, упълномощен с изрично пълномощно от заявителя „РИАТЕКС“ ЕООД, с което е поискала да бъде обявен в Търговския регистър по партидата на дружеството годишния му финансов отчет за 2021г.

На 18.06.2024г. е постановен отказ на Агенцията по вписванията с рег.

№20240606101215 с мотиви, че годишният финансов отчет на дружеството за 2021г. вече е обявен по партидата му, поради което не подлежи на повторно обявяване.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Процедурата пред ТР е инициирана с искане за обявяване на ГФО като искането е заявено със съответния за това формуляр Г2 и е придружено с изискваните по закон документи.

Съгласно разпоредбата на чл. 21 ЗТРРЮЛНЦ, ДЛР проверява: дали е подадено заявление за исканото вписване, заличаване или обявяване при спазване на предвидените за това форма и ред; дали заявеното обстоятелство подлежи на вписване и не е вписано или представеният акт подлежи на обявяване и не е обявен в търговския регистър; дали заявлението изхожда от оправомощено лице; дали към заявлението са приложени всички документи 2 съгласно изискванията на закон, съответно подлежащият на обявяване акт; съществуването на заявеното за вписване обстоятелство и съответствието му със закона съобразно представените документи, съответно дали подлежащият на обявяване акт отговаря по външните си белези на изискванията на закона; дали е представена декларация по чл. 13, ал. 4 ЗТР; дали друго лице няма права върху фирмата и тя отговаря на изискванията на чл. 7, ал. 2 ТЗ /при първоначално вписване или промяна на фирмата/; дали документите, които по силата на закон се съставят с нотариално удостоверен подпис или с нотариално удостоверен подпис и съдържание, са въведени в базата данни на Информационната система по чл. 28б от Закона за нотариусите и нотариалната дейност; и дали представените документи съответстват на въведените данни за тях в Информационната система; платена ли е дължимата държавна такса.

Анализът на цитираната правна норма сочи, че проверката, която следва да извърши длъжностното лице в регистърното производството е формална и има за цел да провери и удостовери, чрез извършване на съответното вписване, че заявеното обстоятелство подлежи на вписване и е надлежно удостоверено според изисквания на закона. Този извод се налага и от охранителния характер на регистърното производство, в рамките на което осъществяваните от АВ правомощия са акт на административно съдействие.

Настоящият съдебен състав счита за вярна констатацията на длъжностното лице, послужила като основание за постановяване на отказа, че годишният финансов отчет на „РИАТЕКС“ ЕООД за 2021г. вече е обявен по партидата му. В конкретния случай е извършено вписване на годишният финансов отчет на „РИАТЕКС“ ЕООД за 2021г. на 05.06.2024г.

С оглед на гореизложеното следва, че постановения отказ на длъжностното лице по регистрацията към Агенцията по вписванията, постановен по повод заявление вх. № 20240606101215 е законосъобразен и същият следва да бъде потвърден, а процесната жалба - следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

По разноските:

В процеса от страна на АВ се претендира присъждане на разноски.

Съобразявайки охранителния характер на настоящото производство, липсва на основание за приложимост на разпоредбата на чл. 78 от ГПК вр. с чл.81 ГПК, тъй като е налице изричната правна норма – тази на чл. 541 от ГПК, съгласно която разноските по охранителните производства са за сметка на молителя, независимо от това дали отказът на длъжностното лице по регистрацията ще бъде потвърден или отменен. Действително, с измененията на чл. 25 ал.6 от ЗТРРЮЛНЦ (с ДВ бр.105 от 11.12.2020 г.) е предвидено, че съдът да присъжда разноски на страните по реда на ГПК. Препращането обаче, предвид охранителния характер на производството по чл. 25 от ЗТРРЮЛНЦ, е не към нормите на исковото производство (в частност тези по чл.78 от ГПК), а към разпоредбата на чл. 541 от ГПК. Производството по чл.

25 ЗТРРЮЛНЦ и след изменението на чл.25 от ЗТРРЮЛНЦ с ДВ бр.105/2020г. продължава да има охранителен, а не исков характер. Същото 3 продължава да е едностранно, тъй като произнасянето по молба за вписване/обявяване засяга единствено и само правната сфера на лицето, направило искането за вписване/обявяване. Правната сфера на регистърния орган по никакъв начин не се засяга от произнасянето, затова и възможността на АВ да даде становище по депозирана жалба и да получи препис от постановено решение по жалбата (изрично предвидено с измененията на ЗТРРЮЛНЦ), не й придава качеството страна в производството по чл. 25 от ЗТРРЮЛНЦ. Това производство запазва едностранния си характер, поради което и независимо от изхода му разноски на жалбоподателя, а още по малко на АВ, която няма качеството на ответник по жалбата, не могат да бъдат присъдени по реда на чл. 81 вр. чл. 78 от ГПК с крайния съдебен акт.

Следователно – отговорността за разноски следва да се прилагат съобразно общото за всички охранителни производства специално правило на чл.541 ГПК, а именно – разноските са за сметка на единствената страна в производството – молителят /така Определение № 89 от 2.03.2022г. на ВКС по ч.т.д.№ 311/2022г., 1 т.о., ТК; Определение № 31/01.02.2022г. по ч.т.д.№ 2436/2021г. на ВКС, т.о.; Определение по ч.т.д.№ 2250/2021г. 1 т.о. ТК на ВКС;

Определение № 60496 от 29.12.2021г. по ч.т.д.№ 2621/2021г., Т.К., 2 т.о. на ВКС и мн.др./.

По изложените съображения и на основание чл. 25 от ЗТРРЮЛНЦ, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Отказ рег.№ №20240606101215/18.06.2024г. на длъжностното лице по регистрацията при Агенция по вписванията по заявление с вх.№20240606101215/06.06.2024г.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Апелативен съд – София, в седмодневен срок от връчването му на жалбоподателя и на Агенция по вписванията.

Съдия при Окръжен съд – Благоевград: _______________________ 4