Решение № 1091 от 15.07.2021, Районен съд - Пловдив

МОТИВИ към Решение №1091 от 15.07.2021г., постановено по АНД№4075/2021г. по описа на ПРС – ХVІІІ н.с.

Производството е по реда на чл.378 от НПК.

Районна прокуратура гр. Пловдив е внесла в съда за разглеждане постановление, с което прави предложение обвиняемият А.С.К., ЕГН:********** да бъде освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание по реда на чл.78а от НК, за това, че на 07.08.2020г. в гр. ***, обл. Пловдив, е причинил другиму – на Р.С.Й. лека телесна повреда, изразяваща се в травматично разкъсване на лявата тъпанчева мембрана, довела до разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и 129 от НК, като деянието е извършено по хулигански подбуди – престъпление по чл.131, ал.1. т.12, вр. чл.130, ал.1 от НК.

Прокурорът поддържа предложението, като счита, че обвиняемият следва да бъде признат за виновен в извършване на инкриминираното деяние, като му бъде наложено административно наказание - глоба в размер от 1200 лева. Не взема отношение относно направените по делото разноски, както и относно вещественото доказателство – 1 брой компактдиск.

Обвиняемият А.С.К., се явява в съдено заседание, признава се за виновен, като дава кратки обяснения. В хода на съдебните прения поддържа казаното от защитникът му, а при дадената му последна дума изразява съжаление за стореното

Защитникът му - адв. М.С., счита, че обвиняемият К. следва да бъде освободен от наказателна отговорност, като му бъде наложено административно наказание, като моли същото да бъде в минимален размер.

Нито обвиняемият, нито защитникът му вземат отношение досежно направените по делото разноски и приложеното вещественото доказателство – 1 брой компактдиск.

Съдът след преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

А.С.К. е роден на ***в гр. ***, живущ в ***, б., български гражданин, с начално образование, неженен, неосъждан, работещ, ЕГН: **********.

Обвиняемият А.К. и свидетелят Р.Й. били роднини. Двете семейства живеели на различни адреси в гр. ***, обл. ***. Синът на обвиняемия К. – свид. К. К., бил братовчед на свид. Й. и учел в едно училище в гр. *** заедно с дъщерята на последния - Г.Й.. Във връзка с конфликтна ситуация, случила се през 2017г. – 2018г. отношенията между семействата им се влошили, като те престанали да общуват помежду си. Ситуацията била създадена, тъй като свид. Й., след като разбрал от дъщеря си – Г.Й. /тогава ***-годишна/, че свид.

К. К., си позволил за пореден път да я закача, като я опипвал с ръце по задните части, отишъл при него и му ударил шамар. Свид. К. К. тогава бил ***-годишен, поради което баща му – обвиняемият А.К., след като разбрал за 1 шамара, отишъл ядосан до дома на свид. Й. и му поискал сметка защо е ударил сина му. Във връзка с породилия се конфликт, двете семейства преустановили контактите помежду си, като избягвали да се виждат и да общуват .

На 07.08.2020г., две - три години след случилото се, свид. Й. бил на центъра в гр. ***, когато до оградата на парка, на кръстовището на ул. „***“ с ул. „***“, видял негов приятел на име К.М.. Същият се бил върнал от *** и свид. Й. се зарадвал да го види, но понеже бил в компанията на обвиняемия А.К., свид. Й. изчакал встрани да приключат разговора си. След това М. отишъл при свид. Й., като двамата започнали да разговарят помежду си.

Часът бил около 10:30ч. и наоколо имало много хора, тъй като в непосредствена близост били разположени кафене, баничарница, игрална зала, магазини и офиси. Внезапно обвиняемият К. се приближил заканително към свид. Й. и ядосан започнал да му иска обяснения защо преди години е ударил шамар на сина му, като му казал, че сега ще види как се удрят шамари, след което му нанесъл два удара в главата с дланта си, първо от лявата страна на главата, след това - от дясната. Присъстващите се намесили и хванали обв. К., а свид. Й. се отдръпнал назад и се спрял. В този момент свид. Ж.Е. – жена на обв. К., била наблизо заедно със сина им – свид. С. К. и виждайки какво се случва, двамата се намесили да предотвратят разрастване на кофликта. Междувременно, от намиращото се в близост кафене забелязал случващото се и другият син на обвиняемия – свид. К. К., който също се намесил. Докато присъстващи удържали обв. А.К., а свид. Й. се бил спрял зад тях, свид, К. К. успял да заобиколи насъбралата се тълпа и ударил с ръката си свид. Й. в дясната страна на главата му, след което се спрял, а свид. Й. успял да се отдалечи в противоположна на тълпата посока.

Около половин час след случилото се свид. Р.Й. сигнализирал полицейските органи, които започнали незабавна проверка и още същия ден със Заповед №432зз-251/07.08.2020г. обв. А.К. бил задържан за срок до 24 часа по ЗМВР.

Впоследствие свид. Й. отишъл в УМБАЛ „Св. Георги“ ЕАД – Пловдив, тъй като изпитвал силни болки в лявото ухо, които започнали още след нанесения му в лявата страна на главата удар от обвиняемия А.К.. Бил приет в УНГ Клиника на посоченото лечебно заведение, където от 07.08.2020г. до 09.08.2020г. му било проведено оперативно лечение – тимпонопластика. Било му издадено Съдебномедицинско удостоверение №765/2020г.

В хода на досъдебното производство била назначена и изготвена съдебно-медицинска експертиза №377/2020г. относно вида и характера на нанесените на пострадалия Р.Й. телесни повреди, както и механизма на причиняването им. В експертното заключение се сочи, че на свид. Р.Й. е било причинено: травматично разкъсване на лявата тъпанчева мембрана, наложило нейното оперативно възстановяване; кръвонасядане по дясната половина на гърба и лявата мишница; охлузване зад лявата ушна мида, лявата половина на шията и лявата гръдна половина. Описаното травматично увреждане, според 2 заключението на вещото лице, е причинено от действието на твърд тъп предмет - удар или притискане с или върху такъв със значителна кинетична енергия, т.е. по начин и време така, както е отразено в представените по досъдебното производство материали. Според вещото лице на пострадалия е било причинено разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и 129 НК по смисъла на чл.130, ал.1 от НК, като травматичните увреждания били в пряка причинно-следствена връзка с инцидента на 07.08.2020 г.

В хода на досъдебното производство била назначена и изготвена и повторна съдебно - медицинска експертиза №16/2021г. относно вида и характера на нанесените на пострадалия Р.Й. телесни повреди, както и механизма на причиняването им. От експертното заключение се установява, че по време на инцидента на 07.08.2020г. на свид. Р.Й. е било причинено: травматично разкъсване на лявата тъпанчева мембрана с последвало оператично възстановяване; кръвонасядане на гърба и лявата мишница; охлузване зад лявата ушна мида, лявата половина на шията и лявата гръдна половина. Описаните травматични увреждания, според заключението на вещото лице, са причинени от действието на твърди тъпи и тъпо-ръбести предмети, т.е. по време и начин, посочени в ДП – побой с ръце. Разкъсването на лявата тъпанчева мембрана е причинено от сгъстения въздух в левия външен слухов проход, условие за каквото има при удар с плесница върху лявата ушна мида. Непосредствено след инцидента слухът на лявото ухо на свид. Й. бил намален с над 40 децибела, като впоследствие слухът бил възстановен в социално значими граници. Предвид последно изложеното, вещото лице е дало заключение, че разкъсването на лявата тъпанчева мембрана е осъществило медико-биологичния признак – разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и 129 от НК. Останалите увреждания са причинили страдание без разстройство на здравето.

Описаната фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от събраните по делото гласни доказателства - от показанията на свидетелите Р.Й., С. К. и Ж.Е., дадени на досъдебното производство и преценени в настоящото на основание чл.378, ал.2 от НПК.

Показанията на свидетелите съдебният състав намира за последователни, логични, вътрешно непротиворечиви, обективни и взаимодопълващи се, относно релевантните факти от предмета на доказване и изцяло съответстващи на останалия, събран по делото доказателствен материал, кредитиран от съда. Противоречие в свидетелските показания не се наблюдава, като всеки от разпитаните свидетели описва застъпените в настоящите мотиви фактически обстоятелства по делото, в зависимост от това на каква част от протеклите събития е станал непосредствен очевидец.

При постановяване на решението си съдът възприема и заключението на назначената и изготвена в хода на досъдебното производство повторна съдебно – медицинска експертиза, която според преценката на съда е извършена компетентно и безпристрастно с нужните професионални знания и опит и съответства на останалите доказателства, относими към изследваните 3 обстоятелства.

Изложената фактическа обстановка се установява и от събраните по делото писмени доказателства, надлежно инкорпорирани в съвкупния доказателствен материал на осн. чл.283 от НПК

- протоколи за предупреждение /л.7 – 9, л.13 от дос.пр./, заповед за задържане /л.16 от дос.пр./, епикриза /л.18 – 19 от дос.пр./, СМУ №765/2020г. /л.20 – 21 от дос.пр./, протокол за доброволно предаване /л.23 от дос.пр./, справка за съдимост /л.25 от дос.пр./, характеристична справка, както и от приложеното веществено доказателство – 1 брой компактдиск.

На база на събраните доказателства, при така установената фактическа обстановка съдът намира, че обвиняемият А.С.К. е осъществил от обективна и субективна страна съставомерните признаци на престъплението по чл.131 ал.1 т.12, вр. чл.130, ал.1 от НК, тъй като на 07.08.2020г. в гр. ***, обл.

Пловдив, е причинил другиму – на Р.С.Й. лека телесна повреда, изразяваща се в травматично разкъсване на лявата тъпанчева мембрана, довела до разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и 129 от НК, като деянието е извършено по хулигански подбуди.

От обективна страна с действията си на 07.08.2020г., насочени към телесния интегритет на свидетеля Р.Й., обвиняемият Й. му е причинил /удряйки го в главата с дланта си/ травматично разкъсване на лявата тъпанчева мембрана. Това травматично увреждане е довело до разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК. Разстройството на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК представлява лека телесна повреда по смисъла на чл.130, ал.1 от НК.

Налице е по – тежко наказуем квалифициращ деянието признак с оглед на начина на извършването на престъплението, а именно – телесната повреда е причинена по хулигански подбуди по смисъла на чл.131, ал.1, т.12 от НК.

Всички присъствали на случилото се свидетели и други лица били изненадани от случилото се, което било напълно неочаквано, непредизвикано и необяснимо за тях. Действията на обвиняемия К. не били провокирани по никакъв начин от пострадалия Й., били извършени на публично място – в центъра на гр. ***, където имало множество присъстващи лица, като по хулигански подбуди нанесъл два удара в главата с дланта си, първо от лявата страна на главата, след това - от дясната на свид. Р.Й., с които му причинил разкъсване на лявата тъпанчева мембрана и описаните по-горе охлузвания.

Действията му притежават всички признаци на деяние, извършено по хулигански подбуди, тъй като са лишени от някаква необходимост и сериозна потребност. Макар обв. К. и свид. Й. да са имали личен конфликт, то същият е бил преди около три години, след който период дълго време семействата на двамата не общували един с друг и се избягвали, въпреки, че живеели в едно и също населено място. В конкретния ден свид. Й. отново избягвал контакт с обв. К., като го изчаквал настрани да приключи разговора си с К.М., за да се види след това с него. Изненадващо, обаче, обв. К., без да е бил предизвикан от когото и да било, е нападнал и ударил свид. Й., причинявайки му 4 посочените телесни увреждания. Изненадани били дори съпругата на обвиняемия – свид. Е. и сина му – свид. С. К., за които било необяснимо защо въобще обв. К. се намира в близост до свид. Й.. С цялостното си поведение обв. К. е изразил стремеж да покаже демонстративно пренебрежение и явно неуважение към установения обществен ред, към личността на свид. Й. и към обществото като цяло. Поведението му при извършване на деянието е формирано на момента, детерминирано от проявената агресия, без логична причина и представлявало не средство за уреждане на личен конфликт, а желание да докаже превъзходството си пред множеството присъстващи и да демонстрира незачитане на цялостно установения ред. Действията на обвиняемия съдът преценява като проявено поведение на незачитане на личната неприкосновеност, на демонстрация на несъблюдаване добрите нрави и установените норми на дължимо поведение в обществото. Това агресивно поведение съдът прие, че се дължи на проявени хулигански подбуди от страна на обвиняемия, заради което е и налице този по - тежко наказуем състав на престъплението.