Решение № 505 от 10.04.2026, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 505 гр. Плевен, 10.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Вера Св. Найденова при участието на секретаря Валя Х. Стоянова като разгледа докладваното от Вера Св. Найденова Гражданско дело № 20254430105794 по описа за 2025 година

Иск с правно основание чл.422 във вр. с чл. 415 от ГПК.

Пред ПлРС е депозирана искова молба от *** ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.София, *** представлявано от ***, чрез юрк.А.***, против Д. Х. Д., ЕГН **********, от г***, в която се твърди, че на 12,10,2024 г. между страните бил сключен договор за предоставяне на кредит от разстояние №*** за сумата от 800,00 лева. Посочва се, че сключването на договора се извършва въз основа на подробна информация, достъпна на интернет страница www.minizaem.bg. На същия електронен адрес са публикувани и общите условия за предоставяне на кредит от разстояние. Съгласно общите условия сключването на договора става след регистрация на клиента в сайта и попълване на въпросник, както и маркирате на полето „Съгласен съм с общите условия“, с което кандидатът безусловно ги приема. Твърди се, че кандидатът получава имейл, в който се съдържа преддоговорна информация за условията на договора за писмено потвърждаване. Потвърждаването тава като клиентът получава чрез съобщение по телефон на предоставения от него телефонен номер четирицифрен уникален код. След това получава втори имейл, в който се съдържат специален линк, като след отварянето му следва да въведе получения четирицифрен код.

Преди извършване на паричния превод, клиента получава обаждане на посочен от него телефонен номер, като разговорът се записва и той отново потвърждава сключването на договора за предоставяне на финансови услуги от разстояние. Ищецът твърди, че до подаване на заявлението в съда и на исковата молба, от ответника има постъпили плащания в размер на 50,00 лева, с която е погасена вноската за 11,11,2024 г. Твърди се, че кредитът е обявен за предсрочно изискуем, като това е съобщено на кредитополучателя с имейл от 22,07,2025 г. Твърди, че е подадено заявление по чл.410 от ГПК, по което има издадена ЗИ, 1 срещу която длъжникът е възразил. В заключение моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че ответникът му дължи сумата от 901,50 лева, от които 750,00 лева главница и 151,80 лева договорна /възнаградителна/ лихва за периода 11,11,2024 г. – 09,07,2025 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 09,07,2025 г., до окончателното изплащане на сумите.

Претендират се разноски от заповедното и исковото производство. В с.з. ищецът не изпраща представител; депозира молба-становище по същество на делото на 22,12,2025 г., ведно с писмени доказателства и списък по чл.80 от ГПК.

В едномесечния срок по чл.131 от ГПК ответникът депозира писмен отговор чрез адв.И. *** от ***, в който оспорва предявения иск. Посочва, че ответникът има качеството на потребител, не се оспорва сключването на договора, но се твърди, че същият съдържа неравноправни клаузи – тази на чл.3 от договора. Посочва също, че ГПР от договора не е посочен в неговия действителен размер, като ако се включи и неустойката, същият ще надвиши максимално допустимия размер. Посочва се, че съгласно разпоредбата на чл.23 от ЗПК, когато договорът за кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита – в случая 800,00 лева, голяма част от който ответникът е погасил вече. Направено е искане ВЛ по СИЕ да даде заключение какъв е размера на погасената сума, тъй като ответникът не пази платежните документи. Моли съда да отхвърли исковете и претендира адв.възнаграждение по реда на чл.38 от ЗАдв. В с.з. ответникът не се явява и не се представлява. Проц.представител на ответника депозира Молба от 07,01,2026 г., в която поддържа искането за СИЕ, и развива съображения по същество.

Съдът, като взе предвид представените по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:

От свързаното ел.заповедно дело №4527/2025 г. на ПлРС се установява, че е издадена ЗИ, срещу която длъжникът е възразил, поради което на заявителя е указана възможността да предяви иск за съществуване на вземането си.

От представеното с ИМ копие на договор за предоставяне на кредит №***/12,10,2024 г. се установява, че същият е сключен от разстояние, като по силата му е предоставен паричен заем в размер на 800,00 лева, със срок на заема 480 дни – 16 вноски, при фиксиран лихвен процент в размер на 40,15%, ГПР – 48,44%; в чл.3 от Договора е уговорено задължение за предоставяне на обезпечение, а при неизпълнение на това задължение е уговорена неустойка – в ал.2, в размер на 449,58 лева, заплащана с погасителната вноска. От представения погасителен план, инкорпориран в Договора, се установява, че вноската за неустойка е включена в първите 6 месечни вноски.

От представеното копие от разписка за извършено плащане №*** от 12,10,2024 г. чрез *** се установява, че на посочената дата в полза на Д. Х. Д., с наредител ***, е изпратен паричен превод в размер на 800,00 лева, с основание „договор ***“.

От представената от ищеца с молба от 22,12,2025 г. Справка за плащания по договор за 2 кредит *** от 12,10,2024 г. е видно, че по кредита е направено едно плащане от ответника в размер на 151,33 лева.

По делото е поискана от ответника СИЕ, но доколкото не е внесен определения депозит, въпреки двукратно дадената възможност, съдът е отменил на основание чл.253 от ГПК своето определение за допускане до изслушване на експертизата.

При така установеното от фактическа страна съдът достигна до следните правни изводи:

Кредитодателят *** представлява финансова институция по смисъла на чл.3, ал.2 от ЗКИ, поради което може да отпуска заеми със средства, които не са набавени чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства, което е налице в случая. Това определя дружеството като кредитор по смисъла на чл.9, ал.4 от ЗПК.

Уважаването на исковете е обусловено от наличието на следните предпоставки: 1.наличието на валидно облигационно отношение, породено от договор за потребителски кредит;

2.реалното предоставяне от кредитодателя на кредитополучателя на сумата, претендирана като главница по договора; 3.настъпване на падежа на задължението на кредитополучателя, касаещо връщане на главницата и договорната лихва, респективно обявяване на задължението по кредита за предсрочно изискуемо, и 4.неизпълнение на това задължение, като предпоставка за начисляване на обезщетение за забава.

Въз основа на събраните писмени доказателства, съдът приема за доказани твърденията на ищеца, че между него и ответника е била налице облигационна връзка, възникнала по силата на сключен между тях договор за предоставяне на кредит №***/12,10,2024 г., по силата на който на ответника, като потребител, е предоставен кредит в размер на 800,00 лева, а кредитополучателят е поел задължение да погаси кредита на 16 месечни погасителни вноски.

След като по делото се установи възникналото облигационно правоотношение, следва да се прецени дали този договор е действителен - в изпълнение на служебните задължения за преценка на действителността на договор /или клаузи от него/, сключен с потребител.

Съгласно чл.9, ал.1 от ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне. Разпоредбите на чл.10 и чл.11 от ЗПК уреждат формата и съдържанието на договора за потребителски кредит. Съгласно чл.10, ал.1 от ЗПК, договорът за потребителски кредит се сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12 /дванадесет/, в два екземпляра – по един за всяка от страните по договора.

Съгласно чл.22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7-12 и 3

20, и ал.2, и чл.12, ал.1, т.7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен.

Липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпване на последиците по чл.22 от ЗПК – недействителност на договора за потребителски кредит, като последиците са уредени в чл.23 от ЗПК - отговорността на заемателя не отпада изцяло, но той дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи. Доколкото се касае за императивни разпоредби, нарушението на които влече нищожност на целия договор за потребителски кредит, съдът следва служебно да провери съответствието на договора със същите. Това е така, защото ответникът има качеството „потребител“ по смисъла на §13, т.1 от ДР на Закона за защита на потребителите, според който потребител е всяко физическо лице, което придобива стока или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност. В случая с отпускането на кредит в размер на 800,00 лева, в полза на ответника като физическо лице му е предоставена „финансова услуга“ по смисъла на §13, т.12 от ДР на ЗЗП. Като потребител, ответникът разполага със защита срещу неравноправни клаузи, предвидена в Глава Шеста на ЗЗП, за които съдът следи служебно. По отношение задължението на националния съд да преценява служебно неравноправния характер на договорните клаузи, включени в потребителските договори, следва в допълнение на гореказаното да се добави, че е налице категорично установена съдебна практика /например решение №23/07,07,2016 г. на ВКС по т.д.№3686/2014 г., І т.о./, която задължава първоинстанционния и въззивния съд да следят служебно за наличие по делото на фактически и/или правни обстоятелства, обуславящи неравноправност на клауза/и в потребителския договор и да се произнасят, независимо дали страните са навели такива възражения или не, като служебното начало следва да се приложи и при преценка дали клаузите на договора са нищожни /т.1 и т.3 от Тълкувателно решение №1/09,12,2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС; решение №384/02,11,2011 г. на ВКС по гр.д. №1450/2010 г., I г.о. и определение №751/17,08,2010 г. на ВКС по гр.д.

№2022/2009 г., I г.о. /. В този смисъл е и чл.24 от ЗПК, която разпоредба, във връзка с неравноправните клаузи в договорите за потребителски кредит, препраща към чл.143 – 148 от ЗЗП. Съдът е длъжен да следи служебно и за наличието на клаузи, които противоречат на императивни разпоредби на закона или го заобикалят и в този смисъл се явяват нищожни – чл.26, ал.1, пр.1 и пр.2 от ЗЗД. Преценката за нищожност в коментирания аспект се прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора. Освен това съгласно Тълкувателно решение №1/27,04,2022 г. на ВКС по т.д. №1/2020 г., ОСГТК и с разпоредбата на чл.7, ал.3 от ГПК /ДВ бр. 100/2019 г. / се предвиди изрично задължение на съда да следи служебно за нищожността по чл.146, ал.1 от Закона за защита на потребителите, произтичаща от неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител. Изрично задължение да следи за неравноправни клаузи в потребителските договори съдът има и в заповедното производство. При установяването на такава клауза, на основание чл.411, ал.2, т.3 от ГПК, съдът отказва издаването на заповед за изпълнение.

Съдът счита, че процесният договор за кредит е нищожен на следното основание - нормата на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК сочи, че договорът трябва да съдържа годишният процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на 4 сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение №1 начин. От систематичното тълкуване на тази разпоредба с чл.19, ал.1 и Приложение №1 към ЗПК се достига до извода, че годишният процент на разходите следва да бъде посочен в договора за потребителски кредит като числова стойност, както и следва да бъде посочен начина на неговото формиране, т.е. какво се включва в годишния процент на разходите. Тази величина се посочва съгласно решение на СЕС от 19,12,2019 г. по дело №С 290/19 г. с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Окръжен съд Търнава, Словакия. Това разбиране трябва да се тълкува в смисъл, че не се допуска в договор за потребителски кредит годишният процент на разходите да бъде посочен не като една-единствена ставка, а като диапазон между минимална и максимална ставка.