Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 2678 от 29.04.2020, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 12848/2019
Вид
Решение № 2678
Подписан
29.04.2020
В сила
29.04.2020
Състав
ТАНЯ КАЛОЯНОВА ОРЕШАРОВА, ДЕСИСЛАВА ЛЮБОМИРОВА ПОПКОЛЕВА, КРИСТИЯН РОСЕНОВ ТРЕНДАФИЛОВ

Цитирани разпоредби

  • чл.235, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.235, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.259, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.47, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.47, ал.6 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 149 · Закон за енергетиката
  • чл.153, ал.1 · Закон за енергетиката
  • чл. 111, б. "в" · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 114, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.114, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 79, ал. 1, пр. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.70 ал.4 · Наредба № 16-334 от 6 април 2007 г. за топлоснабдяването

Р Е

Ш Е Н

И Е гр. София, 29.04.2020 г.

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГК, ІV- Г въззивен състав в публично съдебно заседание на осемнадесети февруари през две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Орешарова

ЧЛЕНОВЕ: Десислава Попколева

Кристиян Трендафилов при участието на секретаря

Антоанета Петрова, като разгледа докладваното от съдия Орешарова гр. дело

№12848 по описа за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

С решение

№135327 от 06.06.2019год., СРС, 153-ти състав, постановено по гр.дело №9751/2018год. е осъден Н.П.Ч., ЕГН ********** да заплати на „Т.С.” ЕАД, ЕИК ******** на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ сумата 331,81 лв., представляваща цена за доставена топлинна енергия за имот - апартамент с аб.№ ****, находящ се в гр. София, бул. ********за периода

01.01.2015 г. - 30.04.2016 г. и сумата 11,82 лв., представляваща сума за дялово разпределение за периода 01.05.2015г. - 30.04.2016 г., ведно със законната лихва, считано от 12.02.2018 г. до плащането, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 253,48 лв. разноски по делото, като е отхвърлен искът за главница за цена за доставена топлинна енергия по отношение на периода 01.05.2014г. - 31.12.2014 г., както и исковете по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата 55,30 лв. лихва за забавено плащане на цената за топлоенергия за периода 15.09.2015 г. - 15.01.2018 г. и сумата 3,24 лв. лихва за забавено плащане на главницата за дялово разпределение за същия период. С решението е осъден Р.П.П., ЕГН ********** да заплати на „Т.С.” ЕАД, ЕИК ******** на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ сумата 406,62 лв., представляваща цена за доставена топлинна енергия за имот - апартамент с аб.№ ****, находящ се в гр. София, бул. ********за периода 01.01.2015 г.

- 31.12.2015 г. и сумата 17,73 лв., представляваща сума за дялово разпределение за периода 01.05.2015 г. - 30.04.2016 г., ведно със законната лихва, считано от 12.02.2018 г. до плащането, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 380,22 лв. разноски по делото, като е отхвърлен искът за главница за разликата над присъдената сума до пълния предявен размер и период, както и исковете по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата 82,96 лв. лихва за забавено плащане на цената за топлоенергия за периода 15.09.2015 г. - 15.01.2018 г. и сумата 4,85 лв. лихва за забавено плащане на главницата за дялово разпределение за същия период. С решението е осъден Д.Д.С., ЕГН ********** да заплати на „Т.С.” ЕАД, ЕИК ******** на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ сумата 406,62 лв., представляваща цена за доставена топлинна енергия за имот - апартамент с аб.№ ****, находящ се в гр. София, бул. ********за периода 01.01.2015 г.

- 31.12.2015 г. и сумата 17,73 лв., представляваща сума за дялово разпределение за 01.05.2015 г. -30.04.2016 г., ведно със законната лихва, считано от 12.02.2018 г. до плащането, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 380,22 лв. разноски по делото, като е отхвърлен искът за главница за разликата над присъдената сума до пълния предявен размер и период, както и исковете по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата 82,96 лв. лихва за забавено плащане на цената за топлоенергия за периода 15.09.2015г. - 15.01.2018 г. и сумата 4,85 лв. лихва за забавено плащане на главницата за дялово разпределение за същия период.

Постъпила е въззивна жалба от

Н.П.Ч. срещу решението в осъдителните части, подадена чрез назначения му особен представител, действащ до упълномощаването от въззивника на адв. К. с приложено адвокатско пълномощно с основни доводи, че решението е неправилно и постановено в нарушение на материалния закон и моли да се отмени и постанови друго, с което се отхвърлят предявените искове. Пред въззивния съд въззивникът е представляван от адв. К. с приложено адвокатско пълномощно, който заявява становище, че по отношение на ответника неправилно е приложена разпоредбата на чл.47, ал.5 ГПК и е прието, че е редовно призован след като неговия постоянен адрес е различен от този на който е призоваван и смята, че постановеното в този случай решение е недопустимо. В съдебно заседание пред въззивния съд адв. К. заявява, че оспорва иска по отношение на ответника в припадащата му се част от задължението, но също така не желае отново да се изслушат приетите от първоинстанционният съд експертизи, тъй като счита, че искът е основателен. Смята, че ответникът не дължи разноски за експертизите по делото. Със заявление от 11.02.2020год. адв.К. представя платежно нареждане за заплащане на сумата от 410,82лв. в полза на ищеца и от която сумата се посочва в документа, че изрично покрива сумата от 331,81лв., сума за ТЕ за периода01.01.2015год. до 30.04.2016год., сумата от 11,82лв.-за дялово разпределение за същия период, сумата от 67,19лв.-законна лихва от 12.02.2018год. до 10.02.2020год.-датата на плащането и съгласно решението на СРС. Представени са писмени бележки.

Постъпила е въззивна жалба от Р.П.П. срещу решението в осъдителните части, подадена чрез назначения му особен представител.

В съдебно заседание пред въззивния съд се явява адв. К., с приложено адвокатско пълномощно и заявява, че ответникът ще заплати, посочените суми в решението на СРС и оттегля въззивната жалба и моли да се прекрати производството по делото. С определение от 18.02.2020год. е прекратено въззивното производство по отношение на Р.П.П..

Подадена е въззивна жалба от Д.Д.

С., чрез назначения му особен представител адв. С., с която обжалва решението в осъдителните части, като недопустимо, неправилно и моли да се обезсили като недопустимо, а в случай, че съдът не приеме, че не е недопустимо да го отмени като неправилно и да постанови друго, с което се отхвърлят предявените искове. Посочва, че в случая не е конкретизиран точно топлоснабдения имот за който се претендира сума за ТЕ, както и е присъдена сума над предявения иск поради което счита решението за недопустимо.Сочи също така и че неправилно е определен размерът на дължимите суми и първоинстанционният съд е допуснал грешка при определянето им. Също така смята, че е неправилно след като не се установява третото лице помагач да е топлинния счетоводител, с който да има сключен договор от ЕС, а за периода 01.01.2016год.-30.04.2016год. след като ответникът С. не е потребител не дължи сумата от 17,73лв.. за услугата дялово разпределение. В съдебно заседание пред въззивния съд адв. С. поддържа жалбата.

Третото лице помагач „Н.И.“ ЕООД не е взело становище по въззивните жалби.

Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и наведените от страните доводи по реда на въззивното производство и при така очертания от жалбите предмет, приема следното:

Ищецът „Т.С.“ЕАД излага в исковата си молба срещу ответниците, като потребители на ТЕ и съсобственици на процесния имот-апартамент с адрес в гр.София, бул.“Х. и *********, с аб.№****, за който е доставяна ТЕ, че са налице облигационни отношения, възникнали въз основа договор за продажба на топлинна енергия при общи условия, чиито клаузи обвързвали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Посочва, че е доставял топлинна енергия за топлоснабдения имот, с посочен адрес в гр. София, чиято цена не била заплатена в предвидения в общите условия срок. Моли да се уважат осъдителните искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за заплащане разделно на сумите от общо 1 327,25 лв. за доставена от дружеството топлинна енергия през периода 01.05.2014 г. - 30.04.2016 г., 47,28 лв. за дялово разпределение през периода 01.05.2015 г. - 30.04.2016 г., 221,22 лв. мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2015 г. до 15.01.2018 г. и 12,94 лв. мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за същия период, както и законна лихва от завеждане на исковата молба. В молба уточнение на стр.69 по делото на СРС ищецът е конкретизирал, че срещу ответника Н.

П.Ч. се претендира ¼ / или 2/8/ от общите суми и както следва: сумата от 331,81лв.-главница за стойност на ТЕ за периода 01.05.2014год. до 30.04.2016год., 55,38лв. законна лихва за забава от 15.09.2015год. до 15.01.2018год., както и сума и 11,82лв.-главница за дялово разпределение за същия период и 3,24лв.-лихва за забава върху главницата за дялово разпределение, ведно със законната лихва от датата на исковата молба. Посочено е, че от ответниците Р.П.П. и от Д.Д. С. от всеки един по отделно се претендира по 3/8 от общите суми или както следва от всеки един по отделно: 497,72лв.-главница за стойност на ТЕ за горепосочения период, 82,96лв.- законна лихва за забава от 15.09.2015год. до 15.01.2018год. сумата от 17,73лв.-главница за услугата дялово разпределение и 4,85лв.- лихва за забава върху главницата за дялово разпределение.

В подадените отговори на исковата молба от всеки един от ответниците, чрез назначените им представители по делото се оспорват исковете и се прави възражение за изтекла погасителна давност относно претендираните суми.

С обжалваното решение първоинстанционният съд е уважил частично предявените искове и е приел за установено, че ответниците като съсобственици на процесния топлоснабден имот при квоти в съсобствеността по 3/8 ид.ч. за всеки от ответниците Р.П.П. и Д.Д. С. и по 2/8 ид.част за Н.П.Ч. дължат стойността на ТЕ, съобразно заключението по СТЕ за периода 01.01.2015год. до 30.04.2016год. от 1 242,78лв., като за периода преди това от 01.05.2014год. до 31.12.2014год. е приел, че претенциите са погасени по давност след като исковата молба е подадена на 12.02.2018год. и вземанията се погасяват с три годишна давност. Приел е, че за периода от 01.01.2015год. до 31.12.2015год. дължимата сума за доставена ТЕ е от 1084,32лв. и от която съобразно притежаваните от ответниците като съсобственици ид.части е определил, че задължението на ответниците Р.П.П. и на Д.Д.С. е по 406,62лв., а за ответника Н.П.Ч. е от 271,08лв. С оглед на подаденото от ответника Н.П.Ч. заявление декларация от 08.01.2016год. за промяна на партидата на топлоснабдения имот на негово име за периода 01.01.2016год. до

30.04.2016год. е приел, че е преустановено действието на предходното презюмирано облигационно правоотношение с всички съсобственици на имота и за този период страна по договора и клиент за ТЕ е само ответникът Н.Ч. и за този период е приел, че дължимата сума е от 158,46лв., поради което е уважен предявения иск за този ответник за претендирания размер по исковата молба от 331,81лв. В решението съдът е приел, че се дължи сума за услугата дялово разпределение, осъществявана от третото лице помагач и от общо дължимата сума от 47,28лв. за периода

05.2015год.-30.04.2016год. съобразно притежаваните от ответниците ид.части от процесния топлоснабден имот е определил, че задължението за Р.П. и Д.С. възлиза по 17,73лв., а за ответника Н.П.Ч. от 11,82лв. Изцяло са отхвърлени исковете за лихва върху главницата на ТЕ и върху сумата за дялово разпределение до завеждане на исковата молба, както и са отхвърлени исковете за стойността на ТЕ до пълния претендиран размер по исковата молба.

Решението в отхвърлителните части не е обжалвано от ищеца и е влязло в сила.

Софийският градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:

Жалбите са подадени в срока по чл.259, ал.1 ГПК и са процесуално допустими.

Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта- в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Настоящия състав на въззивния съд намира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо в обжалваните части.

Неоснователни са както наведените доводи от пълномощника на въззивника Н.Ч., че решението е недопустимо след като по отношение на призоваването на ответника неправилно е приложен чл.47, ал.6 ГПК и му е назначен особен представител след като не е призован именно на постоянния му адрес, а от друг, така и навадените доводи във въззивната жалба на Д.С., подадена чрез адв. С., че решението е недопустимо след като не е посочен точно адреса на процесния имот и не е съобразен претендирания размер на главницата при определеляне на задълженията на ответника, тъй като тези пороци дори да са налице не водят до недопустимост на решението, а касаят правилността на постановеното решение.