Решение № 76 от 28.05.2023, Районен съд - Червен бряг

РЕШЕНИЕ

№ 76 гр. гр. Червен бряг, 28.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЧЕРВЕН БРЯГ, ТРЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на десети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Йохан М. Дженов при участието на секретаря ВЕСЕЛКА ИВ. В.А като разгледа докладваното от Йохан М. Дженов Административно наказателно дело № 20224440200294 по описа за 2022 година на Червенобрежки районен съд на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл.63, ал.1 от ЗАНН Съдебното производство е образувано въз основа жалба на В. М. С., с ЕГН ********** с адрес: гр. Червен бряг, обл. Плевен, ул. „................“ № 9 подадена чрез адв. С. Б. от АК – Плевен, със съдебен адрес: гр. Червен бряг, ул. „................“ № 2 по реда на чл. 59 от ЗАНН, против НП № 21-0374-001095/06.10.2022 г. на Началник РУ към ОДМВР Плевен, РУ Червен бряг. Посочено е още, че обжалваното НП не отговаря на законовите изисквания, регламентиращ задължителните му реквизити, както и описание на самото нарушение.

Моли обжалваното НП да бъде отменено като незаконосъобразно.

Жалбоподателят – редовно призован в съдебно заседание не се явява лично и с процесуален представител адв. С. Б. от АК – Плевен като твърди, че при издаване на атакуваното наказателно постановление са допуснати съществени нарушения, водещи до неговата незаконосъобразност, като моли да бъде отменено изцяло. Позовава се на представените писмени доказателства и заключение на вещото лице по назначената и приета от съда съдебно-медицинска експертиза.

Ответникът по жалбата – Началник РУ към ОДМВР Плевен, РУ Червен бряг – редовно призован не изпраща представител и не релевира становище по същата.

Съдът, като съобрази изложените от страните доводи и възражения и служебно провери законосъобразността и правилността на обжалваното наказателно постановление, с оглед изискванията на чл. 314 от НПК вр. чл. 84 о т ЗАНН, намира за установено от фактическа страна следното:

По допустимостта на жалбата: Същата е процесуално допустима, доколкото е 1 подадена от надлежно легитимирана страна – наказаното физическо лице, в преклузивния срок по чл.59 от ЗАНН, както и срещу подлежащ на обжалване административен акт – Наказателно постановление № 19-0374-000369 от 14.06.2019 г. на Началника на РУП, към ОДМВР – Плевен, РУ – Червен бряг. По делото има данни за връчено наказателно постановление на 19.06.2019 г., а жалбата е подадена на 21.06.2019 г.

Жалбоподателят обжалва Наказателно постановление № 21-0374-001095/06.10.2022 г. на Началник РУ към ОДМВР Плевен, РУ Червен бряг, с което на основание чл.53 от ЗАНН и чл.638, ал.3 от Кодекса за застраховането /КЗ/ за твърдяно нарушение по чл.638, ал.3 от КЗ му е било наложено административно наказание глоба в размер на 400,00 лева за това, че на 12.09.2022 г. в 16:05 часа в гр. Червен бряг, на ул. „................“, изхода за с. Рупци, с посока на движение към ул. „................“, управлява лек автомобил БМВ с рег. № ................, собственост на ................ Г., с ЕГН **********, без валидна застраховка „Гражданска отговорност“ към момента на събитието.

Атакуваното Наказателно постановление № 21-0374-001095/06.10.2022 г. е издадено от Началник РУ към ОДМВР Плевен, РУ Червен бряг, като последния е бил оправомощен със Заповед 316з-686/28.02.2020 г. на Министъра на вътрешните работи, с която е отменена предишната такава, изменена със Заповед 8121з-1138/01.09.2017 г. Съдът е изискал изрично доказателства относно компетентността на Началника на РУ към ОДМВР Плевен, РУ Червен бряг да издава наказателни постановления, към датата на издаване на атакуваното наказателно постановление, но приложената такава към административнонаказателната преписка в т. 2 го оправомощава да издава НП само за нарушения по ЗДвП.

При тази фактическа установеност съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е допустима – подадена е в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и от надлежното лице.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

Настоящото производство е от административно-наказателен характер. Същественото при него е да се установи има ли извършено деяние, което да представлява административно нарушение, дали това деяние е извършено от лицето, посочено в акта и НП, и дали е извършено от него виновно. В тежест на административно-наказващия орган (по аргумент от чл. 84 ЗАНН, във връзка с чл. 14, ал. 2 НПК), тъй като именно той е субектът на административно-наказателното обвинение, е да докаже по безспорен начин пред съда, с всички допустими доказателства, че има административно нарушение и че то е извършено виновно от лицето, посочено като нарушител (така и ППВС № 10/1973 г.). Това произтича и от разпоредбата на чл. 84 ЗАНН, който препраща към НПК, а съгласно чл. 16 НПК, обвиняемият (в случая нарушителят) се счита за невиновен до доказване на противното.

Следва да бъдат спазени и изискванията на ЗАНН за съставянето на акта и издаването на наказателното постановление, както и сроковете за реализиране на административнонаказателното преследване. В тази насока, настоящият състав намира за необходимо да очертае разликата между "неправилно" и "незаконосъобразно" НП. Когато в хода на административно-наказателната процедура са били нарушени установените законови норми относно съставянето и реквизитите на акта и НП или същите са били съставени или издадени от некомпетентни за това органи, то издаденото НП следва да бъде отменено 2 изцяло, като незаконосъобразно, независимо дали има извършено административно нарушение (нещо повече – в този случай съдът не е необходимо да се произнася по същество относно извършването на административно нарушение). Следва също така да се отбележи, че съдът следи служебно относно спазването на процесуалните норми по издаване на НП и спазването на сроковете за реализиране на административнонаказателната отговорност.

В конкретния случай с обжалваното наказателно постановление е реализирана административно-наказателната отговорност на В. С. за това, че на 12.09.2022 г. в 16:05 часа в гр. Червен бряг, на ул. „................“, изхода за с. Рупци, с посока на движение към ул.

„................“, като водач на лек автомобил БМВ с рег. № ................, извършва следното нарушение – няма сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“ валиден към момента на проверката; МПС е собственост на ................ Г., с ЕГН **********.

Нарушението е квалифицирано по чл.638, ал.3 от КЗ.

По делото е приложена Заповед на министъра на вътрешните работи, но същата касае оправомощаване на конкретни длъжностни лица да издават НП по ЗДвП. Не е приложена заповед на директора на ОД на МВР-Плевен за оправомощаване на началника на РУ Червен бряг да издава НП по КЗ, съобразно чл.647, ал.2 от КЗ. Ето защо издаденото НП следва да бъде отменено изцяло, като незаконосъобразно.

За пълнота следва да се посочи, че е неоснователно възражението относно правната квалификация на констатираното нарушение. Съгласно чл.638, ал.3 от КЗ, лице, което не е собственик и управлява моторно превозно средство, във връзка с чието притежаване и използване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, се наказва с глоба от 400.00 лв. Безспорно С. е управлявал МПС, собственост на Станчо Г., без за последното да е налице валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ към 16:05 часа на 12.09.2022 г., с което е нарушил чл.638, ал.3 от КЗ.

Неоснователно е и възражението за допуснато нарушение при съставяне на АУАН.

Съгласно чл.40, ал.1 от ЗАНН, актът за установяване на административно нарушение се съставя в присъствието на нарушителя и свидетелите, които са присъствали при извършване или установяване на нарушението. Процесният акт е съставен в присъствието на нарушителя и на свидетел очевидец, т.е. на длъжностно лице присъствало при извършване на нарушението. Изричното изискване за двама свидетели е в хипотезата на чл.40 ал.3 от ЗАНН, когато липсват свидетели присъствали при извършване или установяване на нарушението, или при невъзможност да се състави акт в тяхно присъствие, той се съставя в присъствието на други двама свидетели, като това изрично се отбелязва в него.

По разноските: Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 ЗАНН страните имат право на разноски. С оглед изхода на делото такива се дължат само на жалбоподателя. Последният, чрез своя процесуален представител е направил изрично искане за присъждане на разноски и е поискал от съда да определи такива при условията на оказана безплатна правна помощ по чл.38, ал.1, т.3, предл.2 от Закона за адвокатурата по приложения Договор за правна помощ 3 и съобразно фактическата и правна сложност на делото и защитения материален интерес – обжалване на НП с материален интерес под 1000.00 лв. Съгласно чл. 38, ал.2 ЗА в случаите на оказана безплатно адвокатска помощ и съдействие, ако насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение, което съдът определя. Разпоредбата на чл. 38, ал.2 ЗА е функция на установените в чл. 63д от ЗАНН правила за дължимост на направените разноски и след като такива разноски се присъждат съгласно чл. 81 ГПК вр. с чл.144 от АПК във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция. По делото е представен договор за правна защита и съдействие и пълномощно /лист 5 от делото/, от които се установява, че адвокатското възнаграждение на пълномощника – адв. С. Й. Б., с ЕГН ********** от АК – Плевен не е заплатено на адвоката, а е договорен начин и срок на плащане: на основание чл.38, ал.1, т.3, предл.2 от Закона за адвокатурата, при осъществяване на безплатна адвокатска защита и съдействие на „близки лица“, възнаграждението се присъжда със съдебното решение по реда на чл.38, ал.2 от ЗА – в полза на адвоката. В случая правната защита по делото се изразява в изготвяне на жалбата и явяване в 2 броя о.с.з., като предмета на делото е обжалване на НП с материален интерес под 1000.00 лв. и съгласно чл.8 вр. с чл.7, ал.2, т.1 от Наредбата, размерът на дължимото адвокатско възнаграждение възлиза на сумата от по 400.00 /четиристотин/ лева. Следователно претенцията е основателна. Разпоредбата на чл. 63, ал. 3 ЗАНН препраща към тази на чл. 143, ал. 1 АПК, която гласи, че когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. Съгласно т. 6 от допълнителните разпоредби на АПК „поемане на разноски от административен орган“ означава поемане на разноските от юридическото лице, в структурата на което е административният орган. Следователно в случая разноските следва да бъдат възложени върху това юридическо лице, от което е част административнонаказващият орган, а това е ОД на МВР – Плевен, като второстепенен разпоредител с бюджетни кредити по аргумент от чл. 43 ЗМВР – така Решение № 13009 от 02.10.2019 г. по адм. д. № 7758/2018 г. на Върховния административен съд. При този изход на делото, следва ОД на МВР-Плевен /юридическото лице, в чиято структура е ответника/ да бъде осъдена да заплати на адв. С. Й. Б., с ЕГН ********** от АК – Плевен разноски в размер на 400.00 лева.

С оглед изложеното и на основание чл.63, ал.2,т.1 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 21-0374-001095/06.10.2022 г. на Началник РУ към ОДМВР Плевен, РУ Червен бряг, като незаконосъобразно.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Плевенски административен съд по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс, в 14 дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.

4

Съдия при Районен съд – Червен Бряг: _______________________

5