Решение № 607 от 13.05.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 607 гр. София, 13.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Жаклин Комитова

Членове:

Петя Алексиева

Иванка Иванова при участието на секретаря Таня Ж. Петрова Вълчева като разгледа докладваното от Петя Алексиева Въззивно гражданско дело № 20241000502933 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.258-чл.273 от ГПК.

Ищецът в първоинстанционното производство Г. В. Г. и в срока по чл.259, ал.1 от ГПК (препис от решението е връчен редовно на 26.07.2024 г., а въззивната жалба е подадена чрез електронна поща на 07.08.2024 г.) обжалва Решение № 4104/09.07.2024 г., постановено по гр.д.№ 6510/2022 г. по описа на Софийски градски съд, Първо гражданско отделение, 18 състав, в частта, с която съдът е отхвърлил предявените от него осъдителни искове за солидарното осъждане на наследниците на Б. В. А., а именно: К. Б. А. и Р. Б.

А. да му заплатят сума в размер на 30 000 лв., представляваща продажна цена на дружествени дялове по договор за покупко-продажба на дялове от 17.12.2012 г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба, както и в частта, с която съдът е отхвърлил иска му за разделно осъждане на К. Б. А. за заплащане на сума в размер на 15 000 лв.

Въззивната жалба е подадена чрез процесуален представител адвокат Е.

С., с надлежно учредена представителна власт по делото, съобразно пълномощни приложени на л.15 от първоинстанционното дело и на л. 17 по настоящото дело. Въззивникът ищец е внесъл дължимата държавна такса с 1 вносен документ от 30.09.2024 г., представен с молба по делото от 30.09.2024 г.

Въззивникът-ищец поддържа незаконосъобразност, неправилност на обжалвания съдебен акт. Поддържа виждането си, че с предявяване на иска на 16.12.2019 г. давността е прекъсната, въпреки че производството по делото е било прекратено.

Моли съда да отмени изцяло обжалваното решение и да постанови друго, с което уважи исковите претенции срещу двамата ответници в размер на сумата от 30 000 лв.

В законоустановения срок по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор само от въззиваемата-ответница К. А. чрез процесуалния й представител адвокат Д. П. с пълномощно приложено към отговора.

Оспорва изцяло въззивната жалба като неоснователна и моли съда да я остави без уважение и потвърди първоинстанционното решение в обжалваната част като правилно и законосъобразно. Развиват се подробни съображения по съществото на спора.

Въззивникът-ищец в съдебно заседание и чрез процесуалния си представител поддържа въззивна си жалба по подробни съображения, изложени в нея. Претендира разноски, съобразно представен списък по чл.80 ГПК.

Въззиваемата - ответница в първоинстанционното производство К. Б. А., в съдебно заседание чрез процесуалния си представител оспорва въззивната жалба и моли съда да потвърди обжалваното решение. Претендира разноски, съобразно представен списък по чл.80 ГПК. Заявява възражение по чл.78, ал.5 от ГПК за прекомерност на заплатеното от въззивника адвокатско възнаграждение.

Въззиваемият-ответник Р. Б. А., редовно призован, не се явява, не изпраща представител, не изразява становище в хода по същество.

Апелативен съд-София, 8-ми граждански състав, след преценка по реда на въззивното производство на твърденията и доводите на страните и на събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа страна:

Софийски градски съд е бил сезиран с пасивно субективно и обективно 2 кумулативно съединени искове с правно основание чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД във връзка с чл.129, ал.1 и ал.2 от ТЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД, предявени от Г. В. Г. срещу Р. Б. А. и К. Б. А. в качеството им на наследници на Б. В. А. за солидарното им осъждане за заплащане на сума в размер на 30 000 лв., представляваща продажна цена на дружествени дялове по договор за покупкопродажба на дялове от 17.12.2012 г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба.

Такава е исковата претенция, съобразно уточнителна молба вх.№ 53215/05.06.2023 г .

От събраните пред първоинстанционния съд доказателства, въззивният съд приема за установени и доказани следните правнорелевантни факти и обстоятелства:

Между страните няма спор по фактите, а и с въззивната жалба не се релевират оплаквания срещу приетите от първоинстанционния съд правнорелевантни факти.

Ответниците са наследници по закон, деца, на починалия на 27.09.2014 г. Б. В. А., с който ищецът и на 17.12.2012 г. е сключил договор за покупкопродажба на дялове от капитала на „Боц-Вит“ ООД, по силата на който ищецът е продал на наследодателя на двамата ответници собствените си 25 дяла от капитала на „Боц-Вит“ ООД с номинална стойност 100 лв. всеки дял, на обща номинална стойност 2500 лв. за сумата от 30 000 лв. Продажната цена е следвало да бъде заплатена в срок от 24 месеца, считано от датата на подписване на договора, т.е. до 17.12.2014 г.

Договорът е с нотариално удостоверяване на подписите с рег.№ 35419 от 17.12.2012 г. на Р. Д., нотариус в район на РС София, с рег. № *** на НК.

Установява се, че по иск на Г. Г. срещу починалия Б. А., предявен на 16.12.2019 г. пред Софийски районен съд е било образувано гражданско дело, изпратено по компетентност на Софийски градски съд, където е било образувано гр.д. № 3031/2022 г., което е прекратено с влязло в сила Определение № 4556/18.05.2022 г., поради смъртта на ответника, настъпила преди завеждане на исковата молба.

Производството по настоящото дело е образувано на 21.06.2022 г.

3

Пред първоинстанционния съд е прието и заключение на СТЕ, което е определило пазарната стойност на приетото под опис имущество от ответницата К. Б. към момента на откриване на наследството-27.09.2014 г.

При така установената по-горе фактическа обстановка с обжалваното решение първоинстанционният съд е приел наличието на валидно облигационно правоотношение по договор за покупко-продажба на дялове от 17.12.2012 г., както и че преди настъпването на падежа за плащане на процесната сума на 17.12.2014 г., купувачът е починал на 27.09.2014 г., поради което и процесното задължение се включва в пасива на наследството на Б. А..

Приел, че наследниците му наследяват по ½ ид.ч. от неговото наследство, съответно отговарят за половината от задълженията. Приел, че ответницата А. е приела оставеното от нейния баща наследство по опис, като общата стойност на приетото наследство надхвърля исковата сума от 30 000 лв. Приел е, че отговорността на наследниците е разделна, позовавайки се на съдебната практика, поради което отхвърлил иска за солидарното осъждане на двамата ответници и е разгледал тяхната разделна отговорност, съответно за сумата от по 30 000 лв. за всеки един от тях. Уважил иска срещу ответника Р. А. за сумата от 15 000 лв. и го отхвърлил за разликата над тази сума до претендираната от 30 000 лв., отхвърлил иска за 15 000 лв. срещу К. А. като погасен по давност, а за разликата над 15 000 лв. до 30 000 лв. като неоснователен.

При така установената фактическа обстановка въззивният съд приема следното от правна страна:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от легитимирана да обжалва страна - ищецът в първоинстанционното производство и е насочена срещу валиден и частично допустим съдебен акт, подлежащ на обжалване, съгласно чл.258, ал.1 ГПК. В този смисъл подадената въззивна жалба е процесуално допустима.

На основание чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

Обжалваното решение е валидно и частично процесуално недопустимо в обжалваната му част.

Предявени са пасивно субективно и обективно кумулативно съединени 4 искове с правно основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД във връзка с чл.129 от ТЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД.

Между страните не се спори, че на 17.12.2012 г. наследодателят на двамата ответници е придобил 25 дяла от дружествените дялове от капитала на „Боц-Вит“ ООД, т.е. между страните е сключен договор по чл. 129, ал. 1 ТЗ, като в резултат на вписването по ал. 2 на чл. 129 ТЗ, което е осъществено на 03.01.2013 г. и се установява при справка от Търговския регистър, е настъпила промяна в структурата на капитала на „Боц-Вит“ ООД и тази промяна е довела до отпадането на членството за прехвърлителя - ищец на дружествените дялове пропорционално на прехвърлената част.

С прехвърлянето на дружествените дялове на съдружник или на трето лице при спазване на изискуемата от закона форма за действителност на договора ( чл. 129 ТЗ), възникват облигационни отношения между продавача (съдружника или прекратилия участието си в дружеството съдружник) и купувача. В правото на напусналия съдружник е да определи цената на дяловете си в дружеството по реда на свободното договаряне с купувача (чл. 9 ЗЗД). В този случай обаче дружеството няма да има вече задължения към напусналия съдружник, защото това е един от начините за уреждането на имуществените отношения при прекратяването на членство. При осъществената продажба на дружествени дялове, с прехвърлянето им, се прехвърля и делът на съдружника в капитала, защото двете величини са взаимно свързани. С извършената продажба на дялове е отпаднало задължението на дружеството по чл. 125, ал. 3 ТЗ.

С Решение № 25 от 10.06.2016 г. на ВКС по т. д. № 3113/2014 г., I т. о., ТК, в което ВКС е приел, че „в частта за прехвърляне на дружествените дялове, договорът има действие не само за страните по него, а и за третото неучастващо лице – дружеството с ограничена отговорност. Ако приобретателят е съдружник, бива увеличен обема на членствените му права пропорционално на придобитите дялове, както е станало и в настоящия случай. Ако не е съдружник, при сбъдване на изискването по ал. 1 предл. 2 на чл. 129 ТЗ, той придобива членствени права в дружеството, съответстващи на прехвърлените му. За дружеството възниква задължението да отрази промяната в дружествения договор и търговския регистър – чл. 119, ал. 2 вр. чл. 115, т. 3 ТЗ. Тази промяна в случая е отразена. Прехвърлителната част на 5 договора е негова съществена част, индивидуализираща и типизираща сделката – essentialia negotii.

В частта за цената, съдържанието на договора е несъществено – accidentalia negotii. Това е така, поради обстоятелството, че това не е нито индивидуализиращ, нито типизиращ белег на сделката, доколкото няма пречка тя да бъде и безвъзмездна. В частта за престацията на приобретателя или липсата и (възмездност/безвъзмездност), договорът по чл. 129 ТЗ има действие само между страните, но не и за дружеството, както е в прехвърлителната част. Това не е същински/задължителен елемент от фактическия състав на прехвърлянето, а облигационна последица от съгласието за прехвърляне на дружествени дялове. Т.е. евентуалното неизпълнение на задължение за плащане на цената не рефлектира пряко върху правната сфера на дружеството, което е приело и вписало промяната, а само върху имуществената сфера на прехвърлителя.“

Ето защо отговорността за неизпълнение на задължението е на купувача на дружествените дялове, в случая на наследодателя на двамата ответници в качеството му на физическо лице.

Между страните не се спори, а и от доказателствата безспорно се установява, че наследодателят на ответниците не е изпълнил задължението си за заплащане на продажната цена.

Правилно и законосъобразно в съответствие със съдебната практика, първоинстанционният съд е приел, че двамата ответници в качеството им на наследници по закон на починалия купувач, не носят солидарна отговорност и е отхвърлил искът за солидарното им осъждане.

Отговорността на наследниците не е солидарна, тя не е договорна, нито произтича от закона (чл. 121 ЗЗД), напротив - законът изрично и императивно в разпоредбата на чл. 60, ал. 1 ЗН изключва солидарността и свежда отговорността до (съобразно) дела на всеки приел наследството наследник. В този смисъл Определение № 1008 от 09.11.2023 г. по ч.т.д. № 1739/2023 г., Т.К., І Т.О. на ВКС, Определение № 50159 от 09.08.2023 г. по т.д. № 1667/2022 г., Т.К., ІІ Т.О. на ВКС и мн.др.

Въпросът за солидарността е материалноправен и съдът не е обвързан от твърденията на ищеца за солидарност в отношенията между ответниците.