Решение № 2879 от 29.04.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2879 гр. София, 29.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично заседание на трети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Татяна Димитрова

Членове:

Вергиния Мичева

Румяна М. Найденова при участието на секретаря Димитринка Анг. Иванова като разгледа докладваното от Татяна Димитрова Въззивно гражданско дело № 20251100505026 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба, подадена от Г. Н. В. срещу решение № 04.02.2025 г. постановено по гр. дело № 20241110171708/2024 г. на СPC - 46 състав., 162 с-в в частта, в която е отхвърлен предявеният от Г. Н. В., ЕГН **********, с адрес гр. София, ул.

„********, срещу Прокуратура на Република България, БУЛСТАТ 121817309, с адрес гр.

София, бул. "Витоша" № 2 иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за сумата над 5 500 лева до предявения размер от 11 000 лева и за обезщетение за имуществени вреди за сумата над 3 000 лева до предявения размер от 3 800 лева.

В жалбата са развити доводи за неправилност на обжалваното решение в посочената част. Твърди се, че присъденият размер на обезщетението е занижен. Счита, че СРС не е отчел в достатъчна степен обстоятелствата, относими към размера на търпените вреди, които са по – големи от обичайните такива. Моли решението да бъде отменено в обжалваната част и искът за неимуществени вреди да бъде уважен изцяло като основателен и доказан.

Претендира направените разноски.

В установения от закона срок, въззиваемият не е депозирал отговор на въззивната жалба.

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:

Жалбите са подадени в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и са процесуално допустими, а разгледани по същество - неоснователни.

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо, налице е постановен диспозитив в съответствие с мотивите на решението. При произнасянето си по правилността на решението съгласно чл. 269, изр. второ от ГПК и задължителните указания, дадени с т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по т. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, въззивният съд е ограничен до 1 релевираните във въззивната жалба оплаквания за допуснати нарушения на процесуалните правила при приемане за установени на относими към спора факти и на приложимите материално правните норми, както и до проверка правилното прилагане на релевантни към казуса императивни материално правни норми, дори ако тяхното нарушение не е въведено като основание за обжалване. Не се установи при въззивната проверка нарушение на императивни материално правни норми. Първоинстанционният съд е изложил фактически констатации и правни изводи, основани на приетите по делото доказателства.

Във връзка с наведените в жалбата доводи, въззивният съд намира следното.

Пред първоинстанционния съд е предявен иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3, пр.

1 ЗОДОВ срещу ПРБ.

Със ЗОДОВ законодателят е уредил специална отговорност на държавата, която е обективна и не е обвързана с вина на длъжностното лице-пряк причинител на вредите.

Отговорността на държавата е специфично проявление на принципа за отговорност на възложителя на работа по чл. 49 от ЗЗД и тя също е гаранционнообезпечителна. ЗОДОВ определя специалния ред и условия за обезщетение, като за неуредени случаи се прилагат общите разпоредби на ЗЗД, съобразно § 1 от ДР на ЗОДОВ.

По предявения иск в тежест на ищеца е да ангажира доказателства, че спрямо него е повдигнато обвинение за извършване на престъпление, но е постановена влязла в сила оправдателна присъда, както и действителното настъпване на вредите, вкл. и техния размер, да докаже обстоятелства, които да обосноват извод, че справедлив размер на обезщетение е в размер на процесната сума, както и причинна връзка между вредите и постановяването на акта.

Съгласно чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ държавата отговаря за вреди, причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата и съда от обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано.

Според разпоредбата на чл. 4 от ЗОДОВ държавата отговаря за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това дали са причинени от виновно длъжностно лице, като съгласно чл. 7 от ЗОДОВ исковете се предявяват срещу органа, от чиито актове, действия/бездействия са претърпени вредите.

Отговорността на държавата по ЗОДОВ обхваща всички вреди, пряка и непосредствена последица от увреждането. Елемент от фактическия състав на отговорността на държавата по чл. 2 от ЗОДОВ, е установяване на незаконосъобразността на акта, действието/бездействието на органа по чл. 2 от закона, от което се твърди, че са претърпени вредите, тоест дали противоречат на материалноправни или процесуалноправни норми.

От представените по делото доказателства се установява, че жалбоподателят е бил признат за невиновен по повдигнатото срещу него обвинение.

В разглеждания случай всички предпоставки за уважаване на предявения иск са налице. Следва да се посочи, че всички предпоставки за възникването на задължението за обезщетяване на причинените вреди по силата на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ имат обективен характер, като не е предвидено доказване наличието на виновно поведение на длъжностните лица. Това води на извода, че това е обективна отговорност, която се носи винаги, когато са налице посочените в разпоредбата предпоставки. В случая с окончателен акт е установено, че предприетите срещу лицето действия са били незаконосъобразни. Без значение за тази отговорност е това дали на определен етап от производството действията на прокуратурата или разследващите органи са били законосъобразни и обосновани с оглед на събраните до този момент доказателства или дали при извършването им са спазени всички предвидени процесуални правила.

За да бъде ангажирана отговорността на държавата по чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 от 2

ЗОДОВ, освен наличие на влязъл в сила акт, с който ищец е оправдан, ищецът следва да докаже и действителното настъпване на вредите, вкл. и техния размер, както и причинна връзка между вредите и незаконното обвинение. На репариране подлежат само действително настъпилите вреди. (В този смисъл т. 11 от ТР № 3/22.04.2005 г. по т. гр. д. № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС).

Първият спорен по делото въпрос е относно размера на присъденото обезщетение.

За разлика от имуществените вреди, размерът на претърпените неимуществени вреди се определя от съдилищата на база на релативния критерий за справедливост арг. по чл. 52 от ЗЗД. Понятието справедливост по см. на чл. 52 от ЗЗД не е абстрактно. То е свързано с преценката на редица конкретно съществуващи обстоятелства, обуславящи размера на обезщетението. Обезщетението следва да е съразмерно с конкретно претърпените вреди, като удовлетворява изискването за справедливост. Такива обстоятелства са тежестта на престъплението, за което е обвинението, броя на деянията, по които е било незаконно повдигнато обвинение, ограничаването на гражданските права, вида на мярката за неотклонение и нейния срок, личностните качества на ищеца, общественото му положение и начина, по който се е отразило обвинението на ищеца-върху личния, професионалния, обществения му живот, чувствата, честта и достойнството му, продължителност и интензитет на терзанията. Когато обвинението е за умишлено престъпление в област, която е професионалната реализация на ищеца, то следва да се прецени и как обвинението се е отразило на възможностите му за професионална реализация, изяви и развитие. От правно значение са само действително търпените неудобства в резултат на обвинението. (В този смисъл Постановления № 4/1964 и № 18/1968 на Пленума ВС; Решение № 344/24.11.2014 г. по грп. д № 2378/2014 г. на ВКС, ІV-то Г. О.; Решение № 18/20.02.2014 г. по гр. д. № 2721/2013 г. на ВКС, ІV-то Г. О.; Решение № 26/04.03.2009 г. по гр. д. № 4724/2007 г. на ІІІ-то Г. О. на ВКС; Решение № 23/03.02.2009 г. по гр. д. № 816/2008 г. на ІІ-ро Г. О. на ВКС;

Решение І 1199/11.02.2009 г. по гр. д. № 4997/2007 г. на І-во Г. О. на ВКС; Решение № 1313/10.01.2009 г. по гр. д. № 4424/2007 г. на ІV-то Г. О. на ВКС; Решение № 37/11.02.2009 г. по гр. д. № 5367/2007 г. на ВКС, І-во Г. О. на ВКС; Определение № 54/30.10.2008 г. по гр. д.

№ 3709/2008 г. на ВКС, ІІ-ро Г. О. на ВКС).

Видно от приетите доказателства се установява, че с Постановление от 13.04.2020г. на прокурор при Софийска районна прокуратура, въз основа на подадена жалба до органите на реда, е образувано срещу неизвестен извършител досъдебно производство №692 по описа за 2020г. на 03 РУ-СДВР, прокурорска преписка №8069 по описа за 2020г. на СРП за престъпление с правна квалификация по чл.129, ал.2 вр. ал.1 НК. От постановление за привличане на обвиняем от 01.03.2021г., съставено от прокурор при СРП, се доказва, че ищецът Г. Н. В. е бил привлечен в качеството на обвиняем, за това, че на 24.12.2019г., в гр.

София, на кръстовището на ул. „Средна гора“ и ул. „Цар Симеон“, чрез нанасяне на удари с юмруци по главата на М.С. И.З.К. е причинил на същия средна телесна повреда - постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота, изразяващо се в многофрагментно счупване на костите на носа с изкривяване на носната пирамида наляво и силно стеснение на десните носни ходове.

Така посоченият прокурорски акт спомага да се установи, че същият е връчен лично на ищеца В., в присъствието на адвокат Б., на 22.03.2021г., в 13:30 часа. От приобщените към делото материали - протокол за разпит на обвиняем от 22.03.2021г. и протокол за предявяване на разследването от 22.03.2021г. се конкретизират действията, в които е участвал ищецът и неговият защитник в хода на образуваното досъдебно производство, както и че спрямо него не са приложени мерки за процесуална принуда, а единствено първоначално на 24.12.2019г. е бил задържан за срок от 24 часа на основание Заповед за задържане № 227зз-53000 от 24.12.2019 г. за времето от 13.40 ч. до 19.30 ч. на 24.12.2024 г.

Първоинстанционният съд правилно посочва, че тази последователност от обвинителния акт и писмо с номер 21021308/01.04.2021г. по описа на Софийски районен съд се установява, че обвинителният акт срещу ищеца е внесен в съда на 01.04.2021г. и е образувано НОХД №5038 по описа за 2021г. на Софийски районен съд, Наказателно 3 отделение, 100 състав, а с разпореждане от 22.04.2021г. съдия при Софийски районен съд е насрочил същото за разглеждане в открито съдебно заседание за 27.05.2021г.

С оглед характера на настоящото производство следва да се посочи, че събраните в хода на наказателното производство доказателствени материали не подлежат на оценка и обсъждане от настоящия съдебен състав, като материалите по НОХД №5038/2021г., СРС, НО, 100 състав се използваха единствено за изясняване на хронологията на събитията и за проследяване на ритмичността на образуваното спрямо ищеца производство. С така посочените предварителни разяснения, безспорно се доказва, че в хода на първоинстанционното наказателно производство са проведени 8 открити съдебни заседания, в които са взели участие ищецът В. и адвокат Б.. По нататък, по категоричен начин се доказва от приобщените крайни съдебни актове от провелото се наказателно производство, че с Присъда №20037198/20.05.2022г. по НОХД №5038/2021г. на СРС, НО, 100 състав ищецът В. е бил признат за виновен по така повдигнатото му обвинение за престъпление по чл.129, ал.2 вр. ал.1 НК и му е наложено наказание „пробация“, включващо следните пробационни мерки: „задължителна регистрация по настоящ адрес“ два пъти седмично за срок от осем месеца и „задължителна среща с пробационен служител“ за срок от осем месеца, приспаднато е времето, през което В. е бил задържан по реда на ЗМВР, както и е бил осъден да заплати, направените в хода на наказателното производство разноски в размер на 1514,02 лева по сметка на СДВР и 710,00 лева по сметка на СРС. Доказва се също така, че постановената присъда е била обект на проверка от въззивния съд, поради подадена от ищеца и неговия защитник въззивна жалба и с Определение от 12.10.2022г. по ВНОХД №3967 по описа за 2022г. на Софийски градски съд, Наказателно отделение, III въззивен състав е било насрочено открито съдебно заседание за 14.11.2022г., а с Присъда №14 от 01.02.2023г. по ВНОХД №3967/2022г., СГС, III въззивен състав, първоинстанционната присъда е изцяло отменена и ищецът В. е признат за невиновен и е оправдан по така повдигнатото му обвинение за престъпление по чл.129, ал.2 вр. ал.1 НК, тъй като е действал при условията на неизбежна отбрана, по смисъла на чл.12, ал.1 НК. Така посочената присъда е влязла в сила на 26.08.2024г. след постановяване на Решение №441/26.08.2024г. по н.д. №48/2024г., ВКС, II наказателно отделение, с което същата е потвърдена. Посочените писмени доказателства, доколкото изхождат от съответните компетентни органи и не са налице основания съдът да се съмнява в тяхната достоверност, спомагат да се изяснят характерът и продължителността на наказателното производство, броят на проведените съдебни заседания и участието на ищеца в тях, както и се установява датата на влизане в сила на присъдата, с която ищецът В. е признат за невиновен и е оправдан по повдигнатото му обвинение.