Решение № 104 от 29.09.2022, Окръжен съд - Търговище

РЕШЕНИЕ

№ 104 гр. Търговище, 29.09.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ в публично заседание на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: МАРИАНА Н. ИВАНОВА

Членове:

МИЛЕН ИВ. СТОЙЧЕВ

БИСЕРА Б. МАКСИМОВА при участието на секретаря ЖОРЖЕТА СТ. ХРИСТОВА като разгледа докладваното от БИСЕРА Б. МАКСИМОВА Въззивно гражданско дело № 20223500500195 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 125 от 07.05.2022 година,постановено по гр. дело № 660/2021 година, Поповският районен съд е разрешил на компетентните органи на МВР да издадат паспорт за задгранично пътуване на детето Д. Ш. Ш., ЕГН **********, с майка: Е. С. С., ЕГН **********, от гр. Опака, обл. Търговище, ул. „Г..... № 12 и с баща: Ш. Ш. М., ЕГН **********, от гр. Опака, обл.

Търговище, ул. Н....“ № 43, БЕЗ ЗА ЦЕЛТА ДА Е НЕОБХОДИМО съгласието на бащата Ш. Ш. М.; разрешил е на детето Д. Ш. Ш., ЕГН **********, без за това да е необходимо съгласието на бащата Ш. Ш. М., ЕГН **********, да пътува извън пределите на Република България - до Обединено Кралство Великобритания и Северна Ирландия, до държави-членки на Европейския съюз и до Република Турция, придружавано от своята майка Е. С. С., ЕГН ********** или от упълномощено от нея лице, с неограничен брой на пътуванията, за срок - до навършване пълнолетие от детето; изменил е размера на месечната издръжка, която бащата Ш. Ш. М., ЕГН **********, се е задължил по силата на съдебна спогодба, постигната по гр.д. № 269/2016 г. по описа на Поповския районен съд да заплаща на детето Д. Ш. Ш., ЕГН 1

**********, действащо лично и със съгласието на своята майка Е. С. С., ЕГН **********, като е увеличил издръжката от 140.00 лв. месечно на 260.00 лв.

(двеста и шестдесет лева 00 ст.) месечно, считано от 12.08.2021 г. до настъпване на обстоятелства, обуславящи изменението или прекратяването й, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до нейното окончателно изплащане, а в останалата част над присъдения размер от 260.00 лв. месечно до пълния предявен размер от 300.00 лв. месечно е отхвърлил предявения иск.

Постъпила е въззивна жалба от Ш. Ш. М., ЕГН **********, постоянен адрес: гр. Варна, Община Варна, жк. „Т....“ бл. 79, ет. 6, ап. 28, ответник по делото, чрез адв. Д. В., Съдебен адрес: гр.София - 1113, ул. “Александър Жендов“ № 6, адв. Д. В., в която се излагат се следните основни съображения:

Обективно съединените искове за увеличение размера на издръжката, както и издаване на т.нар. заместващо съгласие е по чл. 59 СК вр. чл. 127а СК, съставляват произнасяне относно родителска отговорност. Районен съд гр.

Попово е следвало да приеме, че императивно установената компетентност по чл.8 § 1, раздел 2-ри от Регламент (ЕО) № 2201/2003 на Съвета от 27.11.2003 г. относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебните решение по брачни дела и делата, свързани с родителската отговорност е изцяло приложим с оглед на установеното и признато, дори и от ищцата, местопребиваване на детето в чужбина, водеща до чужда компетентност, съответно ЛИПСА НА КОМПЕТЕНТНОСТ на Районен съд - Попово.

Въззивникът моли за цялостна отмяна на атакуваното съдебното решение поради обстоятелствата по чл. 119, ал. 3 ГПК и нарушеното разглеждане на иск по чл. 150 СК, касаещ пряко родителската отговорност по РЕГЛАМЕНТ 2201/2003 г.

Постъпил отговор на така подадената въззивна жалба от ищцата по делото, с който отговор същата изразява становище за неоснователност на въззивната жалба. Навеждат се доводи, че с оглед характера и спецификата на иска за заместващо съгласие на единия родител за напускане на детето на пределите на Република България и снабдяването му с български личен документ, то считат, че няма как друг освен българския съд да се произнася по тези въпроси.

2

Съдът констатира, че въззивната жалба е подадена в двуседмичния срок по чл. 259, ал.1 от ГПК, налице е надлежна активна и пасивна процесуална легитимация на страните, както и редовна размяна на книжата, поради което въззивната жалба е процесуално допустима и следва да бъде поставена на разглеждане, обуславящо насрочване на въззивното дело в открито съдебно заседание. Страните нямат доказателствени искания.

В съдебно заседание въззивникът не се явява. В съдебно заседание въззиваемата страна моли съда да потвърди обжалваното съдебно решение.

Съдът, след като констатира, че въззивната жалба е подадена в срок и е ДОПУСТИМА, провери изложените в нея оплаквания, обсъди представените доказателства и констатира следното:

Пред Поповския районен съд са предявени два обективно съединени иска – по чл. 127а, ал. 2 от СК във вр. чл. 76, т. 9, във вр. чл. 45 от ЗБЛД и по чл. 150 от СК.

В исковата молба се твърди, че от 03.07.2019 г. детето Д. Ш. Ш. и майка му Е. С. С. са се установили да живеят в Кралство Великобритания, гр. Лондон.

Имали наето жилище, с конкретно посочен адрес, където живеели понастоящем и където щели да живеят за в бъдеще. Детето Д. било записано и да учи в училище в гр. Лондон. Адаптирало се много добре към учебната среда и показало отлични резултати. Майката работела в администрацията на строителна фирма, като и двамата били получили статут на уседналост в Кралство Великобритания (обстоятелства, установени и посредством представените към исковата молба писмени доказателства). Доколкото в случая е налице международен елемент, съдът е длъжен да провери дали има компетентност да разгледа съответния спор. За своята международна компетентност съдът следи служебно, независимо от това дали тази компетентност се урежда от регламент на ЕС, от двустранен договор със страна - нечленка на ЕС, от международна конвенция, приета от РБ, или от КМЧП, който намира приложение само, ако не са приложими други международни актове.

1. По така предявения иск по чл. 127а, ал. 2 от СК във вр. чл. 76, т. 9, във вр. чл. 45 от ЗБЛД съдът съобрази следното:

Предметът на спора, очертан с исковата молба, попада под действието на Регламент №2201/2003 г. Съдът на Европейския съюз се е произнесъл с 3 преюдициално запитване , направено с Определение № 496 от 10.11.2015 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1988/2015 г., I г. о., ГК на ВКС. Следва да се вземе предвид и даденото тълкуване на разпоредбите в решението на Съда от 21 октомври 2015 година по дело C-215/15 (В. И. Г. срещу И. Д. И.) за това, че Регламент № 2201/2003 се прилага по граждански дела, отнасящи се по-специално до определяне, упражняване, делегиране, ограничаване или лишаване от родителска отговорност. Исканията за издаване на паспорт, както и за правото на родителя - ищец да внесе заявление за издаването му, както и за пътуване в чужбина с детето без съгласието на другия родител имат за предмет упражняването на „родителската отговорност" за детето по смисъла на член 1, параграф 1, буква б) от Регламент № 2201/2003 във връзка с член 2, точка 7 от същия. В същото решение е прието , че искът на единия родител съдът да замести липсващото съгласие на другия родител за пътуването на детето им извън държавата членка по неговото пребиваване и за издаването на паспорт на името на това дете попада в материалното приложно поле на Регламент № 2201/2003, въпреки че съдебното решение, постановено по иска, ще трябва да бъде взето предвид от органите на държавата членка, на която въпросното дете е гражданин, в рамките на административното производство за издаване на такъв паспорт.

В конкретния случай Регламент № 2201/2003 е неприложим, тъй като Великобритания вече не е член на ЕС и от 01.01.2021 година е преустановено действието на актовете на ЕС. Приложим акт в случая е Конвенцията за компетентността, приложимото право, признаването, изпълнението и сътрудничеството във връзка с родителската отговорност и мерките за закрила на деца, сключена на 19 октомври 1996 г . република България е страна по Хагската конвенция от 1996 година, считано от 2007 година.

Великобритания е подписала тази Конвенция на 27.07.2012 година и същата е приложима за тази държава от 01.11.2012 година. Независимо, че регламент № 2201/2003 е неприложим в случая, даденият отговор по преюдициалното запитване на ВКС е важим и в настоящата хипотеза – а именно, че в обхвата на родителската отговорност се включва и предмета на иска по чл. 127а, ал. 2 от СК.

В тази връзка е и Решение от 14.07.2022 година на съда на ЕС по дело C‑572/21 с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Högsta domstolen (Върховен съд, Швеция) с акт от 14 септември 4

2021 г., постъпил в Съда на 16 септември 2021 г.

Разпоредбата на Член 5 от Хагската конвенция от 1996 година гласи следното: „1. Съдебните или административните органи на договарящата държава, в която детето има обичайно местопребиваване, имат компетентност да вземат мерки за закрила на личността или имуществото на детето. 2. По силата на член 7, в случай на промяна на обичайното местопребиваване на детето в друга договаряща държава, компетентност имат органите на държавата, в която е новото обичайно местопребиваване на детето.“ По приложението на чл. 5 от Конвенцията за компетентността, приложимото право, признаването, изпълнението и сътрудничеството във връзка с родителската отговорност и мерките за закрила на деца е налична практика на ВКС, обективирана в определение № 156 от 03. 08. 2017г. по ч. гр. д. № 450/2017г. на Първо г.о., която се споделя от настоящият състав.

Според последната, международната компетентност за разглеждане и разрешаване на спор по чл. 127а, ал. 2 СК се определя от горепосочената Хагска конвенция за компетентността, приложимото право, признаването, изпълнението и сътрудничеството във връзка с родителската отговорност и мерките за закрила на децата, когато международният елемент е свързан с държава, която не е член на ЕС и поради това спрямо нея не е приложим Регламент /ЕО/ № 2201/2003 г., но е ратифицирала Конвенцията, както е в случая. Според чл. 5, ал. 1 Конвенцията компетентни да вземат мерки за закрила на детето са съдебните или административните органи на договарящата държава, в която детето има обичайно местопребиваване, а според чл. 5, ал. 2 - в случай на промяна на обичайното местопребиваване на детето в друга договаряща държава, компетентност имат органите на държавата, в която е новото му обичайно местопребиваване. Според чл. 7, ал.

1 Конвенцията, когато детето е изведено незаконно от държавата, където е имало обичайно местопребиваване, органите на тази държава запазват своята компетентност само до момента на придобиване на обичайно местопребиваване в друга договаряща държава, което се случва ако детето е пребивавало в другата държава най - малко една година, след като лицето, имащо право да упражнява родителски права, е узнало или е трябвало да узнае за местонахождението му и в този период не е подало молба за неговото връщане, и детето се е интегрирало в новата си среда. Следователно само ако обичайното местопребиване на детето към момента на сезиране на 5 българския съд с молбата по чл. 127а СК е на територията на РБ, българският съд е международно компетентен да я разгледа.

В настоящия случай детето Д. има трайно пребиваване във Великобритания, където посещава училище, живее с майката и е изградило трайни връзки в обществото. Не е налице еднократно и епизодично пребиваване на детето извън пределите на страната, а са създадени лингвистични познания, семейна и социална интеграция в тази държава. С оглед характера на производството от значение за определяне на компетентния съд е обичайно местопребиваване на детето, а то определено не е в България. Българският съд не е компетентен да разгледа иска по чл. 127а, ал. 2 от СК, поради което постановеното от поповския районен съд съдебно решение следва да се обезсили като се прекрати изцяло производството по този иск.

2. По втория предявен иск с правно основание чл. 150 от СК – за изменение на присъдена издръжка, която ответникът следва да заплаща на непълнолетния си син, настоящият въззивен съд приема, че в случая, за определяне на компетентността на българския съд, е приложим Кодексът за международно частно право. Общата компетентност на българските съдилища е регламентирана в чл. 4 от кодекса: „Чл. 4. (1) Международната компетентност на българските съдилища и други органи е налице, когато: 1. ответникът има обичайно местопребиваване, седалище според устройствения си акт или местонахождение на действителното си управление в Република България; 2. ищецът или молителят е български гражданин или е юридическо лице, регистрирано в Република България.“ Специалната компетентност по дела за издръжка е регламентирана в разпоредбата на чл. 11. Съгласно чл. 11.