Решение № 123 от 05.07.2023, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 123 гр. Пловдив, 05.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Станислав П. Георгиев

Членове:

Стоян Ат. Германов

Христо В. Симитчиев при участието на секретаря Анна Д. Стоянова като разгледа докладваното от Стоян Ат. Германов Въззивно гражданско дело № 20235000500180 по описа за 2023 година

Производството е въззивно и се развива по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С Решение № 260009/22.07.2022 г. по гр.д. 896/2019 г. по описа на Окръжен съд – П. (ПзОС) е постановено отнемане в полза на държавата на имущество, притежавано от ответниците Б. В. П. с ЕГН - ********** и П. А.

П. с ЕГН – ********** - идеални части от недвижими имоти, придобити по силата на нотариален акт за покупко-продажба на недвижими имоти № 8, том II, рег.№ **, дело № 192/20.05.2011 г., вписан в Службата по вписванията – град А. с вх.рег.№ 1977 от 26.05.2011 г., акт № *, том 7, дело № 1093/2011 г., както следва: 10/163 идеални части от Поземлен имот с идентификатор № **, намиращ се в град А., област П., по кадастралната карта и кадастралните регистри, с адрес: град А., ул. „О.” № 43, с площ 163 кв. метра, с трайно предназначение: урбанизирана територия, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м), номер по предходен план: имот **, кв. *, парцел IV-**, при граници: ПИ № ***, ***, ***0, ***, *** и 10/189 идеални части от Поземлен имот с идентификатор № ***, намиращ се в град А., област П. по кадастралната карта и кадастралните регистри, с адрес град А., ул. „Ц.А.” № 64, с площ 189 кв. метра, с трайно предназначение: урбанизирана територия, 1 начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м), номер по предходен план: имот ***, кв. *, парцел ***-***, при граници: ПИ № ***, ***, **, ***; лек автомобил марка „Л.”, модел „Л.” с рег. № ***, дата на първа регистрация - 31.07.2003 г., цвят сив металик, рама № ***, двигател № ***, с пазарна стойност на автомобила към настоящия момент - 1500 лева; отнето е в полза на държавата имущество, притежавано от ответника „П.“ ЕООД – град А. с ЕИК - ***, представлявано от П. А. П.: Поземлен имот придобит с нотариален акт за покупко-продажба на недвижими имоти № 80, том II, рег.№ ***, дело № 255/22.05.2012 г., вписан в Служба по вписванията град П. с вх.рег.№ 4430 от 22.05.2012 г., акт № **, том 18, дело № 1615/2012 г., с № **, масив **, парцел **, находящ се в местността „С.” в землището на село Г., ЕКАТТЕ ***, област П., целият с площ 24.922 дка, с начин на трайно предназначение „Храсти”, пета категория на земята, при граници и съседи: № ** отводнителен канал на община П. - В землищна граница и № ** - напоителен канал на община П. – В; отнети са в полза на държавата налични суми по спестовни влогове и банкови сметки с титуляр П. А. П. с ЕГН **********:

3306.84 евро - крайно салдо към 31.01.2018 г. в спестовен влог в евро с IВАN ВG **; 94,02 лева - крайно салдо към същата дата в спестовен влог в лева IBAN **; 73,23 лева - крайно салдо към същата дата в банкова сметка в лева IBAN *** и 130,16 лева - крайно салдо в разплащателна сметка в лева IBAN *** и е отхвърлено искането за отнемане от П. А. П. на парични суми, които не са налични или за разликата до по-големия претендиран размер - общо до 136770,70 лева, в това число: 37758,68 лева, като направени от нея вноски по банкови сметки, 98812,51 лева - постъпили по банковите сметки суми от трети лица и 199,51 лева - начислени лихви по банкови сметки; отнета е в полза на държавата от ответниците Б. В. П. и П. А. П. сумата в размер на 4900 лева, претендирана като получена при отчуждаването на незаконно придобито имущество - лек автомобил марка „Н.“, модел „Т.“ Р.“ с рег.№ ***; отхвърлено е искането на отнемане в полза на държавата на имущество притежавано от Б. В. П. и П. А. П.: лек автомобил марка „Л.”, модел „Л.” с рег. № ***, дата на първа регистрация 31.07.2003 г., рама: № ***, двигател № ***, закупен от П. А. П. на 10.11.2014 г. с Договор за покупко-продажба на МПС от 10.11.2014 г., с продавач М.И.А.; парични суми, които не са налични по банковите сметки с титуляр Б. В. П.: сума в общ в размер на 7060 лева, представляваща вноски от титуляра по банковите сметки и сума в общ размер 2 на 12970 лева, представляваща вноски по банкова сметка от трети лица непреобразувани в друго имущество.

С Решение № 260001 от 13.03.2023 г. по гр.д. 896/2019 г. Окръжен съд – П. в производство по чл. 247 от ГПК по инициатива на съда е допуснал поправка на очевидна фактическа грешка в своето първоначално Решение № 260009 от 22.07.2022 г. по същото дело, като е постановил да се премахне като погрешно изписан в съдържанието на диспозитива му, в частта, в която се описва имуществото, което се отнема в полза на Държавата от ответниците Б. В. П. и П. А. П. текстът: „1.2. Лек автомобил марка „Л.”, модел „Л.” с рег.

№ ***, дата на първа регистрация 31.07.2003 г., рама: № ***, двигател № ***, с пазарна стойност на автомобила към настоящия момент – 1500 лева.“.

Недоволен от така постановеното решение е останал ищецът - Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество, който е внесъл въззивна жалба против решението в частта му, в която е отхвърлено искането за отнемане в полза на държавата на следното имущество: от Б. В. П. на основание чл. 151 във вр. с чл. *, ал. 2, т. 1 във вр. с чл. 141 от З.: сума в общ размер на 7060 лева, представляваща вноски по банкова сметка, непреобразувана в друго имущество и сума в общ размер на 12970 лева, представляваща вноски по банкова сметка от трети лица непреобразувани в друго имущество; от П. А. П. на основание чл. 151 във вр. с чл. *, ал. 2, т. 4 във вр. с чл. 141 от З.: сума в общ размер на 129925.68 лева, образувана от вноски по сметки, постъпили по сметки суми от трети лица и лихви върху тези суми и от Б. В. П. и П. А. П. на основание чл. *, ал. 2, т. 2 във вр. с чл. 141 от З.: лек автомобил марка „Л.”, модел „Л.” с рег. № ***, дата на първа регистрация - 31.07.2003 г., с пазарна стойност на автомобила в размер на 1500 лева. Според жалбоподателя обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно. Излагат се подробни съображения, свързани с приложението на З. и конкретно с изтеглянето на парични суми от конкретна банкова сметка, като се твърди, че правата върху тези суми остават в имуществената сфера на титуляра, а ако липсват следва да се отнеме равностойността им, защото те представляват имуществен актив с определен стойностен еквивалент. По отношение на лекия автомобил марка „Л.“ се оспорва извода на съда, че същия е придобит с доходи от законен източник – преводи по банковата сметка на П. П. от нейна леля – А.С.. Анализира се понятието „законен източник“. Цитира се съдебна практика. Коментира се, че 3 съгласно приложимия З. проверката обхваща 10-годишен период с цел установяване на съвкупност от приходи, разходи и имущество на лицата за целия проверяван период, а не тяхното състояние в определен момент.

Според жалбоподателя на отнемане подлежи всяко незаконно придобито имущество, като законът не разграничава наличното от неналичното такова в патримониума на лицето. Моли решението да бъде отменено в обжалваната част и да бъде постановено решение, с което да бъдат уважени в пълен размер исковете на К. за отнемане в полза на държавата на процесното имущество.

Постъпило е писмено становище от Б. В. П., П. А. П. и „П.“ ЕООД, извън срока за отговор на въззивната жалба, в което се оспорва въззивната жалба като неоснователна, тъй като съдът правилно е приел, че няма как да се отнемат вещи и суми, които понастоящем не съществуват в правния мир на ответниците. Считат, че делото е водено тенденциозно, сумите и вещите, предмет на делото са придобити законно, сумите са превеждани от майката на П. П. от Г.. Излагат доводи. Молят да бъде отхвърлена изцяло въззивната жалба на К..

Постъпила е въззивна частна жалба от К. против Определение № 260074/05.09.2022 г. по гр.д. 896/2019 г. на ПзОС в ЧАСТТА, с която К. е осъдена да заплати държавна такса за първоинстанционното производство по делото в размер на: 60 лева /по отхвърления иск за отнемане на лек автомобил „Л.“/ и 6272,03 лева /по отхвърлените искове за отнемане на парични суми/. Определението се обжалва в тази му част като неправилно и незаконосъобразно. Сочат се подробни съображения, относно недължимостта на посочените ДТ, анализира се нормативната база, цитира се съдебна практика. Моли се да бъде отменено определението в обжалваната му част.

Въззивната жалба и частната въззивна жалба са подадени в срок, от легитимирано лице - ищец по делото; засягат се неблагоприятни за жалбоподателя части от първоинстанционното решение и определение за разноски по чл. 77 от ГПК, откъм съдържание и приложения са редовни, поради което се явяват допустими.

Съдът, след преценка на събраните в хода на производството доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:

Производството пред Окръжен съд – П. е било образувано по внесено 4 мотивирано искане по чл. 153 от Закона за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобитото имущество (З.) от К. за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобитото имущество (К.). По делото като ответници са били конституирани Б. В. П., с чиято престъпна дейност се свързва придобито лично от него имущество, както и съпругата му П. А. П. и „П.” ЕООД - А., в което тя е едноличен собственик на капитала и управител. Поискано е отнемане на имущество - недвижими имоти, лек автомобил, паричната сума, получена при отчуждаването на друг автомобил и на парични суми. Пред първоинстанционния съд в писмен отговор ответниците са направили възражения, като са представили писмени доказателства, целящи да установят законните източници на доходи, с които били придобили имуществото през проверявания период. Оспорили са относимостта на част от доказателствата представени от К..

Окръжният съд е приел за безспорен фактът на осъждането на ответника Б. П., който е признат за виновен и му е наложено наказание с определение на наказателния съд за одобряване на споразумение по нохд № 247/2018 г. на Пловдивския окръжен съд за извършени от него на престъпления, попадащи в обхвата на чл. 108, ал. 1, т. 25 от З. и че през проверявания период той, съпругата му П. А. П., последната лично и чрез и контролираното от нея дружество „П.” ЕООД - А., са придобили имущество, при което е било налице значително несъответствие между неговата стойност и нетния доход на посочените лица, надхвърлящо 150000 лева за целия проверяван период от 21.02.2008 г. до 21.02.2018 г. за осъденото лице, а за ответницата П. и дружеството, съответно от сключване на гражданския брак между ответниците на 08.08.2010 г. до 21.02.2018 г. ПзОС изрично е посочил, че при преценка на стойността на имуществото и изходил не от посочената при сключване на сделките за придобиване на конкретните имоти цена, а от действителната пазарна стойност на всеки имот към момента на придобиването им. В производството пред окръжния съд обстоятелствата по придобиване на всеки един от процесните недвижими имоти и леки автомобили, както и сумите, постъпили по банкови сметки и влогове на ответниците през проверявания период не са били оспорени, като същите са установени и със съответни писмени доказателства. От събраните експертни доказателства е била установена стойността на всеки от процесиите недвижими имоти и леки автомобили към датата на съответното им 5 придобиване, като общата стойност на тези активи, влезли в патримониума на ответниците през проверявания период е била 20547,40 лева. През същия период към имуществото им са били прибавени значителни по размер суми по банкови сметки и влогове, в това число - 100530,41 лева от вноски от тях самите по банкови сметки, подробно описани в искова молба в размер и на вноски, направени от трети лица в общ размер на 137615,06 лева. Доходите на лицата – ответници и настоящи въззиваеми от безспорно установени законни източници на средства през проверявания за всяко от тях период възлизали на 33915,45 лева, като за тази сума ПзОС е посочил, че се получава при сборуване размерите на доходите от различните източници, посочени в последната колона „общо“ от таблицата на л. 961 от делото, част от заключението на вещото лице М.Л.. Първоинстанционният съд е приел, че т. нар „приходи от трети лица“ не следвало да се прибавят към установените доходи на ответниците от законни източници, доколкото не е било установено основанието, по което тези суми са превеждани по съответните банкови сметки, за да можело да се прецени евентуално дали се касае за законен източник, по смисъла на § 1, т. 2 от ДР на З.. Ето защо така преведените от трети лица средства според ПзОС следвало да се прибавят към стойността на придобитото имущество, но не и към доходите от закони източници. По този начин общата стойност на придобитото имущество за периода според ПзОС възлизало на 258692,87 лева и при установения размер на доходите от безспорно законни източници и приспадане на обичайните и извънредните разходи, също установени с помощта на експертизата, е било налице едно значително несъответствие между придобитото през проверявания период имущество и нетния доход на ответниците по делото - § 1, т. 3 от ДР на З..