Акт № 2494 от 11.06.2014, Окръжен съд - Благоевград

Публикувай

Решение № 329

Номер

329

Година

17.10.2014 г.

Град

Велико Търново

Окръжен съд - Велико Търново

На

10.06

Година

2014

В публично заседание в следния състав:

Председател:

Секретар:

Прокурор: като разгледа докладваното от

Янко Янев дело номер

20144100500904 по описа за

2014 година

Производството е по реда на чл. 258, ал. 1, предложение първо ГПК - въззивно обжалване.

С Решение № 705/17.07.2014 г., постановено по гр. дело № 575/2014 г. по описа на Районен съд – В. Т. е осъден В. Ж. В., ЕГН * от гр. В. Т., ул. ”М. Р.” № 23 да заплати на Г. Г. Й., ЕГН * от гр. В. Т., ул. ”Й. И.” № 7, на основание чл. 50 от ЗЗД сумата 82.06 лв. (осемдесет и два лева и шест ст.), представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, сумата 1000 лв. (хиляда лева), представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, причинени на ищцата на 27.05.2013 г. от ухапване от куче, собственост на ответника, ведно със законната лихва върху главниците, считано от деня на увреждането (27.05.2013 г.) до окончателното изплащане, както и сумата от 60 лв. (шестдесет лева), представляваща направени по делото разноски от ищцата.Със същото решение е осъден В. Ж. В., ЕГН * от гр. В. Т., ул. ”М. Р.” № 23, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК да заплати в полза на съдебната власт, по сметка на Великотърновски районен съд, държавна такса по предявените обективно съединени искове в размер на 100 лв. (сто лева), както и 5 лв. в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

В законния срок е постъпила въззивна жалба от адв. Х. К. от АК – В. Т., като пълномощник на В. Ж. В. от гр. В. Т. против Решение № 705/17.07.2014 г., постановено по гр. дело № 575/2014 г. по описа на Районен съд – В. Т..

В същата се прави оплакване, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необосновано. Нямало никакви доказателства, че кучето на жалбоподателя било нападнало и ухапало ищцата, а съдът правел изводи по предположение. Съдът не бил обсъдил в достатъчна степен показанията на свидетелите, както и постановлението за отказ да се образува досъдебно производство, което било задължително за гражданския съд.

Направено е искане да се отмени обжалваният съдебен акт изцяло и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на съда или алтернативно да се постанови друг, с който да бъде отхвърлен предявения иск.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е подаден отговор на въззивната жалба, не е подадена насрещна въззивна жалба, и не са направени искания за събиране на нови доказателства. В същият се излага, че решението на първоинстанционния съд е обосновано, съобразено със закона и доказателствата по делото.

В съдебно заседание процесуалния представител на ответника по жалбата е оспорил същата.

Окръжен съд – В. Т., след като разгледа жалбата, обсъди доводите на противната страна, прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, провери правилността на обжалваното решение, съобразно правомощията си, приема за установено следното:

Производството по гражданско дело № 575/2014 година по описа на Районен съд – В. Т. е образувано въз основа на предявени от Г. Г. Й. от гр. В. Т. против В. Ж. В. от гр. В. Т. искове с посочено в молбата правно основание чл. 50 от Закона за задълженията и договорите за неимуществени вреди за сумата от 1 000 лв. и имуществени вреди в размер на 82.06 лв. В исковата молба се излага следното:

Ищцата живеела в един и същ квартал с ответника. Твърди, че на 27.05.2013 г., около 12.00 ч. излизайки от дома на Й. А. П., на улицата била нападната от голямо, охранено куче, бяло с черно на окото, без каишка и намордник, което се нахвърлило върху нея и я ухапало на крака под коляното, а след това с подскок я ухапало по лявата гърда. Със захапването били скъсани панталона и блузата й. Ищцата посочва, че със сетни сили успяла да отблъсне кучето да не я захапи за врата, като го ударила с ключовете си. След като била нападната, се появил собственика на кучето, който държал намордника, извикал кучето и го качил в автомобила си. Ищцата заявява, че плачейки казала на мъжа, че кучето му я ухапало на две места и че много я боли, а той й отговорил „Ще ти мине за два дни”. Ищцата твърди, че е виждала преди случая ответника и жена му да разхождат кучета в квартала, без намордник и каишка. След случилото се потърсила медицинска помощ, издаден й бил документ, изписани й били обезболяващи лекарства и препарати. Вечерта ищцата уведомила съседката П. за случилото се и по описание на кучето, П. предположила, че става въпрос за кучето на В., съсед на П. Извикали съпругата на В. и й казали за ухапването, а тя се ядосала, че мъжът й не отвел пострадалата в болница. Ищцата сочи, че от ухапването получила наранявания в крака и гърдата, от което претърпяла болки и страдания, а лечението било продължително по време. Нараняванията я лишили от възможността дни наред да върши всекидневната си работа. Ищцата твърди, че е направила и разходи за закупуване на медикаменти и за медицинско удостоверение, които сочи, че възлизат на 82.06 лв.

Направено е искане съдът да постанови решение, с което да осъди ответника да й заплати сумата от 1 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди и сумата от 82.06 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва върху тези суми, считано от деня на увреждането до окончателното й изплащане, както и направените по делото разноски.

Пред първоинстанционния съд ответникът В. Ж. В. е оспорил предявените искове. Счита, че нямало доказателства, че неговото куче е ухапало ищцата. Не отрича, че притежава куче порода „страфуршер”, женско, бяло, но същото било кротко и не нападало хора. Твърди, че на въпросната дата бил в дома си, обядвал, а кучето не излизало без него. Твърди, че по време на инцидента вадел мед в двора на къщата си, заедно с приятели. Заявява, че при полицейската проверка не било установено, че неговото куче е ухапало ищцата.

Въззивният съд приема за установена следната фактическа обстановка:

На 27.05.2013 г., около 12.00 ч. в района на ЖП Пансиона, ищцата била ухапана от куче по десния крак и лявата гърда. В следствие на ухапванията Й. получила следните увреждания: по предната повърхност на дясна подбедрица на 8 см. под коляното напречно разположена разкъсно-контузна рана с неравни краища с размери 4/1 см., леко кървяща с оток на меките тъкани около нея; в долния и външен квадрант на лявата гърда разкъсно-контузна рана с неравни краища с размери 6/4 см. с разположени дълбоки очертания от малки разкъсно-контузни рани с размери 0,3/0,3 см по четири върху периферията на общата рана. Уврежданията били констатирани на същия ден от д-р Д. Г., съдебен лекар в СМО при МОБАЛ - гр. В. Т., видно от съдебно-медицинско удостоверение № ... г. В заключението е посочено, че се касае за състояние след ухапване от животно (куче) с причинени разкъсно-контузни рани по предната повърхност на дясната подбедрица и лявата гърда.

От представените амбулаторни листи, издадени на името на ищцата за периода 27.05.2013 г. - 10.06.2013 г., се установява, че Г. Й. (ищцата) е била ухапана от куче по десния крак и лявата гърда, като е приложено лечение от хирург -обработване на раните, превръзка, предписани медикаменти. Представени са рецептурна бланка и касови бележи за закупуване на превързочни материали и за заплащане на съдебно-медицинско удостоверение.

По повод жалба на Й., относно въпросния инцидент, била образувана пр. преписка № .../2013 г. по описа на Районна прокуратура - В. Т., като същата е приключила с Постановление на Районна прокуратура - В. Т. от 19.08.2013 г. за отказ да се образува досъдебно производство с изложени мотиви, че не са събрани достатъчно данни за извършено престъпление от общ характер, като по преценка на Й. същата може да заведе наказателно дело от частен характер, както и да предяви граждански иск за причинените й леки телесни повреди и имуществени вреди.

С протокол за предупреждение от 03.06.2013 г., ответникът В. Ж. В. е предупреден да спазва разпоредбите на Община В. Т. относно развеждането на домашни любимци.

От представеното по делото Международно ветеринарно здравно удостоверение за кучета и котки се установява, че ответникът В. е собственик на куче порода „американски стафордширски териер”, женско, с цвят черно и бяло. Видно от паспорта кучето е кастрирано на 13.03.2013 г.

От показанията на св. Ц. Д. - приятелка на ищцата, се установява, че същата очевидец на процесния случай, при който ищцата била ухапана от куче, като споделя, че докато чакала ищцата в двора на къщата й, чула викове и видяла куче, бяло на цвят в по-голямата си част, върху ищцата на улицата. Твърди, че инцидента станал на 15-20 метра от двора на ищцата. Свидетелката посочва, че докато стигне до мястото, където кучето нападнало ищцата, кучето било отведено от мъж, с прическа като на ответника и качено в жълтеникава на цвят кола. В последствие двете отишли при личния лекар на ищцата, в полицията и при съдебен лекар.

От показанията на св. Ц. С. - съсед на ищцата споделя, че срещнала ищцата и другата св. Д., като ищцата Г. била изплашена и плачела, а дрехата й била разкъсана. Ищцата й казала, че я ухапало бяло куче с черно на врата. Свидетелката сочи, че няколко дни след това видяла съпругата на ответника, която познава, да води куче - бяло с черно на врата. Когато минали покрай нейната къща кучето започнало да се дърпа и водещата го жена едва го удържала. Свидетелката твърди, че в квартала имат няколко стари бездомни кучета, но те не били бели и не били агресивни.

От показанията на св. Й. П., съседка на ответника и на ищцата не отрича, че ищцата е идвала до дома й в деня когато твърди, че е станал инцидента с ухапването, като малко след като си тръгнала свидетелката чула вик от към улицата, но не видяла нищо. След описание на инцидента от страна на ищцата св. П. предположила, че това е кучето на съседа й В..

От показанията на св. И. Б., приятел на ответника се установява, че на 27.05.2013 г. бил в дома на ответника за времето от 10.00 - 15.00 ч., за да обслужват пчелните кошери в двора. Свидетелят заявява, че кучето на ответника било вътре, като допуска, че може да е излизало навън за половин час.

От показанията на св. В. В. – син на ищцата, се установява, че научил за инцидента с майка му на следващия ден. Свидетелят твърди, че се срещал с ответника няколко пъти и поискали обезщетение за това, че кучето му ухапало ищцата. В. заявява, че пред него ответника не отрекъл за ухапването, но казал, че исканото обезщетение е голямо по размер и не може да го плати. Свидетелят излага твърдения, че след ухапването в продължение на около половин година от мястото, където кучето е ухапало ищцата на лявата гърда течало гной и че майка му се е оплаквала, че се появили бучки в гърдата.

Относно валидността и допустимостта на обжалвания съдебен акт:

Решение № 705/17.07.2014 г., постановено по гр. дело № 575/2014 г. по описа на Районен съд – В. Т. е постановено от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма, подписано е и е разбираемо. Следователно обжалвания съдебен акт не е нищожен по смисъла на чл. 270, ал. 1 и 2 от ГПК.

При извършената служебна проверка с оглед на всички процесуални нарушения, които водят до нищожност или недопустимост на обжалваното решение, съдът констатира, че същото е валидно и допустимо. Не е налице нито един от пороците, които обуславят нищожност или недопустимост на същото.

След като констатира, че решението е валидно и допустимо, съдът пристъпи към проверка на правилността на същото.

При така установената фактическа обстановка въззивният състав приема за установено следното от правна страна:

С оглед на изложените в исковата молба обстоятелства и направеното искане, съдът счита, че са предявени искове с правно основание чл. 50 от Закона за задълженията и договорите и чл. 86 от Закона за задълженията и договорите.

Съобразно разпоредбата на чл. 50 от ЗЗД за вредите, произлезли от животно, отговарят солидарно собственикът и лицето, под чийто надзор то се намира. За да се уважи искът по чл. 50 от ЗЗД, следва да се установят безспорно следните кумулативни предпоставки: настъпили вреди - имуществени и неимуществени; вредите да са причинени от животно; животното да е собственост на ответника и/или последният да е лице, под чийто надзор се намира животното; бездействие от страна на собственика и/или лицето, под чийто надзор се намира то; причинна връзка между бездействието и вредите. Отговорността на собственика и лицето, под чийто надзор се намира животното е безвиновна. При отговорността по реда на чл. 50 от ЗЗД не трябва да се изследва наличието на вина у деликвента, като необходим елемент от субективната страна на деянието, тъй като същата има гаранционно-обезпечителен характер.