Решение № 22598 от 09.12.2025, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 4502/2024
- Вид
- Решение № 22598
- Подписан
- 09.12.2025
- Състав
- АНГЕЛИНА КОЛЕВА БОЕВА
Други актове по делото
- Разпореждане № 32412 от 29.02.2024 · АНГЕЛИНА КОЛЕВА БОЕВА
- Определение № 42662 от 14.10.2025 · АНГЕЛИНА КОЛЕВА БОЕВА
- Определение № 45384 от 30.10.2025 · АНГЕЛИНА КОЛЕВА БОЕВА
- Разпореждане № 176406 от 17.11.2025 · АНГЕЛИНА КОЛЕВА БОЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 180 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 7, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 123, ал. 1, т. 3, б. "б" · Закон за движението по пътищата
- чл. 44, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 45, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 75, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 99, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 99, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 99, ал. 3 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 99, ал. 4 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 386, ал. 2 · Кодекс за застраховането
- чл. 400, ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 400, ал. 2 · Кодекс за застраховането
- чл. 432, ал. 1 · Кодекс за застраховането
РЕШЕНИЕ
№ 22598 гр. София, 09.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 60 СЪСТАВ, в публично заседание на осми декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: АНГЕЛИНА К. БОЕВА при участието на секретаря В. Е. като разгледа докладваното от АНГЕЛИНА К. БОЕВА Гражданско дело № 20241110104502 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от „Ди Ей Си“ ЕООД, чрез адв. Г. В., срещу „Групама застраховане” ЕАД, с която е предявен иск с правно основание чл.
432, ал. 1, вр. чл. 498, ал. 3, вр. 493, ал. 1, т. 2 КЗ, вр. чл. 99, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника, в качеството му на застраховател по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, да заплати на ищеца сумата в размер на 800,95 лева (след допуснато от съда изменение на размера на иска в проведеното на 08.12.2025 г. открито съдебно заседание), представляваща дължимо обезщетение за причинените от ПТП, настъпило на 25.08.2023 г., имуществени вреди по лек автомобил марка „Воксхол“, модел „Вектра“, рег. № ********, щета № 66002300580, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на дължимата сума.
В исковата молба се твърди, че на 25.08.2023 г., в гр. Пловдив, на ул. „Захари Стоянов“, в близост до ул. „Ген. Данаил Николаев“, водачът Н. Т. К., управляваща лек автомобил марка „Тойота“, модел „Ярис“, с рег. № ********, излизайки от паркинга, при завиване на дясно реализирала ПТП с паркирания лек автомобил марка „Воксхол“, модел „Вектра“, рег. № ********, собственост на С. Д. С.. В резултат на произшествието на паркирания автомобил били нанесени следните вреди: предна броня и десен фар – с лека деформация и преден десен калник – със средна деформация. Към датата на ПТП гражданската отговорност на виновния водач била застрахована при ответното дружество по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите със застрахователна полица № BG/26/123001443510, със срок на застрахователното покритие от 22.05.2023 г. до 22.05.2024 г. На 28.08.2023 г. собственикът на увредения автомобил предявил пред застрахователя по задължителната застраховка претенция за изплащане на застрахователно обезщетение за претърпените вреди, по която била образувана щета № 66002300580. С писмо изх. № 20-031 2297 С. С. бил уведомен, че ответникът отказва да заплати застрахователно обезщетение, тъй като естеството и степента на деформациите по увредения автомобил не съответствали на декларирания механизъм на ПТП и не кореспондирали с уврежданията по другия лек автомобил – участник в произшествието. Съгласно проформа фактура, издадена от „Дженеръс Ауто“ ЕАД, за ремонта на увредения автомобил била необходима сумата в размер на 800,95 лева. На 14.09.2023 г. с договор за цесия С. Д. С. прехвърлил на ищеца вземането си към ответника по процесната щета. До настоящия момент ответникът не бил уведомен за извършената цесия. Затова към исковата молба било приложено уведомление по чл. 99, ал. 3 ЗЗД. Моли съда да постанови решение, с което да уважи изцяло предявения иск.
Претендира направените по делото разноски.
Исковата молба и приложенията към нея са изпратени на ответника „Групама застраховане” ЕАД за отговор, като в срока по чл. 131 ГПК е постъпило становище по същата чрез юрк. Р. Ч.. Процесуалният представител оспорва изцяло предявения иск като недопустим, неоснователен и недоказан. На първо място възразява, че сключеният между ищеца и собственика на увредения автомобил договор за цесия не пораждал задължения за ответното дружество и не го обвързвал. Оспорва описания в исковата молба механизъм на ПТП, както и наличието на причинно-следствена връзка между него и твърдените вреди.
Освен това не било доказано наличието на виновно поведение на водача, чиято гражданска отговорност била застрахована при ответника. Оспорва иска и по размер, като твърди, че същият бил силно завишен и не съответствал на реално претърпените имуществени вреди.
Ето защо моли съда да постанови решение, с което да отхвърли изцяло предявения иск.
В съдебно заседание ищецът „Ди Ей Си“ ЕООД, редовно призован, се представлява от адв. А.. Процесуалният представител поддържа исковата молба и оспорва депозирания отговор. В хода на устните състезания моли съда да уважи исковата претенция като доказана от събраните по делото доказателства. Претендира направените по делото разноски, за които представя списък по чл. 80 ГПК.
В съдебно заседание ответникът „Групама застраховане” ЕАД, редовно призован, се представлява от юрк. П.. Процесуалният представител поддържа отговора на исковата молба и оспорва предявения иск. В хода на устните състезания моли съда да го отхвърли изцяло по съображенията, изложени в депозирания отговор. Претендира направените по делото разноски и юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като прецени по вътрешно убеждение събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, ведно с доводите и становищата на страните, приема за установено следното.
Не се спори между страните, че по време на настъпване на застрахователното събитие е съществувал валиден договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, сключен с ответното дружество по отношение на лек автомобил марка „Тойота“, модел „Ярис“, с рег. № ******** по застрахователна полица № BG/26/123001443510, със срок на застрахователното покритие от 00,00 ч. на 22.05.2023 г. до 23,59 ч. на 22.05.2024 г., поради което посоченото обстоятелство е отделено от съда като 2 ненуждаещо се от доказване. Същото се потвърждава от представената по делото застрахователна полица.
Видно от приложено по делото копие от свидетелството за регистрация – Част І, датата на първата регистрация на увредения лек автомобил марка „Воксхол“, модел „Вектра“, рег.
№ ********, собственост на цедента С. Д. С., била 31.07.2001 г.
От приетия като доказателство двустранен констативен протокол за пътнотранспортно произшествие се установява, че на 25.08.2023 г., около 11,00 ч. в гр. Пловдив водачът Н. Т.
К., управляваща лек автомобил марка „Тойота“, модел „Ярис“, с рег. № ********, излизайки от паркинг при завиване на дясно по ул. „Захари Стоянов“ реализирала ПТП с паркирания на главната улица лек автомобил марка „Воксхол“, модел „Вектра“, рег. № ********, собственост на С. Д. С.. Вследствие настъпилото ПТП на процесния автомобил били причинени щети, като видимите такива били описани в протокола: предна броня – ожулена, калник – смачкан, държач на фар – счупен. Протоколът бил подписан от двамата водачи, участвали в ПТП без забележки и възражения, като водачът Н. К. отбелязала, че е виновна.
Протоколът е съставен в съответствие с изискванията на закона. Съгласно чл. 5, ал. 1 от Наредба № Із-41 от 12.01.2009 г. за документите и реда за съставянето им при пътнотранспортни произшествия и реда за информиране между Министерството на вътрешните работи, Комисията за финансов надзор и Гаранционния фонд (заглавие изм. – ДВ, бр. 19 от 28.02.2017 г.), когато при произшествието са причинени само материални щети и между участниците в произшествието има съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, те попълват своите данни в двустранен констативен протокол за ПТП – Приложение № 3. Доколкото между двамата водачи – участници в ПТП не е имало спор относно неговия механизъм и вината за неговото настъпване, то съвсем основателно е бил съставен двустранен констативен протокол за ПТП, без да е необходимо службите за контрол към МВР да посещават мястото на произшествието. Освен това съгласно разпоредбата на чл.
123, ал. 1, т. 3, б. „б“ ЗДвП (изм. и доп. – ДВ, бр. 101 от 20.12.2016 г., в сила от 21.01.2017 г.), ако между участниците в произшествието има съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, те преместват превозните средства, така че да не възпрепятстват движението и попълват своите данни в двустранен констативен протокол за пътнотранспортното произшествие. След изменението на цитираната разпоредба, в сила към датата на процесното ПТП, водачите вече нямат задължение за уведомяване на службата за контрол на МВР, на територията на която е настъпило произшествието. Двустранният протокол за ПТП, подписан от участниците в него, без посещение от служител на КАТ на мястото на инцидента, представлява частен свидетелстващ документ, който се ползва само с формална доказателствена сила. Последната установява единствено, че лицата, посочени като автори на протокола, действително са го подписали (чл. 180 ГПК), но не и верността на удостоверените в протокола факти относно механизма на произшествието, вината и причинените щети. За последните обстоятелства двустранният протокол следва да бъде преценяван от съда с оглед на всички други доказателства по делото. Съответствието на съгласуваните изявления на двамата водачи относно посочените обстоятелства с 3 действителното фактическо положение подлежи на доказване на общо основание в процеса (вж. Решение № 15 от 25.07.2014 г. по т. д. № 1506/2013 г., І Т.О., ВКС, Решение № 98 от 25.06.2012 г. по т. д. № 750/2012 г., ІІ Т.О., ВКС). Описаният в двустранния констативен протокол за ПТП механизъм на произшествието се потвърждава напълно от приетото по делото заключение на съдебната автотехническа експертиза и от показанията на свидетелката Н. Т. К..
За причинените на процесния автомобил повреди, на 28.08.2023 г. собственикът С. Д.
С. подал до ответника, в качеството му на застраховател по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, уведомление за настъпилото застрахователно събитие, по което била образувана щета № 66002300580. На 29.08.2023 г. на увредения автомобил бил извършен оглед от експерти на застрахователя, които описали следните увреждания: облицовка предна броня и десен фар – с лека деформация, преден десен калник – със средна деформация.
Не се спори между страните, че с писмо изх. № 20-03-2297/29.08.2023 г. застрахователят отказал да заплати застрахователно обезщетение по процесната щета, тъй като естеството и степента на деформациите по увредения автомобил не съответствали на декларирания механизъм на ПТП и не кореспондирали с уврежданията по другия лек автомобил – участник в произшествието.
Видно от договор за цесия от 14.09.2023 г., собственикът на увредения автомобил С. Д.
С. прехвърлил възмездно на ищеца „Ди Ей Си“ ЕООД вземането си към „Групама застраховане” ЕАД, представляващо дължимо застрахователно обезщетение по щета № 66002300580 от 28.08.2023 г., заведена по застрахователна полица „Комбиниран пакет „Соло“ № BG/26/123001443510 за МПС „Воксхол Вектра“, рег. № ********. Съгласно т. 2 от договора за цесия прехвърленото вземане преминавало в патримониума на цесионера, ведно с принадлежностите му.
От представено по делото пълномощно от 14.09.2023 г. се установява, че цедентът упълномощил цесионера и Адвокатско дружество „М.“ със следните права: да изпратят и входират подписано от първия уведомление, както и да уведомяват лично от свое име „Групама застраховане” ЕАД за извършеното прехвърляне на вземания по договор за цесия от 14.09.2023 г., сключен между С. Д. С. и „Ди Ей Си“ ЕООД. Адвокатско дружество „М.“ имало право да преупълномощава с правата си по това пълномощно и адвокати, които не са част от дружеството. В тази връзка към исковата молба е приложено уведомление по чл. 99, ал. 4 ЗЗД от 14.09.2023 г., подписано от собственика С. Д. С., до ответното дружество за извършената цесия. На основание чл. 99, ал. 2 ЗЗД ответникът бил уведомен, че негов кредитор по процесната щета било „Ди Ей Си“ ЕООД и на него следвало да изпълни.
По делото са допуснати и събрани гласни доказателствени средства. По искане на ищеца е разпитана свидетелката Н. Т. К. – водач на другия автомобил к ъм момента на настъпване на застрахователното събитие. От показанията й се установява, че процесното ПТП настъпило през м. август, сутринта около 09,00 ч. Времето било ясно, видимостта – перфектна. Свидетелката излизала по тясна уличка от паркинг зад блока и завила надясно по 4 централната улица. Не видяла паркирания там автомобил и със задна дясна броня ожулила неговата предна дясна броня, малко от мигача, повече от фара и малка част от вратата. След като чула шума от съприкосновението между двата автомобила, спряла и констатирала причинените щети. Със собственика на процесното МПС съставили представения по делото двустранен констативен протокол. Съдът кредитира изцяло показанията на Н. К. като обективни, последователни, подробни и логични. Същите напълно кореспондират с останалия събран по делото доказателствен материал, като съдът няма основание да смята, че при свидетелката липсват способността и желанието вярно да възприема фактите и добросъвестно да ги възпроизведе в показанията си.
Разпечатката съдържа 29 от 66 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/3b91ab1b-1ecc-4eb1-ae7a-1582bee747ab