Решение № 274 от 27.05.2025, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 274 гр. София, 27.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ирина Р. Славчева

Членове:

Ивайло П. Георгиев

Лилия М. Руневска при участието на секретаря Теодора Р. Вутева като разгледа докладваното от Лилия М. Руневска Въззивно гражданско дело № 20241800501051 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 258 и следв. ГПК.

С решение № 156 от 17.09.2024 г. по гр. д. № 164/2021 г. по описа на РС – Самоков е развален сключения между К. М. Ц. и сина й М. У. М. договор за прехвърляне на право на собственост върху недвижими имоти срещу задължение за издръжка и гледане и са отхвърлени предявените от М. Р. Д. – М., Й. М. М. и Д. М. М. срещу К. М. М. насрещни искове за трансформиране на неизпълнено задължение за издръжка и гледане по договора в парично задължение, както и са отхвърлени предявените при условията на евентуалност от М. Р. Д. – М., Й. М. М. и Д. М. М. срещу К. М. частични насрещни искове за осъждане на К. М. М. да плати на М. Р. Д. - М., Й. М. М. и Д. М. М. сумата от 7559.71 лв. като част от общата сума от 66800 лв., представляваща паричната равностойност на положените за К. М. М. грижи и издръжка в периода от 17.03.2016 г. до 17.03.2019 г. от М. У. М. - наследодател на М. Р. Д. - М., Й. М. М. и Д. М. М.. С решението в полза на К. М. М. са присъдени и разноски в общ размер от 1930 лв.

Решението е обжалвано от М. Р. Д. - М., Й. М. М. и Д. М. М. отвтетници по предявените в първоинстанцционното производство първоначални пасивно субективно съединени искове с правно основание чл.

87, ал. 3 ЗЗД за разваляне на договора за прехвърляне на право на собственост върху недвижими имоти срещу задължение за издръжка и гледане и ищци по предявените насрещни искове за трансформиране на неизпълнено задължение 1 за издръжка и гледане по договора в парично задължение и по предявените при условията на евентуалност частични насрещни искове за осъждане на К.

М. М. да плати на М. Р. Д. - М., Й. М. М. и Д. М. М. сумата от 7559.71 лв. като част от общата сума от 66800 лв., представляваща паричната равностойност на положените за К. М. М. грижи и издръжка в периода 17.03.2016 г. до 17.03.2019 г. от М. У. М. - наследодател на М. Р. Д. - М., Й. М. М. и Д. М. М., в частта, в която са уважени предявените първоначални пасивно субективно съединени искове и договорът за прехвърляне на право на собственост върху недвижими имоти срещу задължение за издръжка и гледане е развален, както и в частта, в която са отхвърлени предявените при условията на евентуалност насрещни частични искове за осъждане на К. М. М. да плати на М. Р. Д. - М., Й. М. М. и Д. М. М. сумата от 7559.71 лв., а също и в частта за присъдените разноски в полза на ищцата по предявените първоначални искове К. М. М..

В срока за отговор на въззивната жалба е постъпил такъв от ищцата по предявените първоначални пасивно субективно съединени искове за разваляне на договора за прехвърляне на право на собственост върху недвижими имоти срещу задължение за издръжка и гледане К. М. М., в който въззивната жалба е оспорена.

След преценка на доказателствата по делото и доводите на страните настоящият въззивен състав намира следното от фактическа и правна страна:

Въззивната жалба е процесуално допустима, а разгледана по същество – неоснователна, по следните съображения:

По първоначалните искове за разваляне на договора за прехвърляне на право на собственост върху недвижими имоти срещу задължение за издръжка и гледане:

За да уважи исковете, първоинстанционният съд е приел /в резюме/, че след смъртта на М. У. М. на 17.03.2019 г. неговите наследници по закон и ответници по исковете като универсални негови правоприемници са наследили задълженията му по договора да издържат и да се грижат за К. М.

М., но не са изпълнявали тези задължения /факт, който е признат от ответниците и е отделен като безспорен по делото/. Приел е също, че неизпълнението не е незначително с оглед интереса на кредитора, тъй като е продължило за период от почти две години преди предявяване на исковете /и продължава и към момента/, а предвид спецификата на договора изпълнението на задължението е дължимо перманентно - всеки ден и без прекъсване. Приел е освен това за неоснователно възражението на ответниците, че К. М. М. е следвало да ги покани след смъртта на наследодателя им да изпълнят задълженията по договора, доколкото те не са знаели за наличието на тези задължения и за прехвърлянето на правото на собственост върху имотите на техния наследодател по силата на договора.

Тези изводи на първоинстанционния съд са правилни, съобразени са със съдебната практика и се споделят от настоящия въззивен състав, поради което и на основание чл. 272 ГПК въззивният съд препраща към мотивите на първоинстанционния съд в тази част. Следва с оглед изложените във 2 въззивната жалба оплаквания да се добави следното:

Както правилно е приел първоинстанционният съд, в случая не е била необходима покана за изпълнение от К. М. М., с която да покани наследниците на М. У. М. да изпълнят задълженията си по договора /и да им определи подходящ срок/, тъй като те са знаели за сключения между наследодателя им и К. М. М. договор, т. е. знаели са за задълженията, които са наследили. В тази връзка цитираната в първоинстанционното решение практика /решение № 340 от 04.11.2015 г. по гр. д. № 1668/2015 г. на ВКС, IV ГО/ е напълно относима, а приетото в нея се споделя от въззивния съд. Освен това за договора за прехвърляне на право на собственост върху недвижими имоти срещу задължение за издръжка и гледане не е необходимо присъщо да бъде сключен с оглед на личността на приобретателя. Такъв договор наистина може да бъде сключен с оглед на личността на приобретателя по волята на страните, но, както правилно е прието от първоинстанционния съд с оглед съдържанието на договора, в случая договорът не е сключен с оглед личността на приобретателя, поради което не е необходимо отправянето на покана за изпълнение до наследниците на приобретателя като израз на това, че изпълнение от тях е желано от кредитора /а дори да би било необходимо, то исковата молба, както също правилно е прието от първоинстанционния съд, изпълнява ролята на покана/. Въззивният съд намира за установено по делото, че наследниците на М. У. М. са знаели за задълженията си по договора, макар обстоятелството, че договорът е вписан, само по себе си да не може да обоснове извод за това /в каквато насока са изложени доводи от въззиваемата/.

Следва да се отбележи в тази връзка за пълнота на изложението, че житейски нелогично е членовете на едно семейство да не знаят какви имоти притежават останалите членове на това семейство /било те придобити преди брака и раждането на децата/ при липса на твърдения за семейни отношения на отчужденост и прикритост. Житейски нелогично е и да се плащат местни данъци и такси за недвижими имоти без плащащият да е наясно за кои конкретни имоти извършва плащането, в каквато насока са показанията на свид. С. Д.. Следва също да се отбележи, че показанията на свидетелите С. Д. и А. Д. – съответно майка и брат на М. Р. Д. – М., не могат да бъдат кредитирани в частта, в която установяват, че наследниците на М. У. М. не са знаели за наличието на задълженията по договора, тъй като тези свидетели не са обективни и безпристрастни, от една страна, от друга страна те не установяват конкретни факти от обективната действителност, въз основа на които с оглед връзките между фактите да се направи извод относно липсата или наличието на знание у наследниците на М. У. М. за задълженията по договора. Същественото е обаче, че по делото е представена обобщена справка /л. 94 от първоинстанционното дело/ от Община С. относно това кои лица са плащали местните данъци и такси за имотите, предмет на договора, в периода от 2010 г. до 2020 г. Към тази обобщена справка са приложени /на л.

96 – 101 от първоинстанционното дело/ 5 бр. справки от ПП МАТЕУС – хронология на задължения и плащания от лицата, посочени в обобщената справка. От тези справки е видно, че на 05.08.2019 г. са извършени плащания на дължимите за 2019 г. данък недвижим имот и такса битови отпадъци за 3 имотите от всеки от тримата наследници - М. Р. Д. - М., Й. М. М. и Д. М. М.

/или от другиго, но в тяхна полза, доколкото показанията на свид. С. Д. са в насока, че тя ги е плащала/, по партида, в която са вписани техните имена, която партида съвпада с тази, в която е било вписано името на М. У. М., както и е вписано името на К. М. М. като ползвател. Т. е. установява се, че към 05.08.2019 г., след като имената на наследниците са били вписани по партидата на имотите, то към тази дата имотите са били декларирани от наследниците. Това е така, тъй като служителите на общинската администрация имат задължение в случай на недеклариране на наследен недвижим имот в 6 – месечен срок служебно да образуват след изтичане на този срок партида за наследения недвижим имот въз основа на данните, налични в общината и в регистъра на населението /с оглед плащане на дължимите местни данъци и такси - чл. 14 и чл. 32 ЗМДТ/, а в случая към 05.08.2019 г. не е изтекъл шестмесечен срок от откриване на наследството, въпреки което по партидата на имотите са вписани имената на наследниците, т. е. тези данни не са вписани служебно, а въз основа на деклариране от страна на наследниците. А декларирането на имотите не може да бъде извършено без деклараторът да разполага с нотариалния акт за право на собственост на наследодателя. Съответно при знание от страна на наследниците на М. У. М. за наследените задължения по договора покана за изпълнение на тези задължения от страна на К. М. М. не е необходима.

По предявените при условията на евентуалност насрещни частични искове за осъждане на К. М. М. да плати на М. Р. Д. - М., Й. М. М. и Д. М. М. сумата от 7559.71 лв. като част от общата сума от 66800 лв., представляваща паричната равностойност на положените за К. М. М. грижи и издръжка в периода 17.03.2016 г. до 17.03.2019 г. от М. У. М.:

За да отхвърли исковете, първоинстанционният съд е приел /в резюме/, че по делото не е установено в какъв вид и обем са били полаганите от М. У.

М. грижи и осигуряваната от него издръжка на прехвърлителката по договора – както през целия период на действие на договора до смъртта му, така и в рамките на претендирания период, за да бъдат отнесени същите към заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-икономическа експертиза, изготвено по данни от НСИ.

Тези изводи на първоинстанционния съд са правилни, съобразени са със съдебната практика и се споделят от настоящия въззивен състав, поради което и на основание чл. 272 ГПК въззивният съд препраща към мотивите на първоинстанционния съд в тази част. Следва с оглед изложените във въззивната жалба оплаквания да се добави следното:

В договора е уговорено, че приобретателят поема задължението „да издържа и гледа майка си – прехвърлителката, до края на живота й, като й осигури жилище да живее във вилата в една стая от етажите, която ще ползва, както и сервизните помещения, както и половината от парцела“.

Задължението да се осигури жилище на прехвърлителката е конкретизирано и по делото не се спори, че то е изпълнявано. Относно паричното остойностяване на този вид грижа обаче доказателства не са ангажирани по делото. Освен това с това задължение не се изчерпват поетите от 4 приобретателя задължения по договора, тъй като е уговорено също той да издържа и гледа майка си. Доколкото тези задължения не са конкретизирани по вид и обем на дължимите грижи и издръжка, както правилно е прието от първонистанционния съд, то /според съдебната практика/ издръжката включва изцяло храна, режийни разноски, дрехи и др. според нуждата на прехвърлителката /без оглед на възможността й да се издържа от имуществото и доходите си/, а грижите включват полагане на такива за здравето, хигиената и домакинството на прехвърлителката според нуждите й и възможностите й да се справя сама. Така поетото задължение за гледане и издръжка е неделимо и следва да се осъществява чрез престиране на грижа и издръжка ежедневно, редовно и в пълен обем, докогато е необходимо.