Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 1554 от 30.12.2025, Окръжен съд - Благоевград

Съд
Окръжен съд - Благоевград
Дело
Въззивно гражданско дело 580/2025
Вид
Определение № 1554
Подписан
30.12.2025
В сила
30.12.2025
Състав
Николай Грънчаров, Вили Дацов, Владимир Ковачев

Цитирани разпоредби

  • чл. 127 ал.1 т. 4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 127 ал.1 т. 5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 129 ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 129 ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 250 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 250, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 262 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 263 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 267 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
  • § 42 · Закон за общинската собственост

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1554 гр. Благоевград, 30.12.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Николай Грънчаров

Членове:

Владимир Ковачев

Вили Дацов като разгледа докладваното от Николай Грънчаров Въззивно гражданско дело № 20251200500580 по описа за 2025 година и за да се произнесе взе в предвид следното:

В срока за произнасяне с решение по в.гр.д. № 580/2025г. по описа на ОС Благоевград, съставът на въззивния съд след като съобрази правното основание на предявения иск, обстоятелствата изложени в ИМ и нейния петитум, събраните по делото доказателства, както и оплакванията наведени с въззивната жалба по делото, счита следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е въз основа на депозирана пред съда въззивна жалба с вх. № 7648/26.03.2025 г., подадена Община Благоевград, БУЛСТАТ 000024695, с административен адрес гр.

Благоевград, пл. „Георги Измирлиев – Македончето“ № 1, представлявана от кмета М. Б., чрез ст. юрк. М. В. - И., срещу Решение № 184/10.03.2025г., постановено по гр.д. № 64/2024 г. по описа на РС – Благоевград и въззивна жалба с вх. № 9093/10.04.2025г., подадена Община Благоевград, БУЛСТАТ 000024695, с административен адрес гр. Благоевград, пл.

„Георги Измирлиев – Македончето“ № 1, представлявана от кмета М. Б., чрез юрк. Н. К., срещу Решение № 244/31.03.2025г., постановено по гр.д. № 64/2024г. по описа на РС – Благоевград, с което е допълнено Решение № 184/10.03.2025г., постановено по гр.д. № 64/2024г. по описа на РС – Благоевград.

Във въззивната жалба са изложени подробни съображения, че първоинстанционното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и поради необоснованост.

Поддържа се от въззивната страна че неправилно, необосновано и в противоречие със събраните по делото доказателства първоинстанционния съд не е приел за основателни възраженията на Община Благоевград, че при установените по делото обстоятелства от 1 обективна страна, имотът не би могъл изобщо да бъде придобит по давност от ищцата- К. Д.

Г., поради забраната за придобиване по давност на имоти държавна и общинска собственост.

В нейна полза не е могъл да изтече десетгодишния давностен срок за придобиване на имота по давност, предвид наложения мораториум за придобиване по давност на недвижими имоти - частна държавна и общинска собственост.

Въз основа на молба по реда на чл. 250 от ГПК, ищецът в първоинстанционното производство е поискал от районния съд да допълни Решение № 184/10.03.2025г., постановено по гр.д. № 64/2024г. по описа на РС Благоевград. Първоинстанционният съд е уважил молбата с Решение № 244/31.03.2025г., постановено по гр.д. № 64/2024г. по описа на РС Благоевград, което е обжалвано с въззивна жалба от Община Благоевград.

Във въззивната жалба срещу решението, постановено по реда на чл. 250 от ГПК се сочи, че районният съд неправилно е допуснал изменение на иска, с който да измени размера на претендиралата реална част от 300 кв.м на 398 кв.м, поради извода на вещо лице * И. Б. К. и са направени нови констатации, които не произтичат от събраните по делото доказателства и не са били предмет на първоначалния съдебен акт. Поддържа се от въззивната страна, че няма технически способ, с който вещото лице да е обяснило и защитило изказването в съдебно заседание, по повод размера на реалната обособена част от процесният имот, която ищцата ползва.

Иска се от въззивния съд да отмени Решение № 244/ 31.03.2025 г. на Районен съд Благоевград, постановено по гр. д. № 64/2022г., с което е допълнено Решение № 184/10.03.2025 г., постановено по същото дело, изцяло като неправилно и незаконосъобразно и да постанови решение, с което да отхвърли предявения иск от К. Д. Г., с правно основание чл. 250, ал.1 от ГПК срещу Община Благоевград, като недоказан и неоснователен.

Съдът при проверката си в закрито заседание по реда на чл. 267 във вр. с чл. 262 ГПК, намери подаденитевъззивни жалби срещу Решение № 184/10.03.2025г., постановено по гр.д.

№ 64/2024г. по описа на РС Благоевград и срещу Решение № 244/ 31.03.2025г. на Районен съд Благоевград, постановено по гр. д. № 64/2022г., с което същото е допълнено- за процесуално допустими, като подадени в срока за обжалване, от легитимирана страна с правен интерес, срещу валидни съдебни актове, подлежащи на въззивно обжалване и последващ инстанционен съдебен контрол. Жалбите са редовни и отговарят на изискванията на закона за форма и съдържание.

С писмен отговор на въззивните жалби в срока по чл. 263 от ГПК, въззиваемата К. Д. Г.ищца пред първоинстанционния съд, чрез пълномощника си адв. Б. оспорва и двете въззивни жалба като моли съда да ги остави без уважение и да потвърди обжалваните съдебни решения на РС Благоевград. С отговора на въззивната оспорва се твърдението на пълномощника на Община Благоевград, че собствеността върху спорния недвижим поземлен имот е пирдобита на осн. § 42 от ПЗР на ЗОС, като се поддържа че ищцата К. Д. Г. е придобила собствеността върху имота на оригиренро основание- придобивна давност.

Оспорва се наличието на кумулативно предвидените в закона изисквания за приложението на § 42 от ПЗР на ЗОС, като нито се доказва че имота към момента на приемането на 2 цитираната законова разпоредба е бил частна държавна собственост, нито че общината е могла да придобие имота по силата на закона. Излагат се доводи с отговора на въззивната жалба, че поради периода на владение върху имота, неприложими в настоящия казус са забраните на ЗТСУ, респ. по ЗУТ за придобиване по давност на реални части от поземлени имоти. Поддържа се становище от въззиваемата страна, че от събраните по делото писмени и гласни доказателства, установяване се по несъмнен начин че е в полза на ищцата К. Д. Г., изтекъл е предвидения в закона 10 годишен срок и същата е придобила собствеността върху ПИ по давност, след осъщесвявано непрекъснато, безспорно и явно владение с намарение за своене.

За да се произнесе със съдебен акт в рамките на правомощията си на въззивна инстанция, настоящият състав на ОС Благоевград, съобрази следното:

Производството пред първата съдебна инстанция е образувано и водено по депозирана пред РС Благоевград, по искова молба от К. Д. Г., ЕГН ***, чрез адв. С. Б., с която се иска да се признае за установено по отношение на Община Благоевград, че ищцата е собственик на основание давностно владение на недвижим имот, представляващ реално обособена част с площ 300 кв.м., находящ се в северната част на Поземлен имот с идентификатор *** /нула четири хиляди двеста седемдесет и девет, точка, шестстотин двадесет и три. точка, сто и едно/, по кадастрална карта и кадастрални регистри на гр. Благоевград, одобрени със Заповед № РД-18-32/10.05.2006 г. на Изпълнителния директор на АК, находящ се в ***, с адрес на поземлен имот в ***, с площ на целия имот от 563 кв.м. /петстотин шестдесет и три квадратни метра/, с трайно предназначение на територията урбанизирана, с начин на трайно ползване - ниско застрояване /до 10 м./, при граници /съседи/: поземлен имот с идентификатор *** /нула четири хиляди двеста седемдесет и девет, точка, шестстотин двадесет и три, точка, сто/, поземлен имот с идентификатор *** /нула четири хиляди двеста седемдесет и девет, точка, шестстотин двадесет и три, точка, сто и две/, поземлен имот с идентификатор *** /нула четири хиляди двеста седемдесет и девет, точка, шестстотин двадесет и три, точка, сто и четири/, поземлен имот с идентификатор *** /нула четири хиляди двеста седемдесет и девет, точка, шестстотин двадесет и три, точка, триста деветдесет и едно/, поземлен имот с идентификатор *** /нула четири хиляди двеста седемдесет и девет, точка, шестстотин двадесет и три, точка, деветдесет и седем/ и поземлен имот с идентификатор *** /нула четири хиляди двеста седемдесет и девет, точка, шестстотин двадесет и три. точка, деветдесет и осем/, при граници на реално обособената част: поземлен имот с идентификатор ***, поземлен имот с идентификатор ***, поземлен имот с идентификатор ***, поземлен имот с идентификатор ***, поземлен имот с идентификатор ***.

С Разпореждане № 96/15.01.2024г. от закрито съдебно заседание по образуавното гр.д. № 64/2024г. по описа на РС Благоевград, ИМ е била оставена без движение- за да бъде индивидуализиран имота, предмет на иска в петитума по представената скица, да се посочи цената на иска, да се внесе дължимата държавна такса и да се впише ИМ на осн. чл. 112 3 б.“з“ от ЗС.

Нередовностите на ИМ са били отстранени в законовия едноседмичен срок, като не е изменен съществено петитума на ИМ, като се поддържа като основание за правото на собственост- придобивна давност, върху реална част от Поземлен имот с идентификатор ***, в северната част на имота с площ от около 300кв.м., като общата площ на ПИ е 563 кв.м., а в ИМ сочи се от ищцата, че границите на реално обособената част, която се претендира че е придобита по давност са: поземлен имот с идентификатор ***, поземлен имот с идентификатор ***, поземлен имот с идентификатор ***, поземлен имот с идентификатор ***, поземлен имот с идентификатор ***.

Пред първоинстанционния съд са събрани писмени доказателства, допусната е и назначена от съда съдебно техническа експертиза и са разпитани свидетели относно владението на спорния недвижим имот.

Пред въззивната инстанция не са събирани доказателства.

Видно е от представената още с ИМ скица- проект № 15-208297-04.04.2018г., както и от останалите писмени доказателства, че сградата построена в Поземлен имот с идентификатор ***, в която ищцата живее и на която се легитимира като собственик на основание издаден Нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по давност № ***г. по описа на Нотариус К. М., е построена в южната част на поземеления имот.

При извършването на решаващата си дейност при произнасяне по предявения иск по същество, въззивният съд е длъжен да обсъди събраните доказателства и след тяхната съвкупна оценка, да изложи съображения кои от твърдените от страните правно релевантни факти счита за доказани. След като съобрази кой е приложимия материален закон, съдът следва да субсумира установените факти към съответната правна норма и да постанови решение по делото, като изложи правните си изводи.

Предмета на делото се очертава от депозираната искова молба, съобразно търсената от ищеца съдебна защита и с оглед на правното основание на предявения иск.

Ищецът е страната в процеса, която очертава спорното право чрез основанието и петитума на иска. В исковата молба се съдържа твърдяното право, като следва да са посочени ясно и точно белезите, индивидуализиращи субективното право, чрез посочване на правно релевантните факти и обстоятелствата на които правото чиято защита се иска по съдебен ред се основава. Съобразно нормата на чл. 127 ал.1 т. 4 от ГПК в исковата молба ищецът е длъжен да изложи всички фактически твърдения на които основава исковата си претенция, като изложи обстоятелствата, на които се основава искането му. Следва във връзка с предявения иск ясно и точна да са посочени основанията от обективна страна, обуславящи правното основание на предявения иск, чрез петитума на исковата молба, като конкретизира искането си съобразно чл. 127 ал.1 т. 5 от ГПК. Съдът не е обвързан от посочената в исковата молба правна квалификация, а следва да изведе същата въз основа на фактическите твърдения на ищеца в обстоятелствената част на молбата, като за действителната воля на 4 ищеца следва да се ръководи от логическото единство между обстоятелствената част на исковата молба и нейния петитум.

Освен правно релевантните факти във връзка с исканата съдебна защита и ясно и точно формулиране на петитума на исковата молба, съобразно установената съдебна практика, ищецът е длъжен да посочи и правното основание на исковата си претенция, с оглед на търсената съдебна защита, като в производството по предявен иск за собственост, заяви на какво правно основание претендира вещното право върху спорния недвижим имот. Въз основа на заявеното от ищцовата страна правно основание, съдът с доклада си по делото дава правна квалификация на предявения иск и разпределя доказателствената тежест между страните по делото.