Решение № 443 от 23.01.2025, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 443 гр. София, 23.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Здравка И.а

Членове:

Н. П. Лаловска

Виктория В. Грънчарска при участието на секретаря Екатерина К. Тодорова като разгледа докладваното от Н. П. Лаловска Въззивно гражданско дело № 20231100512215 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на съделителя-ответник П. И. Г. срещу решение № 14553/30.08.2023г., постановено по гр.дело № 24035/2022г. по описа на СРС, 76-и състав, с което по предявения от ищеца Н. Б. К. иск по чл. 34 ЗС е допуснато извършването на съдебна делба на следния недвижим имот: апартамент № 59, находящ се в гр. София, ж.к. „Овча купел“ бл. ****, състоящ се от две стаи, дневна, кухня и сервизни помещения, със застроена площ от 79.53 кв.м, заедно с избено помещение № 24, заедно с 1.608% ид.ч. от общите части на сградата, с идентификатор № *** по КККР, при дялове ½ ид.ч. за Н. Б. К. и ½ ид.ч. за П. И. Г..

С въззивната жалба са наведени доводи за неправилност и необоснованост на първоинстанционното решение. Жалбоподателят намира, че СРС неправилно тълкувал изявлението на адв. Б. в бракоразводното дело като негово съгласие. Неправилно съдът не разгледал въведените от ответника Г. възражения и настъпили промени в обстоятелствата след развода. Презумпцията за съвместен принос на съпрузите била оборена – средствата за закупуване на имота и обзавеждането му били изцяло негови наследствени такива и от изплащан лично от него ипотечен кредит, ищецът не представила никакви доказателства за принос от нейна страна, не плащала данъци, не заплащала комуналните разходи. Доказано било извършено дарение от родителите на ответника от 18.10.1988г. – удостоверение от ДСК № 217/31.01.1994г., платежно 1 нареждане от 18.10.1988г. и разписка на ответника от същата дата, с която на практика той приел направеното в негова полза от родителите му дарение. След развода ответникът вложил средства в размер на 15 000 лева, за да направи имота годен за обитаване, които подобрения СРС също не взел предвид. Делбеният апартамент бил изключителна собственост на ответника. Моли обжалваното решение да бъде отменено, а искът за делба – отхвърлен като неоснователен.

Ищецът Н. Б. К., чрез адв. М., в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК депозира писмен отговор, с който оспорва въззивната жалба като неоснователна. Процесният апартамент бил закупен през времетраенето на сключения между страните граждански брак, предвид на което собствеността била придобита в режим на СИО. Последната била прекратена с прекратяването на брака, а презумпцията за съвместен принос не била оборена. В споразумението си по чл. 99 СК съпрузите, без да били задължени от закона да сторят това, изрично заявили, че процесният апартамент остава в обикновена съсобственост помежду им. Моли атакуваното съдебно решение да бъде потвърдено като законосъобразно и правилно. Претендира присъждане на разноски.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и заявеното от страните, намира за установено следното:

При извършената от съда проверка по реда на чл. 269 ГПК, настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо, поради което съдът дължи произнасяне по съществото на спора в рамките на доводите, заявени с въззивната жалба.

Настоящият съдебен състав намира обжалваното първоинстанционно решение за правилно на въведените с въззивната жалба основания, по следните мотиви:

Разпоредбата на чл. 19, ал. 1 СК /отм./, приложима към процесните отношения, презюмира съвместния принос на съпрузите по време на брака в придобиването на вещи или права върху вещи, поради което и създава съпружеската имуществена общност по отношение на тях, независимо на чие име е станало придобиването.

Законът не обвързва възражението за транформация на лично имущество с определен срок. Упражняването на възражение по чл. 21 СК /отм./ има за цел да установи едно фактическо положение, което се явява правоизключващо по отношение на съпружеската имуществена общност и основание за признаване на изключително право на собственост по отношение на цялата вещ/придобитата на името на съпруга част или на части от нея, макар и юридическият придобивен момент на правото на собственост или друго вещно право да е настъпил по време на брака на страните.

Именно затова условието, с което законът в чл. 21, ал.1 и ал. 2 СК /отм./ свързва възникването на правото да се признае индивидуална собственост на един от 2 съпрузите в резултат на преобразувано лично имущество, е конкретното влагане на лични, извънсемейни средства по смисъла на чл. 20 СК /отм./ в придобиването на вещта по време на брака.

В тежест на оспорващата съвместния принос страна е при условията на пълно обратно доказване да установи по делото, че вещта е придобита с лични средства и принос и е налице предвидената в хипотезите на чл. 21, ал.1 или ал. 2 СК /отм./ трансформация.

От представеното по делото решение № 24254/27.01.2020г. по гр.д. № 32485/2019г. по описа на СРС, 37-и състав, влязло в законна сила, се установява, че бракът на страните бил прекратен на основание чл. 50, вр. чл. 51 СК и чл. 330 ГПК. В съдържанието на постигнатото от съпрузите споразумение по чл. 51 СК същите посочили, че семейното жилище – ап. № 59, находящ се в гр. София, ж.к. ****, било придобито по време на брака и било съпружеска имуществена общност. След прекратяването на брака същото се предоставяло на съпруга П. Г.. След влизане в сила на бракоразводното решение ищецът се задължила да напусне това жилище, а ответникът Г. на свой ред поел задължение да й заплаща месечен наем за ползването на семейното жилище в размер на 400 лева, начиная от влизане в сила на решението.

Страните по споразумението заявили, че не желаят подялба в производството по развода на недвижимите имоти в режим на СИО, какъвто съобразно извършеното погоре признание бил делбеният апартамент, а желаят същите да останат в обикновена съсобственост с равни дялове между страните.

Съгласно ТР № 3/29.11.2018г., по тълк.д. № 3/2015г., ОСГК, след като в утвърденото от бракоразводния съд споразумение по чл. 99, ал. 3 или чл. 101, ал. 1 СК от 1985г. (отм.), съответно чл. 49, ал. 4 или чл. 51, ал. 1 СК от 2009г., съпрузите са уговорили, че придобитият през време на брака имот остава съсобствен помежду им, без да са посочили изрично обема на правата си в съсобствеността, е допустимо в последващ исков процес да се установява по-голям дял на единия съпруг на основание частична трансформация на негово лично имущество по чл. по чл. 21 ал. 2 СК от 1985 г. (отм.), съответно чл. 23, ал. 2 СК от 2009г. Съобразно мотивите на ВКС по същото ТР, съгласно чл. 51, ал. 1 СК (от 2009г.), при развод по взаимно съгласие съпрузите представят споразумение относно местоживеенето на децата, упражняването на родителските права, личните отношения и издръжката на децата, както и относно ползването на семейното жилище, издръжката между съпрузите и фамилното име. Те могат, но не са длъжни, да се споразумеят и за други последици на развода. Съгласно чл. 49, ал. 4 СК, при развода по исков ред, съпрузите могат да изложат пред съда споразумение относно всички или някои от последиците на развода. Съпрузите могат да не включат в споразумението клаузи относно имуществените си отношения, но ако ги включат, в тази част споразумението е с характер на спогодба по смисъла на чл. 365 3

ЗЗД, а в зависимост от изразената от съпрузите воля може да породи и вещнотранслативен ефект от момента на влизане в сила на решението за развод. ВКС приема, че когато в споразумението по чл. 51 СК съпрузите са изразили воля какви са квотите им в съсобствеността, предвиденото в чл. 9 и чл. 20а ЗЗД и законовата възможност за вещно-транслативен ефект на споразумението с решението за развод, изключват в следващ исков процес да се установи пълна трансформация на лично имущество или различни квоти.

В случая в постигнатото между страните споразумение процесният имот изрично бил посочен като семейно жилище в съпружеска имуществена общност. Понататък в документа имотът, като недвижим имот в режим на СИО, по волята на страните по споразумението бил оставен в обикновена съсобственост и то при равни дялове. За ползването му съпругът П. Г. поел задължение да заплаща наемна цена на съпругата си за времето след прекратяване на брака. Така изразената от въззивника воля еднозначно сочи на признаване права на бившата му съпруга в съсобствеността, именно за което и поел задължението за заплащане на наем. Следователно имотът останал съсобствен между съпрузите при изрично посочените в споразумението по чл.

51 СК квоти - равни дялове. Поради това и възраженията на ответника са недопустими в настоящото последващо развода делбено производство. В този смисъл – Решение № 116/21.01.2021г. по гр.д. № 787/2021г. I I г.о. на ВКС, Решение № 296/15.06.2010г. по гр.д. № 422/2009г. II г.о. на ВКС, Решение № 50111/15.12.2022г. по гр.д. № 378/2022г. II г.о. на ВКС и др..

Възраженията на ответника за вложени средства след развода за ремонт на делбения имот са относими към претенциите по сметки, предявими във втората фаза на делбата, предвид на което не се обсъждат от настоящия съдебен състав.

При този изход на делото право на разноски има въззиваемата страна Н. Б. К..

Същата претендира и доказва заплатени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на сумата 500 лева, които следва да й бъдат присъдени.

Воден от горните мотиви, Софийски градски съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 14553/30.08.2023г., постановено по гр.дело № 24035/2022г. по описа на СРС, 76-и състав.

ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, П. И. Г., ЕГН **********, да заплати на Н. Б. К., ЕГН **********, сумата 500 лева – разноски по делото, сторени пред СГС.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от 4 връчването му на страните при условията на чл. 280 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5