Решение № 22 от 27.01.2023, Районен съд - Ихтиман

РЕШЕНИЕ

№ 22 гр. Ихтиман, 27.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, ПЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Димитър Г. Цончев при участието на секретаря НИКОЛЕТА Г. КУЗЕВА като разгледа докладваното от Димитър Г. Цончев Гражданско дело № 20221840100482 по описа за 2022 година

Производството е образувано по искова молба, „***“ ЕАД, ЕИК ***, представлявано от * - изпълнителен директор, чрез процесуален представител * Н.а, със седалище/адрес на управление: гр. *, ул. „*“ * против Н. В. Н. с ЕГН **********, с адрес: гр. *, ж.к. „*“, * с предявени обективно кумулативно съединени искове спрямо ответника, да бъде признато за установено, че дължи на ищеца следните суми:

1426,32 лева - главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ за периода м.05.2018г. - м.04.2020 г. ведно със законната лихва от 10.01.2022г. до окончателното изплащане на вземането,

251,06 лева - мораторна лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2019г. до 21.12.2021г.,

36,72 лева - главница за дялово разпределение периода от м.12.2018г. до м.04.2020 г. и

8,38 лева – мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 31.01.2019г. до 21.12.2021г., за които е издадена Заповед № 142/04.03.2022 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 199/2022 г. по описа на РС – Ихтиман.

Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът депозира писмен отговор, с който 1 оспорва основателността на исковата молба и прави възражение за изтекла погасителна давност на вземанията. Твърди, че е недоказано наличие на облигационно правоотношение, като изрично посочва, че не оспорва размерът на претендираните суми.

Излагат се и множество други възражения за неоснователност на предявените искове.

След съвкупна преценка на доводите на страните, на събраните по делото доказателства и на разпоредбите на закона, Районен съд – Ихтиман, намира за установено следното:

Видно от Нотариален акт за продажба на недвижим имот № 182, том 2211, дело № 20533/1995 г., нотариус *, район на действие СРС, вписана под № 46 в НК, ответникът Н. Н. е придобил право на собственост върху процесния недвижим имот – апартамент № 22 находящ се в гр. *, ж.к. „*“, *.

От договор 26.08.2002г. се установява, че ОС на етажната собственост на сграда с адрес: гр. *, ж.к. „*“, бл. 1, вх. А, в който се намира процесният имот чрез пълномощник, по силата на Протокол на ОСЕС от 22.07.2002 г., е сключила договор с „*“ ООД за индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода, включително издаване на обща и индивидуални сметки на база реално постъпилото количество топлинна енергия отчетено и фактурирано от „Топлофикация“ АД.

От представените от третото лице помагач „*“ ООД се установява, че абонатния номер на имота 299099, като името на титуляра е * (починал наследодател на лицето, продавач по договора за покупко-продажба с който собствеността е прехвърлена на ответника).

Представени са Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „***“ АД, публикувани във вестник „*“, брой от 11.07.2016 г. Според чл. 33, ал. 2 от ОУ клиентите са длъжни да заплащат стойността на издадените фактури за потребеното количество топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Съгласно чл. 32, ал. 1 и 2, месечната дължима сума се формира въз основа на определеното за него прогнозно количество и обявената за периода цена, за която сума се издава ежемесечна фактура от продавача След отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки, се издават кредитни известия за стойността на фактурите и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база изравнителни сметки.

Размерът на претендираните вземания не се оспорва от ответника, което той изрично заявява.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Предявените искове са с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 149 ЗЕ във вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

В тежест на ищеца по предявените искове е да установи възникването на облигационно отношение по договор за продажба между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдените количества и за 2 ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер, както и че през исковия период в сградата, в която се намира топлоснабденият имот, е извършвана услугата дялово разпределение от лице, с което ищецът е сключил договор и че е възникнало задължение за заплащане на възнаграждение в претендирания размер. При установяване на тези обстоятелства, в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираното вземане.

Съгласно чл. 150, ал. 1 от ЗЕ, продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи условия /ОУ/ за продажба на топлинна енергия от „***“ ЕАД на потребители за битови нужди в гр. *, които се изготвят от дружеството и се одобряват от Държавната комисия за енергийно регулиране към Министерски съвет. Същите влизат в сила 30 дни след публикуването им в един централен и един местен ежедневник и имат силата на договор между топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна енергия, без да е необходимо изричното им приемане от страна на потребителите. С тези общи условия се регламентират търговските взаимоотношения между потребителите на топлинна енергия и дружеството: правата и задълженията на двете страни; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинната енергия; отговорностите при неизпълнение на задълженията и др.

Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г.) потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през процесния период е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си. Следователно, потребител на топлинна енергия е лицето, което получава топлинна енергия и я използва за собствени нужди, като ползва топлоснабдения имот като негов собственик или по силата на вещно или облигационно право на ползване.

Цялата уредба на ЗЕ, респ. – на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ, показва, че законодателната цел е да определи като страна по облигационното отношение лицето, което действително потребява топлинната енергия за собствени нужди, като действително ползва имота на възможните законови основания.

Доказва се по делото и не е спорно между страните, че ищецът има качеството на енергийно предприятие по смисъла на чл. 126, ал. 1 и чл. 129 от Закона за енергетиката и притежава лицензия за производство и пренос на топлинна енергия.

От приетия по делото Нотариален акт за продажба на недвижим имот № 182, том 2211, дело № 20533/1995 г. се установява, че ответникът Н. Н. е придобил чрез покупко-продажба собствеността върху процесния недвижим имот апартамент № 22 с административен адрес в гр. *, ж.к. „*“, *.

Изпълнени са изискванията на чл. 150, ал. 2 ЗЕ и Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от “***” АД, публикувани във вестник „*“ от 11.07.2016 г.

По делото не са представени доказателства ответникът да е упражнил правата си по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ.

3

Установи се от приетите по делото доказателства, че в изпълнение на разпоредбата на чл. 139б от ЗЕ, за сградата, в която се намира процесният имот, е сключен договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с търговско дружество. Въз основа на чл. 139 от Закона за енергетиката, разпределението на топлинна енергия между потребителите в сграда етажна собственост се извършва по системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ.

С оглед на изложеното съдът приема, че ответникът Н. Н. има качеството на битов потребител на топлинна енергия в процесния период доколкото той е собственик на процесния имот. Той е обвързан от договор при общи условия за продажба на топлинна енергия. Понятието потребител е изяснено и от задължителната практика, постановена по реда на чл. 290 ГПК /Решение № 221/11.07.2011 г. по т.д. № 5/2010 г. на ВКС, I ГО; Решение № 507/22.01.2013 г. по гр.д. № 1557/2011 г. на ВКС, IV ГО; Решение № 35/21.02.2014 г. по гр.д. № 3184/2013 г. на ВКС, III ГО/. Съгласно дадените със същите разяснения собственикът или титулярят на вещно право на ползване в имот в режим на етажна собственост, по презумпция на закона се смята потребител на отдадена от сградна инсталация и отоплителни тела на общите части на сградата топлинна енергия. Както беше посочено по силата на закона между битовия потребител и топлопреносното предприятие възниква правоотношение по продажба на ТЕ при публично известни общи условия, без да е необходимо изричното им приемане от потребителя.

Достатъчно е взетото решение от общото събрание на етажните собственици за присъединяване към топлопреносната мрежа, за да бъде всеки етажен собственик потребител на постъпилата в сградата ТЕ.

Следователно, доколкото не е установено нищо различно, облигационното правоотношение за доставката на топлоенергия в имота е възникнало с ответника, като собственик на имота. При това положение възраженията за липса на правоотношение с ищеца за доставка за ТЕ са неоснователни. Дали ответникът ползва реално и лично имота е без правно значение за възникването на задължения за заплащане на доставените количества ТЕ. Не се и доказват твърденията на ответника за друг ползвател на имота.

По делото не се твърди и не се доказва ищецът да е извършвал плащания за исковия период.

Законодателят е предвидил заплащането на топлинна енергия като многокомпонентно задължение. То включва в себе си задължението за топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите по аргумент от чл. 142, ал. 2 от ЗЕ, като при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти.

Измерването на индивидуалното потребление на топлинна енергия и вътрешното разпределение на разходите за отопление и топла вода между топлоснабдените имоти в сградата в режим на етажна собственост е възложено от етажните собственици на „*“ ООД, което е извършвало 4 дяловото разпределение в ЕС, съгласно представените по делото доказателства.

С оглед изложеното съдът приема, че за процесния имот на ответника е доставяна топлинна енергия съобразно уговореното, като количеството на доставената енергия е измервано коректно на основание валидно облигационно отношение между страните и претенцията на ищеца за заплащането й е частично основателна.

С оглед констатациите в предходния абзац са налице условията да бъде разгледано направеното от ответника възражение за погасяване по давност на вземанията.

Въпросът за приложимия давностен срок относно вземанията на търговските дружества – доставчици на комунални услуги, включително топлопреносните дружества, за цената на доставените на потребителите услуги е разрешен с Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г. по тълк. д. № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС, което настоящият съдебен състав зачита като задължително за съдилищата. Според възприетото в него разрешение характеристиките на вземанията за дължими за този вид услуги суми ги определят като такива за периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. „в“ ЗЗД , поради което те се погасяват с изтичане на установената в тази норма специална тригодишна погасителна давност.

Съществените признаци на тези вземания се извеждат от характера и съдържанието на правоотношенията между топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна енергия, които съгласно чл. 150 ЗЕ се уреждат от договор за доставка при публично известни общи условия. Съгласно разпоредбите на чл. 155 и чл. 156 ЗЕ потребителите заплащат доставената им топлинна енергия по предварително определена цена на месечни вноски с установен в общите условия падеж. Следователно задълженията за заплащане на услугата са за трайно, повтарящо се изпълнение като същите имат за предмет еднородни престации, обединени от общ правопораждащ юридически факт – договор при общи условия, които притежават отличителните характеристики на периодичните плащания, визирани в чл.