Решение № 452 от 23.01.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 452 гр. София, 23.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Любомир Василев

Членове:

Ваня Н. Иванова

Диана Василева при участието на секретаря Донка М. Шулева като разгледа докладваното от Диана Василева Въззивно гражданско дело № 20241100505507 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

Производството е образувано по въззивна жалба вх. № 104692/29.03.2024 г. на „Топлофикация София“ АД срещу решение № 4780/18.03.2024 г., постановено по гр. д. № 64599/2021 г. по описа на Софийски районен съд, 64 състав, в частта, с която са отхвърлени осъдителните исковете на „Топлофикация София“ ЕАД срещу Р. В. К. с правно основание чл. 150, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за цена на доставена топлинна енергия до имот на адрес : гр. София, бул. ****, за периода м. 05.2018 г. – м. 04.2020 г., за разликата над 1117,29 лева до пълния предявен размер от 3652,83 лева, за обезщетение за забава в размер на законната лихва върху цена за доставена топлинна енергия за периода 15.09.2019 г. - 26.10.2021 г. за разликата над 182,79 лева до пълния предявен размер от 558,25 лева и за сумата от 12,30 лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху цена за услуга дялово разпределение за период на забавата 01.12.2018г. - 26.10.2021 г.

В жалбата се излагат доводи за неправилност на първоинстанционното решение в обжалваните му части, като се иска отмяната му и цялостно уважаване на исковете. Изтъква се, че съдът неправилно е приел, че топлинният счетоводител при неосигурен достъп за отчет на уредите е следвало да начислява топлинна енергия за 1 брой радиатор, вместо за 6 броя. Счита, че при неосигурен достъп, клиентите могат да поискат допълнителен отчет и прераборване на изравнителната сметка в сроковете, указани в наредбата, което в случая не е сторено. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК насрещната страна Р. В. Карапапаова, чрез особения представител адв. Д. Т., взема становище за неоснователност на жалбата.

Третото лице помагач на страната на ищеца-въззиваем „Бруната“ ООД не 1 заявява становище по жалбата.

Първоинстанционното решение е влязло в сила като необжалвано в частта, в която са уважени осъдителните искове.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба доводи за пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо.

С оглед на това въззивният съд следва да разгледа въведените с жалбата оплаквания по същество на спора:

Предявени са за разглеждане обективно кумулативно съединени искове по с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

В доказателствена тежест на ищеца по делото е да установи по реда на пълното и главно доказване следните кумулативни предпоставки на предявената претенция: възникването, съществуването, изискуемостта и размера на претендираните от него вземания, т.е. наличието на правоотношение между топлопреносното предприятие и ответника като потребител на топлинна енергия през процесния период; използването от ответника на претендираното количество топлинна енергия; стойността на топлинната енергия и изискуемостта на вземането.

В конкретният случай между страните по делото не е налице спор относно обстоятелството, че ответницата /в качеството й на наследник/ е собственик на процесния апартамент в рамките на исковия период, не е спорно, че имотът е бил топлоснабден и в него е доставяна топлинна енергия. Не е налице спор пред въззивния съд и относно обстоятелството, че претендираните от ищеца суми не са били заплатени.

Горните обстоятелства се подкрепят и от представените по делото писмени доказателства, както и от изготвената и неоспорена от страните съдебно-техническа експертиза.

Спорен пред въззивния съд е единствено въпросът за количеството и стойността на доставената топлинна енергия.

Разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ регламентира, че разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е посочен в ЗЕ /чл.

139 - чл. 148/. Топлинната енергия за отопление на сграда етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите /чл.142, ал.2 от ЗЕ/, като според чл.145, ал.1 от закона топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти. Установено е въз основа на заключението на вещото лице по допусната и приета в първоинстанционното производство съдебно-техническа експертиза, което не е оспорено от страните и следва да се кредитира изцяло като обективно и компетентно, че жилищната сграда, в която се намира процесното жилище, е топлофицирана. Експертът е посочил, че технологичните разходи за топлинна енергия в абонатната станция били отчислявани за сметка на 2 топлопреносното предприятие. Количеството топлинна енергия, постъпило в сградата – етажна собственост, се измервала чрез монтиран в абонатната станция топломер, който е преминал на първоначална и последващи метрологични проверки и отговаря на изискванията за съответствие с одобрения тип. Посочено е още, че в имота за периода м. 05.2018г. -м 04.2019г. и м. 05.2019г. – м. 04.2020г. ТЕ за отопление на имот е определяна на база служебен отчет, поради неосигурен достъп на показанията на 6 бр. ИРРО, монтирани на 6 броя радиатори в имота, както и ТЕ от 1 бр. щранг лира в банята. Ето защо топлинната енергия за отопление на имот е начислена на база максимална оценка по мощност по реда на т.6.5. от приложението по чл. 61, ал. 1 от Наредба № 16-334 от 2007г. за топлоснабдяването. Топлинната енергия отдадена от сградната инсталация е изчислена въз основа на пълния отопляем обем на имота по проект. Топлинната енергия за битово горещо водоснабдяване е определена на база служебен отчет, поради неосигурен достъп по „предходно потребление“. В заключението на техническата експертиза е направен категоричен извод, че начислените суми за процесния период са в съответствие с действащите нормативни актове Наредба № 16-334/06.04.2007г., ЗЕ, Общите условия за продажба на топлинна енергия. Експертното заключение е изготвено въз основа на приложените по делото документи - акта за разпределение на кубатурата на имота, ежемесечните показания на общия топломер, съобщения към данъчни фактури, протоколи за главен отчет на фирмата за дялово разпределение, изравнителни сметки, свидетелства за метрологични проверки на топломера в абонатната станция за исковия период. Представени са и изготвените от фирмата за дялово разпределение индивидуални справки за отопление и топла вода за исковия период, които не са оспорени от ответника. Неоспорени са и приложените протоколи за неосигурен достъп за отчет на разпределителите и водомерите за топла вода за процесния период, изготвени от фирмата за дялово разпределение. От заключението на приетата съдебно-техническа експертиза се установява, че в конкретния случай дяловото разпределение е извършено правилно и съобразно нормативните изисквания, като начислените суми съответстват на действително дължимите, като този извод е направен не само на база едностранно съставени от ищеца частни документи, но и въз основа на документите за главен отчет на уредите за дялово разпределение, които са били предмет на изследване от вещото лице. Заключението на вещото лице не е оспорено от ответника по предвидения за това в чл. 200, ал. 3 от ГПК ред и срок. Същото следва да бъде кредитирано като пълно, обективно и обосновано.

По тези съображения съдът приема за основателни релевираните от въззивника доводи, че количеството на топлинната енергия е било измерено коректно и че са приложени изискванията на ЗЕ във връзка с дяловото разпределение при неосигурен достъп. В заключението на техническата експертиза е направен категоричен извод, че начислените суми за процесния период са в съответствие с действащите нормативни актове Наредба № 16-334/06.04.2007г., ЗЕ, Общите условия за продажба на топлинна енергия.

По възраженията във въззивната жалба относно реда за определяне на количеството доставена в имота топлинна енергия:

Задължение на купувача, съгласно чл. 12, т. 2 от Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от “ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД на клиенти в гр. София, приети с Решение по Протокол No 7 от 23.10.2014 г. на Съвета на директорите на “Топлофикация София” ЕАД и одобрени с Решение No ОУ1 от 27.06.2016 г. на КЕВР, е да осигури достъп за отчитане на средствата за дялово разпределение в имота си. В нормата на чл. 70, ал. 2 от Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването /отм. с ДВ бр. 25/20.03.2020г./ е предвидено аналогично задължение, като е посочено, че всички клиенти са длъжни да осигурят достъп до 3 отоплителните тела и изводите за гореща вода в имота си на представителите на топлопреносното предприятие и/или лицето по чл. 139б ЗЕ за отчитане на показанията на уредите и водомерите за гореща вода и/или осъществяване на визуален оглед на контролните приспособления към тях. Един път годишно се осигурява достъп за контрол и в имотите на клиентите с монтирани уреди за дистанционен отчет. Съгласно чл. 70, ал. 4 от Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването /отм. с ДВ бр.

25/20.03.2020г./ на клиентите, неосигурили достъп за отчет, за всички отоплителни тела в имота се начислява енергия по реда на т. 6.5 от приложението по чл. 61, ал. 1 като отоплителни тела без уреди. Според чл. 69, ал. 2, т. 2 от същата Наредба изразходваното количество гореща вода в отделните имоти се разпределя при норма за разход на потребление на гореща вода от 140 л. на обитател за едно денонощие когато не са монтирани индивидуални водомери за топла вода, индивидуалните водомери за топла вода са повредени, имат нарушена пломба или не е осигурен достъп за отчитане. За процесния период в съответствие с тази законова уредба и установеното в Общите условия сумите за топлинна енергия относно имота предмет на спора, са начислявани помесечно от "ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ" ЕАД по прогнозни вноски, за които са издавани фактури, като след края на отоплителния период са изготвени изравнителни сметки от дружеството, извършващо дялово разпределение на база служебно начислено количество топлинна енергия за процесния апартамент, поради неосигурен достъп за отчет на уредите, констатиран в изготвен за това протокол. Тъй като топлопреносното предприятие е предоставяло топлинна енергия към сградата, за която енергия се дължи плащане, Наредбата за от 2007г. позволява да се определи служебно частта на неосигурилия достъп собственик въз основа на функция от показанията на общия топломер.

Разпоредбата на чл. 70, ал. 5 от Наредбата предвижда, че клиентите, неосигурили достъп могат да поискат допълнителен отчет и преработване на изравнителната сметка в тримесечен срок от получаване на изравнителната сметка от упълномощения за сградата представител. В този срок клиентът може да възрази срещу изготвената изравнителната сметка и да поиска служителите на фирмата за дялово разпределение да направят нов отчет, като осигури достъп за осъществяването му. В случая ответникът не твърди, нито установява, че е изпълнил задължението си да осигури достъп за отчет на уредите, съответно за отчет на водомерите. Не се установява също да се е възползвал от посочените по-горе възможности, и тъй като не e осигурил достъп до собствения му имот за отчет, за ищцовото дружество е възникнало правото да определи служебно количеството на доставената топлинна енергия за имота, съгласно методиката, установена в цитираната наредба.