Решение № 738 от 19.02.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 738 гр. Пловдив, 19.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Таня Асп. Георгиева - Точевска при участието на секретаря Златка Ем. Димитрова като разгледа докладваното от Таня Асп. Георгиева - Точевска Гражданско дело № 20255330104554 по описа за 2025 година

Предявен е иск с правна квалификация по чл. 422 от ГПК, вр. чл. 240 и чл. 86, вр. чл.

99 от ЗЗД.

Ищецът „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК: 203670940, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис-сграда „Лабиринт”, ет. 2, офис 4, представлявано от изпълнителния директор З. Б., чрез пълномощник юрисконсулт Б. Д., е предявил против А. Д. Д., ЕГН: **********, от гр. П., ул. „*****” № ***, ет. ***, ап. ***, иск за признаване на установено, че ответникът дължи присъдената по частно гр. дело № 33/ 2025 г. на ПРС, XI гр. с-в, със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 46/ 03.01.2025 г., сума от 5 860 лева- главница по договор за паричен заем № *********** г., сключен със „Сити Кеш“ ООД, вземанията по който са прехвърлени на 14.06.2022 г. с Приложение № 1 към договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 26.08.2021 г. на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда02.01.2025 г. до окончателното погасяване.

В исковата молба е посочено, че на 14.06.2022 г. с Приложение № *** към договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 26.08.2021 г., „Сити кеш“ ООД, ЕИК:

202531869, прехвърлил на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД вземанията си по договор за паричен заем № ************ г., сключен с ответника, като длъжникът бил уведомен за цесията. Договорът за паричен заем бил сключен при спазване на разпоредбите на ЗЗД и ЗПК, като на лицето се предоставил кредит в размер на 4 600 лева. На заемателя 1 предварително бил предоставен СЕФ за запознаване с условията по кредита, като лицето подписало договора. Параметрите му били следните: договорна лихва- 579, 29 лева, обща стойност на плащанията- 5 179, 29 лева, 38 седмични вноски и краен падеж- 30.07.2021 г.

Тъй като сумите по кредита не били върнати в уговорения срок, за събирането им било подадено заявление по чл. 410 от ГПК и по образуваното по случая частно гр. дело № 33/ 2025 г. на ПРС, XI гр. с-в, се издала заповед за изпълнение, но длъжникът възразил, поради което в срок се предявявал и настоящият установителен иск. Моли за установяване на вземането по заповедта. Претендират се и разноските в настоящия процес. В съдебно заседание страната не представлява, но пълномощникът й взема писмено становище по спора.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът чрез пълномощника си е подал писмен отговор, с който оспорва иска. Твърди, че договорът за кредит бил недействителен на специалните основания на ЗПК. Не били спазени изискванията на чл. 11 ал. 1 т. 10 от ЗПК, защото не ставало ясно как е формиран ГПР и от кои точно компоненти. Нарушена била и нормата на чл. 11 ал. 1 т. 9 от ЗПК, защото в договора не били упоменати условията за прилагане на лихвения процент. Освен това, клаузата за неустойка за неустойка поради непредставяне на обезпечение, била нищожна, поради противоречие с добрите нрави.

Размерът й бил прекомерен, тя реално представлявала добавък към възнаградителната лихва и била уговорена в отклонение от законните си функции. Тъй като ГПР не бил посочен в действителния си размер, поради невключване на разходите за неустойка, била налице заблуждаваща търговска практика, прилагана от кредитора, който не бил информирал потребителя по разбираем за него начин за икономическите последици от договора. Предвид недействителността на договора, търсените от кредитора суми били недължими. Моли за отхвърляне на иска. Претендира разноски. В с.з. пълномощникът на страната поддържа отговора.

След преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със становищата на страните, съдът от фактическа страна установява следното:

Със заповед за изпълнение на парично задължение № 466928/ 06.11.2020 г. по чл. 410 от ГПК, издадена по частно гр. дело № 33/ 2025 г. на ПРС, XI гр. с-в, е разпоредено ответникът да заплати на ищеца сума от 5 860 лева- главница по договор за паричен заем № ********** г., сключен със „Сити Кеш“ ООД, вземанията по който са прехвърлени на 14.06.2022 г. с Приложение № *** към договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 26.08.2021 г. на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда- 02.01.2025 г. до окончателното погасяване, както и деловодните разноски в общ размер на 167, 20 лева.

Срещу така издадената заповед за изпълнение длъжникът чрез пълномощника си е подал възражение по чл. 414 от ГПК, като съдът е указал на кредитора да предяви иск за установяване на вземането си в месечния срок от връчване на съобщението.

Установителният иск е предявен в преклузивния срок, поради което е допустим и подлежи на разглеждане по същество.

2

С договор за потребителски кредит № ************ г., сключен между ответницата и „Сити Кеш“ ООД, ЕИК: 202531869, на физическото лице е предоставен заем в размер на 4 600 лева, на 38 седмични вноски, с краен падеж- 30.07.2021 г., при фиксиран ГЛП- 30 % и ГПР- 35, 42 %, с обща сума за връщане по кредита- 5 179, 29 лева, като е предвидена и неустойка при непредставяне на обезпечение от 3 104, 71 лева.

Като писмени доказателства са приети копия от договора за кредит и погасителен план към него, СЕФ и общи условия.

С договор за прехвърляне на вземания от 26.08.2021 г. „Сити Кеш“ ООД, ЕИК:

202531869, е прехвърлил вземането си по договора за кредит на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК: 203670940, също представен по делото. Видно от приложението, процесният кредит е включен като част от цедираните договори за кредит под № ********.

Представени са още потвърждение за цесията, пълномощно и уведомление до длъжника, върнато като непотърсено.

Прието е заключение на съдебно- счетоводна експертиза, според което вещото лице е установило, че ответникът е получил паричен заем в размер на 4 600 лева по договора за кредит, като е извършил плащания в общ размер на 3 440 лева. Налице било остатъчно задължение за главница в размер на 1 260 лева, както и обезщетение за забава в размер на 28, 37 лева. След датата на цесията обаче нямало извършени плащания.

По същия договор за кредит е било образувано предходно заповедно производствочастно гр. дело № 3239/ 2023 г. на ПРС, XXIV гр. с-в, по което е издаден изпълнителен лист № ************ г. за сумата от 1 260 лева- главница по договор за потребителски кредит № ************** г., както и за деловодните разноски по съразмерност, който лист е получен от представител на заявителя на 09.05.2023 г.

При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:

Няма спор по делото, че ответникът е сключил договор за потребителски кредит, по който е получил определена парична сума, срещу задължението да я върне в определен срок, при съответни условия на заема. Вземането на кредита в последствие е било прехвърлено с договор за цесия на ищеца, като такава възможност изрично е предвидена в чл. 20 т.3 от ОУ към договора за кредит, според който заемодателят има право по всяко време да прехвърли правата си на трето лице и без да се изисква съгласието на заемателя.

Договорът за цесия е действителен, приложението към него е неразделна част от същия и съдържа предмета и цената на всяко прехвърлено вземане, включително и процесното. Както вече се посочи, в ОУ към договора изрично е предвидена възможността дружеството да прехвърли правата си по договора на трето лице, без да е необходимо изрично писмено съгласие на длъжника, поради което в случая не е налице противоречие с нормата на чл. 26 от ЗПК. По смисъла на чл. 99 ал. 4 от ЗЗД прехвърлянето на вземането спрямо длъжника има действие от деня, когато то му е съобщено от предишния кредитор. Не съществува обаче законова пречка уведомяването да се направи и от новия кредитор, когато 3 той е изрично овластен за това (както е станало тук), доколкото не се касае за лично и незаместимо действие. Обстоятелството, че в закона е въведено изискване съобщението за прехвърлянето на вземането да бъде извършено от цедента, не означава, че то не е валидно, ако е било направено от упълномощено от този цедент лице, действащ по негово пълномощие. Според договора за цесия ищецът е бил овластен от кредитора да уведоми от името на последния всички длъжници по договорите за гаранция за това, че вземанията са прехвърлени на друг кредитор. В този смисъл съобщението, извършено от цесионера, действащ като пълномощник на цедента, е правно валидно и като действително то поражда правните си последици. Действително не се установява съобщението реално да е било получено от длъжника, но в случая това е без значение, защото то може да се извърши както с връчване на заповедта за изпълнение, така и с исковата молба. След като законът не поставя специални изисквания за начина, по който следва да бъде извършено уведомлението, то получаването на същото в рамките на съдебно (заповедно и/ или исково) производство е напълно редовно. Няма доказателства по делото, че длъжникът е извършвал плащания на процесните суми на стария кредитор, за да се освободи от отговорност, като по този начин целта на закона, свързана със съобщаването за прехвърленото вземане, е изпълнена, а длъжникът- защитен, ако евентуално е престирал на ненадлежния кредитор. От всичко изложено дотук, в случая се налага еднопосочният извод за това, че цесията е валидно противопоставима на ответника и тя легитимира ищеца като надлежен кредитор на дълга по кредита, който има правото да претендира търсените суми в качество на цесионер.

Както вече се посочи, няма спор по делото относно това, че ответникът е кредитополучател по договор за заем, вземането по който е прехвърлено с цесия на ищеца.

Налице е валидно възникнало валидно правоотношение по договор за кредит, по който лицето е усвоило заетата сума, като кредиторът е финансова институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ, а ответникът е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т.е. страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9 ал. 3 от ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9 ал. 4 от ЗПК. Сключеният договор за заем по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон- ЗПК.

Съгласно чл. 22 от ЗПК- когато не са спазени изискванията на чл. 10 ал. 1, чл. 11 ал. 1 т. 7- 12 и т. 20, чл. 12 ал. 1 т. 7- 9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност. Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й са изискуеми при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане единствено на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи.

На първо място, съдът намира, че не е спазено изискването на чл. 11 ал. 1 т. 9 от ЗПКза посочване в договора на условията за прилагане на лихвения процент. Независимо, че в случая лихвеният процент е бил фиксиран за целия срок на договора и е непроменен, в 4 самия договор липсва информация за това как се изчислява (или начинът, по който е формирана) възнаградителната лихва. Няма никакво значение дали лихвеният процент е един и същ или пък е променлив, след като законодателят изисква в договора да са посочени условията (начините) за прилагането му. Тук това изискване не е изпълнено, при което не може да се направи проверка при какви условия е приложен и дали отговаря на упоменатия от кредитора фиксиран размер от 30 %, поради което е налице нарушение на горната императивна разпоредба. Този пропуск отново сам по себе си е достатъчен, за да се приеме, че договорът е недействителен, на основание чл. 22 от ЗПК, във връзка с чл. 26 ал. 1, предложение първо от ЗЗД.