Решение № 437 от 04.12.2024, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 437 гр. Пловдив, 04.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Вера Ив. И.

Членове:

Катя Ст. Пенчева

Тодор Илк. Хаджиев при участието на секретаря Мила Д. Тошева като разгледа докладваното от Катя Ст. Пенчева Въззивно търговско дело № 20245001000254 по описа за 2024 година

Производството е въззивно по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С решение №39/07.02.2024г., постановено по търг.д. №215/2023г. по описа на окръжен съд Стара Загора, е признато за установено по отношение на Т. С. С., ЕГН ********** съществуването на вземания на „Б.ДСК” АД, ЕИК .... за сумата от 19 039,04лв., представляваща главница, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 27.02.2023г. до окончателното изплащане на вземането, сумата от 4 343,67лв. - възнаградителна лихва за периода от 27.02.2020г. до 27.02.2023г. по Договор за кредит за текущо потребление от 07.07.2014г., Допълнително споразумение към него от 09.12.2015г. и Договор за поръчителство от 09.12.2015г., за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение №438/28.02.2023г. и Изпълнителен лист от 28.02.2023г. по ч.гр.д. №879/2023г. по описа на Районен съд- Стара Загора.

ОТХВЪРЛЕН е искът на „Б.ДСК” АД, ЕИК ...., за признаване за установено по отношение на Т. С. С., ЕГН ********** съществуването на вземания на „Б.ДСК” АД, ЕИК ...., дължимостта на сумата над 4 343,67лв. до претендирания 26 519,92лв. за периода от 07.01.2016г. до 27.02.2020г., представляваща възнаградителна лихва и сумата от 6 022,71лв., 1 представляваща обезщетение за забава за периода от 07.07.2016г. до 07.02.2023г. по Договор за кредит за текущо потребление от 07.07.2014г., Допълнително споразумение към него от 09.12.2015г. и Договор за поръчителство от 09.12.2015г., за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение №438/28.02.2023г. и Изпълнителен лист от 28.02.2023г. по ч.гр.д. №879/2023г. по описа на Районен съд- Стара Загора.

Т. С. С. ЕГН ********** е осъдена да заплати на „Б.ДСК“ АД сумата от 739,64лв. разноски по делото, съразмерно уважената част от исковете.

Т. С. С., ЕГН ********** е осъдена да заплати на „Б.ДСК“ АД, с ЕИК.... сумата от 535,65лв. разноски по ч.гр.д. №879/2023г. по описа на РС - Стара Загора, съразмерно уважената част от исковете.

„Б.ДСК“ АД, с ЕИК.... е осъдена да заплати на Т. С. С., ЕГН ********** сумата от 2 775,27лв. разноски по делото съразмерно отхвърлената част от исковете.

Срещу постановеното решение е подадена редовна въззивна жалба от ищеца в първоинстанционното производство – „Б.ДСК“ АД. Въззивната жалба е срещу тази част от решението, с която е отхвърлен установителният иск над сумата 4 343,67лв. до претендирания 26 519,92лв. за периода от 07.01.2016г. до 27.02.2020г., представляваща възнаградителна лихва и за сумата от 6 022,71лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 07.07.2016г. до 07.02.2023г. Жалбоподателят счита, че решението в обжалваната част е неправилно и незаконосъобразно, по съображения – подробно изложени във въззивната жалба. Въведено е оплакване, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че претендираното обезщетение за забава е на основание чл.19 ал.2 от ОУ, а не по чл.19.1 от ОУ. С молба вх.№5686/03.07.2024г. жалбоподателят уточнява, че претендираното обезщетение за забава в размер на 6 022,71лв., за периода от 07.07.2016г. до 07.02.2023г. е на основание чл.19.1 от ОУ. Наведени са и подробно доводи и съображения, свеждащи се до несъгласие с изводите на първостепенния съд за погасяване на част от претендираната възнаградителна лихва по давност. Иска се отмяна на решението в обжалваната част и като последица от уважаване на установителния иск – отмяна на решението и в частта, с която в тежест на страната са присъдени разноски в размер на 2 775,27лв.

В постъпилия в срока по чл.263 ал.1 от ГПК отговор от насрещната 2 страна – Т. С. С., се оспорва подадената от „Б.ДСК“ АД въззивна жалба.

Решението е обжалвано и от ответника в първоинстанционното производство – Т. С. С.. Въззивната жалба е срещу тази част от решението, с която установителният иск е уважен за сумата от 19 039,04лв., представляваща главница, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 27.02.2023г. до окончателното изплащане на вземането, за сумата от 4 343,67лв. - възнаградителна лихва за периода от 27.02.2020г. до 27.02.2023г. Жалбоподателката счита, че решението в обжалваната част е необосновано, немотивирано, неправилно, постановено в противоречие с материалния закон и съдопроизводствените правила, както и в противоречие със събраните по делото доказателства. Изложени са подробно съображения и доводи, свеждащи се основно към приложението на чл.147 от ЗЗД – бездействие на кредитора, водещо до освобождаване поръчителя от отговорност. Иска се отмяна на решението в обжалваната част и постановяване на друго, с което установителният иск да бъде отхвърлен. Като последица от желания краен изход на спора се иска отмяна на решението и в частта, с която в тежест на страната са присъдени сторените в заповедното и в исковото производство разноски.

В срока по чл.263 ал.1 от ГПК е постъпил отговор от насрещната страна – „Б.ДСК“ АД, с който подадената от Т. С. С. въззивна жалба се оспорва изцяло.

С въззивните жалби доказателствени искания. и постъпилите отговори не са заявени

Страните претендират сторените по делото разноски.

Въззивните жалби са допустими, като депозирани в законоустановения срок от надлежна страна и с предписаното от закона съдържание.

Апелативният съд, след като съобрази оплакванията, изложени в жалбата и доводите на страните, с оглед разпоредбите на чл.269 и чл.271 от ГПК и след преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното :

Обжалваното решение е постановено по предявен иск с правно основание чл.422 от ГПК във вр. с чл.430 от ТЗ, във вр. с чл.79 и сл. от ЗЗД и чл.138 от ЗЗД.

3

Ищецът в първоинстанционното производство – „Б.ДСК” ЕАД, е изложил фактически обстоятелства за успешно проведено заповедно производство по реда на гл.37 от ГПК, като издадената Заповед за изпълнение на парично задължение №438/28.02.2023г. по ч.гр.д. №879/2023г. по описа на Районен съд- Стара Загора, както и разпореждане за незабавно изпълнение, е била в срок възразена от ответника Т. С. С.. С цитираната Заповед за изпълнение на парично задължение Т. С. С. е осъдена да заплати на „Б.ДСК” ЕАД следните суми произтичащи от неизпълнение на задължение по Допълнително споразумение от 09.12.2015г. към Договор за кредит за текущо потребление от 07.07.2014г. и Договор за поръчителство от 09.12.2015г.: 19 039,04лв. - главница, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 27.02.2023г. до окончателното изплащане на вземането; 26 519,92лв. договорна лихва за периода от 07.01.2016г. до 07.02.2023г.; 6 022,71лв. обезщетение за забава за периода от 07.07.2016г. до 07.02.2023г.; 1 181,63лв. разноски по делото. Вземането се обосновава по следния начин: Съгласно Договор за кредит за текущо потребление от 07.07.2014г. „Б.ДСК” ЕАД е предоставила на С.В.К., ЕГН ********** потребителски кредит в размер на 44 200лв. със срок на издължаване 120 месеца, считано от датата на усвояването, като кредитът се усвоява еднократно чрез разплащателна сметка, с посочен номер и се погасява чрез същата сметка с месечни вноски, дължими на всяко 27-мо число от месеца съгласно погасителен план, който е неразделна част от договора за кредит - „Приложение №1“ към Договора. Предоставеният кредит се олихвява с преференциален променлив лихвен процент в размер на 8,5% годишно или 0,02% на ден, при изпълнение на Условията по програма ДСК престиж плюс /Условията/, подробно описани в Приложение №2 към договора. При нарушаване на Условията, Кредитополучателят губи правото си да ползва преференцията изцяло или частично и приложимият лихвен процент се увеличава, съгласно Условията, като максималният размер, до който може да достигне лихвеният процент в резултат на неизпълнение на Условията, е променливият лихвен процент, приложим по стандартни потребителски кредити със съответните изменения на променливата му компонента, който към датата на сключване на договора за кредит е 14,95% годишно или 0,04% на ден. Позовава се на Общите условия за предоставяне на кредити за текущо потребление – неразделна част от договора за кредит, които Кредитополучателят получил и приел с подписването на договора за кредит.

4

На 09.12.2015г. е сключено Допълнително споразумение към договора за кредит от 07.07.2014г. между „Б.ДСК” ЕАД, като кредитор и С.В.К., като кредитополучател. На същата дата - 09.12.2015г., между „Б.ДСК“ ЕАД, като Кредитор и Т. С. С., като Поръчител, е сключен Договор за поръчителство, с който договор се обезпечава изпълнението на задълженията на С.В.К. по Допълнително споразумение от 09.12.2015г. към Договор за кредит от 07.07.2014г. и Общите условия към него. Съгласно Допълнително споразумение от 09.12.2015г. за преструктуриране на договор за кредит от 07.07.2014г., обезпечен с поръчителството на Т. С. С., страните се съгласяват, че остатъчният размер на задължението на С.В.К. и Т. С. С. е 41 770лв. със срок на издължаване 120 месеца след датата на преструктуриране. При сключване на Допълнителното споразумение, Кредиторът предоставя на Кредитополучателя и Поръчителя примерен погасителен план, който съдържа информация за размер, брой, периодичност и дати на плащане на погасителните вноски, размер на дължимата обща сума, както и годишен процент на разходите. С допълнителното споразумение е уговорена капитализация на дължимата редовна лихва. Договоря се гратисен период за издължаване на главницата по кредита от 6 месеца и плащане на 50% от лихвата. В гратисния срок Кредитополучателят заплаща част от месечната лихва по погасителен план, в размер на 156,65лв. Непогасената част от начислената лихва се капитализира към остатъка от главницата на кредита на първия работен ден, следващ последната падежна дата от гратисния период.

Страните са се съгласили, че към датата на сключване на допълнителното споразумение, лихвата по кредита, формирана при условията на Договора за кредит е в размер общо на 9,00%., а при неплащане на две поредни погасителни вноски по погасителен план, банката начислява сторнираната по б. „Г“ наказателна лихва, която се дължи от клиента. Твърди се, че задължените лица са преустановили плащанията си, така както е уговорено в Договора, като не са погасили 86 броя погасителни вноски по лихва и/или главница за периода от 07.01.2016г. до 07.02.2023г. – подробно посочени в исковата молба. Уточнено е, че претендираните суми към поръчителя са формирани от неиздължените месечни падежни вноски по погасителен план за периода 07.01.2016г. - 07.02.2023г. При така изложените факти, искането, с което е сезиран съдът, е да се постанови решение, с което да бъде установено със сила на присъдено нещо по отношение на ответника Т. С. С.

5 съществуването на вземания на „Б.ДСК” АД, за които са издадени Заповед за изпълнение на парично задължение №438/28.02.2023г. и Изпълнителен лист от 28.02.2023г. по ч.гр.д. №879/2023г. по описа на Районен съд Стара Загора, произтичащи от неизпълнение на Договор за кредит за текущо потребление от 07.07.2014г., Допълнително споразумение към него от 09.12.2015г. и Договор за поръчителство от 09.12.2015г., а именно: 19 039,04лв. - главница, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 27.02.2023г. до окончателното изплащане на вземането, 26 519,92лв. - договорна лихва за периода от 07.01.2016г. до 07.02.2023г. и 6 022,71лв. - обезщетение за забава за периода от 07.07.2016г. до 07.02.2023г. Претендират се присъдените разноските, направени в заповедното производство по ч.гр.д. №879/2023г. по описа на Районен съд Стара Загора. Фактическите твърдения и заявеното искане се поддържат изцяло с допълнителната искова молба.

С депозирания при първоинстанционното разглеждане на делото писмен отговор на исковата молба и отговор на допълнителната искова молба, Т. С. С. е оспорила предявения иск. Възраженията по основателността на иска са възпроизведени във въззивната жалба, посочени по-горе, се свеждат до изцяло преклудирана нейна отговорност в качеството й на поръчител съгласно разпоредбата на чл.147 от ЗЗД. Наведени са доводи, че началото на 6месечния срок по чл.147 от ЗЗД е моментът, в който е настъпила предсрочната изискуемост на цялото задължение. Твърди се, че в случая предсрочната изискуемост е настъпила на 08.04.2016г., когато са изтекли 90 дни от падежа на поредното неплатено задължение на кредитополучателя и поръчителя.