Решение № 14077 от 17.07.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 14077 гр. София, 17.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 63 СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: КРИСТИНА Н. КОСТАДИНОВА при участието на секретаря ГАЛИНА ЦВ. ГОРАНОВА ШИПОВАЦ като разгледа докладваното от КРИСТИНА Н. КОСТАДИНОВА Гражданско дело № 20231110133497 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 415 от ГПК.

Образувано е по искова молба на „Юробанк България“ АД, с ЕИК:

000694749 /правоприемник на дружеството „БНП Париба Пърсънъл файненс С.А. – клон България“, с ЕИК: 204915054, което от своя е било правоприемник на „БНП Париба Пърсънъл файненс“ ЕАД, с ЕИК: 130697606/, подадена чрез процесуалния му представител – юрисконсулт Красимир Запрянов против Р.

Х. С., с ЕГН: **********, с която се иска да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца, сумата от общо 1227.33 лева, формирана от следните суми: 1/сумата от 1114.44 лева – главница по договор за потребителски паричен кредит № PLUS – 12998217/24.03.2016 г., по който е издадена револвираща кредитна карта по споразумение CARD-13656835, 2/сумата от 62.23 лева – възнаградителна лихва за периода от 01.03.2022 г. до 11.04.2022 г. и 3/сумата от 50.66 лева – обезщетение за забава върху неплатената главница за периода от 06.04.2022 г. до 16.09.2022 г., както и законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 52084/2022 г. по описа на СРС – 27.09.2022 г., до окончателното изплащане на вземането, като в условията на евентуалност, при условие, че установителните искове бъдат отхвърлени поради ненадлежно уведомяване на длъжника за предсрочната изискуемост, предявява осъдителни искове за същите суми, за които са предявени установителните искове, като моли длъжникът да се счита уведомен за настъпване на предсрочната изискуемост с връчване на препис от исковата молба. Претендират се разноски.

1

В исковата молба се твърди, че между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД и Р. Х. С. е сключен договор за кредит № PLUS – 12998217/24.03.2016 г., въз основа на който е постигнато споразумение за револвиращ потребителски кредит № CARD-13656835 като на 01.11.2016 г. на Р. Х. С. е връчена пластика (кредитна карта) за усвояване на кредита след предоставяне на документ за самоличност от страна на кредитополучателя, а на 20.09.2019 г. пластиката на картата е преиздадена и предадена на кредитополучателя.

Твърди се, че между страните съществува валидно облигационно отношение, възникнало по силата на сключен между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД и ответницата Р. С. договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта № PLUS-12998217. Твърди, че на 31.05.2023 г. „БНП Париба Пърсънъл Файненс – Клон България“ КЧТ е прехвърлило своето търговско предприятие в полза на „Юробанк България“ АД, поради което за ищеца е налице правен интерес от предявяване на иск за установяване на посочените вземания.

Твърди се и че според договора кредиторът може да предостави за ползване на кредитополучателя кредитна карта с максимален лимит до 10 000 лв., като в договора е уговорено, че револвиращият кредит ще произведе действие след като длъжникът усвои суми по указания от кредитора начин.

Поради това разяснява, че настъпването на последиците от договора е поставено в зависимост от едно бъдещо несигурно събитие – използване на издаден от кредитора платежен инструмент, поради което договорът е сключен под отлагателно условие и се смята за сключен между страните от датата на настъпване на условието.

На следващо място се посочва, че на 24.09.2019 г. кредитополучателят е активирал кредитната карта и е усвоил суми по кредита, поради което процесният договор за потребителски кредит № CARD-13656835, сключен на 24.03.2016 г. е произвел действие. Според условията по кредита кредиторът издава месечно извлечение до 15-то число на месеца, което следва да бъде изпратено по електронна поща на кредитополучателя, като след издаване на месечното извлечение кредитополучателят е длъжен да направи погашение по кредита. Разяснява се, че според условията на договора при усвоен кредитен лимит в размер до 1 000 лева минималната погасителна месечна вноска е в размер на 60 лева, при кредитен лимит от 1000.01 лева до 2000 лева минималната погасителна вноска е 120 лева, при усвоен кредитен лимит от 2000.01 лева до 3000.00 лева минималната погасителна вноска е 180 лева е т.н.

Съгласно условията по договора кредитополучателят дължал заплащане на лихва, начислявана върху усвоения размер на кредитния лимит за времето на ползването му, като за ползването на кредитната карта потребителят заплаща и такси, съгласно тарифа в приложение към договора. Уточнява се, че приложимият за договора за кредит ГПР е изчислен при допускане, че общия размер на кредита е усвоен незабавно и изцяло за срок от една година и се погасява на равни месечни вноски, с неизменни за целия период разходи съгласно условията на договора за кредит. Твърди се, че при договори за револвиращ кредит не се изготвя погасителен план, тъй като 2 кредитополучателят има право да погасява и получава суми до размера на одобрен кредитен лимит, без да е необходимо предоговаряне за всяко ново усвояване на сума по кредита, а дължимата сума според клаузите на договора се погасява със всички постъпили средства по сметката на кредитополучателя. Твърди се и че при забава на длъжника за погасяване на дължимите суми последният дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва върху забавените вноски.

В тази връзка се посочва, че към датата на подаване на заявлението, ответникът е изтеглил сума в общ размер на 1114.44 лева, като на 01.03.2022 г. кредитополучателят е преустановил обслужването на заема, поради което кредитната карта е блокирана от кредитора.

Претендираната възнаградителна лихва за периода от 01.03.2022 г. до 11.04.2022 г. е 62.23 лева.

На следващо място ищцовото дружество претендира и обезщетение за забава – в размер на 50,66 лева за периода от 06.04.2022 г. до 16.09.2022 г.

С исковата молба са представени писмени доказателства: договор за кредит № PLUS – 12998217/24.03.2016 г., тарифа на кредитодателя, месечно излечение, покана за плащане и разписка за получаване.

Препис от исковата молба е връчен на ответницата Р. Х. С. – получена лично на 04.07.2023 г.

В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК от страна на ответника по делото не е постъпил писмен отговор. По ч.гр.д. № 52084/2022 г. на СРС също не е постъпило възражение от длъжника.

В съдебно заседание, проведено на 18.06.2024 г., процесуалният представител на ищеца изразява писмено становище за уважаване на исковете, представя списък на разноските по чл. 80 от ГПК.

Ответницата Р. Х. С. подава писмена молба, към която прилага платежно нареждане. Твърди, че е заплатила изцяло процесните суми в общ размер от 1227.33 лева и иска делото да бъде прекратено.

Софийският районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

От ищцовото дружество е депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу ответника за вземанията, които са предмет на настоящото производство. В тази връзка по подаденото заявление районният съд е издал заповед № 34570/01.12.2022 г. по ч.гр.д. № 52084/2022 г. по описа на СРС. Последната е връчена на длъжника Р.

Х. С. чрез залепване на уведомление.

От представено по делото копие от договор за потребителски кредит с кредитна карта № PLUS – 12998217/24.03.2016 г. и погасителен план към него се установява, че на 24.03.2016 г. между дружеството „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД, с ЕИК: 130697606 като заемодател и ответника като заемополучател, е сключен договор за паричен заем при следните параметри: размер на кредита: 2600 лева, застрахователна премия от 524.16 лева, такса 3 ангажимент от 75 лева или общ размер на кредита: 2600 лева, срок на кредита 36 месеца – с падеж на първа вноска 05.05.2016 г. и с падеж на последна вноска – 05.04.2019 г., годишен процент на разходите /ГПР/ 46.49 % и лихвен процент /ЛП/ 36.47 %. При тези параметри общото задължение по кредита е в размер на 4884.12 лева при ежемесечна погасителна вноска в размер на 135.67 лева. Договорът е подписан на всяка страница от ответницата като подписът й не е оспорен.

Никакъв документ за посочената застраховка – като сертификат или общи условия или застрахователна полица, не е представен по делото.

Приложено е искане № CARD-13656835, сключено на 24.03.2016 г. за издаване и ползване на кредитна карта към договор № PLUS – 12998217.

Между страните липсва спор, а и от съответни разписки /на л. 17 и л. 18 от делото/, се установява, че на ответницата е предоставена пластика на кредитна карта – като ответницата е усвоила сумата от 1114.44 лева, които обаче не е възстановила.

Налице е покана до ответницата да заплати дължимите от нея суми към 01.04.2022 г – главница 1114.44 лева, договорна лихва – 62.23 лева и обезщетение за забава – 1.55 лева, която обаче няма данни да е връчена.

По делото липсва спор, а и от справка от ТРРЮЛНЦ се установява, че дружеството настоящ ищец - „Юробанк България“ АД, с ЕИК: 000694749 е правоприемник по силата на договор за продажба на търговско предприятие на „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България”, с ЕИК: 204915054.

На последно място от представено от ответницата платежно нареждане от 11.06.2024 г. се установява, че същата е заплатила на ищеца сумата от общо 1227.33 лева.

Така установената фактическа обстановка налага следните изводи от правна страна:

Исковете са с правно основание по чл. 240 от ЗЗД вр. с чл. 9 от Закона за потребителския кредит /ЗПК/ вр. с чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД вр. с чл.

124, ал. 1 вр. с чл. 415 от ГПК – за установяване вземанията на ищеца към ответника по договор за потребителски кредит № PLUS – 12998217/24.03.2016 г. с приложение № CARD-13656835, сключено на 24.03.2016 г. за издаване и ползване на кредитна карта към договор № PLUS – 12998217, за които е издадена заповед № 34570/01.12.2022 г. по ч.гр.д. № 52084/2022 г. на Софийския РС за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК.

Издадената заповед за изпълнение е връчена на длъжника чрез залепване на уведомление. Това е наложило даване на указания за предявяване на иск в хипотезата на чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК. В тази връзка предявеният установителен иск е допустим като целта му е издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК да влезе в сила след установяване съществуването на вземанията по съдебен ред в исково производство.

Ответникът по настоящото производство има качеството потребител по 4 смисъла на § 13, т. 1 от Закона за защита на потребителите, доколкото е ФЛ и липсват данни ползваната от него услуга да е предназначена за извършване на търговска или професионална дейност.

Фактическият състав, от който възниква задължението на потребителя за връщане на заема, включва кумулативното наличие на следните елементи: действителен договор за потребителски кредит, предоставяне на договорения заем и настъпване на падежа на вземането за неговото връщане.

От предмета на процесния договор, страните и съдържанието на правата и задълженията, съдът прави извода, че е налице договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 от ЗПК, сключен на 24.03.2016 г. Съгласно чл. 11, ал. 1 от ЗПК, който е приложим в настоящия случай, договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа изрично изброени реквизити, сред които – общият размер на кредита и условията за усвояването му (т. 7); лихвеният процент по кредита, условията за прилагането му (т. 9); годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит (т. 10), условията за издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски (т. 11).