Решение № 7135 от 25.11.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 7135 гр. София, 25.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мариана Георгиева

Членове:

Димитър Ковачев

Йоанна Н. Станева при участието на секретаря Галина Хр. Христова като разгледа докладваното от Йоанна Н. Станева Въззивно гражданско дело № 20241100514430 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 9962 от 27.05.2024г., постановено по гр. дело № 41653/2023г. по описа на СРС, 57-ми състав е признато за установено по реда на чл. 422 ГПК, че Л. А. Ч. дължи на „Топлофикация София“ ЕАД заплащането съобразно Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 19.07.2022г. по ч.гр.д. № 66369/2021г. по описа на СРС, ІІ ГО, 57- ми състав, както следва: на основание чл. 79 от ЗЗД сумата от 1908,82 лева представляваща стойността на незаплатена доставена и използвана топлинна енергия за топлоснабден обект, находящ се в гр. София, ж.к. „********, за периода от 01.05.2018г. – 30.04.2020г., ведно със законната лихва от 22.11.2021г. до окончателното изплащане, като е отхвърлен иска за разликата над 1908,82 лева до пълния предявен размер от 2154,09 лева като неоснователен; на основание чл.86 ал.1 от ЗЗД сумата от 309,89 лева – представляваща обезщетение за забавено изпълнение върху главницата от 1908,82 лева в размер на законната лихва за периода 16.12.2018г. – 04.11.2021г., като е отхвърлен иска за разликата над 309,89 лева до пълния предявен размер от 388,08 лева като неоснователен; на основание чл. 79 от ЗЗД сумата от 53,14 лева – представляваща възнаграждение за извършвано дялово разпределение в етажна собственост, където се намира топлоснабден имот – гр. София, ж.к.

„********, за периода 01.10.2018г. – 30.04.2020г., ведно със законната лихва от 22.11.2021г. до окончателното изплащане, и на основание чл. 86 ал.1 от ЗЗД сумата от 10,71 лева – представляваща обезщетение за забавено изпълнение в размер на законната лихва върху главницата от 53,14 лева за периода 01.12.2018г. – 04.11.2021г. С решението е осъдена Л. А.

1

Ч. да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 1310,98 лева, разноски по делото.

В законоустановения срок е постъпила въззивна жалба от Л. А. Ч. /уточнена с молба с вх. № 73095 от 16.06.2025г./ срещу Решение № 9962 от 27.05.2024г., постановено по гр. дело № 41653/2023г. по описа на СРС, 57-ми състав в частта, с която исковете са уважени. В жалбата са изложени съображения, че ответникът не е ползвал услугите на ищцовото дружество и не дължал суми поради това че не бил потребител на топлинна енергия. Сочи, че вземанията на дружеството от 01.05.2018г. до 30.04.2020г. били погасени по давност.

Поддържа, че искът на „Топлофикация София“ ЕАД бил неоснователен и недопустим, а по същество и недоказан. Твърди, че за да осигури непрекъснато и качествено топлоснабдяване в чл. 17, ал. 1, т. 2 от ОУ дружеството било поело задължение да поддържа параметрите на топлоносителя съгласно хидравличния режим и температурния график на топлопреносната мрежа. В конкретния случай температурният график не бил приложен и не представлявал неразделна част от исковата молба. Параметрите на топлоносителя никога не били документирани в двустранен акт в абонатната станция като само съответствието им с определените в графика било необходимата предпоставка за определяне на показанията на общия топломер като данни, годни за търговска продажба. Сочи, че „Топлофикация София“ ЕАД не била приложила самия температурен график към исковата си молба и доказателства, че параметрите на топлоносителя съответствали на определените с графика за конкретните външни условия температура на въздуха за исковия период. Поддържа, че не можела да представи доказателства за прилагането или нарушаването на този график при доставката на топлинна енергия и съответно да докаже системното им нарушаване. Счита, че измерените количества топлинна енергия от общия топломер в абонатната станция, без да са подкрепени с доказателства, че измерването било извършено при спазен температурен режим, не отговаряло на изискването за търговска продажба. Твърди, че в исковата молба не били представени доказателства за това, че претендираните суми били начислени в резултат на измервана топлинна енергия със средства за измерване на търговско плащане. Счита, че изравнителната сметка била създадена за измерени количества топлина, които не отговаряли на изискванията за търговско измерване на количеството и параметрите вследствие на което не отговаряли на изискванията за търговско плащане. Искането към съда е да отмени обжалваното решение като неправилно и незаконосъобразно и да признае за установено, че Л. Ч. не дължи сумата от 1908,82 лева, представляваща стойност на топлинна енергия за периода от 01.05.2018г. до 30.04.2020г., ведно със законната лихва от 22.11.2021г. до окончателното изплащане. Претендира възнаграждение за особен представител за въззивното производство.

С молба от 16.06.2025г. е посочено, че обжалва решение № 9962/27.05.2024г., постановено по гр. дело № 41653/2023г. в частта му, с която предявените установителни искове са уважени- на основание чл. 79 ЗЗД за сумата от 1908,82 лева, стойност на незаплатена доставена и използвана енергия, на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 309,89 лева, обезщетение за забавено изпълнение върху главницата от 1908,82 лева, на 2 основание чл. 79 ЗЗД за сумата от 53,14 лева, възнаграждение за дялово разпределение за периода от 01.10.2018г. до 30.04.2020г., ведно със законната лихва от 22.11.2021г. до окончателното й изплащане и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 10,71 лева в размер на законната лихва върху главницата от 53,14 лева за периода от 01.12.2018г. до 04.11.2021г.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от „Топлофикация София“ ЕАД, с който се оспорва въззивната жалба като неоснователна и недоказана. Изложени са съображения, че първоинстанционният съд подробно и съобразно константната съдебна практика бил взел мотивирано и обосновано решение. Искането към съда е да постанови решение, с което да отхвърли подадената въззивна жалба. Претендират разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от третото лице-помагач „ПМУ Инженеринг“ ООД.

Решението на СРС, 57-ми състав в частта, с която предявеният от „Топлофикация София“ ЕАД иск по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 153 ЗЕ е отхвърлен за разликата над 1908,82 лева до пълния предявен размер от 2154,09 лева като необжалвано е влязло в сила.

Софийски градски съд, след като обсъди събраните по делото доказателства, становищата на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното от фактическа и правна страна:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо в обжалваната му част. Не са нарушени императивни материалноправни норми.

По правилността му настоящият съдебен състав намира следното:

За уважаването на предявените искове ищецът трябва да установи по реда на пълното и главно доказване следните кумулативни предпоставки на предявената претенция: възникването, съществуването, изискуемостта и размера на претендираните от него вземания, т.е. наличието на правоотношение между топлопреносното предприятие и ответника като потребител за продажба на топлинна енергия през процесния период; използването от ответника на претендираното количество топлинна енергия; стойността на топлинната енергия и изискуемостта на вземането.

Относно наличието на облигационно правоотношение между страните по договор за доставка на топлинна енергия за битови нужди, съдът намира следното.

Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда етажна собственост, присъединени към абонатната станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия.

Продажбата на топлинна енергия за битови нужди се извършва при публично оповестени общи условия, като писмена форма се предвижда само за допълнителни споразумения, установяващи конкретните уговорки с абоната, различни от тези в общите условия /чл. 150, 3 ал. 1 и ал. 3 от ЗЕ/. С оглед на така установената законова уредба на договора за доставка на топлинна енергия за битови нужди се налага заключението, че страните по неформалното правоотношение са законово уредени – собственикът или титулярът на вещното право на ползване. Извън този кръг от лица, свободата на договаряне позволява страни по облигационното правоотношение да бъдат и трети за собствеността лица по съглашение с доставчика на топлинна енергия, каквито в настоящата хипотеза не се установяват.

В конкретния случай от приетия от СРС препис от Нотариален акт за покупкопродажба на недвижим имот № 118, том Трети, рег. № 4309, дело № 394/2003г. на нотариус С.Т., се установява, че Н.В.Л. и М. П.Л. са продали на Л. А. Ч. на 29.05.2003г. следния недвижим имот: апартамент № 94, находящ се в гр. София, район „Илинден“, ж.к.

„Илинден“- стар ж.к. „Западен район“, в жилищна сграда- блок № ********, състоящ се от две стаи, дневна, кухня и сервизни помещения, със застроена площ от 87,95 кв.м., при съседи: стълбище, двор, В.Б.М., ул. „Ат. Периклиев“, заедно с избено помещение № 1, при съседи: коридор, стълби, Г. и Д.Г., заедно с 0,651 % идеални части от общите части на сградата, както и идеална част от правото на строеж върху мястото. На 30.10.2003г. Л. Ч. е подала заявление-декларация до директора на ТР „Земляне“, „Топлофикация София“ ЕАД, с което е поискала да й бъде открита партида съгласно Общи условия за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация София“ ЕАД на потребители за битови нужди.

Посочено е, че домакинството й се състои от 1 член. От приетите документи от третото лице-помагач „ПМУ Инженеринг“ ООД се установява, че протоколите за отчет на уреди за отоплителни сезони 2018/2019г. и 2019/2020г., издадени на името на Л. А. Ч., са подписани от потребител. Гореописаните документи не са оспорени от страна на въззивника- ответник.

Така от събраната по делото доказателствена съвкупност се установява, че процесният имот е бил закупен от Л. Ч. въз основа на гореописания договор за покупкопродажба, обективиран в Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 118, том Трети, рег. № 4309, дело № 394/2003г. на нотариус С.Т., като по делото не се твърди и не се установява ответникът да се е разпоредил с имота преди или в рамките на процесния период.

Поради изложеното и предвид елемента на административно регулиране в чл. 153, ал.

1 от ЗЕ, съдът приема, че през процесния период между „Топлофикация София“ ЕАД и ответника са били налице договорни отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди с включените в него права и задължения на страните, съгласно ЗЕ. Съдържанието на този договор е уредено в представените Общи условия, утвърдени от ДКЕВР, които обвързват ответника дори и без да ги е приел изрично съгласно разпоредбата на чл. 150, ал.

2, изр. 2-ро от ЗЕ и доколкото не се твърди и не се установява изключението по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ - няма твърдения, нито данни да е упражнено правото на възражение срещу Общите условия в срока по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ. Следователно, установено е принципното съществуване на облигационно правоотношение между страните за процесния период, произтичащо от договор за продажба на топлинна енергия, по който ищецът е доставял топлинна енергия, а ответникът дължи заплащане на стойността на ползваната услуга.

4

С оглед доводите във въззивната жалба следва да бъде посочено, че съгласно чл. 153, ал. 2 ЗЕ когато собствениците, притежаващи най-малко две трети от собствеността в сградата - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, не желаят да бъдат клиенти на топлинна енергия за отопление и/или за горещо водоснабдяване, те са длъжни да декларират писмено това пред топлопреносното предприятие и да поискат прекратяване на топлоснабдяването за отопление и/или горещо водоснабдяване от тази абонатна станция или от нейното самостоятелно отклонение. В настоящия случай не се твърди, а и не са представени доказателства гореописаната процедура да е била спазена по отношение на сградата- етажна собственост, в която се намира процесният имот.