Решение № 78 от 30.04.2023, Районен съд - Несебър

РЕШЕНИЕ

№ 78 гр. гр.Несебър, 30.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Сияна Ст. Димитрова при участието на секретаря Радостина Г. Менчева като разгледа докладваното от Сияна Ст. Димитрова Административно наказателно дело № 20232150200132 по описа за 2023 година Производството е по реда на Раздел V от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по жалба от А. Г. К., ЕГН **********, с адрес: гр. ********, срещу наказателно постановление № Б-22/05.10.2021 г. на началника на РДНСК – Бургас, с което на жалбоподателя, на основание чл. 239, ал. 1, т. 15 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/ за извършено нарушение на чл. 232, ал. 5, т. 7 от ЗУТ вр. чл. 56, ал. 2 от ЗУТ и чл. 3 от Наредба № 10 за реда и условията за поставяне и премахване на преместваеми обекти, рекламно-информационни и монументалнодекоративни елементи на територията на община Несебър /Наредбата/, е наложено наказание „глоба“ в размер на 1000 лева.

Правят се оплаквания, че обжалваното наказателно постановление е издадено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и материалния закон.

Сочи се, че имотът, в който е поставен преместваем обект, действително е собствен на представляваното от жалбоподателя дружество, но за поставянето е издадено разрешение за поставяне № 68/07.06.2021 г. на Главния архитект на Община Несебър.

Твърдят се допуснати при издаването на НП нарушения на чл. 52, ал. 1 и чл. 53, ал. 1 от ЗАНН, довели до незаконосъобразността му. Заявява се, че към датата на проверката не е било налице нарушение или дори формално да е бил осъществен състава на нарушението, то не е било налице основание за вменяването му във вина на жалбоподателя, тъй като представляваното от него дружество е имало образувано административно производство за снабдяване с надлежно разрешение, по което е общинския ЕСУТ се произнесъл положително със свое решение по т. 19 от протокол № 5/27.05.2021 г. за проведено заседание. Твърди се, че последно издаденото за обекта разрешение се явява трето по ред, като същият бил поставен въз основа на разрешение от 06.07.2011 г. Счита, че изложеното обосновава приложението в случая на чл. 28 от ЗАНН. Излагат се съображения за несправедливост и несъразмерност на наложената санкция с извършеното нарушение. По изложените съображения се моли за отмяна в 1 цялост на обжалваното постановление.

Насрещната страна по жалба – началникът на РДНСК – Бургас не изразява становище по оплакванията на жалбоподателя.

В проведено по делото открито съдебно заседание, жалбоподателят не се явява, представлява се от упълномощен адвокат, който моли за отмяната на постановлението в цялост, поради незаконосъобразността му. Релевира допълнителен довод за материалната незаконосъобразност на обжалваното НП – неправилното ангажиране отговорността на жалбоподателя, представител на юридическото лице – собственик на имота. Претендират се съдебни разноски.

Административно-наказващият орган се представлява в съдебно заседание от упълномощен юрисконсулт, които пледира за неоснователност на жалбата и оставянето без уважение от съда. Твърди, че процесното нарушение е било налице месеци преди проверката, като действащото понастоящем разрешение за обекта било заявено два месеца след изтичане срока на старото разрешение. Посочва, че в законосъобразно, в случая е ангажирана отговорността на законния представител на собственика и за допустителство, доколкото законът не предвижда санкция за юридически лица за процесното нарушение. Моли за оставяне в сила на обжалваното постановление и за присъждане на юрисконсултско възнаграждание.

Процесната жалба е депозирана в рамките на 14-дневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, от легитимирано лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество същата е основателна.

Съдът, като взе предвид доводите и възраженията на жалбоподателя, събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено следното:

„**********“ АД, ЕИК ******** представлявано от изпълнителния директор – А. Г. К., е собственик на УПИ ***** по действащия ПУП на к.к. Слънчев бряг, общ.

Несебър, с ид. № *********, в който имот и въз основа на разрешение № ***/06.07.2011 г. на Главния архитект на Община Несебър бил поставен преместваем обект – обект за кинопрожекции на площ от 66 кв.м., за срок от 5 години. В последствие, за същият обект и в полза на собственика на имота - „**********“ АД, ЕИК ******** са издадени разрешение № 11/18.03.2016 г. и разрешение № 68/07.06.2021 г. на Гл.архитект на общ. Несебър, с идентичен предмет и срок от по 5 години, като последното разрешение е издадено въз основа на решение на Комисията за преместваеми обекти при Община Несебър – Протокол № 5/27.05.2021 г., с което е разгледано заявление на „**********“ АД, ЕИК ***** с вх. № Н2-УТ-2704/18.05.2021 г.

На 01.06.2021 г. служители от РДНСК - Бургас, сред които и св. К. В.-Ж. - главен инспектор, извършили проверка на място и по документи в общинската администрация за разположение преместваеми обекти на територията на к.к. Слънчев бряг. По време на проверката контролните органи констатирали обект – зала за кинопрожекции с площ от 66 кв.м., с местонахождение – ПИ с ид. № *********, УПИ I , кв. 22 по плана на к.к. Сл.бряг – Изток, общ. Несебър, собственост на „**********“ АД, ЕИК ******** представлявано от изпълнителния директор – А. Г. К., който отговарял по размери и местоположение на разрешеното по одобрената специализирана схема, но към датата на проверката издаденото му разрешение за поставяне № 11/18.03.2016 г. било с изтекъл срок. На мястото на проверката не бил установен представител на дружеството – собственик на обекта, като самият обект е констатирано, че не се ползва.

С оглед горните факти св. В.-Ж. преценила, че А. Г. К. е осъществил нарушение 2 на чл. 56, ал. 2 ЗУТ, вр. с чл. 3 от Наредбата, доколкото е допуснал в собствения на представляваното от него дружество имот да бъде поставен преместваем обект, без валидно издадено разрешение за поставяне.

Св. В.-Ж. изпратила до жалбоподателя К. покана /л. 26-30/ за явяване в РДНСК Бургас район за съставяне на АУАН. На 31.08.2021 г. жалбоподателят се явил и в негово присъствие, свидетелят съставил АУАН с № Б-22/31.08.2021 г., квалифицирайки нарушението като такова по чл. 232, ал. 5, т. 7 от ЗУТ вр. чл. 56, ал. 2 от ЗУТ, вр. с чл. 3 от Наредбата. На същата дата препис от акта бил връчен на жалбоподателя срещу подпис, като в предоставения срок той депозирал възражения по реда на чл. 44, ал. 1 от ЗАНН, с които е заявил обстоятелствата, посочени в жалбата до съда. Заявил е, че обектът е надлежно поставен, при съобразяване на всички законови изисквания, като забавянето в снабдяването с последното разрешение за поставяне било във връзка с обстоятелството, че преместваемият обект не функционирал през 2020-2021 г., като бил електрозахранен от хотел „Глобус“ едва на 20.06.2021 г., към която дата разполагал с надлежно разрешение за поставяне от 07.06.2021 г. направено искане за прекратяване на производството, евентуално – за прилагане на чл. 28 от ЗАНН.

След връчване на АУАН административнонаказващият орган, сезиран с преписката по акта, пристъпил към издаване на процесното НП, като също счел фактическите констатации за безспорно установени, а възраженията на жалбоподателя за неоснователни, като не ги е обсъдил по същество. С НП не е направено обсъждане и за евентуалното приложение към случая на чл. 28 от ЗАНН.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събраните по делото доказателства: АУАН № Б-22 от 31.08.2021 г., заповед № РД-13171/13.06.2019 г. на началника на ДНСК; заповед № РД-15-032/28.04.2021 г. на началника на ДНСК; Разрешения №№№ ***/06.07.2011 г.; 11/18.03.2016 г.; и 68/07.06.2021 г. на Главния архитект на Община Несебър; възражения от 03.09.2021 г. на жалбоподателя; нотариален акт № ** том IV, рег. № ****/22.07.2003 г. по описа на нотариус Мария Бакърджиева, рег. № 110 при НК; констативен протокол № ***/01.06.2021 г. на работна група при РДНСК – Бургас; препис – извлечение от Протокол № 5/27.05.2021 г. на Комисията за преместваеми обекти при Община Несебър; показанията на свидетеля В.-Ж., както всички останали писмени доказателства по административнонаказателната преписка. Посочените доказателства по делото са непротиворечиви и допълващи се, поради което съдът ги кредитира изцяло. Жалбоподателят не оспорва така установената фактическа обстановка, като неговите възражения са насочени към правната страна на спора.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Настоящият състав като инстанция по същество, след извършена проверка за законност, констатира, че при издаване на АУАН и наказателното постановление са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и материалния закон, които обуславят неговата отмяна.

Обжалваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган /оправомощен да издава наказателни постановления по силата на заповед № РД-13171/13.06.2019 г. на началника на ДНСК и заповед № РД-15-032/28.04.2021 г. на началника на ДНСК / в срока по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН, въз основа на АУАН, съставен от компетентно лице, съгласно чл. 238, ал. 2, т. 2 от ЗУТ.

Вмененото във вина на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава.

Въпреки това съдът счита, че в случая отговорността на жалбоподателя е била 3 неправилно ангажирана, поради следните съображения:

Съгласно чл. 2 и чл. 3 от Наредбата /приета на основание чл. 56, ал. 2 от ЗУТ/ преместваемите обекти могат да се поставят в поземлени имоти, собственост на юридически лица, въз основа на разрешение за поставяне и при спазване на устройствените и строителни правила, архитектурно-художествените, инженернотехническите и санитарно-хигиенните норми и изисквания за формиране на благоприятна жизнена среда, като с това не трябва да се затруднява общественото ползване на терените, върху които се поставят, както и да се застрашава здравето, живота и безопасността на гражданите и други техни права. Съгласно чл. 13 от Наредбата, преместваемите обекти се разполагат по схема, която за територията на к.к.

Слънчев бряг се одобрява от Министъра на туризма. С раздел I V от Наредбата са предвидени и условията и реда за издаване на разрешение за поставяне – по заявление на легитимираните лица, съпроводено с законоизискуемата документация, които се разглеждат от нарочна комисия, чието положително становище е основание за издаване на разрешение от главния архитект. По силата на чл. 29, ал. 1, т. 6 от Наредбата, на премахване подлежат обекти, за които срокът на схемата и/или на разрешението за поставяне е изтекъл.

В случая се касае до преместваем обект, поставен въз основа на разрешение от 06.07.2011 г., за който е прието от общинската администрация и главния архитект на Община Несебър, че отговаря на всички нормативни изисквания. Срокът за поставяне на процесния обект е бил подновен за нови 5 години, съгласно разрешение от 18.03.2016 г., изтекъл на 18.03.2021 г. Действително, процесният обект е бил разположен в собствения на „**********“ АД, ЕИК ***** за времето от 19.03.2021 г. до 07.06.2021 г. без надлежно действащо разрешение, но видно от констативен протокол № ***/01.06.2021 г., към датата на проверката е фигурирал в одобрената от Министъра на туризма схема за к.к. Слънчев бряг и е попадал в указаното по нея място, като е констатирано, че обектът не се ползва. Същевременно, съгласно ангажираните от жалбоподателя по преписката и настоящото дело доказателства, дружеството-собственик е заявило на 18.05.2021 г. издаване на ново разрешение за поставяне на процесния обект, по което комисията е постановила положително становище към 27.05.2021 г., въз основа на която главният архитект е издал разрешение от 07.06.2021 г. със срок на действие от 5 години.