Решение № 1211 от 23.10.2026, Окръжен съд - Пловдив

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1211 гр. Пловдив, 23.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Величка Белева

Членове:

Надежда Дзивкова

Борис Попов при участието на секретаря Милена Левашка Августинова като разгледа докладваното от Борис Попов Въззивно гражданско дело № 20265300501438 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на „Сент Джулиано“ ЕООД ЕИК 115800248, чрез пълномощника по делото адвокат Н. Ш., подадена срещу Решение № 1415 от 25.03.2026 г. постановено по гр.д. № 5082/2025 г. по описа на Районен съд - град Пловдив, V гр.с., с което:

ОСЪЖДА на основание чл. 109 ЗС „Сент Джулиано“ ЕООД, ЕИК 115800248, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, бул. „Н.

Вапцаров“ № 69, ет. 3, по предявения от М. А. Д., ЕГН **********, с адрес *** иск да преустанови неоснователните действия, с които пречи на ищцата да упражнява правото си на собственост по отношение на гараж Г-6 с ИД № ***, намиращ се на първия етаж /партер/ от жилищна сграда с идентификатор № 5678.510.129.1, като преустанови ползването, лично или чрез трети лица, на площта от 15 кв. м от Поземлен имот с идентификатор № 5678.510.129,обособена в паркомясто № 18 по архитектурен проект за разпределение на площта от месец III, 2021 г., одобрен съгласно чл. 142, ал. 6, т. 2 от ЗУТ от гл. архитект на Община Пловдив, район „***“ на 28.04.2021 г.

ОСЪЖДА „Сент Джулиано“ ЕООД, ЕИК 115800248, да заплати на основание чл. 78, ал. 1 ЗЗД на М. А. Д., ЕГН **********, сумата от 705, 58 евро – съдебно-деловодни разноски в производството по гр.д. № 5082/2025 г. по описа на Районен съд – Пловдив.

Във въззивната жалба се релевират оплаквания, че първоинстанционното решение е неправилно и незаконосъобразно, 1 постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон, включително в нарушение на чл. 236, ал. 2 от ГПК, не се основава на събраните по делото доказателства и постигнатите между страните договорености. Оспорват се като неправилни изводите на районния съд относно осъществения косвен съдебен контрол върху одобрения от главния архитект на дата 28.04.2021 г. архитектурен проект с разпределение на площи. Твърди се, че голяма част от възраженията и оспорванията от страна на ответника са неглижирани и не са обсъдени при решаване на делото. Излагат се подробни съображения за отмяната на атакувания съдебен акт. Оспорва се като недоказано твърдението за проявено от ответника поведение, с което да е нарушил правото на ищцата да ползва собствения си имот. Настоява се, че ответникът не е извършвал твърдените действия по паркиране или спиране за престой на превозни средства. Поддържат се доводите в отговора на исковата молба, които се сочат като необсъдени от районния съд. Посочва се, че в т.I V от НА за покупкопродажба не недвижим имот № *** г. на Нотариус П. М. изрично е заявено и декларирано от ищцата, че ПИ с идентификатор № *** няма характер на обща част по смисъла на чл. 38, ал. 1 от ЗС, като е прието от страните по сделката разпределението на ползване на паркоместа така, както същото е описано в НА за делба на права на строеж акт № *** г. на Нотариус П. Михов, с рег. № 476 на НК. Твърди се, че ищцата е декларирала, че няма и няма да предявява претенции за ползването на незастроената част от дворното място, както и няма да пречи на лицата, придобили идеални части от поземления имот с разпределение на реалното ползване на конкретно паркомясто.

В тази връзка се позовава на изявленията на ищцата в исковата молба.

Въз основа на изложеното се твърди, че ищцата напълно е била запозната и съгласна с разпределението и ситуирането на обекти в процесния имот и дворно място. Твърди се, че ищцата не е имала намерение да ползва придобития от нея гараж като такъв, а за извършването на търговска дейност.

Възразява се, че тези съображения не са обсъдени от районния съд, с което допуснал процесуални нарушения. Твърди се, че ищцата не е спазила постигнатите между страните договорености - не е закупила паркомястото, не е обособила гаража си по начина, който самата тя е искала преди да закупи имота – а именно да превърне гаража в магазин с помещение за складиране на стоки. Посочва се, че с това си поведение ищцата черпи изгодни за себе си последици и лишава ответника от възможността от една страна да получи приход от продажбата на обособеното паркомясто, а от друга страна - да ползва съответното паркомясто в случай, че същото не е продадено на ищцата или на трето лице.

В подкрепа на изложеното се позовава на заключението на СТЕ и показанията на свидетелите М. П. и Т. Б.. Посочва се, че ответникът е удовлетворил искането на ищцата, която вместо по – голям гараж, както е било предвидено първоначално, е придобила обект, предназначен за магазин и малък гараж, който да ползва като складово помещение за зареждане на магазина. Подробно се излагат доводи, че при предварителното договаряне и оглед ищцата е поискала съдействие от дружеството за смяна на предназначението и частично преустройство на гаража след закупуването му.

Твърди се за оказаното от ответника съдействие на ищцата, който извършил СМР за преустройството на обекта в магазин, както и за промяна на 2 отношенията им след като ищцата не била заплатила извършената работа.

Настоява се, че ищцата се е съгласила с разпределението и ситуирането на всички обекти в поземления имот и сградата, включително е декларирала, че няма и няма да има занапред претенции.

Поддържат се доводи за допуснати процесуалния нарушения от районния съд поради липсата на оценка и съобразяване с евентуалната заинтересованост на свидетеля Д. като съпруг на ищцата, на осн. чл. 172 ГПК. Оспорват се изводите на районния съд за незаконосъобразност на издадения от главния архитект на Район „***“ акт за ситуиране на процесното паркомясто и гараж, за което се излагат подробни съображения.

Поддържат се възражения срещу допустимостта на съдебния контрол по чл. 17, ал. 2 ГПК спрямо акта на главния архитект, както и срещу основателността на искането на ищцата. Настоява се, че произнасяйки се по реда на чл. 17, ал. 2 от ГПК съдът е допуснал както нарушение на процесуалните норми, така и неправилно е приложил материалния закон и неоснователно е приел, че акта на главния архитект е незаконосъобразен.

Искането към въззивния съд е да отмени изцяло обжалваното решение и вместо него да постанови съдебно решение, по силата на което да отхвърли предявения от ищцата осъдителен иск. Претендират се разноските за двете съдебни инстанции. Не се правят нови доказателствени искания.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от М. А. Д., ЕГН **********, чрез пълномощника адвокат А., с която взема становище за нейната неоснователност. Обсъжда се установената по делото фактическа обстановка и се заключава, че е абсурдно и правно невъзможно да се постави т.н. „паркоместо“ пред един законен гараж, собственост на едно лице, който гараж съставлява част от новопостроена жилищна сграда, и който гараж, ищцата е закупила от самия ответник. Приемат се за правилни изводите на районния съд, че в случая не е необходимо да се обосновават и доказват пречките, които собственикът на гаража има предвид ситуираното паркомясто пред самата гаражна врата, тъй като това са ноторно известни обстоятелства.

Възразява се, че доводите и оплакванията, изложени от въззивника са крайно необосновани. Посочва се, че действително ищцата е пожелала първоначално проектирания гараж в хода на самия строеж на сградата, да се раздели проектно на два отделни обектамагазин и гараж, които след това са били закупени от ищцата, но се оспорва нейното съгласие да бъде ситуирано „паркомясто“ пред собствения й гараж.

Поставя се и въпроса защо ответникът, знаейки, че ищцата притежава гараж, не й е отстъпил правото на ползване пред него, а е продал същото на трети лица, които му го продават на него. Позовава се на показанията на свидетеля М. П., както и се обосновават подробни доводи за недобросъвестно поведение и злоупотреба с права от ответника с цел да навреди на ищцата.

Оспорват се оплакванията на въззивника, че въпросното „паркомясто“ е било означено на самия проект за сградата, а ищцата се е била съгласила с проекта.

Поддържа се, че ищцата не е имал претенции спрямо другите паркоместа в дворното място, тъй като същите не засягат нейните права, както и че процесното „паркомясто“ е отразено в проекта допълнително с позоваване на заключението на съдебно-техническа експертиза.

Оспорва се законосъобразното одобряване на проект.

Приема се, че районният съд правилно е упражнил „косвен съдебен 3 контрол“ по силата на чл. 17, ал. 2 от ГПК, в която насока се оспорват доводите във въззивната жалба. Намират се за правилни изводите на съда за незаконосъобразността на одобрения проект с процесното паркомясто.

Искането към въззивния съд е да остави в сила обжалваното решение.

Претендират се разноските по делото. Не се правят нови доказателствени искания.

Окръжен съд - Пловдив, след като провери законосъобразността на обжалваното решение, прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК и обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от лице, имащо право на жалба и е процесуално допустима.

Производството пред районния съд е образувано по предявен от М. А.

Д., ЕГН **********, чрез пълномощника адвокат А. против „Сент Джулиано“ ЕООД иск с правно основание чл. 109 ЗС за осъждане на ответника да преустанови действията си по паркиране на леки автомобили и други МПС, които действия ответното дружество осъществява чрез управителя си И. С. П. или чрез други лица върху площта означена като „паркоместо под № 18“, разположена пред собствения на ищеца Гараж Г-6 с ИД № *** по КК на Пловдив и да се преустановят всякакви други действия на същите лица по упражняване право на реално ползване върху същата посочена площ, разположена пред собствения на ищеца гараж.

В исковата молба са изложени твърдения, че на 30.04.2024 г., с нот. акт № *** г. по описа на нотариус Петър Михов, с рег. № 476 на НК ответникът продал на ищцата самостоятелни обекти от жилищна сграда с идентификатор № ***, един от които бил и самостоятелен обект с идентификатор № ***, представляващ Гараж № Г-6, находящ се на първи /партерен/ етаж от жилищната сграда. Твърди се, че ответникът е собственик на 1,285 % идеални части от правото на собственост върху ПИ с идентификатор № ***, които идеални части се изразявали в правото на реално ползване на Паркомясто № 18, с площ 15 кв.м.

Ищцата твърди, че няколко месеца след покупката на процесния гараж, непосредствено пред вратата на гаража било очертано с маркировъчна боя място за паркиране на лек автомобил /паркомясто/. Твърди се, че след маркирането на това т.нар. паркомясто започнали редовно да паркират автомобили, като препятствали възможността както да паркира своя автомобил в собствения си гараж, така и да излезе от гаража. Тези действия фактически и пречели да ползва пълноценно собствения и гараж. Сочи се, че от страна на ищцата били извършени множество действия, насочени към органите на реда и общинската администрация, свързани с подаване на жалби, касаещи невъзможността да ползва пълноценно собствения си гараж, но спирането на автомобили на процесното паркомясто не било преустановено.

Иска се от съда да извърши косвен съдебен контрол, досежно законосъобразността на акта на гл. архитект на район „***“ – Пловдив, с който е одобрен арх. инвестиционен проект за строеж на жилищната сграда в ПИ с ИД № ***, в частта, с която е одобрено ситуирането /означението/ на паркомясто № 18, с площ 15 кв.м. Въз основа на всичко изложено ищцата посочва, че процесното паркомясто на практика обезсмисля съществуването 4 на гаража и по този начин и пречи да упражнява пълноценно правото си на собственост.

В законоустановения срок ответникът е депозирал отговор на исковата молба, в който изрично заявява, че не оспорва правото на собственост на ищцата върху процесния гараж, както и че притежава 1,285 % идеални части от правото на собственост върху ПИ с идентификатор № ***, които идеални части се изразяват в правото на реално ползване на Паркомясто № 18, с площ 15 кв.м.